Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 26 Януари 2023

Обезщетение за неверни медийни публикации срещу обществено известна личност

Определение №299/2023 · Върховен касационен съд · 26 Януари 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Популярен изпълнител съди медийно дружество за обезщетение за неимуществени вреди заради статия с неверни твърдения за личния му живот. Въззивният съд намалява присъденото първоначално обезщетение от 20 000 лв. на 5 000 лв., считайки, че страданията не се дължат изцяло на статията. Върховният касационен съд отменя това решение и присъжда обезщетение в общ размер от 20 000 лв., като отчита по-силното засягане на публичната личност и тежкия личен момент, в който е публикувана статията.

Какво приема съдът

Когато неверни позорящи твърдения са насочени срещу обществено известно лице, към което има завишени изисквания за почтеност, публикацията засяга личния му живот в по-голяма степен. Това завишено засягане и допълнителните утежняващи обстоятелства трябва да се вземат предвид при определяне на справедлив размер на обезщетението.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

клеветанеимуществени вредимедийна публикацияобществено известна личностобезщетение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50132/2022

София, 26.01.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 206/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 299 от 30.06.2022 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 687 от 22.06.2021 г., постановено по гр. д. № 3759/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата над 5 000 лева до присъдения размер от 20 000 лв. и вместо него е постановено ново по същество, с което искът е отхвърлен за тази разлика, представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди от публикация в пресата, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2017 г. до окончателното изплащане на главницата. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е уважен за сумата от 5 000 лв. Същото е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лв.

Касаторът Г. С. Х. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация „ПИК Нюз“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, в отговора на касационната жалба счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. В съдебно заседание не изразява становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу дружеството – издател. В исковата си молба ищецът е твърдял, че на 08.08.2017 г. ответникът „ПИК Нюз“ ЕООД публикувал в електронния сайт, на който е издател –„Информационна агенция ПИК“, невярна информация относно личния живот на ищеца. Със съдържанието на материала „Ваканция! Г. Х. разпуска на Корфу с подкупния съдия Й. Р.“, с автор: ПИК 15:07| 08.08.2017 г. ответникът му нанесъл морални вреди и му причинил душевни страдания поради разпространяване на позорни обстоятелства, лъжливи твърдения и внушения за различна сексуална ориентация, за неморален начин на живот с привлечено към отговорност лице. Невярно било твърдението, че „Й. Р. бори стреса по плажовете на Корфу в компанията на естрадната легенда Г. Х., тихомълком е бил освободен от ареста преди повече от месец и се отправил на екзотична ваканция с естрададжията, която продължава вече трета седмица.“ Невярно било и следното твърдение: „Двамата са отседнали в петзвездния хотел Оазис, където цакат по 450 евро на нощувка в луксозен апартамент. Изключили са мобилните си телефони и пет пари не дават какво става в родината, макар разследването срещу Р. да е изключително сериозно“, както и следното: „Покрай ареста на Р. се разбра за любовната му връзка с певеца. Оказа се, че двамата са си купили апартамент в Гърция преди 8 години, но това лято решили да сменят квартирата и са си наели хотел“. Не отговаря, според него, на истината и изнесеното твърдение, че двамата са отседнали в петзвездния хотел „Оазис“, където „цакат“ по 450 евро за нощувка, нито че си е купувал имот в Гърция или че имал любовна връзка с Й. Р.. С обидните си думи ответникът целял да компрометира доброто му име в обществото, в музикалните среди и пред неговите почитатели и очерня публичния му образ на певец и автор на популярна музика. Тези позорящи обстоятелства достигнали и до неговата майка, която по това време преминавала тежък интензивен курс на лечение от тежка болест. Наложило се да обяснява пред близки, познати и почитатели, че няма посочената сексуална ориентация, че не си е купувал недвижим имот в Гърция, че твърденията за луксозния му живот там са неверни.

