Решение на общото събрание за иск срещу управител

Текстът на акта

Ключови фрази

Отговорност на управителя и контрольора * протокол от решение на общото събрание на дружеството * допустимост на иск

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50141

[населено място], 10.01.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

при секретаря Ивона Мойкина и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1977/2022 год., за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Футбико строй„ ООД против решение № 10036/15.04.2022г. по т.д.№ 1671/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 79/18.11.2019 г. по т.д.№ 69/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд и е прекратено производството по предявените от касатора против Л. С. С. обективно съединени искове, с правно основание чл. 145 ТЗ, за ангажиране отговорността й за причинени на дружеството, при осъществяване действия в качеството й на управител, вреди. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с което исковете са приети за недопустими, поради недоказано да е прието - към момента на завеждането им - решение на ОС на „Футбико строй„ООД за предявяването им, на основание чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, по следните съображения: 1/ доколкото е открито производство по оспорване истинността на протокола от ОС на 19.06.2017 г., в което се твърди взето решение по чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, в частта му с характер на свидетелстващ документ, съдът е следвало да се произнесе изрично с мотиви и диспозитив, тъй като се касае за предявен инцидентен установителен иск, за установяване неистинност на документ, а такива липсват - съществено процесуално нарушение опорочаващо правилността на въззивното решение ; 2/ неправилно въззивният съд се е позовал на неистинност на протокола, макар да е открил производство по оспорване единствено на автентичността му, поради което произнасянето му е в разрив с диспозитивното начало в процеса – произнасяне „свръх петитум„; 3/ съдът не е извършил надлежен анализ на свидетелските показания – в съвкупност и съобразно всички други събрани по делото доказателства, вкл. обстоятелството, че процесният протокол е прикачен към заявление с вх. № 20170822165504 от 22.08.2017 г. в Търговския регистър, като само съмнението за възможна заинтересованост на свидетелите не може да обоснове абсолютно игнориране на техните показания, особено в случай на непротиворечивост в същите; 4/ неправилно е преценена доказателствената сила на протокола на ОС от 19.06.2017 г. – в качеството на потвърден автентичен документ, изходящ от всички съдружници - в частта си на диспозитивен документ, протоколът установява формирана воля на ОС за ангажиране отговорността на ответницата – управител ; 5/ неправилно оспореният протокол е изключен от доказателствата по делото, предпоставките за което са да е направено от страна в производството изрично искане за представяне оригинала на документа и да не е представен такъв – във въззивното производство ищецът е представил оригинала; 6/ вътрешна противоречивост на мотивите и като резултат - неяснота на извода, за недоказано съществуване на решение на ОС на дружеството – ищец по чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ.

Ответната страна - Л. С. – оспорва касационната жалба, като акцентира на непредставянето на оспорения протокол, като приложение към исковата молба, независимо че е описан като такова, но единствено в аспект на недобросъвестно позоваване на касатора на съмнение за противоправни действия на пълномощници на ответницата, довели до тази липса. Поддържа значимост на верността на датата на вземане решенията от ОС на ищцовото дружество, обективирани в протокол с формално посочена такава 19.06.2017 г.. Други съображения срещу неоснователността на касационната жалба отговора на ответната страна не съдържа. В открито съдебно заседание същата поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. неотстранена нередовност на исковата молба, които налагат връщане на делото за ново разглеждане по същество във въззивна инстанция, което – а не правилността на атакуваното въззивно решение, ограничено до преценка за допустимостта на иска - касаят и представените от страната писмени бележки.

С определение № 50491/11.07.2023 г. касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на въззивното решение – изводимо от мотивите неправилно съобразена доказателствена стойност на оспорения протокол на ОС от 19.06.2017 г., в качеството му и на диспозитивен документ , носещ подписите на всички съдружници в ищцовото дружество и материализиращ волята на всеки от тях за предявяването на настоящия иск.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и съобразно правомощията си по чл. 290 ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

“Футбико строй„ООД е предявило против Л. С. С. обективно съединени искове, с правно основание чл. 145 ТЗ, за ангажиране отговорността й, за причинени на дружеството вреди в качеството на управител. Първоинстанционният съд е разгледал исковете по същество, уважавайки ги.

Л. С. е обжалвала първоинстанционното решение, като се е позовала на неговата недопустимост, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка - невзето решение на ОС на ищцовото дружество, по чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, за предявяване на исковете срещу нея. С отговора на въззивната жалба „Футбико строй“ ООД е представило протокол на ОС от 19.06.2017 г., отразяващ присъствие на всички съдружници и носещ подписите на всички съдружници / както към посочената в документа дата, така и към датата на устните състезания във въззивна инстанция / под взетите решения, едно от които – на основание чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, за предявяване на осъдителен иск срещу Л. С. С., като бивш управител на дружеството, за търсене на имуществената й отговорност за вреди от дейността й като управител на дружеството, за целия период на управление. Ответницата е оспорила истинността на представения протокол - „ авторство и съдържание „ , сочейки го съставен за нуждите на процеса. Твърди, че такова ОС изобщо не е било провеждано, а в евентуалност, че дори да е било свикано и проведено, то това е било в нарушение на разпоредби на ТЗ и устава. Изрично оспорва провеждането му на посочената в протокола дата – 19.06.2017 г..

С определение от 03.07.2020 г. въззивният съд е открил производство по оспорване автентичността на протокола на ОС от 19.06.2017 г. и указал на ищеца доказателствената тежест за потвърждаването й, за което е допусната графологична експертиза, установила автентичност на подписите на съдружниците. Представен е и оригинала на оспорения документ. Разпитани като свидетели, подписали протокола трима съдружници във „Футбико Строй„ ООД са потвърдили подписите си и провеждането на ОС на посочената в протокола дата.

С въззивното решение съдът е приел, че оспореният протокол – в частта удостоверяваща свикването и провеждането на ОС на дружеството, вкл. на посочената в документа дата, е свидетелстващ документ и истинността му – досежно верността на удостоверената дата – може да се оспорва. Приел е, че тежестта за доказване на верността й е на ищеца, но свидетелските показания, предвид заинтересованост на разпитаните свидетели / трима от подписалите протокола съдружници / от изхода на спора, са негодни да установят това обстоятелство, а други годни доказателства ищецът не е ангажирал. Цитирайки съдебна практика по прилагането на чл. 172 ГПК, въззивният съд неколкократно е подчертал, че следва да подходи със засилена критичност към тези свидетели. Така съдът е обосновал недоказаност на обстоятелството, че ОС на дружеството е било проведено на посочената в протокола дата, като предхождаща предявяването на исковете , т.е. недоказаност на взето решение по чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ към момента на предявяване на исковете по чл.145 ТЗ, позовавайки се изрично на решение по т.д № 3150/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС в този смисъл. Поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска - решение на ОС на ищцовото дружество, по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ, към момента на предявяване на исковата молба, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото.

Касационната жалба е основателна.

Установено е материализиране на воля от всички съдружници в ищцовото дружество, за ангажиране отговорността на ответницата, в качеството на бивш управител, за причинени на дружеството вреди, на основание чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, предвид потвърдената автентичност на подписите им върху протокола от ОС на 19.06.2017 г.. Липсва правна норма, която да обосновава валидност на това решение, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл. 145 ТЗ, единствено и само ако е взето до предявяването на иска / цитираното от въззивния съд решение на друг състав на ВКС не съдържа изрични аргументи в този смисъл, поради което не може да се приеме, че съдът е приел за значима във всички случаи липсата му точно към момента на предявяване на исковата молба, а не е изходил от конкретната хипотеза на непредставено такова решение и до приключване на устните състезания по делото /. Няма пречка решение на ОС на дружеството, за ангажиране отговорността на управителя чрез завеждане на иск по чл. 145 ТЗ, да бъде взето във всеки един момент на производството по предявен такъв иск, с което по същество би се санирала началната недопустимост на иска. Непротиворечива е практиката на ВКС, че осъществяването на процесуални предпоставки за допустимост на иска, в хода на производството и преди прекратяването му, аналогично и отпадането на процесуални пречки за същата, са съобразими от съда, аналогично на съобразяване възникването на факти, значими за спорното право, съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК. Предвид това, изначално е напълно ирелевантна датата на протокола от ОС на дружеството, на което е взето оспорваното решение, след като самото му материализиране, с потвърждаване автентичността на подписите на взелите го съдружници с графологична експертиза по делото, е безспорно към датата на приключване устните състезания във въззивна инстанция. Дори да се оспори успешно верността на посочената в протокола дата, това не води до опровергаване съдържанието на документа в диспозитивната му част - взетите решения от съдружниците. Оспорването на датата на частен документ влече опровергаване съдържанието на документа само когато датата е част от - значима за правните последици на - волеизявлението, какъвто не е настоящият случай.

Протоколът от 19.06.2017г. действително е описан в приложенията на исковата молба, а не фигурира в кориците на първоинстанционното производство, но приемането му във въззивна инстанция не е в нарушение на чл. 266 ГПК, след като първоинстанционният съд не е установил липсата му като приложение, съответно не е указал пропуска на страната, още повече, като доказателство, относимо към наличието на процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно / в този смисъл са и мотивите на въззивния съд в определение № 1472/19.06.2020 г. за приемането му /. При това, съществуването на протокола в обективната действителност най-рано към 22.08.2017 г., е установимо и по партидата на дружеството в Търговския регистър, като представен със заявление вх. № 20170822165504 на Агенция по вписванията.

С оглед преждеизложеното, останалите касационни доводи на ищеца, отнасящи се до процесуални нарушения на съда във връзка с производството по оспорване на документа и до правилността на изводите му за доказателствената сила на документа, не се нуждаят от разглеждане, като ирелевантни, при така възприетата ирелевантност на конкретната дата на протокола от ОС, взело решение на основание чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, след като е обективно установено съществуването на такова решение към момента на приключване на устните състезания във въззивна инстанция, към който момент се формира силата на пресъдено нещо.

Останалите възражения на ответника касаят съществото на спора, по който, въпреки изложението на установима от доказателствата фактическа обстановка, въззивният съд не е формирал мотиви. Такива дължи при новото разглеждане на делото, вкл. преценка на редовността на исковата молба, съобразно заявените в настоящата инстанция възражения на ответника. Липсата на изрична констатация във въззивния акт, за редовност на исковата молба / при неразглеждане на спора по същество, от което да би било конклудентно изводима / не е равнозначно на извършена от въззивния съд преценка за същата, поради което е извън обхвата на настоящия касационен контрол.

На основание чл. 294 ал. 2 ГПК, при новото разглеждане на спора и с оглед изхода му, въззивният съд следва да се произнесе по отговорността за разноските в настоящото производство пред Върховен касационен съд.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 10036/15.04.2022г. по т.д.№ 1671/2020г. на Софийски апелативен съд .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: