Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Април 2026

Отговорност на работодател при смърт на работник поради липса на мерки за безопасност

Върховен касационен съд · 04 Април 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Работодател обжалва условната си присъда за причинена смърт на работник при товаро-разтоварни работи със селскостопанска техника, твърдейки, че вината е изцяло на загиналия. Върховният касационен съд оставя в сила присъдата, като намира пряка причинна връзка между неизпълнените задължения за безопасност на труда и фаталния инцидент.

Какво приема съдът

Бездействието на работодател да извърши оценка на риска и да въведе правила и инструкции за безопасна работа с опасна техника е в пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука, независимо от съпричиняването от страна на пострадалия.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

трудова злополукапричиняване на смърт по непредпазливостбезопасност на трудаоценка на рискаработодателтелескопичен товарач

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 215

гр. София, 28 април 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

със секретаря Марияна Петрова и при участието на прокурора Б. Д., след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 281 по описа за 2026 г. и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия П. Д., чрез защитника адв, Н. С., против въззивно решение № 11/27.01.2026 г., постановено по внохд № 314/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

В жалбата е заявено само неправилно приложение на материалния закон, обуславящо касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че смъртта на пострадалия е резултат единствено на собственото му поведение, тъй като той не е последвал инстинкта си за самосъхранение и е останал облегнат на стифа от слама, обърнат с лице към приближаващия, натоварен с четири бали, телескопичен товарач. По този начин П. се намирал на неподходящото място, в неподходящо време, а вменените във вина на подсъдимия материално правни норми, с които е запълнен бланкета на чл.123 от НК, са неотносими, тъй като са твърде общи и не съдържат правила за поведение, поради което не могат да бъдат нарушени. Според защитника изпълнението на тези изисквания от страна на подсъдимия не обосновава отговора, че злополуката и съставомерния резултат не биха настъпили. Отправена е претенция да се отмени въззивния съдебен акт и подсъдимият на основание чл.354, ал.1, т.3, пр.1 от НПК да се оправдае по възведеното срещу него обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият П. В. Д., редовно призован, не се явява. Адв. С. поддържа жалбата, като намира, че не е налице причинна връзка между възведеното с обвинението бездействие от страна на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат. Според него смъртта се дължи единствено на поведението на пострадалия, който напълно съзнателно е застанал с лице към наближаващата го животозастрашаваща опасност. Тези действия макар и трудно следвало да се приемат като самоубийствен акт, тъй като от доказателствата по делото не следвало друго.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Прокурорът е на становище, че отсъствието на изработена и издадена инструкция за използването на телескопичния товарач е в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия, тъй като това е довело до извършването на действия от страна на другия подсъдим при лиса на видимост.

Частните обвинители Т. М. К., С. Ф. П. и К. М., както и повереникът им адв. Д. Д. не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. В постъпилата от последния писмена молба изрично е посочено, че жалбата е неоснователна, тъй като в хода на съдебните производства по безспорен и категоричен начин е доказана от обективна и субективна страна вината на двамата подсъдими, а размерът на наложените наказания съответства на целите по чл.36 от НК.

Подсъдимият Т. М. А. и защитникът адв. Г. Г. също не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. В постъпилата писмена молба изрично е посочено, че въззивното решение е справедливо, постановено е в съответствие с процесуалния и с материалния закон.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Присъда № 10/12.06.2025 г., постановена от Окръжен съд - Добрич по нохд № 371/2024 г. подсъдимият П. В. Д. е признат за виновен в това, че на 14.10.2016 г. на работна площадка, намираща се в землището на с. Хаджи Димитър, обл.Добрич, като управител на „*******“ ЕООД и осъществяващ дейност от ръководен, организационен и контролен характер, в качеството си на работодател на М. К. П. и като лице възлагащо работа на Т. М. А., съгласно договор за сътрудничество и съвместна дейност по чл.18 от ЗЗБУТ с ЕТ „С. Ж.П.“ / с управител С. П. – съпруга на подсъдимия/ от 01.07.2016 г. и при независимо съпричиняване с Т. М. А., е причинил смъртта на М. К. П., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - товарене, разтоварване и подреждане /стифиране/ на бали, чрез работа с телескопичен товарач „*****“ с ДК *******, предоставен от с ЕТ „С. Ж.П.“, представляваща източник на повишена опасност, като е нарушил:

- чл.14, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1, т.6, т.7 и т.8 и чл.19, ал.1 от ЗЗБУТ

- чл.4, ал.1 от Наредба № 5/11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска

- чл.166, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

- чл.4, ал.1 и ал.2, чл.5, ал.1, ал.3, и ал.4 и чл.22, ал.1 и ал.2 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи

като с тези нарушения, чрез бездействие не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работника си П. и на предоставения му работник А., с което при извършване на възложената работа е притиснат пострадалият П., от което е настъпила смъртта му, поради което и на основание чл.123, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 2 /две/ години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 4 /четири/ години. На основание чл.67, ал.2 от НК възпитателната работа по отношение на подсъдимия е възложена на районен инспектор от МВР по местоживеене на подсъдимия. На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноските, като Д. и А. са осъдени да заплатят солидарно сумата от 12 282,80 лв. по сметка на ОП - София и 4 866,55 лв. по сметка на ОС - Добрич.

