Дължимост на суми за електроенергия, отчетена в скрит регистър на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 50279
гр. София 11.09.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 07.12.2022 (седми декември две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове : Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3876 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4283/26.07.2021 година, подадена от „Електроразпределение Север“ АД [населено място], против решение № 106/08.06.2021 година на Окръжен съд Бургас, шести граждански въззивен състав, постановено по гр. д. № 531/2021 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Бургас е потвърдил първоинстанционното решение № 260 158/28.01.2021 година на Районен съд Бургас, ХХХІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 6521/2020 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че К. В. Б. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] сумата от 5368.39 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода от 29.10.2017 година до 09.06.2020 година, за абонатен № , за която сума е съставена фактура № /08.07.2020 година.

В подадената от „Електроразпределение Север“ АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от К. В. Б. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба К. В. Б. е подал отговор с вх. № 5877/10.09.2021 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

„Електроразпределение Север“ АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 22.06.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 4283/26.07.2021 година, като е подадена по пощата на 22.07.2021 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 596/18.07.2022 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси

за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; за това може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като ненуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад и за това длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила.

По отношение на първия въпрос е налице константна съдебна практика, съгласно която в зависимост от това дали се установява пряко релевантния за спора факт или се установява такъв факт, от който може да бъде направен извод за съществуването на правнорелевантния факт доказването бива пряко или косвено. При последното се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. Установяването на тези факти и връзката им с подлежащия на доказване в производството правно релевантен факт е основанието последният да бъде счетен за доказан. Самите доказателствени факти не са нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя във всеки конкретен случай. Всеки или всякакъв факт може да се окаже в такава връзка с подлежащия на доказване правнорелевантен факт, че да може да послужи за обосноваване на извод за неговото съществуване или несъществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретното производство. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от доказателствени факти, която като изключва всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се прави извод от съвкупността на доказателствените факти действително се е осъществил. Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. Затова не съществува пречка главното доказване, което е и пълно такова да бъде реализирано чрез косвени доказателства.

По отношение на втория въпрос трябва да се вземе предвид, че съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна в производството е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Касае се до правило относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, по силата на което всяка една от страните следва да понесе неблагоприятните последици от това, че даден факт не е установен в хода на производството. То е следствие от установеното в чл. 6, ал. 2 от ГПК правило, че предметът на делото и обемът на дължимата се защита и съдействие се определят от страните. Тези разпоредби обаче не освобождават съда от задължението да вземе становище по въпросите предмета на спора, подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях. Чл. 129, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ГПК задължават съда да предприеме действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба и в случаите когато е налице нередовност изразяваща се в неясно или неточно посочване на фактите определящи основанието на иска. Наред с това съгласно чл. 143, ал. 1 от ГПК в първото съдебно заседание, след разрешаване на предварителните въпроси, съдът е длъжен да пристъпи към изясняването на фактическата страна на спора. След това, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът трябва да отрази в доклада си обстоятелствата от, които произтичат претендираните права и задължения, а също така и кои от тях не се нуждаят от доказване-чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, съответно как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти-чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК. Наред с посоченото, по силата на чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Целта е да се ориентират страните относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях. Затова и настъпването на преклузията за посочване на доказателства се свърза с изпълнението на тези задължения от страна на съда. Страната не е длъжна да доказва други факти извън тези, които са й указани от съда. Поради това правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК е приложимо само по отношение на посочените от съда, като подлежащи на доказване факти, а не по отношение на тези които не са посочени като такива. С оглед на това съдът не може да приема за доказани факти и да обосновава решението си на същите без да даде възможност на страните да изразят становище и съответно да ангажират доказателства за тях. От това следва, че не подлежат на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване. В случай, че това бъде направено е налице процесуално нарушение, което може да доведе до неправилност на постановеното по делото решение.

