Минимален срок на наказанието лишаване от право да се управлява МПС

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * възобновяване на наказателно производство * цели на наказанието * неправилно приложение на материалния закон

Р Е Ш Е Н И Е
№ 260

гр. София, 25.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март 2024г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова
ЧЛЕНОВЕ: Милена Панева
Надежда Трифонова

при секретар Илияна Рангелова и с участието на прокурора от ВП Н. Любено, като изслуша докладваното от съдия Шишкова к.д. № 170/24г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
В срок е постъпило искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 1432/23г. на Варненския окръжен съд, отмяна на постановената присъда № 69 от 04.12.2023г. и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. Сочи се основанието по чл.422, ал.1, т.5 , вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се неправилно приложение на чл.49, ал.2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането.
Осъденото лице не се явява и не се представлява.
Върховният касационен съд, като съобрази материалите по делото и доводите на прокуратурата, намери искането за основателно.
С атакуваната присъда Г. Г. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за тригодишен изпитателен срок. На основание чл.343г от НК Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Срокът на наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 не е определен в чл.343г от НК, поради което приложение намират разпоредбите на общата част. Според чл.49, ал.1 и ал.2 от НК максималният срок на лишаването от право да се упражнява определена дейност е три години, ако наказанието се налага самостоятелно или с наказание, различно от лишаването от свобода, и три години повече от лишаването от свобода, когато е заедно с него. Минималният срок не е изрично определен, но е изведен по тълкувателен път. Наказанието би се обезсмислило и целите по чл.36, ал.1 от НК не биха се постигнали, срокът му изтече по време, когато упражняването на съответната професия или дейност е и без това е невъзможно, поради несъвместимост с престоя в местата за лишаване от свобода. По тази причина съдебната практика е категорична и константна, че когато е лишаването от право е наложено като кумулативно наказание с лишаване от свобода, минималният му срок не може да е по-кратък от лишаването от свобода. В този смисъл са ТР № 61/80 на ОСНК на ВС, Р № 100/87г. на ОСНК, Р № 580/86г. на І н.о., Р № 42/91г. ІІІ н.о. и много други.
В конкретния случай Г. е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца, а лишаването от правоуправление е за срок от три месеца, с което материалният закон е приложен неправилно. Налице са предпоставките по чл.422, ал.1, т.5 , вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на делото.
За отстраняване на нарушението срокът на кумулативното наказание следва да бъде увеличен, което е извън правомощията на ВКС, тъй като изменението не е в полза на осъденото лице.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК , Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И:

Възобновява НОХД № 1432/23г. по описа на Окръжен съд –Варна и отменя постановената по него присъда № 69 от 04.12.2023г.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.