Ответникът е възразил, че публикацията от 08.08.2017 г. съдържа информация, която е била разпространена в различни медии преди тази дата.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуално-правен въпрос: дали при насочване на публикация срещу обществено известно лице, по отношение на което обективно са завишени изискванията за почтеност, следва да се приеме, че естествено и логично е мненията или квалификациите за лицето да засегнат в по-голяма степен личния му живот, с оглед на което да се извърши преценката на създадените неудобства и притеснения.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

На поставения процесуално-правен въпрос следва да се даде следният отговор:

Когато публикацията е насочена срещу обществено известно лице, по отношение на което обективно са завишени изискванията за почтеност, следва да се приеме, че естествено и логично е мненията или квалификациите за лицето да засегнат в по-голяма степен личния му живот, с оглед на което да се извърши преценката на създадените неудобства и притеснения. В цитирания смисъл е решение № 260/24.10.2017 г. по гр. д. № 5190/2016 г. на ВКС, четвърто г. о., което се споделя от настоящия съдебен състав.

По основателността на касационната жалба.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Ответникът е издател на електронен сайт с наименование „Информационна агенция ПИК“. Не е спорно, че на този сайт на 08.08.2017 г. е била публикувана статия със заглавие „Ваканция! Г. Х. разпуска на Корфу с подкупния съдия Й. Р.“. Автор на статията е ПИК и в нея се съдържат текстовете, посочени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба. Липсва препратка към определен източник на информацията. Същата продължава да бъде налична в електронния сайт на ответника /видно от приложената разпечатка с дата 19.05.2021 г., приета като писмено доказателство от въззивния съд/.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. и Н., от които се установяват следните факти: първата свидетелка сочи, че към момента на публикуване на статията майката на ищеца е била болна от рак, като състоянието й било тежко. Тя починала през същия месец август. Според свидетелката ищецът никога не е бил на остров Корфу. Знае със сигурност, че между него и Р. няма любовна връзка, защото самата тя живее в дома на ищеца. Заявява, че към публикацията е имало поставена снимка, която е от събиране при общи приятели на К. през 2012 г., тя била правена лично от нея и публикувана във „Фейсбук“. Посочва, че Х. не притежава недвижим имот в Гърция. Заради изнесеното в процесната статия ищецът бил доведен до такова състояние, че се е наложило шест месеца да посещава психолог, бил на терапия с антидепресанти, спрял да работи, изгубил смисъла на живота. Майка му e разбрала за статията и независимо че избягвала да говори за това със сина си, споделила със свидетелката, че публикацията му се е отразила много зле. В периода, за който в статията се твърди, че е бил в Гърция, на остров Корфу, ищецът бил със счупен и гипсиран крак. Изпитвал е силно страдание с оглед факта, че последната статия, която майка му е прочела, преди да почине, е била процесната. Двамата са имали силна духовна връзка и привързаност.

Вторият свидетелят е отговорен секретар, мениджър на ответното дружество. Посочва, че процесната публикация е от седмичника „Таблоид“, който бил публикувал информация относно ваканцията на ищеца. Съдържащата се в нея информация е „лека информация“, не е нещо сериозно-политическо или икономическо. Това било лятно четиво, самата публикация нямала за цел да обижда и да злепоставя, а да даде възможност на читателя да чете за популярни личности, какъвто е и Г. Х.. Всеизвестен факт е, че той има нестандартни отношения с другия пол, в обществото се знаело и се говорело за неговите нестандартни сексуални влечения. Справка дали изнесеното е истина според свидетеля не можело да се направи, той лично не бил разговарял с ищеца и не знае дали някой се е свързал с него преди публикуване на статията. Не му е известно и Х. да е търсил отговорния редактор за опровержение. Не е чел и коментарите под статията.

В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че твърдението за наличие на любовна връзка между ищеца и Й. Р. е твърдение за позорящо обстоятелство. Макар в глобален аспект любовната връзка с представител от същия пол да се възприема като нещо нормално и като една от допустимите форми на човешките отношения, която е въпрос на правото на личен живот, в българското общество все още такава връзка е морално укорима и голяма част от представителите на нашето общество я възприемат като нещо негативно и отблъскващо. В същото време по делото не са събрани доказателства, че посоченото твърдение е вярно, в разрез с добрата журналистическа практика. По отношение на неимуществените вреди несъмнено посоченото невярно позорящо обстоятелство, доведено до знанието на неограничен кръг хора чрез публикацията му в интернет пространството, е засегнало честта, достойнството и доброто име на Г. Х.. Установява се още от свидетелските показания, че той е понесъл тежко публикацията, към онзи момент се е наложило да посети и психолог и известно време да пие антидепресанти. Отчетено е обаче обстоятелството, че в същия период се установява той да е изгубил майка си, която преди това е гледал на легло, поради което не може да се приеме за установено, че влошеното му психическо състояние е именно и само заради процесната публикация. В същото време не е доказано публикацията да е довела до семейни проблеми или проблеми в отношенията с колеги и приятели, или ако такова засягане въобще има, то да е продължило през значителен период от време. Не се установява и същата да се е отразила на кариерата на певеца. По отношение размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, е посочено, че е въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, определянето на неговия конкретен паричен еквивалент. Освен въздействието на незаконния акт на издателя върху здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни преживявания, отражението върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал и обемът на обществения отзвук. В случая, при съобразяване вида и характера на установеното противоправно поведение от една страна и доказаното засягане личността на ищеца, без да се установява сериозен отзвук на същото в семейството му или в обществото, нито особено продължително времетраене на търпените вреди, както и икономическото развитие на обществените отношения през 2017 г., въззивният съд е обосновал заключение, че справедливо обезщетение в случая би било такова в размер на 5 000 лева.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд правилно е приел, че са налице предпоставки за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. При положение, че липсват доказателства в подкрепа на разгласената информация, възложителят дължи обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД за причинените вреди от превратното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение.

С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме обаче, че съдът е взел предвид само отделните негативни проявления в здравословното и емоционално състояние на ищеца, но не е отчел, че той е обществено известно лице, по отношение на което обективно са завишени изискванията за почтеност, поради което публикацията е засегнала в по-голяма степен личния му живот. Ето защо, при определяне на неимуществените вреди, които следва да бъдат обезщетени, е необходимо да се преценят създадените неудобства и притеснения, като се отчетат горните обстоятелства. Обстоятелството, че през същия месец август 2017 г. ищецът е изгубил майка си, не обуславя единствено извод, че на това се дължи влошеното му психическо здраве. Напротив, това обстоятелство утежнява негативните последици от публикацията, доколкото невярната информация е разпространена за времето, през което той се е грижил за болната си майка. Следва да се отчете и факта, че тази информация е все още налична и продължава да се възприема от по-широк кръг хора. В случая, настоящата инстанция приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, който ще компенсира същите, е в размер на сумата от 20 000 лв.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди подлежи на уважаване в посочения по-горе размер. Решението следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 20 000 лв., като вместо него се постанови ново по същество, с което се присъди сумата 15 000 лв., съставляваща горната разлика.

С оглед изхода на делото ответникът по касация дължи заплащане на направените разноски, които за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 400 лв. /200 лв. за въззивното производство; за касационното производство касаторът е претендирал заплащане само на внесената държавна такса от 200 лв./.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 687 от 22.06.2021 г., постановено по гр. д. № 3759/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, в ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата над 5 000 лева до присъдения размер от 20 000 лв. и вместо него е постановено ново по същество, с което искът е отхвърлен за тази разлика, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикация в пресата /статия „Ваканция! Г. Х. разпуска на Корфу с подкупния съдия Й. Р.“ от 08.08.2017 г. на сайта на Информационна агенция ПИК/, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ПИК Нюз“ ЕООД, гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 92, ет. 2, да заплати на Г. С. Х. с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], до вх. Б, партер, адв. С. А., сумата 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща разликата над сумата от 5 000 лева до дължимия размер от 20 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикация в пресата /статия „Ваканция! Г. Х. разпуска на Корфу с подкупния съдия Й. Р.“ от 08.08.2017 г. на сайта на Информационна агенция ПИК/, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2017 г. до окончателното изплащане на главницата.

Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено за сумата от 5 000 лв.

Осъжда „ПИК Нюз“ ЕООД, гр. София, да заплати на Г. С. Х. сумата 400 лв., представляваща направени разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.