Обезщетение за неполучена заплата при прекратено наказателно производство

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 127

гр. София,

25.02.2026 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря К. Цветкова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 4024 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 183 от 11.07.2025 г. по в.гр. д. № 187/2025 г. на АС – Велико Търново, с което са уважени частично искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, в частта, с която е уважен иск по чл. 2 ЗОДОВ и е присъдено обезщетение на Т. С. В. за претърпени от него имуществени вреди от незаконно наказателно преследване по въпроса: при определяне обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване,представляващи пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение,следва ли да бъде уважен иска ако ищецът не е доказал възможността за сигурното им настъпване.

Жалбоподателят - Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неправилност и на постановеното въззивно решение в частта му, с която е уважен предявения иск.

Ответникът в касационното производство – Т. С. В. в срока по чл. 287, ал.1 ГПК не е представил писмено становище, а не се е явил и в откритото съдебно заседание.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд с обжалваното решение, в частта, която е допусната до касационно обжалванеq като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Т. С. В. сумата в размер на 31 333,32 лв. представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 НК, наказателното производство, което е прекратено поради липса на извършено престъпление иска, като е отхвърлил иска за сумата над присъдените 31 333.32 лв. до претендираните 40 485.06 лв.

Въззивното решение, в частта с която съдът е отхвърлил иска над присъдените от първостепенния съд 31 333.32 лв. до претендираните 40 485.06 лв. е влязло в законна сила – чл. 296, т.2 ГПК.

Установено е по делото, , че на 13.01.2023 г. в [населено място] С. В. като водач на МПС бил спрян за проверка от полицейски служители при ОД МВР – Плевен и при тестването му за употреба на наркотични вещества с „Дрегер дръг тест 5000“ бил отчетен положителен резултат за наличие на метамфетамин. Това обусловило издаването на акт за установяване на административно нарушение и съответно отнемане на свидетелството за правоуправление на В..

Констатирано е, че на 16.01.2023 г. било образувано ДП № ЗМ 23/2023г. по описа на 02 РУП – Плевен, преписка № 347/23г. на РП – Плевен, за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител и по него няма привлечено лице в качеството на обвиняем и незабавно е била назначена токсико-химичната експертиза, която едва на 14.12.2023 г. е дала заключение, че във взетите за изследване от ищеца В. кръвна проба и проба от урина не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

Установено е, че с оглед извода на вещото лице делото е било изпратено от разследващия орган в РП – Плевен с мнение за прекратяване и впоследствие с Постановление от 05.01.2023 г., ДП № ЗМ 23/2023 г. е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК – поради липса на извършено престъпление. Постановлението е влязло в сила на 29.01.2024 г.

Съдът посочил, че лишаването му от свидетелството за управление на моторно превозно средство е осуетило възможността на ищеца да престира труд по своята професионална квалификация и да осигурява средства за издръжката на семейството си и на дъщеря си – студент в София. Съдът е приел, че по делото е установено, че ищецът В. е работил по трудов договор с изпитателен срок с немското дружество FD GUTMANN, със седалище в [населено място] ам Майн, Бавария, на длъжността шофьор при договорено месечно възнаграждение в размер на 2 249 евро, което правоотношение е възникнало на 03.11.2022 г. и е имало срочен характер – за срок от една година. Приел е също така, че трудовото правооотношение е било прекратено предсрочно от работодателя на 16.01.2023 г., което се установява от писммо, озаглавено като „Потвърждение“/приложено по делото пред I – инстанция лист 50/, в което е посочено, че правоотношението между страните е било прекратено поради отнемане на свидетелството за управление на МПС на работника. Съдът е счел, че действително на тази дата трудовото правоотношение е било прекратено като логична последица от отнемането на 13.01.2023 г. на свидетелството за правоуправление на ищеца, назначен да изпълнява трудови функции, изискващи притежаването на валидно такова.

