Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2026

Отговорност на община за вреди при неподдържан път и съпричиняване от водача

Върховен касационен съд · 05 Юни 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Племенница търси обезщетение от община за смъртта на своя вуйчо, който загинал при преобръщане на трактор след попадане в дълбока дупка на стръмна необозначена улица. Първоначално исковете са изцяло отхвърлени, тъй като съдилищата приемат за единствена причина рисковото поведение на водача. Върховният касационен съд отменя това решение и частично уважава иска, като постановява, че общината отговаря за неизпълненото си задължение да поддържа пътя, но присъжда намалено обезщетение заради 80% съпричиняване от страна на загиналия.

Какво приема съдът

Бездействието на община по поддръжката и сигнализирането на опасности по общинските пътища е противоправно и ангажира отговорността ѝ за деликт, дори когато вредите са настъпили съвкупно с рискови действия на пострадалия, като в този случай отговорността се редуцира съобразно приноса за съпричиняване.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

обезщетение за смъртподдръжка на пътищаотговорност на общинасъпричиняванедупка на пътянеимуществени вреди

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 377

София, 16.06.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 21 април две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Цветанка Найденова

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 910 /2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК

По касационна жалба, подадена от Г. С. П., непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка Х. Д. Г., e допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 199 от 06.11.2024 г. по гр.д.№ 324/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение №186 от 10.05.2024 г., постановено по гр.д.№527 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Хасково, в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторката против Община Любимец, искове с правно основание чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 150 000 лв. и за присъждане на законна лихва върху главницата на обезщетението, която за периода от 01.08.2020 г. до предявяване на исковата молба се претендира в размер на 47160 лв.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, поради неправилен анализ на събраните доказателства, противоречие с чл. 31 ЗП и чл. 167, ал.1 ЗДвП, защото не е съобразено неизпълнение на задълженията на ответника – публично правен субект по тези норми и с чл. 45 ЗЗД. Твърди се несъобразяване със СТЕ и изводите на вещото лице относно това, че основна причина за ПТП и смъртта на вуйчото на ищцата е наличието на дупка и размерите й, в която е попаднало колелото на трактора, а не наклона на улицата и това, че е теглел натоварено ремарке по нея. Според касаторката, изводите на съда са неправилни, тъй като опасната улица не е била сигнализирана или затворена и преминаването на Г. през нея не може да му се вмени във вина и изключителна такава за смъртта му, а ответната община се освобождава от отговорност за бездействието си да изпълнява установени със закон задължения по осигуряване на пътната безопасност в населеното място. Твърди се неправилен, превратен анализ и на гласните доказателства.

Ответникът по касация Община Любимец оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, 1, т.1 ГПК по въпроса: „Възможно ли е пълно освобождаване от отговорност на публично правен субект – община, който не е изпълнил вменени със закон задължения да подържа и ремонтира собствен път, отворен за обществено ползване, да осигури пътна безопасност на ползвателите на същия път и да сигнализира за рисковите особености и наличните опасности по пътното платно“, поради констатирано противоречие с Решение № 1184 от 29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5107/2007 г., II г. о., Решение № 1184 от 29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5107/2007 г., II г. о. и Решение № 488 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2010 г., IV г. о. С тези решения, Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о. и много други се приема, че общината дължи обезщетение, когато не предприеме предписано от закона действие, каквито са посочените в чл. 30, ал.4 и чл. 31 ЗП /да изгражда, ремонтира и поддържа общинските пътища/ и чл. 167, ал.1 ЗДвП /да ги поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по тях и да ги отстранява във възможно най-кратък срок/ или когато предприеме такива действия, но ги извърши без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди. Настоящият състав споделя тази практика. Тъй като посочените задължения са нормативно установени, неизпълнението им от общината, която е публично правен субект, със самостоятелен бюджет, е противоправно поведение. Съгласно чл. 11 ЗОС, тя е задължена да управлява общинските имоти, каквито са общинските улици, в интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Когато в резултат на бездействие или действия, извършено без дължимата грижа са настъпили вреди за други правни субекти, общината носи отговорност към тях за обезщетяването им. Възможно е бездействието на общината или действията при неположена дължима грижа да не са единствената причина за вредоносния резултат, т.е. вредата, да е настъпила от съвкупното въздействие на множество явления/ събития, едно от които е соченото в исковото производство за вредоносно такова, но това не изключва отговорността на общината за деликт, а само определя нейния обем при заявено и доказано възражение за съпричиняване или при разпределение на отговорността между солидарни деликвенти при обратен иск на платилия обезщетението срещу останалите.

