Справедливост на увеличено наказание за грабеж в условията на опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на вещи, придружен с тежка или средна телесна повреда * предели на касационната проверка * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 162

гр. София, 13 март 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев

Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №23 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на защитника на подсъдимия М. Х. Г. и на подсъдимия Г. срещу решение №199 от 03.11.2023 г., постановено по ВНОХД №442/2023 г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив.

С присъда №42, постановена на 12.09.2023 г. по НОХД №20235500200695 по описа на Окръжен съд- гр. Стара Загора за 2023 г. подсъдимият Г. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за периода от 3.10 до 5.10.2022 г. в гр. Стара Загора е отнел от владението на Р. Ж. К. и В. Г. Г. чужди движими вещи на обща стойност 294, 30 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежа е бил придружен с нанасяне на средна телесна повреда на пострадалата К. и деянието представлява опасен рецидив, като на основание чл.199, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК и чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание пет години и четири месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

С присъдата на основание чл.25, във вр. с чл.23 НК по отношение на подсъдимия Г. е определено едно общо най- тежко наказание по настоящото производство и по НОХД №3516/2022 г. по описа на РС- гр. Стара Загора в размер на пет години и четири месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

С присъдата на основание чл.25, ал.2 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Г. е изтърпявал наказание по посоченото по- горе наказателно производство и мярка за неотклонение по настоящото и е осъден да заплати сумата от 892, 31 лева- разноски по водене на делото.

С атакуваното въззивно решение съдът е изменил присъдата, като е увеличил наказанието на подсъдимия Г. от пет години и четири месеца на седем години и четири месеца „лишаване от свобода“, както и е увеличил наложеното му общо най- тежко наказание по това производство и по НОХД №3516/2022 г. по описа на РС- гр. Стара Загора от пет години и четири месеца на седем години и четири месеца „лишаване от свобода“.

С въззивното решение е потвърдена присъдата в останалата й част.

В касационната жалба на подсъдимия се сочи единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Поддържа, че неправилно въззивният съд е увеличил наложеното наказание, като не е отчел това, че той е съдействал на прокуратурата и разследващите органи, възстановил е причинените в двете инкриминирани деяния имуществени вреди и в хода на производството е изразил съжаление за извършеното престъпление.

На тези основания моли въззивния съдебен акт да бъде изменен, като бъде намалено наложеното му наказание до размера определен с първоинстанционната присъда.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия се сочи единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

В жалбата се твърди, че неправилно въззивният съд е увеличил наложеното на подсъдимия наказание, като не е отчел това, че той е съдействал за по- бързото развитие на производството и е признал вината си. Моли да бъде отчетено и това, че увреждането на пострадалата К. е настъпило в резултат на повличане при отнемането на чантата, а не от конкретни агресивни действия- удари и с ръце и крака, предприети целенасочено от Г.. Предлага се тези обстоятелства да бъдат ценени в подкрепа на тезата, че подсъдимият не е целял настъпването на телесното увреждане на пострадалата.

На тези основания се предлага да бъде изменено постановеното въззивно решение и да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли да бъде преценено, че по делото има доказателства за съществуването на множество смекчаващи отговорността на Г. обстоятелства, което налага наказанието му да бъде определено в този размер, който първоинстанционния съд е преценил като справедлив.

Подсъдимият Г. поддържа касационната си жалба, като твърди, че се е извинил след извършване на престъплението. Моли да му бъде намалено наказанието, като бъде отчетено това, че има жена и дъщеря, които към момента са сами.

Представителят на държавното обвинение предлага касационните жалби да бъдат преценени като неоснователни. Поддържа, че въззивният съд правилно е преценил, че наложеното на Г. наказание е следвало да бъде завишено, като законосъобразно е отчел като отегчаващи отговорността му обстоятелства осъществяването на престъплението при наличието на два квалифициращи признака, многократните му осъждания за сходни престъпления и това, че извършеното престъпление е осъществено в кратък срок след изтърпяване на предходно наказание „лишаване от свобода“. Моли да бъде прието, че липсват смекчаващи отговорността обстоятелства и предлага постановеното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Подсъдимият Г. моли да му бъде намалено наказанието.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационните жалби са неоснователни.

