Дължимост на корекция на сметка за ток при пренасочена енергия в скрит регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60250

София, 09.12.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 809 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Електроразпределение Север“ срещу решение № 1646 от 04. 12. 2020г. по в. гр. дело № 2700/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 3363 от 22. 07. 2020г. по гр. дело № 704/2019г. на Варненски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е уважен предявеният от Е. Д. И. срещу „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 5 894.48 лв., представляваща корекция по договор за продажба на електроенергия за потребена през периода: 28. 09. 2016г. – 22. 12. 2019г., но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в [населено място], [улица], абонатен №011004033, която е остойностена във фактура № 0106093156/15. 01. 2020г..

Касаторът - ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Поддържа, че в нарушение на процеусалните правила, въззивният съд не е изложил мотиви относно некредитирането на заключението на техническата експертиза досежно извода на съдебния експерт за реално потребяване на процесната електроенергия от ищеца и за факта на монтиране на процесното средство за търговско измерване (СТИ) като ново такова в процесния имот, с нулеви показания във всички регистри (видими и невидими), които обстоятелства са подкрепени от приетите по делото писмени доказателства. Моли атакуваното решение да бъде отменено и да му бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Е. Д. И. подава отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира съдебно - деловодните разноски пред касационната инстанция.

С определение № 421 от 26. 05. 2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с останалите доказателства по делото, след което мотивирано да прецени обосноваността му с оглед доказателствената му сила при извеждане на извода за неговото кредитиране или некредитиране. По него е формирана безпротиворечива практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (решение № 118 от 15. 05. 2012 година по гражданско дело № 588 от 2011 година на Трето гражданско отделение; решение № 108 от 16. 05. 2011 година по гражданско дело № 1814 от 2009 година на Четвърто гражданско отделение; решение № 248 от 16. 11. 2015 година по гражданско дело № 1271 от 2015 година на Трето гражданско отделение и др.), която следва да бъде съобразена и по настоящото дело. Според нея заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице и страната да не е направила възражение срещу него (чл. 202 ГПК), но дължи да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и съответствието му с установени с други доказателствени средства правнорелевантни факти. Независимо дали съдът възприема или не възприема експертното заключение, той следва да изложи мотиви за преценката си за доказателствената му сила, респективно защо счита същото за достатъчно или недостатъчно аргументирано.

По съществото на касационната жалба :

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за признаване за установено, че ищецът Е. Д. И. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата 5 894.48 лв., представляваща начислена като корекция цена на електрическа енергия в размер на 32 202.6 кв.ч. за имот в [населено място], [улица], абонатен № 011004033, отчетена при извършена с констативен протокол № 11 от 08.01.2020г. на Български институт по метрология (БИМ) метрологична проверка на процесния електромер в тарифа 1.8.3, която не е видима за отчитане на дисплея на СТИ.

Въззивният съд е възприел приетото и неоспорено заключение на съдебно-електротехническата експертиза, според което за процесния електромер, съобразно горепосочения констативен протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е извършен софтуерен прочит за наличие на преминала енергия през тарифа 1.8.3 – 32 202.6 кв.ч., която е невизуализирана на дисплея на СТИ. Според заключението на вещото лице инженер Б. П. по горепосочената експертиза, СТИ е метрологично годно, но не отговаря на техническите изисквания, тъй като е налице вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната му схема. В случая показанието на регистър 1.8.3. не е визуализирано на дисплея, защото предварително е указано да се визуализират само показанията по първите две тарифи - дневна и нощна. Начисленото допълнително количество енергия е реално преминало през СТИ и съответно потребено от абоната. Според съдебния експерт процесният електромер е поставен нов на обекта и щом като дневната и нощната тарифа са били нулеви към момента на монтирането му, то не може върховата тарифа да е била с различни показания, тъй като това са заводските настройки. Вещото лице е посочило също, че паричното остойностяване на неотчетената електрическа енергия в невизуализирания регистър е по подпериоди, съобразно цени на електроенергията за битови абонати, определена от КЕВР.

