ВКС отхвърли искане за възобновяване на дело за източване на банкова карта

Текстът на акта

Ключови фрази

Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * съществени процесуални нарушения * отсъствие на подсъдим * първоначален строг режим на изтърпяване на наказание * възобновяване на наказателно производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 631

гр.София , 05 декември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЯНКОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВКП Максим Колев

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 755/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане /озаглавено жалба/ на осъдения Ф. Б. В., подадено чрез защитника му адв. М. Д., за възобновяване на наказателното производство по нохд №1482/2023 г. на ОС-Бургас, внохд №86/2024 г. на АС-Бургас, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

В искането се твърди, че наложеното на осъдения наказание по присъда по нохд №1482/2023 г. на Бургаски окръжен съд е „силно завишено“ , както и „режима на неговото изтърпяване“ . Посочва се, че осъденият се е „признал за виновен и с нищо не е допринесъл за постановяването на такава тежка присъда“ , както и че, за да се въздейства възпитателно спрямо него е достатъчно да се промени режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от „строг“ в „общ“- да може да работи, да бъде освободен по-рано от затвора и да се грижи за детето си. Моли се да бъде възобновено наказателното дело и да се намали продължителността на наказанието до размера на вече изтърпяното, както и да се промени режима в по-лек.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд служебно назначения защитник на осъдения- адв.Т. моли да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното дело, тъй като са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че правото на защита на осъдения е било нарушено от първостепенния съд, тъй като произнасянето на присъдата е извършено в негово отсъствие, макар и да е бил нередовно призован за това съдебно заседание. Във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон твърди, че квалификацията на престъплението е неточна, тъй като подсъдимият не е извършил престъплението сам, а в съучастие с дъщерята на пострадалата. Досежно размера на наложеното на осъдения наказание заявява, че е прекомерен и несправедлив.

Осъденият Ф. В. не се явява пред ВКС. По негово желание не е доведен от администрацията на затвора в [населено място].

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на искането за възобновяване. Счита, че наложеното на осъдения наказание е справедливо определено въз основа на правилно отчетените от съда смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и тяхната тежест. Споделя извода на съда, че на осъдения следва да бъде определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, който е в съответствие с правилата, регламентирани в ЗИНЗС. Предлага искането да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на представителят на прокуратурата от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното:

С присъда №14 от 23.02.2024 г.,, постановена по нохд №1482/2023 г., Бургаски окръжен съд е признал Ф. Б. В. за виновен в извършването на престъпление по чл.249 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 от НК, за което му е наложил наказание две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ от ЗИНЗС и глоба в размер на 6000 лв.

На основание чл.68 ал.1 от НК е привел в изпълнение наложеното наказание по нохд №64/2021 г. на ОС-Сливен в размер на една година и десет месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

С присъдата в тежест на Ф. В. са били възложени направените по делото разноски.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия пред Бургаски апелативен съд е било образувано внохд №86/2024 г., приключило с решение №50 от 16.05.2024 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена. На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК е било приспаднато от срока на наложеното наказание две години и осем месеца лишаване от свобода времето, през което Ф. В. е бил с мярка за неотклонение задържане по стража, считано от 29.02.2024 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. Подсъдимият е бил осъден да заплати сторените във въззивното производство разноски.

Така постановеното въззивно решение не е било обжалвано по касационен ред.

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл.420 ал.2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл.419 ал.1 от НПК. Подадено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК.

Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО .
Не са налице основания за възобновяване на делото.
От съдържанието на искането, поставило началото на настоящето производство /макар и да не са изрично формулирани/, може да се направи извод, че се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, които са и основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В допълнение в пледоарията си, защитникът на осъдения въвежда и касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, което следва да бъде разгледано, тъй като е направено в шест месечния срок за подаване на искането за възобновяване.
На първо място, следва да бъде обсъдено оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, намерили израз, според защитника на осъдения, в обявяване на първоинстанционната присъда в отсъствие на Ф. В., който е бил нередовно призован за съдебното заседание, когато е сторено това. Видно от материалите по нохд №1482/2023 г. на ОС-Бургас, за последното съдебно заседание, проведено на 23.02.2024 г., когато е била обявена присъдата по делото, подсъдимият не се е явил, като от докладна записка, издадена в изпълнение на постановено от съда принудително довеждане на осъдения, се установява, че на датата на съдебното заседание той не е бил намерен на адреса, на който живее. Служителите на РД „Охрана“- Бургас са провели разговор със съседи на В., от който се е установило, че след последното му принудително отвеждане от адреса за предходното съдебно заседание, той е напуснал жилището и живее на квартира някъде в квартала, но съседите не могат да посочат къде точно е неговото местонахождение, нито телефон за връзка. При това положение, следва да се приеме, че напускайки досегашния си адрес и премествайки се на друг, без да уведоми за това съда, осъденият Ф. В. сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебното заседание, респективно при постановяване на присъдата. Именно неговото недобросъвестно процесуално поведение е причина за неучастието му в заседанието на 23.02.2023 г., поради което процесуалните му права не са били нарушени. Разглеждайки делото в негово отсъствие, предвид наличие на основанието по чл.269 ал.3 т.1 от НПК, окръжният съд не е допуснал нарушение на НПК.
На следващо място, не се констатира решаващият съд да е нарушил материалния закон. С оглед установените факти по делото, Ф. В. законосъобразно е осъден за извършено престъпление по чл.249 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК. Твърдението на защитника адв.Т., че осъденият е осъществил престъпната дейност в съучастие със св.Т. Б., изобщо не може да бъде възприето. Това е така, тъй като от една страна, прокуратурата е органа, притежаващ изключителна дискреция за преценка кои лица да привлече към наказателна отговорност, а от друга- доказателствените материали, въз основа на които е изградена фактическата обстановка, не сочат на съучастническа дейност от страна на свидетелката.
По-нататък на осъденият В. е било наложено от първостепенния съд наказание, потвърдено от въззивната инстанция, в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода за извършено от него престъпление по чл.249 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 НК. ВКС счита, че така отмереното наказанието не е несправедливо, тъй като липсва явна и очевидна диспропорция между него и обществената опасност на деянието и дееца, която да произтича от несъответна или незаконосъобразна преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства. Изводът на ОС-Бургас за липса на смекчаващи отговорността обстоятелства е бил коригиран от апелативната инстанция, която е възприела, че са налице такива, а именно частичните самопризнания на осъдения и изразеното искрено съжаление за стореното. Действително, осъденият освен, че в обясненията си е разказал коректно част от фактите, имащи отношение към предмета на доказване, което въззивният съд е оценил като смекчаващо отговорността обстоятелство, е признал и вината си, и това е сторил както на досъдебното производство, така и пред АС- Бургас. Относителната тежест на това обстоятелство обаче, преценено на фона на степента на обществената опасност на деянието и дееца, правилно изведени от въззивния съд като завишени и наличието на множеството отегчаващи отговорността фактори- обремененото му съдебно минало, обстоятелството, че в рамките на изпитателния срок по предходно осъждане е извършил престъплението по настоящото дело, престъпната упоритост при осъществяване на престъплението /Ф. В. е извършил 12 деяния в рамките на продължаваната престъпна дейност/, размера на придобитата чрез процесната дебитна карта парична сума- 6000 лв., възползването от доверието, което св. Т. Б. е имала към него, и което я е мотивирало да му предостави банковата карта, но с уговорката да не се теглят от нея повече от 100 лв., не може да доведе до извод за намаляване размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. В заключение е необходимо да се подчертае, че отмерването на наказанието не представлява механичен математически сбор от смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а сложна комплексна дейност по тяхната оценка, която води до избор на такова по размер наказание, което да е адекватно на тежестта на извършеното, на личността на дееца и на целите по чл.36 от НК. В този смисъл определеното на осъдения Ф. В. наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, не е явно несправедливо.
На следващо място, при определяне на първоначалния режим на изтърпяване на това наказание, решаващият съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Съобразявайки обстоятелството, че Ф. В. е осъден за умишлено престъпление по настоящото дело, извършено в изпитателния срок на условно осъждане по нохд №64/2021 г. на ОС-Сливен, като на основание чл.68 ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение отложеното наказание по посоченото дело и сборът от двете наказания надвишава две години, напълно в съответствие със закона е бил определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието две години и осем месеца лишаване от свобода. Налице е хипотезата на чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ от ЗИНЗС. Действително законодателят е предвидил изключение от това правило в нормата на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС, като е предоставил възможност на съда да определи първоначален общ режим и в случаите по ал. 1, т. 2, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност, какъвто обаче не е настоящия случай. Точно обратното, степента на обществената опасност на осъдения законосъобразно е определена от апелативната инстанция като висока и тя се обуславя не само от обстоятелството, че предходното му осъждане не е изиграло необходимия ефект за неговото поправяне и превъзпитание, но и от характеристиките по изпълнение на престъпната деятелност по чл.249 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК, водещи до извод за формирана престъпна упоритост у В., от злоупотребата с приятелското отношение на пострадалата към него и от склонността му към хазартни игри, като мотив за извършване на престъплението. Обстоятелството, че осъденият настоява за промяна в режима на изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода, за да може да работи, което предпоставя по-бързото му освобождаване от затвора с цел да се грижи за детето си, макар и житейски оправдано, не е предвидено в закона като основание, което съдът да съобрази при определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. Друг е въпроса, че данните по делото не разкриват В. да е полагал грижи за непълнолетното си дете.

По изложените съображения, настоящият касационен състав не намира основания за уважаване на депозираното искане за възобновяване на наказателното производство, тъй като не са налице претендираните основания по чл.348 ал.1 т.т.1 - 3 от НПК.

Водим от горното ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ф. БОРИСЛАВОВ В., чрез защитника му адв.М. Д., за възобновяване на наказателното производство по нохд №1482/2023 г. на Окръжен съд- Бургас, внохд №86/2024 г. на Бургаски апелативен съд, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/