По делото е установено следното:

Ищцата Г. С. П., [дата на раждане] , действаща със съгласието на своята майка Х. Д. Г. е племенница на Г. Д. Г., който на 29.07.2018 г., около 18:30 ч., в [населено място], [община], при управление на трактор с ремарке, превозващо прясна оборска тор, при изкачване на улица с наклон в селото, е преминал през дупка, заемаща цялата ширина на пътното платно, като при преминаване на ремаркето лявото колело се опряло в челния борд на дупката. Това довело до спиране на трактора и при потегляне от мястото на наклона тракторът се преобърнал надлъжно върху ремаркето, като водачът му останал притиснат между трактора и ремаркето, в резултат на което починал. Починалият Г. е бил на 40 години, няма съпруга и деца. Най-близки живи роднини са били неговата майка В. Г. Г., и неговата сестра Х. Д. Г., на 42 години, която има три деца: С., роден 2003 г., В., роден 2006 г. и ищцата Г., родена 2008 г., чийто баща е починал през 2014 г., когато тя е бил на 6 години. Починалият Г. е живеел на един адрес и в едно домакинство със сестра си Х. и трите й деца - ищцата Г. и двамата й братя В. и С., тъй като децата били малки, и сестра му имала нужда от помощ при отглеждането им, след смъртта на бащата през 2014 г. Според показанията на свидетелите Д. А. и А. К., пострадалият се грижел за трите деца на сестра си като техен родител /св. К./ или настойник /св. А./ - водел ги на училище и ги вземал от там, ходел на родителски срещи, купувал им дрехи и други необходими неща, пазарувал за дома, помагал с каквото може. Нищо не отказвал на децата, тъй като нямал свои деца. Непосредствено преди инцидента пострадалият Г. Г. се готвел да си купи апартамент в същия блок и вход, в съседство с апартамента, в който живеела сестра му с децата. Изборът на жилището бил мотивиран именно от непосредствената близост до апартамента, в който живеели децата, за да може да помага на сестра си в отглеждането им. Децата, включително ищцата Г., приели тежко смъртта на вуйчо си, защото го чувствали като техен родител /св. К./. След смъртта на вуйчо й, ищцата Г. се затворила в себе си, нямала желание да комуникира с други деца, да излиза, да посещава училище. С течение на времето все по-трудно и тежко преживява загубата му. Ищцата и сега усещала липсата на неговата мъжка подкрепа. Наложило се да започне работа още в 10. клас, работела и в учебно време, защото доходите на майка й не достигали след смъртта на вуйчо й. Двамата й братя също започнали да работят след смъртта му. Г. споделяла със свидетелката К., че мъжката защита и подкрепа, която получавала от вуйчо си й липсва и сега, когато имала нужда да бъде защитена от младеж, който я преследвал с месеци – наложило се нейния брат В. да я защити.

Предвид тези показания, настоящата инстанция приема за правилен и обоснован извода на въззивния съд, че ищцата по изключение е активно материално легитимирана да претендира обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния вуйчо, съобразно разясненията, дадени с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, защото е доказано изграждането на трайни и дълбоки близки отношенията между починалия Г. и ищцата, основани на взаимна обич, с проява на ежедневни грижи, полагани от него за нея, наподобяват отношенията между баща и дъщеря и надхвърлящи по своя интензитет и значение обичайните отношения между вуйчо и племенница, причина за което е преждевременната смърт на бащата на ищцата, когато е била на шест години и наличие на още две малки деца на същата майка, които са се нуждаели от заместваща бащина грижа, установеното общо домакинство с ищцата и нейната майка, и поемане от пострадалия на ролята на мъжа и бащата в семейството.

Безспорно е установено по делото от писмените доказателства и САвтЕ, че на 29.07.2018 г., около 18:30 часа, в светлата част на денонощието, в [населено място], при ясно време, по сух и прав участък на улица с надлъжен наклон на изкачване 20-22%, достигащ на места до 26-27% и с разрушена асфалтова настилка, където на местата на надлъжна дупка наклона достигащ 46%, се е движил трактор марка „I.“, модел „Т.“, без регистрационен номер, с прикачено към него ремарке за лек автомобил, натоварено с пресен оборски тор, управляван от пострадалия Г. Д. Г.. Този модел трактор не е специализиран за превоз на товари, и фабрично не е оборудван с теглич. При изслушване на вещото лице, изготвило САвтЕ, вещото лице е пояснило, че тракторът допълнително е бил пригоден да тегли ремарке, като е била монтирана теглична ябълка към навесната система на трактора, предназначена за прикачване на инвентар /мотофреза, плуг и други/. В предната част на трактора е намерена закрепена метална кутия, пълна с втвърден бетон, представляваща противотежест. Тракторът е бил малогабаритен, конструктивно не е бил снабден с кабина за водача, като седалката е била без предвидена обезопасяваща рама отстрани, отзад и отгоре за мястото на водача. Бил е предназначен за работа в оранжерия. В процеса на изкачване по наклонената улица с неравна асфалтова повърхност, тракторът преминавал през дупка в асфалтовото покритие, разположена почти по цялата широчина на пътното платно, с челен борд на дупката с наклон, достигащ до 46%. При контакта на лявото колело на ремаркето с челния борд на дупката съпротивлението на ремаркето нараснало, и довело до спиране на трактора. При потегляне от място на наклона, за да продължи изкачването, тракторът се преобърнал надлъжно, при завъртане на рамата около оста на задните колела под въздействието на реактивния момент, при което теглителната сила създала преобръщащ момент. В резултат от действието на тези сили, тракторът се преобърнал върху предния край на ремаркето, като притиснал водача Г. Г. върху превозвания товар. Вследствие на притискането на водача в областта на гръдния кош от волана на трактора, е настъпила смъртта му, като резултат от механична асфикция. Според експертизата, при конкретната пътна обстановка, водачът е имал техническа възможност да възприеме характерните признаци за вида и състоянието на пътния участък в района на произшествието, и да предотврати настъпването му, чрез избор на подходящ коридор на движение – с по-лесно преодолими препятствия и подходящ скоростен режим, който да му гарантира преодоляване на наклона на изкачване без превключване на предавки и спиране, или да избере друг път на придвижване. Експертизата установява, че от началната до крайната точка на избрания маршрут, по който тракторът е превозвал оборския тор, със стръмен наклон на изкачване, разстоянието е 150 м., но е имало и алтернативен маршрут между двете точки, с дължина 600 метра, с плавна денивелация, който не е избран от пострадалия.

Свидетелите А. и Д. Д. установяват, че стръмната улицата, на която е станал инцидента, е пред къщата на пострадалия Г., асфалтирана е, но е много стръмна и с много дупки, поради което почти не се използвала. Била най-стръмната в селото. За движение ставала само надолу. Свидетелят А. не смеел да минава с пълен камион нагоре по нея. Имало и заобиколен път до мястото по равното, който е асфалтиран и по него почти няма дупки, но пострадалият е тръгнал нагоре напряко. Св.Д. пристигнал на мястото 10 минути след инцидента и видял, че тракторът има закачено към него ремарке, натоварено с оборска тор, гумата на ремаркето била попаднала в дупка, и затова се вдигнала предницата на трактора. Виждал и по-рано пострадалият да кара това тракторче с ремаркето из селото. През пролетта на същата година Г. отишъл да оре градината на съседа си, и по същия начин тракторчето тръгнало да се вдига отпред, тъй като имало прикачена малка фреза. Когато видял това, Г. веднага спрял, а свидетелят и други присъстващи натиснали предницата, помогнали малко, и така тракторът успял да излезе от градината. Тракторчето било малко, малогабаритно. Г. го взел за лично ползване – ходел с него да мели фураж. Св. Х. Д., съсед на починалия Г., непосредствено след инцидента отишъл на мястото и сварил тракторчето повдигнато, а Г. затиснат от волана на трактора към ремаркето. Тракторчето и ремаркето били по средата на стръмната улица пред дома на Г.. Със същия трактор Г. правел услуги на свидетеля – орял градината в двора му. Тракторчето на Г. било тип оранжерийно – ползвало се главно за оранжерии, но той го ползвал като магаре – към него имал ремарке, плугче и друг инвентар. Когато Г. идвал през есента да оре градината на свидетеля, имало случаи, в които тракторчето се вдигало, но не чак толкова, че да се обърне. В такива случаи някой се качвал отпред за тежест. Много пъти се шегували с Г., че е опасно, но не предполагали, че наистина може да се стигне до такъв инцидент. Свидетелят имал големи трактори, но с тях не смеел да мине нагоре по тази улица, а използвал обиколни маршрути. Тази улица рядко се използвала за движение, защото наклонът е голям и хората я избягвали. Когато отишъл на мястото на инцидента, свидетелят видял, че към тракторчето имало прикачено едноосово ремарке за лека кола, тип туристическо, което било пълно с оборска тор. В същия ден Г. цял ден карал тор и бил направил 4-5 курса. Един час преди инцидента свидетелят видял Г. и разговарял с него, при което той му казал, че ще направи още един последен курс, след което ще си ходи в [населено място]. Мястото, където Г. разтоварвал торта, било тяхна градина, която била непосредствено след нанагорнището. До там имало и друг, обиколен маршрут. На мястото, където станал инцидента, нямало пътни знаци, указващи състоянието на пътя. Свидетелят не бил виждал да се правят ремонтни дейности на тази улица. Св. Г. Я., кмет на [населено място] поле отишъл веднага на мястото на инцидента и видял, че тракторчето теглело автомобилно ремарке с оборска тор. Пътят на това място представлява стръмен участък, който не е подходящ за преминаване нагоре, и е опасен. Покритието на пътното платно било от разбит асфалт с дупки в него. Пътят се използвал основно за движение надолу. До мястото, където Г. разтоварвал оборската тор, имало и друг обиколен маршрут, който не е стръмен. Свидетелят виждал Г. и преди това да кара това тракторче – то се използвало за оране на оранжерии, няма кабина и предпазна рамка, седалката е на нивото на калниците. Г. споделял, че когато плугът на тракторчето види зор някъде, тракторчето се повдига, като това се било случвало и на равно място. На стръмната улица няма поставени знаци, че е стръмна. Асфалтовото покритие било поставено много отдавна и към момента на инцидента по улицата имало много дупки. Улицата е отворена за обществено ползване – по нея минават и хора, и животни. Повечето хора я ползват надолу, рядко се изкачват по нея. Св. Д. Д., когато научил за инцидента, отишъл със своя трактор на мястото, за да помогне. Видял, че предните гуми на тракторчето били вдигнати, а пострадалият бил заклещен между трактора и ремаркето. Инцидентът настъпил на улица с голям опасен наклон, с много дупки. По улицата нямало знаци, обозначаващи състоянието й, и дупките не били маркирани по някакъв начин. Хората избягвали да ползват тази улица, защото наклонът е голям. Тракторчето дърпало ремарке за лек автомобил, натоварено догоре с оборска тор.. Свидетелят е присъствал на случай, когато предницата на трактора на Г. се вдигнала по същия начин – тогава Г. бил дошъл да фрезова градината на свидетеля, и излизайки от двора, предните гуми на трактора се вдигнали, и тогава всички много се изплашили. Коментирали с Г., че е опасно. Тракторът на Г. е малогабаритен, няма кабина и предпазна рамка, само седалка. До мястото, където Г. разтоварвал тора, имало и друг път, който е по-безопасен.