По отношение на третия въпрос в чл. 235, ал. 2 от ГПК е посочено, че съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, които са от значение за делото. Затова той е задължен да въз основа на твърденията на страните да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на доказване. Съдът преценява дали даден факт се е осъществил или не въз основа на преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства, която извършва по вътрешно убеждение, т. е. без да е обвързан от мнението на трети лица. В случай че съдът постанови решението си, без да обсъди събраните по делото доказателства или част от тях, то задължението му по чл. 235, ал. 2 от ГПК няма да бъде изпълнено. Затова по силата на чл. 12 и чл. 235 от ГПК при постановяване на решението си съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства. При това доказателствата трябва да бъдат обсъдени не всяко само за себе си, а в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила. Както е посочено в решение № 554/08.02.2012 година, постановено по гр. д. № 1163/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Бургас е неправилно по следните съображения:

Първоинстанционният Районен съд Бургас, към мотивите на който Окръжен съд Бургас е препратил по реда на чл. 272 от ГПК е приел за установено, че титуляр на партида с клиентски номер (абонатен номер) за обект, намиращ се в [населено място], [улица], вх. „“, ап. бил К. В. Б., който придобил имота на 20.09.2017 година по силата на договор за покупко-продажба. На 14.11.2016 година, още когато имотът бил собственост на продавачите семейство Й., поради повреда бил подменен електромерът, който отчитал потреблението на електрическа енергия в имота, като бил монтиран нов с фабричен номер ***. На 13.12.2017 година по искане на К. В. Б. бил съставен констативен протокол № 11237371 от служители на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] за това, че електромерът бил технически изправен. В документа били посочени актуалните показания на средството за техническо измерване (СТИ) досежно нощна и дневна тарифа. На 09.06.2020 година служители на „Електроразпределение Север“ АД [населено място], сред които свидетелката Т. А. О., заемаща длъжността „експерт енергиен контрол“, извършили проверка на СТИ номер 11140216667905 като с помощта на лицензиран софтуер била прочетена паметта на електромера. По време на проверката присъствал съпруг на домоуправителя, който отварял на проверяващите стаята, в която се намирали електромерите, и лице, което живеело в дома на Б.. Тъй като била установена натрупана електроенергия в невизуализирана тарифа (в регистър 1.8.3 в количество 37 483 kWh), електромерът бил демонтиран и бил монтиран нов. За констатациите бил съставен констативен протокол № 5100762, който бил подписан от проверяващите и лицата, присъствали на проверката. Записани били показанията в регистри 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Демонтираният електромер бил изпратен на 11.06.2020 година за експертиза, изготвена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел-гр. Р., резултатите от която били обективирани в констативен протокол № 506/26.06.2020 година. В документа се сочело, че при софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера-наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3-037483,.272 kWh. Електромерът не съответствал на технически характеристики. На 07.07.2020 година „Електроразпределение Север“ АД [населено място] съставило становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на вземането. Установено било неотчетено количество електрическа енергия след прочитане на регистър 1.8.3-27 472 kWh. На 08.07.2020 година „Електроразпределение Север“ АД [населено място] издало фактура № /08.07.2020 година на стойност 5368.39 лева за неотчетената електрическа енергия за периода от 29.10.2017 година до 09.06.2020 година. Като доказателство по делото била приета справка за потребление през последните 12/24/36 месеца към дата 12.08.2020 година досежно клиента К. В. Б., от която се установявало, че активните енергии били дневна и нощна. Според заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитирал като обосновано, електроенергия, натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 27 472 kWh, била преминала през електромер номер 11140216667905 но „Електроразпределение Север” АД [населено място] не предоставяло разпечатка от паметта на електромера точно кога била преминала тази енергия, затова не можело с категоричност да се отговори на кой абонат била доставена-дали на „старите“ собственици Й. или на К. В. Б.. В тежест на „Електроразпределение Север” АД [населено място] било да докаже, че има право да получи сумата от 5368.39 лева, т. е. да докаже фактите, въз основа на които твърдяло, че има право да извършва корекция на сметка, респективно че била спазена процедурата за това. След измененията на ЗЕ през 2012 година битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДРЗЕ бил клиент, който купувал електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно § 1, т. 41б от ДРЗЕ потребител на енергийни услуги бил: а) краен клиент, който купувал енергия и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. От своя страна, „краен клиент“ бил този, който купувал електрическа енергия за собствено ползване-§ 1, т. 27г от ДРЗЕ. Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ се отнасяла и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързвал качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия била „за собствени битови нужди“ и друго не било уговорено с крайния снабдител. Установено било, че К. В. Б. бил титуляр на право на собственост върху процесния електроснабден имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. „“, ап. , от 21.09.2017 година От този момент той бил в облигационни правоотношения с ответното дружество за продажба на електроенергия за имота. Корекционната процедура била извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 година Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР по протокол № 67/24.04.2019 година, в сила от 04.05.2019 година (за краткост ПИКЕЕ). Съгласно чл. 55 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установяло, че били налице измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислявал измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчислението в този случай се осъществявало на основа на метрологична експертиза и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. В приложения по делото протокол за проверка на СТИ от 13.12.2017 година били отразени само показания по тарифа 1 и по тарифа 2, които не били нулеви. Отбелязване за показанията по невизуализираните на дисплея тарифи към същия момент липсвало. Както било посочено, нямало доказателства кога бил манипулиран електромерът, а към датата на монтирането му през ноември 2016 година имотът бил собствен на други лица, а именно на семейство Й. . Според вещото лице нямало и доказателства за кой период било натрупано количеството незаплатена електроенергия. Нямало аргументация и защо корекцията била с начален момент 29.10.2017 година, след като на 13.12.2017 година електромерът бил проверен и било установено, че е технически изправен. В тежест на „Електроразпределение Север” АД [населено място] било да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и главно доказване, че процесното количество електрическа енергия било доставено и консумирано именно от К. В. Б., а не от предходните собственици. В конкретния случай към дата 13.12.2017 година монтираният електромер не бил с нулеви показатели на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. Липсвали данни с какви показатели са били останалите регистри към същата дата и към датата, когато К. В. Б. придобил собствеността върху имота, включително и регистър 1.8.3, поради което следвало, че не било доказано, че процесното количество електрическа енергия е доставено именно на К. В. Б.. Разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД също не можело да обуслови дължимост на допълнително начислената сума, тъй като „Електроразпределение Север” АД [населено място] не доказало по несъмнен начин, че допълнително начисленото от него количество е било „продадено“ на и потребено именно от К. В. Б., т. е. че количеството електрическа енергия, отчетена по невизуализирания регистър 1.8.3, било натрупано след дата 20.09.2017 година. Затова отрицателният установителен иск се явявал основателен и следвало да бъде уважен.