С присъдата подсъдимият Т. М. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.123, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 /една / година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 3 /три/ години.

По жалба единствено на подсъдимия Д. е образувано внохд № 314/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК е изменена присъдата, като по отношение на двамата подсъдими е отменено приложението на чл.67, ал.2 от НК, а П. Д. е оправдан по повдигнатото му обвинение за нарушение на чл.14, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, т.6, т.7, и т.8 и чл.19, ал.1 от ЗЗБУТ, като и двамата са осъдени да заплатят допълнително солидарно сумата от 356,28 евро по сметка на въззивния съд. На основание чл.338 от НПК в останалата част първоинстанционната присъда по отношение на Д. е потвърдена.

С оглед единствено заявеното касационно основание, следва да се отбележи, че при отсъствието на абсолютните процесуални нарушения, посочени в чл.348, ал.3, т.1 - 4 от НПК, за които съдът следи служебно, е прието за установено, че към инкриминираната дата не е проведен инструктаж на работещите в управляваното от подсъдимия дружество за здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/, не е извършена изобщо оценка на риска при товаро-разтоварни работи или нейна актуализация към март 2016 г., не имало утвърдена от Д. инструкция за машинно изпълнение на товаро-разтоварни работи и складиране на материали, подсъдимият не е разполагал с ръководство на производителя за безопасна експлоатация при управление на наетия телескопичен товарач „*****“ за разтоварване и стифиране /подреждане/ на пресовани бали слама, необходими за дейността на управляваното от него дружество - „******“ ЕООД в областта на селското стопанство - в сферата на животновъдството. При това положение с основание предходните инстанции са достигнали до извода, че проявеното в случая бездействие от страна на подсъдимия - да оцени риска при товаро-разтоварни работи и да издаде инструкция за използване на процесното МПС - телескопичен товарач, включващо взаимното разположение между него и останалите превозните средства на работната площадка, местоположението на водача на разтоварваното ремарке с трактор, както и мерките за видимост като елемент от комплекса за ЗБУТ при движение на товарача, има пряко отношение и е в генезиса на причинния процес довел до смъртта на пострадалия П.. Безспорно е, че пострадалият е работил по трудов договор в управляваното от Д. дружеството, а на подсъдимия А. самият той е възложил извършването на конкретната работа. В този смисъл, тъй като подсъдимият се явява работодател и на двамата, съобразно разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредба № 5/11.05.1999 г. той е бил нормативно задължен да оцени риска при осъществяваната от тях правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност. Установената липса на писмена инструкция, съдържаща сведения за спецификата при работата с телескопичния товарач и безопасното му функциониране са станали причина за неосведомеността както на самия пострадал, така и на другия подсъдим, най-малкото относно мерките за видимост, като елемент от ЗБУТ при започналите за първи път на този ден разтоварни работи. Именно отсъствието на ясно разписани правила от страна на подсъдимия, които да гарантират живота и здравето на работниците, които са осъществявали пряко товаро -разтоварната дейност налага ангажиране на наказателната му отговорност.

Според касационния състав описаните нарушения в своята съвкупност са в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия. Този, обуславящ съставомерността на деянието, компонент е подробно разгледан от въззивния съд, който с основание е приел, че ако подсъдимият бе извършил предписаното му от посочените подзаконови нормативни актове поведение, движението на пострадалия в посока на стифа от подредени бали би било видимо за втория подсъдим - водач на телескопичния товарач, което е обективна предпоставка за адекватната реакция на всеки един от тях по отделно или съвместно спрямо опасността. Няма съмнение, че в случая, както е възприето и от предходните инстанции, самостоятелно и съществено място в причинния процес заема самото поведение на пострадалия, който не се е погрижил за собствената си безопасност, въпреки че е могъл да реагира своевременно при приближаващия към стифа от подредени бали телескопичен товарач, натоварен с четири бали слама, всяка от които с височина от по 70 см., дължина 2,60 м., ширина от 1,20 м. и с тегло от 350 -400 кг., но неговото поведение не е единствената причина за смъртта му, както се твърди от страна на защитата.

По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон, т.е. жалбата се явява неоснователна и атакуваното решение следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 11/27.01.2026 г., постановено по внохд № 314/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.