От тези доказателства, въззивният съд е приел от фактическа страна, че вредоносният инцидент е настъпил в урбанизираната част на [населено място], Община Любимец, на стръмна улица пред дома на починалия, че към момента на инцидента тази улица е била в много лошо състояние – с остатъци от асфалтово покритие, с множество дупки и неравности, обхващащи почти цялата ширина на пътното платно. Улицата не била сигнализирана с пътни знаци като такава с голям наклон, нито като опасна поради неравности и съществуващи дупки не били маркирани. Поради големия си наклон и видимо лошото си състояние, улицата почти не се използвала за преминаване на превозни средства, като местните жители без специални знания я възприемали като опасна, и я ползвали предимно за преминаване надолу. В деня на инцидента пострадалият превозвал оборски тор, товарел го в ниската част на улицата, където е къщата на пострадалия, и го разтоварвал във високата част на улицата, където семейството имало градина. Разстоянието между тези две точки по стръмната [улица] м., а по съществуващ обиколен маршрут по улица с плавен наклон, разстоянието е около 600 м. Инцидентът станал след като същия ден пострадалият направил 4-5 курса за превоз на оборски тор по краткия маршрут, преминаващ по стръмната улица със собствения си трактор марка „I.“, модел „Т.“, без регистрация, който е предназначен за работа в оранжерии, не е оборудван с кабина или защитна рамка, а има само седалка за водача, която е на нивото на калниците. Тракторът не е предназначен за теглене на товари, но бил пригоден да тегли ремарке, като му е бил допълнително монтиран теглич, чрез който за него било закачено автомобилно ремарке, тип туристическо, в което пострадалият товарел и превозвал оборската тор. Преди процесния инцидент, имало и други случаи /през пролетта на същата година, както и предишната есен/, в които предните гуми на трактора са се вдигали, при претоварване на трактора от закачен за него инвентар /фреза, плуг/. Тези случаи били възприети като опасни, както от пострадалия, така и от присъстващите при тях очевидци /св. Хр.Д., св. Д.Д./. При тези предходни инциденти опасността от обръщане на трактора била предотвратявана от присъстващите, като някой се качвал отпред за тежест. Установено е, че пострадалият бил професионален водач на МПС с 22 години стаж. Притежавал е свидетелство за управление на МПС, издадено на 16.02.2012 г., с категории С, АМ, В, ТКТ, и до момента на изготвяне на справката не е имал наложени административни наказания. Издържал е изпит за категория „С“ на 05.01.1996 г.

По формираните фактически изводи не се спори. Кореспондират на събраните доказателства и са обосновани.

От правна страна, въззивният съд е приел, че смъртта на Г. Д. Г. – вуйчо на ищцата е настъпила в резултат на ПТП на 29.07.2018 г., осъществено на улица – публична собственост на ответната Община Любимец. Улицата е била с много голям надлъжен наклон /20-22%, а на места 25-26%/, с пътна настилка в много лошо състояние, с оформени множество дупки и неравности по цялото пътно платно, и почти негодна за преминаване на МПС в посока нагоре. Поради това е прието, че ответната община, в качеството на собственик на улицата е бездействала, като не е извършила необходимите дейности по поддръжката на пътното платно и това бездействие е противоправно, защото не е изпълнила задължението си по чл.31 ЗП да поддържа в изправно състояние общинските пътища, и задължението по чл.167, ал.1 ЗДвП да сигнализира незабавно за препятствията по тях и да ги отстрани. Този правен извод съответства на първата част от отговора на правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и е правилен.

В съответствие с нормата на чл. 45, ал.2 ЗЗД е съобразено, че вината на ответника за осъщественото бездействие се предполага, като по делото не са твърдени и установени обстоятелства, изключващи вината на ответната община за осъщественото противоправно бездействие – да не поддържа общинската улица в състояние, годно за ползването й по предназначение. Съобразено със задължителната съдебна практика и обосновано са приети за доказани и претърпените значими неимуществени вреди от ищцата, изразяващи се в болки и страдания от загубата на нейния вуйчо, заел мястото на починалия й баща в близкия семеен кръг на детето.

Искът по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД е отхвърлен от инстанциите по същество, защото е прието, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между лошото състояние на пътното платно и липсата на обозначаване с пътни знаци и маркировка на големия му наклон и наличието на неравности по него, от една страна, и от друга страна – настъпването на вредоносния резултат – смъртта на Г. Д. Г.. Прието е, че поведението на пострадалия е изцяло причина за инцидента, защото той е могъл да възприеме наклона и неравностите на улицата, на която е родната му къща и през която е минал с трактора 4-5 пъти същия ден преди инцидента и да ги избегне чрез преминаване по заобиколния маршрут с по-плавна деневилация..

Този извод е необоснован, защото не е съобразен с установеното от вещото лице, изготвило СТЕ и отговора на осми въпрос от заключението, че основна техническа причина за преобръщането на трактора е било движението по наклонения нагоре пътен участък /с наклон 20-22%, достигащ на места до 26-27%, а в областта на дупката, достигащ до 46 %, с прикачено ремарке с товар и спирането и потеглянето в областта на дупката, при което е настъпило пълно разтоварване на предния мост и надлъжно преобръщане на трактора. Установеното от вещото лице доказва, че наличието на дупка, в която е попаднало колелото на трактора е една от причините довели до обръщането на трактора. Както вече се посочи при отговора на поставения въпрос, когато вредата е настъпила в резултат на съвкупно въздействие на множество явления/ събития, едно от които е соченото в исковото производство за вредоносно такова, не е изключена отговорността на този, чието противоправно поведение е причина за конкретното събитие/явление, причинило вредата наред с други явления и събития. В случая противоправното бездействие на общината да изпълни задълженията си по чл.11 ЗОС, чл. 31, ал.1 ЗП - да изгражда, ремонтира и поддържа общинските пътища/ и чл. 167, ал.1 ЗДвП - да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстранява във възможно най-кратък срок, има за резултат неравност на асфалтовата повърхност на улицата и наличието на дупки в нея, между които и тази, в която е попаднало колелото на трактора, което е задействало и механизма на преобръщането му и затискане на пострадалия с летален изход. Затова ответната община носи отговорност за претърпените вреди от ищцата.

Установено е, че ищцата приела тежко смъртта на вуйчо си, защото го чувствали като свой родител, била е на 6 години, затворила се в себе си, нямала желание да комуникира с други деца, да излиза, да посещава училище, трудно тежко преживява загубата му, усещала липсата на неговата мъжка подкрепа и защита и след като пораснала и била вече ученичка. Наложило се да започне работа още в 10. клас и в учебно време, защото без подкрепата на вуйчо й, доходите на майката не стигали. При така доказаните страдания, съдът намира, че адекватното обезщетение за тези неимуществени вреди е 100 000 лв.

Тъй като вредоносния резултат е в причинна връзка и с поведението на пострадалия, следва да се обсъди и отчете възражението за съпричиняване.

Доказано е, че лошото състояние и стръмният наклон на улицата не са били обозначени с пътни знаци или друга маркировка, но е било известно и на живущите в селото и на починалия - къщата на родителите му, от която вземал тор е на същата улица , същата [улица] курса с трактора и натовареното ремарке същия ден преди да стане инцидента. По тази улица и въпреки наклона и лошото й състояние, той е управлявал тракторът марка „I.“, модел „Т.“ с ремарке, въпреки че трактора не е бил конструктивно предвиден да тегли товарно ремарке и какъвто и да е товар, различен от фабрично предвидения за него инвентар, прикачен към навесната му система /мотофреза, плуг и други/. В техническата му документация липсват спецификации какъв товар може да тегли, защото тракторът не е бил конструктивно предназначен да тегли какъвто и да е товар. Тракторът е бил самоделно пригоден за теглене на ремарке, чрез модифициране на конструкцията му с монтиране в предната част на трактора на метална кутия, пълна с втвърден бетон за противотежест, и теглич в задната част на трактора, монтиран към рамата на навесната система на трактора. Тези самоделни конструктивни промени на трактора не са била удостоверена като безопасни, по реда на чл.10, ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ и чл.11, ал.2 и ал.3 от Наредба № 3 / 03.02.2016 г. за извършване на техническите прегледи на техниката по ЗРКЗГТ, след провеждане на съответно изпитване и оценка за съответствие с изискванията за безопасност на техниката, извършено от центрове за изпитване и сертифициране към Министерството на земеделието и храните, а управлението на колесния трактор без да е преминал удостоверяване на безопасността му е нарушение на задължението по чл.16, ал.6 ЗРКЗГТ /управляващият селскостопанска техника да работи само с техника, която е преминала задължителен технически преглед/. Конструктивната непригодност на трактора да преодолява съпротивление от увеличен товар, е била установена от пострадалия собственик Г. Д. Г. преди ПТП, довело до смъртта му, при поне два предходни инцидента през предходната есен /при оран на градината на свидетеля Х. Д./, и през пролетта на същата година, /при фрезоване на градината на свидетеля Д. Д./, когато, предните гуми на трактора също се вдигнали, но обръщането му е било предотвратено от намесата на други присъстващи на тези инциденти мъже. Въпреки това Г. Д. Г., който е бил правоспособен водач, с 22 години стаж като професионален шофьор, е предприел изкачване на стръмната неравна, с улица с трактора с прикачено натоварено ремарке. Имал е възможност, но не е избрал наличния обходен маршрут, който макар и 4 пъти по-дълъг, е бил със значително по-малък наклон, с по-добро състояние на пътната настилка, и безопасен за движение на трактора с прикаченото към него ремарке.

Въззивният съд отчел тези факти и обстоятелства, но неправилно ги е оценил като единствени обстоятелства в поведението на пострадалия, довели до смъртта му и изключващи причинната връзка между бездействието на общината да изпълни задълженията си по чл.11 ЗОС, чл. 31, ал.1 ЗП - да изгражда, ремонтира и поддържа общинските пътища/ и чл. 167, ал.1 ЗДвП - да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстранява във възможно най-кратък срок, а не като факти, сочещи на съпричиняване от пострадалия. Всеки от тези факти и обстоятелства са в причинна връзка с инцидента и със смъртта на пострадалия. Тъй като обаче техническата причина за инцидента е дупката с наклон 46 % и тя е задвижила причинно –следствената верига от събития, довела до смъртта на пострадалия, поради което неправилно е изключена отговорността на общината.

При изложеното относно поведението на пострадалия, съдът намира, че съпричиняването от него за крайния вредоносен резултат е 80 %. На основание чл. 51, ал.2 ЗЗД, определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали с 80%, т.е. на ищцата следва да се присъди сумата 20 000 лв., равняваща се на 10225,84 евро.

Съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД, сумата е дължима ведно със законната лихва, дължима без покана. Такава се претендира от 01.08.2020 г. – три години преди предявяване на иска и от тази дата следва да се присъди.

Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция, с което иска е отхвърлен до размер 20 000 лв., равняващи се на 10225,84 евро. В останалата част до пълния претендиран размер иска е неоснователен. Решението на въззивния съд, с което е потвърдено решението на първата инстанция в тази част е правилно и следва да се потвърди.

Относно разноските:

Ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса. Съобразно уважената част от иска и на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса и разноски в размер на 297 евро.

Пълномощника на касаторката адвокат С. П. М. претендира разноски за всички инстанции на основание чл. 38, ал.2 ГПК, като възразява и срещу присъдения хонорар на ответника в първата инстанция като прекомерен при цена на иска, каквато е прието, че не е заявена.

Като съобразява цената на предявения иск и размера, до който иска се уважава, това, че делото е с висока фактическа сложност, че са извършени множество процесуални действия в първата инстанция, че делото е и с правна сложност предвид и заявеното възражение за съпричиняване, изготвянето на въззивна и касационна жалба с изложение, по които е допуснато касационно обжалване, и частта, в която се уважава иска, и на основание чл. 38, ал.2 ЗА, на адвокат М., указал безплатна правна помощ на ищцата пред три инсанции, следва да се присъди възнаграждение в размер на 2200 евро, общо за трите инстанции /1000 евро за първа инстанция и по 500 евро за въззивна инстанция и 700 евро за касационна инстанция.

Предвид частичната основателност на предявения иск и възражението за прекомерност, заявено от името на касаторката, следва да се намалят присъдените разноски на Община Любимец. С договор за правна помощ по гр.д.№ 527/2023 г., но за всички инстанции е уговорен и изплатен хонорар 10 000 лв. Съдът намира заявеното възражение за прекомерност за основателно. Като съобразява това, че иска се уважава частично, цената на претенцията, която е прието, че е заявена от въззивна и касационна инстанция, обстоятелството, че делото е с по-висока фактическа сложност, но с не толкова висока правна сложност и извършените от ответната страна процесуални действия, които са значително по-малко от тези на ищцовата страна /с оглед доказателствената тежест/, съдът намира, че адвокатския хонорар на ответника следва да се редуцира до размер 1500 евро

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 199 от 06.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 324/2024 на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение №186 от 10.05.2024 г., постановено по гр.д.№527 / 2023 г. на Окръжен съд – Хасково, в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. С. П. ЕГН-[ЕГН], непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка Х. Д. Г. срещу Община Любимец, искове с правно основание чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер 20 000 лв ., равняващи се на 10225,84 евро, както и в частта за законната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2020 г., и в частта за разноските, които ищцата Г. С. П. ЕГН-[ЕГН], непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка Х. Д. Г. е осъдена да плати на Община Любимец за размер над 1500 евро. /равняваща се на 2933,74 лв./ и вместо това постановява:

ОСЪЖДА Община Любимец да плати на Г. С. П., [дата на раждане] , с ЕГН-[ЕГН], непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка Х. Д. Г., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на вуйчо й Г. Д. Г., починал в резултат на ПТП на 29.07.2018 г. в размер 10225,84 евро, / равняващи се на 20 000 лв/ , ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от 01.08.2020 г. до изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 199 от 06.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 324/2024 на Пловдивски апелативен съд в останалата част, с която е потвърдено Решение №186 от 10.05.2024 г., постановено по гр.д.№527 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Хасково, с която част исковете са отхвърлени до пълния предявен размер.

Осъжда Община Любимец да плати държавна такса и разноски съобразно уважената част от иска в размер на 297 евро.

Осъжда Община Любимец да плати на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат С. П. М., указал безплатна правна помощ на ищцата Г. С. П., [дата на раждане] , с ЕГН-[ЕГН], непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка Х. Д. Г. сумата 2200 евро за всички инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.