Допуснато е касационно обжалване, в частта, с която е уважен иск по чл. 2 ЗОДОВ и е присъдено обезщетение на Т. С. В. за претърпени от него имуществени вреди от незаконно наказателно преследване по въпроса: при определяне обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване,представляващи пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение,следва ли да бъде уважен иска ако ищецът не е доказал възможността за сигурното им настъпване.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че решението,в частта му с която е уважен иск за присъждане обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване, е постановено в противоречие с практиката на ВКС.Съгласно задължителните разяснения обективирани в т. 1 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленум на ВС, в която се посочва, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Принципното разбиране в това тълкувателното постановление се прилага последователно при решаването на спорове за непозволено увреждане, когато се иска да бъде ангажирана отговорността на държавата. В практиката е разяснено, че дължимото обезщетение за имуществените вреди зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, въз основа на които съдът преценява дали са налице всички елементи на фактическия състав на увреждането - виновно и противоправно поведение, от което са настъпили вреди, при доказана причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи (ТР.№ 3/22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004г. на ВКС, ОСГТК, т.11). Същите постановки са възприети в ТР № 5 от 15.06.2015 г. по тълк.дело № 5/2013 г. на ВКС, ОСГК, в мотивите на което се посочва, че държавата носи обективна отговорност за дейността на правозащитните органи. За да възникне право на обезщетение за пропуснати ползи, обаче, вредата следва да е реална, а не предполагаема или хипотетична, както се посочва в мотивите на ТР № 3 от 13.01.2023 г. по тълк.дело № 3/2021 г. на ВКС, ОСГТК, но само при доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице е налице пропусната полза, която подлежи на обезщетяване.

С решение № 762/19.12.2024 г. по гр.д. № 856/2024 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че когато работодателят действа при условията на обвързана компетентност, дисциплинарното уволнение на работника/служителя е резултат от действия на органите по досъдебното производство от повдигнатото обвинение, поради което прокуратурата носи отговорност за причинените имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение. В случаите, обаче, когато органът действа при оперативна самостоятелност, т.е. самостоятелно установява фактите по случая и има право да прецени дали да отстрани от работа работника или служителя, респ. да му наложи дисциплинарно наказание, или да не го стори, то липсва причинна връзка между повдигнатото обвинение и настъпилите вреди от неполучено трудово възнаграждение. Вредите, които не са в причинно - следствена връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, не се обхващат от обезщетението за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за тях държавата не отговаря.

С оглед даденото разрешение на поставения за разглеждане въпрос в трайната практика на ВКС решаващият извод на съда, че е налице причинна връзка между действията по досъдебното производство, в което е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер с първото действие по разследването и отнемане на свидетелството за управление на МПС от страна на органите на МВР, с пропуснатите ползи от неполученото трудово възнаграждение на незаконно обвинения служител, е неправилен.

Въззивният съд е приел, че от приложените по делото писмени доказателства е установено, че ищецът Т. В. е работил по трудов договор от 03.11.2022 г. с немско дружество „FD GUTMANN“ със седалище в [населено място] ам Майн, Бавария на длъжност шофьор при договорено месечно възнаграждение в размер на 2 249 евро като договорът е бил със срок от една година. Направен е извод, че трудовото правооотношение е прекратено предсрочно от работодателя на 16.01.2023 г., което според съда се установява приложеното по делото писмо, озаглавено като „Потвърждение“/ приложено по делото пред I – инстанция лист 50 /, в което е посочено/потвърдено , че правоотношението между страните е било прекратено поради отнемане на свидетелството за управление на МПС на работника. Този извод на съда не се установява по безспорен начин по делото доколкото не е представен акт на работодателя - немско дружество „FD GUTMANN“ , установяващ че трудовото правоотношение е прекратено именно поради временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на ищеца респективно, че липсата на свидетелство за управление на МПС е довела пряко до невъзможност да извършва работата за която е бил нает.

Ето защо въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено и настоящата инстанция с оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконни актове, действия и бездействия на правозащитните органи, изчерпателно посочени в закона, каквато причинна връзка в случая не е доказана. От събраните по делото доказателства не се установява пряка причинно следствена - връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и прекратяването на трудово правоотношение съответно пропуснатите от него ползи от неполучено трудово възнаграждение. В случая претендираните от ищеца имуществените вреди не са пряка последица от воденото срещу него от незаконно наказателно производство от прокуратурата , поради което предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за сумата 31 333,32 лв ., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване, следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на спора пред касационния съд на ищеца не се следват разноски.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 183 от 11.07.2025 г. по в.гр. д. № 187/2025 г. на АС – Велико Търново В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Прокуратурата на Република България e осъдена да заплати в полза на Т. С. В. за сумата от 31 333, 32 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване, последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2024 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. С. В. иск по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България сумата от 31 333, 32 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2024 г до окончателното изплащане на сумата.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: