Отхвърляне на иск за отмяна и нищожност на арбитражно решение за продажба на автомобил

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение-липса или недействителност на сключено арбитражно споразумение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 21

[населено място] 20.01. 2025 год.

В и м е т о н а н а р о д а

Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

при участието на секретаря: А.Йорданов

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева

т.дело № 1464/2024 г.

Производството е по чл. 47, ал. 2, чл. 47, ал. 1, т. 2, чл. 47, ал. 1, т. 4, чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА, образувано по иск на Л. В. Р. за прогласяване нищожност на постановеното от Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, [населено място] решение от 12.04.2024 г. по арбитражно дело № 4/2023 г., а при условията на евентуалност за неговата отмяна.

В исковата молба се поддържа, че решението е постановено по спор, предметът, на който не подлежи на решаване от арбитраж, тъй като договорът за покупко-продажба на моторно превозно средство, лек автомобил, марка „ФЕРАРИ“, модел „Ф8 СПАЙДЪР“, рама № Z. от 08.02.2022 г., сключен с продавача- ответник в настоящето производство „Гранд Къмпани“ ЕООД, [населено място] за сумата 750000 лв. бил потребителски. Като основания, предявени в условия на евентуалност се твърдят още следните обстоятелства- че Л. Р. не е подписал арбитражно споразумение, не е сключвал договор с ответното дружество, не е подписвал „който и да е било от представените към исковата молба документи“ /чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА/. Следващото поддържано основание е, че не е бил надлежно уведомен за назначаване на арбитър и за образуваното арбитражно производство /чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА/. Поддържа се още, че арбитражната процедура не е била съобразена с разпоредбите на закона и правилника на арбитража /чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА/. По-конкретно страната твърди, че не и е била връчена съдебно-графологическата експертиза и в тази връзка не било уважено искането на процесуалният й представител за отлагане на насроченото за 09.04.2024 г. заседание. Ищецът предявил иск за нищожност на договора за покупко-продажба на процесната лека кола и било образувано гр. дело № 3893/2024 г. на Софийски градски съд, но искането за спиране на арбитражното производство, отправено на основание чл. 51, ал. 1, б. „б“ от Правилника на Софийски арбитражен съд било отхвърлено. Страната счита, че Софийски арбитражен съд уважил доказателствени искания на „Гранд Къмпани“ ЕООД, които според него били преклудирани. След като„Гранд Къмпани“ ЕООД не представил оригиналите на исканите документи, а Л. Р. оттеглил искането си за назначаване на експертиза, такава била назначена по последващо искане на дружеството, въпреки че същото е направено извън срока по чл. 15 от Правилника на арбитражния съд.

Ответникът „Гранд Къмпани“ ЕООД в отговора си оспорва иска на всяко едно от предявените основания.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :

Исковата молба е своевременно подадена на 22.05.2024 г., с оглед установените обстоятелства, за това, че разписка от Арбитражният съд, с която е изпратен препис от решението от 12.04.2024 г. по арб. дело № 4/2023 г. са връчени на ищеца на 17.04.2024 г., а срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е изтекъл на 17.07.2024 г. При тези обстоятелства следва да се приеме, че искът е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество.

С решение на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, [населено място] от 12.04.2024 г. по арбитражно дело № 4/2023 г. е уважен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Гранд Къмпани“ ЕООД, [населено място] против Л. В. Р. за сумата 750000 лв., представляваща главница по договор от 08.02.2022 г. за покупко-продажба на моторно превозно средство, лек автомобил, марка „ФЕРАРИ“, модел „Ф8 СПАЙДЪР“, рама № Z., както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава за периода от 12.02.2022 г. до 30.10.2023 г. в размер на сумата 143701.25 лв., ведно със законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът не установява, наличие на твърдените от него обстоятелства, обуславящи основание за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. За да е налице това основание, следва да бъде установено, че решението е постановено по неарбитрируем спор. В тази връзка в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че договорът за покупко-продажба на моторно превозно средство, лек автомобил, марка „ФЕРАРИ“, модел „Ф8 СПАЙДЪР“, рама № Z. от 08.02.2022 г., сключен с продавача, ответник в настоящето производство, „Гранд Къмпани“ ЕООД, [населено място] за сумата 750000 лв. е потребителски. Изложени са доводи относно това, че закупувайки процесната кола ищецът губел възможността да ползва данъчен кредит и да си възстанови ДДС; при тази хипотеза нямал възможност да ползва амортизационни разходи; прехвърляйки процесното моторно превозно средство в търговско дружество на стойност десетки пъти под продажната, ищецът създавал ситуация, в която при последваща продажба на клиент на дружеството, корпоративния данък щял да бъде дължим върху печалбата, изчислена между въпросната ниска стойност и продажната стойност на автомобила; към настоящия момент не бил предприел действия по продажба на автомобила с цел печалба, а ползвал колата за лични нужди.

Твърдението на ищеца, че в качеството на потребител е сключил обсъждания договор е необосновано. Съдържанието на понятието „потребител“ е изяснено в чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., а на основание § 13а, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ това понятие е въведено в същия закон с § 13, ал. 1 Допълнителните разпоредби. Във връзка с приложението на чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13 ЕИО е формирана практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, обективирана с решения по редица дела - С-348/14, С-110/14, С-419/11 TiaXEC и др. Практиката на касационната инстанция се съдържа в съдебни актове по индивидуални правни спорове, като решения на състави на ВКС по т. дело № 2754/2015 г. на І т. о., по т. дело № 1102/2017 г. на І т. о., определение по ч.т. дело № 1083/2023 г. на І т. о., решение по гр. дело № 2847/2020 г. на ІV г.о. и др. В цитираната практика на СЕС и ВКС, която е константна, качеството „потребител“ се преценява по функционален критерий, т.е. въз основа на признаци, по които съдоговорящата страна може да бъде разпозната и разграничена от търговеца. Такива признаци са целта или целите, към които е насочена правната сделка, интересите, които ще бъдат удовлетворени, както и дейностите, които могат да се извършат посредством сключването на сделката. Преценява се кое е приложното поле на тези цели, интереси и дейности – професионалната сфера на съдоговарящата страна, имаща претенцията на потребител или личната й сфера на живот, в която правните резултати от процесната сделка ще служат за удовлетворяване на лични потребности. В последната хипотеза, когато целите, интересите, дейностите ще са външни за професията на субекта по договор,по който поддържа, че е потребител сделката ще се определя като потребителска. При доказване на първата хипотеза, съгласно която целите и интересите, към които е ориентиран договорът не са външни спрямо професията или занятието на съконтрахента, разпоредбата на чл. 19 ГПК е неприложима.

В конкретния случай по делото е установено, че ищецът е собственик на търговски дружества, чиято дейност има за предмет покупко-продажби на луксозни автомобили. Тази дружества са „Екслузив Ер Карс“ ЕООД, „Ексклузив ЛР Карс“ ЕООД. Последното от тях е участвало в поредицата от правни сделки, с които е прехвърляна собствеността върху процесния автомобил. Също така от представеното досие на автомобила от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ е видно, че същата кола е регистрирана за първи път на 02.08.2021 г., като на 08.02.2022 г. е била продадена от „Ес Ен Комерс“ ЕООД на „Гранд Къмпани“ ЕООД, [населено място] за 710000 лв. От доказателствата е изяснено, че на 08.02.2022 г. „Гранд Къмпани“ ЕООД, [населено място] е сключило договор за продажба на лек автомобил, марка „ФЕРАРИ“, модел „Ф8 СПАЙДЪР“, рама № Z. с Л. Р. за сумата 750000 лв. На същата дата е подадено заявление за първоначална регистрация с № 224134022514, в което за собственик на процесния автомобил е посочен купувача – Л. Р.. На 07.06.2022 г. Л. Р. е продал автомобила на „Тайм Трейдинг“ АД с договор за покупко-продажба на МПС за сумата 65000 лв. От приложеното заявление за регистрация от 07.06.2022 г. се установява, че колата е регистрирана със собственик „Тайм Трейдинг“ АД. От представените към досието договор за покупко-продажба на МПС, заявление за регистрация от 22.11.2023 г. се установява, че „Тайм Трейдинг“ АД е продало процесната кола на „Ексклузив ЛР Карс“ ЕООД за сумата 66000 лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС намира, че ищецът Р. при участието си в процесната сделка не е действал за цели извън своята професионална дейност. Процесният автомобил не е закупен за задоволяване на лични негови нужди като физическо лице, респективно за задоволяване на частен интерес. Същата кола е закупена за търговска дейност. На 11.02.2022 г., колата е обявена за продажба в www. mobile. Bg., а като продавач е посочен „Екслузив Ер Карс“ ЕООД , отразеният адрес е седалището на дружеството. След придобиването й от Р. колата е продадена на търговско дружество - „Тайм Трейдинг“ АД, което се занимава с търговия с леки коли, а по-късно отново е придобита от търговско дружество „Ексклузив ЛР Карс“ ЕООД, собственост на първоначалния притежател – Л. Р., което има за предмет на дейност сделки с автомобили. Субективното отношение на търговеца за мотивите, обусловили реализацията на всяка една от процесните покупко-продажби е ирелевантно. Този извод произтича от това, че посоченият по-горе критерий за преценка качеството „потребител“ на една от страните по договорното правоотношение е обективен. Функционалният критерий се прилага на базата на установени в процеса факти, засягащи реализацията на конкретни цели, интереси, потребности в приложното поле на съответния вид дейност, а в случая в приложното поле на професионалната дейност на Л. Р., собственик на посочените по-горе търговски дружества. И към момента на последната продажба процесната лека кола е в актива на притежаваното от Р. търговско дружество. Следователно, разбирането на ищеца, че е потребител е необосновано. Той не установява, наличие на твърдените от него обстоятелства, обуславящи основание за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Арбитражният съд правилно е приел спорът за арбитрируем. Или, следва да се приеме, че в случая не се касае за договор, сключен между „продавач“ или „доставчик“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, съответно до имуществен спор, по който едната страна е потребител и поради това е изключен от компетентността на арбитражния съд /чл.19, ал. 1 ГПК/.

Предвид неоснователността на иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА следва да се разгледат претенциите, заявени на следващите основания по чл. 47, ал. 1 ЗМТА.

Първото по реда на изложените в обстоятелствената част на исковата молба основания е по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА. Конкретно страната поддържа, че „арбитражно споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона“. В исковата молба е посочено, че Р. не е подписал нито един от представените от ищеца документи. Относно представеното по делото копие от договор за покупко-продажба на лек автомобил, марка „ФЕРАРИ“, модел „Ф8 СПАЙДЪР“, рама № Z. от 08.02.2022 г. и инкорпорирано в него арбитражно споразумение /чл. 4. 2./, съгласно което всички спорове, отнасящи се до договора, ще бъдат решавани от Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, съобразно неговия правилник, се твърди, че „налице е опит подписът ми да бъде фалшифициран, вероятно чрез нанасянето на мой истински подпис върху копие от документ чрез техническо средство“. По-нататък в исковата молба се сочат като неправилни изводите на решаващия орган за установеност на сключения договор и арбитражна клауза, както и за приемане от арбитражния съд на изразеното в експертизата заключение. Ищецът възпроизвежда и другите си възражения пред арбитражния съд за счетоводна документация относно продажбите на ответното дружество през 2022 г. и размер на вземанията, която според него опровергавала тезата за договори на посочените в арбитражното производство стойности. Поддържа се още, че в досието в КАТ – София нямало опис на документите, те били произволно заверявани и не били представени от ищеца Р..

Изводите на Софийски арбитражен съд относно установеност на сключения договор за арбитражна клауза кореспондират с представените доказателства и заключението на съдебно-графологична експертиза. Представеното удостоверение от СДВР „Отдел пътна полиция“ с приложени към него писмени документи доказва твърдението на ответника по настоящия спор, че е подал заявление за регистрация на процесния автомобил, както и че е представил протокол за преглед за техническа изправност, при което и в двата документа е посочен като собственик на леката кола. Другите изискуеми към заявлението документи – копия от фактура, договор за покупко-продажба на МПС от 08.02.2022 г. са налични към досието на процесната лека кола. Т.е. договорът има съдържание идентично с това на копието от договор по делото и включената в него арбитражна клауза. За да се регистрира процесното МПС заявителят следва да приложи договор за покупко-продажба. Твърдението, че тези документи не били представени от ищеца, а от пълномощник не може да промени произтичащите от тях изводи- за идентичност на съдържанието на договора, приложен към досието с договора приложен към арбитражното дело, както и факта, че за да бъдат представени във връзка с първоначалната регистрация на процесния автомобил, договора и фактурата са се намирали в държане на настоящия ищец, а съответно, за да се намират в негово държане, той е участвал в тяхното съставяне, респективно подписване, респективно е реализирал като съконтрахент на „Гранд Къмпани“ ЕООД, [населено място] фактическия състав на процесната сделка. Тези обстоятелства се потвърждават и от констатациите на вещото лице, че изображенията на графичните рисунъци на подписите върху трите изследвани документа - копие от договор за покупко-продажба на МПС от 08.02.2022 г., на приемо-предавателен протокол към договора и фактура № [ЕГН]/08.02.2022 г. най-вероятно представляват графичните рисунъци на подписи, положени от ответника в арбитражното производство- сега ищец. Твърденията, че „налице е опит подписът да бъде фалшифициран, вероятно чрез нанасянето на мой истински подпис върху копие от документ чрез техническо средство“ не почиват на никакви доказателства и не водят до изводи, различни от приетите от решаващия орган. Същите съображения се налагат и относно позоваването на счетоводна документация относно продажбите на дружеството през 2022 г., която няма относимост към подписването на договора. С оглед на изложеното и така заявеното основание е недоказано.

Второто по реда на изложените в обстоятелствената част на исковата молба основания е по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА. В исковата молба се поддържа, че Л. Р. не бил уведомен за назначаване на арбитър и за образуваното арбитражно производство. Твърденията са, че бил търсен на адрес, на който не живее, както и че няма друг вид адресна регистрация. Посочено е, че живее в [населено място], [улица]. От протокола на ЧСИ от 19.12.2023 г. се виждало, че бил търсен на адрес- “С. шосе“ № 109. По – нататък в исковата молба се твърди, че това процедиране на решаващия орган лишило ищеца от възможността да избере един от членовете на арбитражния съд, като уведомяването за насрочване на делото се осъществило след служебното определяне на арбитър.

Изложените твърдения не са доказани. От цитирания протокол от 19.12.2023 г. на частен съдебен изпълнител М. К. се установява, че на 18.12.2023 г. служителят на частния съдебен изпълнител М. К., Г. Н. е връчил на ищеца искова молба с приложенията на адрес- София, [улица] в автокъща „Ексклузив ер Карс“ , при условията на отказ. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството на въпросната фирма - „Ексклузив ер Карс“ ЕООД е Л. В., ответник в арбитражното производство. От протокола от 26.02.2024 г. по арб. дело № 4/2023 г. на Софийски арбитражен съд се установява, че ответникът Р. чрез пълномощника си, адвокат М. М. не е възразил по определението на решаващия орган за назначаване на арбитражния състав, както и че Р. е получил процесните книжа в арбитражния съд- връчени са му били в канцеларията на арбитражния съд, където е отишъл, за да ги получи. Макар и извън срока за отговор на исковата молба, ответникът в арбитражното производство е подал писмен отговор по делото, с който е взел отношение по предявения против него иск, както и по представените с исковата молба доказателства, като е направил и възражения и е въвел доказателствени искания. При тези обстоятелства следва да се приеме, че след като страната е била уведомена лично за делото, получила е исковата молба с приложенията, актовете за определяне на арбитражен състав, не е възразила срещу определението на арбитражния съд за назначаване на арбитражния състав, изслушани са възраженията й срещу иска, приет е отговорът й на исковата молба, участвала е в арбитражното производство с процесуален представител, правото й на защита не е накърнено, с оглед на проведената арбитражна процедура. Позоваването на текст от правилника на решаващия орган, за невръчване на книжата по адреса, където живее е формално и не се е отразило на законосъобразността на процедурата, тъй като не е предизвикало процесуалноправни последици, свързани с правата на защита. В този смисъл е и константната практика на ВКС/ напр. решение по т. дело № 3589/2015 г. на І т.о./.

В заключение следва да се приеме, че не е налице фактическия състав на чл. 47, ал.1, т. 4 ЗМТА и иска на това основание следва да бъде отхвърлен.

Последното основание, изложено в исковата молба е формулирано, както следва: „Арбитражната процедура не е съобразена с разпоредбите на закона и правилника на самия арбитраж“.

Във фактическия състав на чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА са очертани две хипотези, които визират процесуални нарушения- първата се отнася до образуването на арбитражния състав, а втората до липсата на арбитражно споразумение. Във втората хипотеза процесуално нарушение възниква при несъобразяване на действията по образуване на арбитражен съд и провеждане на арбитражна процедура с разпоредбите на ЗМТА. Ищецът в настоящето производство счита, че са нарушени разпоредби на ЗМТА с невръчване на съдебно-графологична експертиза, неуважаване искането му за спиране на арбитражното производство, предвид образуването на гр. дело № 3893/2024 г. на СГС за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба на МПС, уважаването на искания на ищеца в арбитражното производство, които били преклудирани, а именно допускане на графологична експертиза.

Първата хипотеза на чл. 47, ал.1, т. 6 ЗМТА не е налице, тъй като видно от изложените по-горе мотиви страната не е възразила срещу назначаването на арбитражен състав. Втората хипотеза засяга липсата на арбитражно споразумение. Арбитражно споразумение видно от мотивите на настоящето решение, развити по-горе е налице. Но дори и с оглед на нормите на ЗМТА правото на защита на ответника Р. в арбитражното производство не е нарушено, тъй като експертизата, видно от електронното съобщение от 01.04.2024 г. е изпратена на адвокат М., негов пълномощник с искане за потвърждение. Доказателства, че съобщението не е получено ищецът в настоящето производство не е представил. Възражението на адвокат М. с молбата за спиране на арбитражното производство е по правилността на експертиза /не бил взет сравнителен образец от подписа на Р./. Искането за спиране на арбитражното производство е направено по правилника на Софийски арбитражен съд, но основателността му подлежи на преценка от решаващия орган, каквато последният е направил, като е изложил мотиви към определението си от 09.04.2024 г. по арбитражното дело. Правилността на тази преценка не подлежи на контрол в настоящето производство. Допускането на експертизата също не е нарушило правото на защита на страната, тъй като й е била дадена възможност да поиска експертиза, тя се е отказала и последващото искане на ищеца в арбитражното производство за допускането й е било уважено. Правилността на изводите на решаващия орган за допустимост и относимост на доказателствените средства в арбитражното производство са извън предмета на производството по чл. 47 ЗМТА. Искането за експертиза на ищеца в арбитражното производство е направено след отказа на ответника от допускането на експертиза и след като арбитражния съд е отложил решаването на този въпрос в зависимост от представянето на доказателства за сключването на договор за покупко-продажба на МПС. Поради това твърдението за пропускане на срока за предявяване на искане за експертиза от ищцовото дружество е необосновано. В заключение следва да се приеме, че и по това основание не е налице предвидения в чл. 47, ал.1, т. 6 ЗМТА фактически състав.

С оглед изложеното се налага извод, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. Р. иск по чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж за прогласяване нищожност на постановеното от Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, [населено място] решение от 12.04.2024 г. по арбитражно дело № 4/2023 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. Р. при условията на евентуалност иск по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от Закона за международния търговски арбитраж за отмяна на постановеното от Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, [населено място] решение от 12.04.2024 г. по арбитражно дело № 4/2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: