Отказ за възобновяване на дело при неявяване на подсъдим без уважителна причина

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, представляваща опасен рецидив * Искане за възобновяване на наказателно дело от осъден * неоснователност на искане за възобновяване * право на лично участие в наказателния процес

Р Е Ш Е Н И Е

№512

гр. София, 23 октомври 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ :БОНКА ЯНКОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Невена Пелова и с участието на прокурора от ВП на РБ Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 754/24 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 33 от НПК и е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения Л. Й. Й. за възобновяване на нохд № 50/2021 г. по описа на Районен съд - Несебър.

В искането са изложени доводи за нарушение на правото на лично участие пред първата инстанция и са изтъкнати подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото от първия съд, поради което се иска възобновяване на делото и преразглеждането му от друг състав.

В съдебно заседание пред ВКС, осъденият Й. редовно призован се явява лично и моли искането да бъде уважено.

Назначеният от ВКС служебен защитник – адв. В. Й. пледира за основателност на направеното искане и излага подробни съображения касаещи допуснати от първия съд съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита.

Прокурорът от ВП на РБ изразява становище за неоснователност на искането, поради това, че осъденият е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него наказателно дело.

Върховният Касационен съд- трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и след като провери основанията за възобновяване на делото, съобразно изискванията на чл. 423, ал. 1 от НПК, намери следното :

Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено в законоустановения срок, от процесуално легитимна страна и се отнася до акт, който не е проверен по касационен ред.

Разгледано по същество е неоснователно.

С присъда от 7.08.2023 г. постановена по нохд № 50/21 г. РС- Несебър признал Л. Й. Й. за виновен в това , че за времето от 13, 00 ч. до 13,45 ч. на 7.09.2018 г. в к.к. /курортен комплекс/ общ. /община/ к- с-с /име/ при условията на опасен рецидив в съучастие като съизвръшител с Г. И. Т. - помагач чрез използване на техническо средство отнел чужди движими вещи на обща стойност 29 371 лв., собственост на Ф. С. М. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои , поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на три години и три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

Осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски.

Със същата присъда съучастничката на Й. – Г. И. Т. е осъдена за престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20 , ал. 4 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието е отложено за изпитател срок от три години.

По жалби на двамата подсъдими подадени чрез защитника им е образувано внохд № 1430/23 г. в ОС- Бургас, който с решение № 11 от 9.01.2024 г. изменил присъдата по отношение на Г. Т. и намалил размера на определеното наказание на шест месеца лишаване от свобода и потвърдил присъдата по отношение на Л. Й..

Решението на ОС- Бургас е влязло в сила на 24.01.2024 г.

Процесуалното развитие на наказателното производство водено срещу Л. Й. не дава основание за възобновяването му, поради нарушение на правото на лична защитата на осъдения. Това е така, защото :

Съгласно чл. 423, ал. 1 от НПК искането на задочно осъден се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена не се е явил в съдебно заседание, без уважителна причина.

В разглеждания случай неприсъственото осъждане на искателя се дължи изцяло на неговото недобросъвестно поведение, след изпълнение на процедурата по чл. 247б от НПК.

В хода на образуваното досъдебно производство Й. е бил привлечен лично към наказателна отговорност по обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 4, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и срещу него и Г. Т. е внесен обвинителен акт в РС- Несебър, по което е образувано нохд № 50/21 г. В съдебно заседание провело се на 30.06.2021 г. подсъдимият Й. се е явил лично пред РС – Несебър и е заявил, че му е връчен препис от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на делото преди повече от седем дни и че се е запознал с тях./процесуалните документите са били получени на 29.04.2021 г. от неговата майка – Ж. М. А./.

В същото съдебно заседание на 30.06.2021 г. съдебният състав е дал ход на разпоредително заседание с участие на Й. и обсъдил въпросите по чл. 248, ал. 1 от НК, след което е насрочил съдебно заседание по общия ред. Последвали са отсрочвания за няколко последователни дати, като разглеждането на делото е продължило без участие на Й. на 7.08.2023 г., за която дата той е бил призован редовно, но не се е явил и не е посочил уважителна причина за това. Съдът, въпреки молбата на защитника му за отлагане на делото, назначил служебен защитник, след което приключил разглеждането на делото с присъда на същата дата 7.08.2023 г. Въззивното съдебно производство се развило по жалби на двамата подсъдими и е приключило присъствено спрямо осъдения Й..

Възражението на Й., че е лишен от справедлив процес в съгласно чл. 6 от ЕКПЧ, поради неучастие в производството пред РС - Несебър не намира опора в материалите по делото и не държи сметка на това, че сам е избрал тази линия на защита, отказвайки се от присъствието си по делото.

Действително чл. 6 от КЗПЧ не поставя забрана едно лице да се откаже по собствена воля /изрично или мълчаливо/ от справедливо гледане на делото, но възможността да иска ново разглеждане на производството е изключена, тогава когато фактическите данни доказват, че то е информирано за наказателното производство, в частност за съдебното такова, за последиците от неявяването си и се представлява от упълномощен от него или избран от държавата защитник. /съгласно чл. 8 от Директива 343/2016/ на ЕС, в този смисъл Р. нд №416/210 г. нд № 387/10 г. 3 НО на ВКС, Р № 258/10 г. по н. д. № 194/10 г. 3 НО на ВКС/.

Една от целите на Директива 343/2016 на ЕС е да гарантира правото на лично участие на обвиняемото лице в съдебния процес, като в случай на нарушаването й, лицето има право на нов съдебен процес, или на друго средство на защитата, което позволява ново разглеждане на делото, включително и с представянето на нови доказателства. Това право, обаче съгласно Директивата не е абсолютно, а е поставено под условие, а именно, тогава, когато неучастието му се дължи на действия от страна на компетентните власти, изразили се в неспазване на изискването да го уведомят по ясен и навременен начин за съдебния процес и за последиците от неявяването му. Настоящият случай не е такъв.

Първоинстанционният съд е изпълнил процедурата за връчване на обвинителен акт и разпореждане за насрочване на делото, и при изпълнение на процедурата по чл. 247 б от НПК е било изрично указано, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК, поради което не са налице основания за възобновяване на нохд № 50/21 г. по описа на РС- Несебър и за уважаване на искането на осъдения Й. направено на основание чл. 423, ал. 1 от НПК.

Искането на осъдения Й., което е адресирано до ВКС, съдържа оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстнационния съд, които не подлежат на разглеждане от касационната инстанция, с оглед стриктно разписаните й правомощия и обхвата на дължимия контрол на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, но те дават основание да бъдат разгледани от компетентен съд, който в случая се явява Апелативен съд –Бургас, където с оглед основанията на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК делото заедно с искането за възобновяване следва да бъдат изпратени за образувана на производство.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 423, ал. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. Й. Й. за възобновяване на нохд № 50 / 21 г. по описа на Районен съд- Несебър.

ИЗПРАЩА делото в едно с искането на осъдения Л. Й. на Апелативен съд – Бургас за произнасяне на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.