Варненски окръжен съд е кредитирал показанията на свидетеля Ж. Я. - служител на ответното дружество, участвал при извършване на процесната проверка, според които при посещението на обекта е констатирано, че СТИ е софтуерно манипулирано, като е изместен курсора на ел. таблото, в което са поставени четири СТИ за различни обекти. Преди служителите на ответника да отворят щита на ел. таблото е бил извикан ищецът, който е присъствал на проверката.

Въззивният съд е намерил, че приложими към процесното правоотношение са ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30. 04. 2019г, тъй като съставеният протокол за извършената от ответното дружество проверка, при която е установена процесната неотчетена електрическа енергия в скрития регистър на СТИ, е от 22. 12. 2019г., като приложима е нормата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ от 2019г.. Според последната при неизмерено количество електрическа енергия, поради пренасочването му в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в този регистър, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Заключил е, че в тези хипотези се касае за допълнително начисление на реално потребена, но неотчетена поради софтуерна намеса, електроенергия. По конкретния спор, периодът по чл. 55 ПИКЕЕ от 2019г., за който следва да се начисли потребената, но неотчетена енергия, е 28. 09. 2016г. (дата, следваща датата на монтажа на СТИ) – 22. 12. 2019г., който съвпада с исковия период.

Въз основа на приетите по делото доказателства, Варненски окръжен съд е приел, че ответникът е изпълнил задължението си по чл. 49, алинея трета ПИКЕЕ от 2019г., като е съставил надлежен констативен протокол, редовен от външна страна, обективиращ резултата от извършената проверка на 22. 12. 2019г., подписан от двама служители на ответното дружество и от самия ищец. Тълкувайки нормата на чл. 55 ПИКЕЕ от 2019г., е направил извод, че неотчетеното количество енергия следва да е натрупано след монтажа на СТИ на обекта на потребление. Затова е намерил, че ответникът следва да установи, че периодът на натрупаното измерено количество енергия в невизуализирания регистър е следхождащ монтажа на СТИ, като е счел за неустановено това обстоятелство по конкретното дело. Макар да е съобразил, че процесният електромер е монтиран на процесния обект през м. ноември 2016 година и че с протокола за монтажа му е отбелязано обстоятелството, че електромерът е монтиран нов, е счел това обстоятелство за недостатъчно за установяване, че показанията му в скрития регистър са нулеви, каквито са удостоверените показания за дневна и нощна тарифа. Показанията по върхова тарифа 1.8.3. не са отбелязани в протокола за монтаж на СТИ, поради което според Варненски окръжен съд не може да бъде изведен категоричния извод, че към 27. 09. 2016г., показанията му по тарифа 1.8.3. са били нулеви. Изводът на вещото лице по електро-техническата експертиза, че щом показанията по дневна и нощна тарифи са нулеви, това означава, че монтираното СТИ е било ново и със заводски настройки, както и че няма как показанията по върховата тарифа да са различни от нулеви, решаващият съд е възприел като недостатъчно добре аргументиран. Посочил е, че не е представена например гаранционна карта от производителя, за да се установи годината на производство на процесния електромер. Заключил е също, че дори да би било установено, че настройките са били заводски, не е ясно дали тарифа 1.8.3. също е била с нулеви показания. Възможно е според въззивния съд да са правени изпитания и да има известно количество натрупана енергия, но сертификат за такива изпитания не е представен. Изводът на вещото лице по електро-техническата експертиза за нулевите показания в тарифа 1.8.3. към монтажа на процесното СТИ, не е еднозначен, доколкото установените нулеви показания по другите две тарифи не винаги означават нулеви показания по невизуализираната тарифа. Въз основа на всички горепосочени свои изводи е счел, че дори и да има към момента на процесната проверка натрупано количество енергия в невизуализирания регистър, не може да бъде направен извод, че това е било потреблението по тарифа 1.8.3 само на последния потребител на СТИ. Ето защо Варненски окръжен съд е приел, че не е установено измереното в невизуализирания регистър количество енергия, да е преминало през СТИ след монтажа му, респективно че е било реално потребено именно от ищеца през процесния период. С тези решаващи съображения е уважил предявения отрицателен установителен иск.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че горепосочените изводи на въззивния съд за приложимост към процесното правоотношение на нормите на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30. 04. 2019г., вкл. чл. 55, както и за реалното потребяване на процесната електроенергия, натрупана в невизуализирания регистър 1.8.3. на СТИ поради неправомерно софтуерно въздействие, останала неотчетена и неплатена, са правилни.

