Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пълнолетен брат

Текстът на акта

Ключови фрази

Лишаване от живот при професионална непредпазливост * професионална непредпазливост по чл. 123 НК * неоснователност на касационна жалба * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * процесуални права на обвинението * липса на правен интерес

Р Е Ш Е Н И Е

№ 339

гр. София, 11 юни 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети май, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Спас Иванчев

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев

Светла Букова

при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №323 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на гражданската ищца и частен обвинител Д. М. (подадена чрез повереника й) срещу решение №12 от 08.02.2024 г., постановено по ВНОХД №20233000600289/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

С присъда №44, постановена на 18.07.2023 г. по НОХД №821/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна, подсъдимият П. И. Б. е признат за виновен в това, че на 15.01.2021 г. в гр. Варна, Западна промишлена зона, като водач на тежкотоворен автомобил и оператор на бордови кран H. *** с рег. №*****, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност при извършване на товарно- разтоварни дейности с повдигателно съоръжение нарушил чл.33 Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл.19, т.2 Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи, чл.77, т.11 Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, т.8, т.9, т.17 и т.19 от Раздел „Експлотационна безопасност“ на Ръководство и експлоатационна безопасност на бордови кран H. ***, причинил смъртта на М. В. М., като след деянието направил всичко възможно за спасяване на пострадалия, като на основание чл.123, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58а, а.1 и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което следва да бъде изтърпяно на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим.

С присъдата подсъдимият Б. е признат за невиновен и оправдан по обвиненията да е нарушил чл.126, т.5, т.6 и т.11 Кодекс на труда, чл.4, ал.3, т.1 и чл.14, т.8 Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи, чл.54, ал.2, чл.59, ал.2 и чл.79, т.2 и т.4 Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения и чл.58, чл.194, ал.2, чл.206е, ал.1, чл.206ж и чл.206и от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване и чл.16 Правилник за вътрешния ред на „***“ ООД

С присъдата подсъдимият Б. е осъден да заплати на гражданската ищца С. В. М. сумата от 10 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2021 г. до окончателното изпълнение на задължението.

С присъдата подсъдимият Б. е осъден да заплати на гражданската ищца Д. В. М. сумата от 30 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2021 г. до окончателното изпълнение на задължението, като гражданския иск е отхвърлен за разликата до пълния му размер от 50 000 лева като неоснователен.

С присъдата подсъдимият Б. и осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 2025, 50 лева и държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 1 600 лева.

С въззивното решение подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.123, ал.1 НК и атакуваната присъда е отменена в частта, с която Б. е осъден да заплати на С. М. сумата от 10 000 лева и Д. М. сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2021 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и да заплати разноски по водене на делото в размер на 1 600 държавна такса върху уважените граждански искове.

С въззивното решение съдът е прекратил производството по предявения от С. М. граждански иск и по отношение на участието й като частен обвинител в производството.

В касационната жалба се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа се, че неправилно въззвният съд е постановил решение, а не присъда, като не е съобразил, че със съдебния си акт е оправдал напълно подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК. Като самостоятелно нарушение на процесуални правила се сочи и това, че въззивният съд, след като е констатирал неправилното конституиране на С. М. като частен обвинител и граждански ищец и същата е участвала в производството е следвало да прецени това нарушение като съществено, да отмени атакуваната първоинстанционна присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С касационната жалба се релевират и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че въззивният съд неправилно е анализирал доказателствените източници и незаконосъобразно е приел, че между пострадалия и Д. М. не е била налице особено близка връзка. Моли да бъде отчетено това, че последната е полагала грижи за пострадалия в процеса на неговото израстване, живяла е в едно семейство и в едно домакинство с него и му е оказвала финансова и морална подкрепа.

На тези основания се моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде преценен като незаконосъобразен, същият да бъде отменен, а делото върнато ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При условията на алтернативност се предлага атакуваното въззивно решение да бъде изменено, като бъде уважен предявения от касатора граждански иск в определения от първостепенния съд размер.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Внимателния преглед на отразените в касационната жалба оплаквания дава основание да се прецени, че те са свързани с вида на постановения въззивен съдебен акт (решение вместо присъда) и с участието на неправилно конституирана страна в производството.

В касационното производство, също както и във въззивната инстанция правото на жалба може да бъде упражнено само и единствено когато жалбоподателят твърди, че са нарушени негови права. Недопустимо е да се атакува постановен съдебен акт с оплаквания, свързани с нарушаване на чужди права и интереси или засягане на чужда правна сфера. Тази възможност е предвидена единствено за представителите на държавното обвинение, които имат законовата възможност да атакуват постановения съдебен акт без значение чии права или интереси са засегнати. Ето защо при прегледа на депозираната жалба преди да бъде преценена нейната основателност следва да бъде направена преценка за допустимостта й. В случая и двете оплаквания на касационния жалбоподател са за извършени нарушения, които очевидно не са засегнали нейните права и интереси. Вида на постановения въззивен съдебен акт и участието на неправилно конституираната като частен обвинител и граждански ищец С. М. по никакъв начин не са довели до засягане на правната сфера на Д. М. и нямат отношение към изводите на въззивната инстанция, свързани с предявения от последната граждански иск. Това е и основанието настоящият съдебен състав да прецени, че не дължи подробен отговор на тези оплаквания, респективно не е длъжен да провери атакувания въззивен съдебен акт за допускането на посочените нарушение.

Единствено с цел пълнота на изложението трябва да бъде отразено това, че правилно въззивната инстанция е преценила, че следва да постанови решение, а не присъда, тъй като в конкретното производство изводите на съда по отношение на извършеното от подсъдимия престъпление не се променят, като той единствено е оправдан по внесеното обвинение за извършване на престъплението по чл.123, ал.1 НК (както правилно въззивният съд е констатирал, че първостепенния съд е пропуснал да направи) и е потвърден извода, че отговорността на подсъдимият Б. следва да бъде ангажирана за извършване на престъплението по привилегирования състав на чл.123, ал.4 НПК.

Въззивният съд трябва да постанови присъда, когато постановява обратен съдебен акт по отношение на престъпление без значение дали то е единственото, за което подсъдимият е обвинен. Категорично не следва да бъде постановена присъда когато не се променят изводите по отношение на авторството или факта на извършеното престъпление, а единствено се преквалифицира деянието от основен на привилегирован състав. В случая дори въззивния съд да не бе постановил обсъждания оправдателен диспозитив (а той вярно го включил в решението си) това би било нарушение на процесуални правила, но не и съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК, тъй като волята на съда е била напълно ясно и правото на Б. да разбере за извършването на какво престъпление е признат за виновен не е било засегнато.

Касационният съд прецени, че депозираната жалба по отношение на оплакванията за неправилно отхвърляне на предявения от касатора граждански иск е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Основното оплакване е за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. В рамките на оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

Правилно въззивният съд е приел, че жалбоподателката Д. М. е полагала грижи за пострадалия в периода на неговото израстване, но към инкриминираната дата тя не е имала трайни отношения с него. Преценил е, че те са имали спорадични, редки контакти, като М. не е знаела нито къде живее, нито къде работи брат й, както и е нямала информация за неговото семейно положение.

Въззивният съд е изпълнил стриктно указанията, дадени с ТР 1/2016 г. ОСНГК, с което е разширен кръга на лицата, които могат да получат обезщетения за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, като е отчел, че в този кръг могат да бъдат включени братя и сестри на пострадалия, които имат трайна връзка с него, емоционално са свързани с него и в резултат на смъртта му търпят продължителни болки и страдания. Правилно въззивният съд е приел, че по отношение на Д. М. не са налице основания да се прецени, че същата е била в отношения с пострадалия, които могат да бъдат характеризирани като „взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост“. Правилно съдът е приел, че няма доказателства между двамата да е имало силна привързаност, която надвишава тази, присъща за съответните роднински отношения и смъртта на М. да е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи тези, изпитвани от сестра по повод смъртта на брат й. Законосъобразно въззивният съдът е обосновал тези изводи с обстоятелството, че преди инкриминираната дата Д. М. не е поддържала никакви връзки с брат си, не е имала необичано близки отношения с него и смъртта му не й е причинила морални и емоционални болки по- съществени от обичайните за съответната житейска ситуация.

Ето защо правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките Д. М. да бъде обезщетена за претърпени неимуществени вреди и независимо, че е преценил приетия за съвместно разглеждане граждански иск за допустим вярно го е отхвърлил като неоснователен.

По този начин въззивният съд е приложил правилно материалния закон и постановения от него съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №12 от 08.02.2024 г., постановено по ВНОХД №20233000600289/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.