В касационното производство не е предвидено служебно начало (извън задължението да бъдат констатирани съществените процесуални нарушения от категорията на абсолютните по чл.348, ал.3, т.2- 4 НПК), поради което съдът дължи проверка на атакувания въззивен съдебен акт единствено в обжалваната му част и във връзка с посоченото касационно основание.

Това производство е образувано по касационни жалби, в които въззивното решение е атакувано само в частта за наказанието, като отразените доводи и оплаквания са относими само към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

Ето защо този съд ще провери въззивното решение само по отношение на наложеното на подсъдимия наказание, като единствено ще отбележи, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат осъществяване на правомощията по чл.354, ал.1, т.5 НПК.

Въззивният съд правилно е приел, че смекчаващи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства са сравнително ниската стойност на отнетите вещи- предмет на грабежа, изразеното критично отношение към извършеното престъпление, възстановяването на причинените с престъплението имуществени вреди и съществуващата необходимост той да полага грижи за малкото си дете.

Вярно съдът е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните осъждания на Г. (осъждан четиринадесет пъти), това, че голяма част от тези осъждания не са необходими за квалификацията по чл.199, ал.1, т.4 НПК и това, че те са преимуществено за престъпления срещу собствеността.

Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е ценено и това, че престъплението е извършено в много кратък срок след изтърпяване на предходно наказание „лишаване от свобода“, като вярно въззивният съд е приел, че е налице завишена обществена опасност на подсъдимия, свързана с установена престъпна готовност да извършва престъпления против собствеността и това, че предходните му наложени наказания очевидно не са постигнали целите на специалната превенция.

Законосъобразно като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетено и това, че продължаваното престъпление е осъществено при наличието на два квалифициращи признака, както и това, че същото е извършено чрез две самостоятелни инкриминирани деяния, осъществени в много кратък срок едно след друго.

Правилно въззивният съда приел, че не може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че при извършване на престъплението подсъдимият не е проявил съществена агресия, като вярно е отчел, че и при двете деяния Г. е употребил сила, която е била съответна на оказаната съпротива и е била достатъчна да я преодолее и да бъдат отнети от пострадалите вещите- предмет на престъплението.

Въззивният съд законосъобразно не е възприел изводите на първостепенния съд наказанието на Г. да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Правилно съдът е отчел множеството отегчаващи отговорността му обстоятелства и завишената му обществена опасност в сравнение с други извършители на престъпления със сходна правна квалификация и е преценил, че наказанието му трябва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Отмереното наказание в размер на единадесет години „лишаване от свобода“ (след редукцията седем години и четири месеца) е съобразено с обществената опасност на подсъдимия и тази на извършеното от него продължавано престъпление. Определянето на наказание под този размер би направило невъзможно постигането на целите на чл.36 НК.

Настоящият касационен състав категорично не може да възприеме тезата на защитата, че причинената средна телесна повреда на пострадалата К. е осъществена при липса на умисъл. Това оплакване се отнася към касационно основание което не е наведено, поради което задълбоченото му обсъждане не се налага, като единствено следва да са посочи, че правилно въззивният съд е приел, че начина на извършване на това инкриминирано деяние, упражнената сила обосновават извод за съществуването на ясна и пряка причинна връзка с причиненото увреждане. В случая няма съмнение, че възможността да се причини увреждането е съзнавано от подсъдимия и се е включвало в умисъла му за извършване на престъплението. Ето защо и правилно престъплението е квалифицирано по чл.199, ал.1, т.3 НК.

Съдът не може да сподели и оплакването, че отмереното наказание на Г. трябва да се намали защото той трябва да полага грижи за жената, с която живее и малкото им дете. Правилно въззивният съд е обсъдил това обстоятелство и е преценил, че то няма отношение към индивидуализацията на наказанието, тъй като по делото липсват данни Г. да е полагал труд или да е подпомагал семейството си и декларираното намерение в тази насока не може да бъде основание за намаляване на наказанието му.

Касационният съд намира за безпредметно да се произнася по искането, отправено от защитника да бъде потвърдена постановената първоинстанционна присъда, тъй като предмет на касационна проверка е единствено въззивния съдебен акт и за съда няма процесуална възможност да потвърди съдебен акт, постановен от първоинстанционния съд.

На тези основания, касационният съд прецени, че наложеното наказание на подсъдимия не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и не следва да бъде коригирано.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №199 от 03.11.2023 г., постановено по ВНОХД №442/2023 г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.