Съгласно пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019г. процедурите по преизчисляване на количеството електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаи на съставени след 01. 07. 2018г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от КЕВР. С цитираната правна норма изрично е посочено, че случаите на корекции на начислени стойности на електроенергия за минал период, констатирани с изискуемия двустранен констативен протокол между електроразпределителното дружество и потребителя отпреди приемането на новите ПИКЕЕ от 2019г., по които все още не са приключили финасовите отношения с потребителите, като заварени случаи се уреждат от действалите правила към момента на съставяне на констативния протокол. Следователно законодателят в ПИКЕЕ от 2019г. е посочил като правнозначим момента на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време, при определяне на приложимата правна уредба. Ето защо по аргумент от пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019г., когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, както е по настоящия казус, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена, електроенергия се подчинява на уредбата в тези нови ПИКЕЕ. Дори да не съществуваше пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019г., това принципно положение произтича от действието на гражданскоправните норми във времето, които по правило действат за в бъдеще ( ex nunc) - уреждат юридически факти, които са се проявили след влизането им в сила, както и заварените граждански правоотношения, а само по изключение и то при изрично посочване от законодателя могат да имат обратно действие ( ex tunc) като преуреждат настъпил в минал момент факт с новите правни последици. Ето защо по процесното правоотношение, доколкото основанието за преизчисляване на потребената енергия е установено с констативен протокол от 22. 12. 2019г. (по време на действие на ПИКЕЕ от 2019г.), приложими към него са чл. 49 и чл. 55 ПИКЕЕ от 2019г., съдържащи уредба за реда за извършване на корекцията и за периода, за който се начислява неотчетената натрупана в невизуализиран регистър на СТИ енергия. Според чл. 55 ПИКЕЕ от 2019г. при установяване на измерено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в този регистър, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Процесният констативен протокол е съставен съобразно чл. 49 ПИКЕЕ от 2019г., подписан е от ищеца и в него е отбелязано демонтирането на СТИ поради софтуерното прочитане на преминала в скрития регистър неотчетена енергия и изпращането му за метрологична проверка на БИМ. От приетите по делото доказателства (констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 11/08. 01. 2020г. на БИМ – [населено място], заключението на електротехническата експертиза на вещото лице П. и свидетелските показания на Ж. Я.) се установява реалното потребление на допълнителното количество енергия, отчетено в невизуализирания регистър 1.8.3. на СТИ, от ищеца, доколкото неотчитането се дължи на неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ, целящо пренасочване на реално потребена елекрическа енергия от видим към скрит регистър, с цел неотчитането й и неплащането й на ответника, извършено за облагодетелстване на потребителя, при установено монтиране в процесния имот на СТИ като ново, с нулеви показания за видимите регистри и налични заводски настройки за всички регистри. Последното обстоятелство е установено както от заключението на електротехническата експертиза на вещото лице П., така и от приетия по делото протокол за монтаж на процесното СТИ в имота на ищеца от 27. 09. 2016г.. Според правилото на чл. 55 ПИКЕЕ от 2019г., натрупаното количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3. е разпределено за периода от монтажа на СТИ – 27. 09. 2016г. до демонтажа му при извършената проверка от ответното дружество – 22. 12. 2019г., като е остойностено съобразно действащите за съответните подпериоди цени на КЕВР, при приспадане на признатите от КЕВР технологични разходи. Ето защо настоящият съд приема, че ищецът е потребил констатираното от ответника на 22. 12. 2019г. допълнително количество електроенергия, неотчетено поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ, чията стойност правилно е изчислена като съобразена с приложимите цени на КЕВР, поради което той дължи заплащането й на ответника.

Следва да бъде посочено, че горепосоченият извод за съществуването на процесното вземане на ответника, би могъл да бъде направен, дори да отсъства специална правна уредба на процедурата за преизчисляване на неправилно отчетената потребена електрическа енергия или дори да се приеме, че действащите ПИКЕЕ от 2019г. са неприложими към процесното правоотношение. Според формираната константна практика на ВКС /решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. , решение № 124 от 18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020г. по гр. д. № 1096/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021г. по гр. д. № 169/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от 12.01.2021г. по гр. д. № 4486/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от 22.02.2021г. по гр. д. № 1978/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021г. по гр. д. № 3754/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020г. по гр. д. № 1174/2020г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на ВКС, ІІІ ГО и др./, при отсъствие на специална нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ за облагодетелстване на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената и реално потребена от него енергия.

Въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в контекста на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване. Като е игнорирал извода на съдебния експерт по техническата експертиза за реално потребяване на процесното количество електроенергия от ищеца след монтажа на електромера и за това, че процесното СТИ е монтирано ново в неговия имот, със заводски настройки и нулеви показания във всички регистри (видими и невизуализирани на дисплея), въззивният съд е направил фактически изводи, несъответстващи на приетите по делото доказателства. Горепосочените правнорелевантни обстоятелства са установени както от заключението на електротехническата експертиза, така и от протокола за монтаж на процесното СТИ от 27. 09. 2016г., поради което фактическите изводи на окръжния съд са в нарушение на нормата на чл. 202 ГПК. Експертният извод в заключението на техническата експертиза е подкрепен от другите доказателства в процеса и няма характер на вероятностен такъв. Вероятностен, изследващ различни възможни, но неустановени по делото, хипотези, е направеният от Варненски окръжен съд извод в обратния смисъл. Той почива на непредставяне на гаранционна карта от производителя за установяване на годината на производство на процесния електромер, на възможност да са правени изпитания със СТИ и да има известно количество натрупана енергия от тях и на др. хипотетечни неща, които въззивният съд, без да притежава специални знания, предполага и въз основа на тези си предположения, изгражда фактическите си изводи. Окръжният съд не е възприел извода на съдебния експерт – електроинженер за това, че процесното СТИ е монтирано в имота на ищеца ново и с нулеви показания в регистър 1.8.3., считайки го за неаргументиран, игнорирайки протокола за монтаж на СТИ от 27.09.2016г., удостоверяващ обстоятелството, че поставеното СТИ е ново, при което не е извършил преценката си за обосноваността на експертизата след съвкупен анализ на всички приети по делото доказателства. Допуснатото нарушение на процесуалния закон е съществено и съставлява основание за касиране на въззивния съдебен акт.

Като е уважил предявения отрицателен установителен иск изцяло, въззивният съд е постановил неправилно решение, което съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено. Доколкото не се налага извършването на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, следва да бъде постановено ново решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 4 841. 89 лв., съставляваща съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1646 от 04. 12. 2020г. по в. гр. дело № 2700 / 2020г. на Варненски окръжен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е. Д. И., ЕГН: [ЕГН], срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК:104518621, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 5 894.48 лв., представляваща корекция по договор за продажба на електроенергия за потребена през периода: 28. 09. 2016г. – 22. 12. 2019г., но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в [населено място], [улица], абонатен № 011004033, която е остойностена във фактура № 0106093156/15. 01. 2020г..

ОСЪЖДА Е. Д. И., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК: 104518621, сумата 4 841. 89 лв . – съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.