От своя страна съставът на Окръжен съд Бургас е изложил съображения, че първоинстанционният съд бил обсъдил задълбочено и всестранно събраните по делото доказателства, като въз основа на анализа им бил достигнал до извод, че искът бил основателен. Решаващият мотив за уважаването на иска бил, че „Електроразпределение Север” АД [населено място] не било установило при условията на пълно и главно доказване, че спорното количество електрическа енергия е било доставено и консумирано от Б., а не от предходните собственици. Въззивният съд споделял мотивите на първата инстанция, като препращал към тях на основание чл. 272 от ГПК. В отговор на оплакванията във въззивната жалба от фактическата страна на спора въззивният съд е посочил, че следвало да се изтъкне, че вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза било посочило в заключението си, че не му е била предоставена информация на какъв принцип са разпределени количествата електрическа енергия на три периода на потребителя Б. при промяна на собствеността на имота, за който е доставена електроенергията. Посочено било, че експертизата нямало как да провери дали са аритметично точни изчисленията на корекционната процедура, за която нямало данни през кой период били отчетени съответните количества електрическа енергия в невизуализирания регистър и за кой период е бил потребител К. В. Б.. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание, то било заявило, че дали процесното количество електрическа енергия е било доставено до ИТН, след като Б. бил станал собственик то не можело да отговори, защото не разполагало с подробна разпечатка от паметта на електромера. „Електроразпределение Север” АД [населено място] не било оспорило заключението, нито било ангажирал други доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да водели до извод, че спорното количество електрическа енергия било консумирано през период, следващ момента на придобиването на собствеността върху електроснабдения имот от К. В. Б. и какво било точно това количество.

Неоснователни били и доводите на „Електроразпределение Север” АД [населено място], че потребителят дължал заплащането на цената на отчетената в невизуализираните регистри на електромера електрическа енергия на основание чл. 183 от ЗЗД, във връзка с чл. 200 от ЗЗД, както и позоваването му на съдебно решение № 150/26.06.2019 година, постановено по гр. д. № 4160/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.. Това решение според въззивния съд било неприложима към конкретния случай, тъй като корекцията на сметката на К. В. Б. била извършена по реда на сега действащите ПИКЕЕ, „Електроразпределение Север” АД [населено място] не било краен снабдител с електрическа енергия, а било оператор на ЕРП мрежа и съгласно действащата нормативна уредба в ЗЕ не било страна по договори за продажба на електрическа енергия с крайни битови клиенти, сключени при ОУ. В действащата нормативна уредба на ЗЕ и в съответствие с разпоредбата на § 17 от ПЗРЗЕ, дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи били отделени юридически и организационно от снабдяването с електрическа енергия, което се извършвало от други дружества, различни от разпределителните. За територията на област В. през процесния период това било дружеството „Енерго-Про Продажби” АД [населено място], което се явявало „краен снабдител“ с електроенергия на потребителите по смисъла на § 1, т. 28а от ДРЗЕ. Съгласно чл. 98а от ЗЕ между крайния снабдител и абоната се сключвал договор за продажба на ел. енергия при ОУ. По делото не било спорно, че К. В. Б., придобивайки собствеността върху електроснабден имот в [населено място] бил станал абонат за този ИТН, който бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Електроразпределение Север” АД [населено място] и между него и дружеството било възникнало облигационно правоотношение за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, собственост на същото. Между Б. и „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] също било възникнало облигационно правоотношение за продажба на електроенергия, тъй като Б. бил краен битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДРЗЕ, защото закупувал електрическа енергия за собствени битови нужди и се явявал потребител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 41б от ДРЗЕ. Към датата на проверката- 09.06.2020 година и понастоящем, ОУ за достъп и пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа на „Електроразпределение Север” АД [населено място] и „Енерго-Про Продажби” АД [населено място], влезли в сила на 07.09.2014 година, били отменени с решения на ВАС от януари 2017 година След отмяната им и до приемането на нови ОУ (каквито все още нямало), правоотношенията на дружествата с клиенти и потребители на услугата за пренос, доставка и продажба на електрическа. енергия се уреждали по предходните ОУ, приети през 2007 година.

Съгласно тези ОУ, „Електроразпределение Север” АД [населено място] не било лицензирано да продава електрическа енергия на крайни битови клиенти, а с такъв лиценз разполагало "„Енерго-Про Продажби” АД [населено място], като във връзка с това било необходимо да се разграничават цените за пренос от цените за доставка и продажба. Разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ регламентирала, че крайният снабдител, който в случая се явявал „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] продава електрическа енергия при публично известни ОУ, които следвало да съдържат ред за уведомяване на клиента от крайния снабдител за извършване на корекция по сметка, съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В действащите ПИКЕЕ-чл. 15, ал. 1, т. 3 било предвидено, че договорите за продажба на електрическа енергия с битови клиенти за обекти ниско напрежение, се сключвали с крайния снабдител. Към датата на проверката-09.06.2020 година били в сила и действали новите ПИКЕЕ, като съгласно чл. 56, ал. 1 от тях в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел, операторът на електроразпределителната мрежа предоставял на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база предоставена мощност) и за "задължения към обществото". Разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ гласяла, че ползвателят на мрежата заплащал на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ предвиждала, че сделки по регулирани цени за електрическа енергия се сключват между битови крайни клиенти и крайните снабдители, когато те не били избрали друг доставчик..

По отношение на битовите клиенти тази разпоредба била идентична с предходните си редакции, действали към момента на проверката и извършването на корекцията на сметката на потребителя. Чл. 98в от ЗЕ гласял, че отношенията между крайния снабдител, съответно доставчик от последна инстанция и оператора на ЕРП във връзка със снабдяването на електрическа енергия на крайните клиенти, се уреждали с ПТЕЕ. Съгласно чл. 104 от ЗЕ ползвателите на електрическа енергия, с изключение на крайните клиенти (каквито се явявали битовите клиенти на електроенергия енергия ниско напрежение) уреждали чрез сделка отношенията си с ЕРП оператора за достъп и за пренос на електрическа енергия. Крайните битови клиенти обаче, съгласно чл. 104а от ЗЕ използвали електропреносната и електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, съдържащи и ред за уведомяване на клиентите за извършени корекции на сметка съгласно правилата на чл. 86, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, като изрично в чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. а от ЗЕ било регламентирано, че този ред в ОУ бил в полза на крайния снабдител, в случаите на неизмерена, неточно или неправилно измерена електрическа енергия или когато има неправомерно въздействие. Налагал се извод, че договор за продажба на електрическа енергия при ОУ крайните битови клиенти сключвали само с крайния снабдител ( чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и чл. 98а от ЗЕ). Анализът на нормативната уредба налагал извод, че в ЗЕ липсвала правна уредба, която да предвиждала възможност операторът на ЕРП мрежа да се счита за страна по договора за продажба на електрическа енергия с краен битов клиент, а страна по този договор бил крайният снабдител/доставчик. Не била предвидена и законова възможност за делегиране на права по договора за продажба на електрическа енергия от крайния снабдител на оператора на ЕРП мрежата. Цената на електрическата енергията за битови клиенти се формирала от множество компоненти пренос (високо напрежение), достъп (високо напрежение), пренос (ниско напрежение), достъп (средно или ниско напрежение), технологичен разход, задължения към обществото. Тази цена, в нейната цялост потребителят следвало да заплати на крайния снабдител, с когото сключвал договор за продажба на електрическа енергия при ОУ. Цената за ползването на ЕРП мрежата била част от продажната цена на електрическата енергия, но тя се заплащала на ЕРП дружеството от крайния снабдител, а не от битовия клиент, като отношенията между двете дружества се уреждали съобразно ПТЕЕ.

Затова, „Електроразпределение Север” АД [населено място], което било оператор на ЕРП мрежа и нямало лиценз за продажба на електрическа енергия на крайни битови клиенти, съгласно анализираната нормативна уредба, не било страна по договора за продажба на електрическа енергия при ОУ, а страна по този договор бил крайният снабдител/доставчик съгласно ПИКЕЕ, който за област В. бил „Енерго-Про Продажби” АД [населено място]. Едностранната корекция на сметката на краен клиент представлявала разновидност на начина на определяне на крайната продажна цена на доставената и потребена електрическа енергия, поради което нормите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, предвиждащи възможност операторът на ЕРП мрежата да издава фактура за преизчислените количества електрическа енергия директно на крайния битов клиент, която да му се заплати от ползвателя на мрежата били в противоречие с разпоредбите на ЗЕ-чл. 98а от ЗЕ, чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и чл. 104 от ЗЕ и като по-ниски по ранг, не следвало да се прилагат. Дори да се приемело, че с нормата на чл. 56 от ПИКЕЕ (в сила от 04.05.2019 година) бил предвиден нов ред за извършване на едностранна корекция на сметката на потребител и възможност за оператора на ЕРП мрежа да издава фактури и да събира дължимите суми от крайния битов клиент само в тази частна хипотеза, то това облигационно правоотношение можело да възникне само занапред, тъй като нормата била материалноправна и имала действие занапред. За да се ползвала с обратно действие, то същото било допустимо съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА само по изключение и при оповестяването му с изрична разпоредба, а такава разпоредба нямало. Затова облигационно правоотношение между оператора на ЕРП мрежата и крайния клиент можело да възникне само занапред-от датата на влизане в сила на новите ПИКЕЕ-04.05.2019 година, а за периода преди тази дата, разпоредбата на чл. 56 от ПИКЕЕ била неприложима.

С оглед на приетото съдилищата по спора фактическа обстановка е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. Съгласно посоченото правило случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. От редакцията на разпоредбата следва, че за извършването на начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя. Това следва от обстоятелството, че количеството електроенергия реално е преминало през електромера и е било потребено, поради което отношенията между страните ще следва да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в случая претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера. С оглед на това сумата за преминалата през скритите регистри на електромера електроенергия се дължи от потребителя дори и той да е придобил правото на собственост върху електроснабдения имот след като промяната в тарифната сфера на СТИ вече е била извършена. В този случай обаче, той ще дължи сума само за онази част от електроенергията, която е преминала през невизуализираните регистри на електромера, за периода от придобиването на собствеността до констатациите по чл. 49 от ПИКЕЕ.

В случая от протокол № 11189555/14.11.2016и от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице Ж. Атанасова Е. се установява, че електромерът е бил монтиран на електроснабдения имот в [населено място], [улица], вх. „“, ап. на 14.11.2016 година, като нов, с нулеви показания на двете тарифи-дневна и нощна. Преди пускането му на пазара електромерът е преминал съответната метрологична проверка при производителя, поради което е невъзможно показанията на останалите тарифи към този момент, да са били различни от нулевите. При положение, че по делото липсват данни, че преди монтирането му на електроснабдения имот в [населено място], [улица], вх. „“, ап. електромерът да е бил ползван, трябва да бъде прието, че към момента на монтажа му на 14.11.2016 година показанията на всички тарифи са били нулеви. От данните по делото е видно, че електромерът е технически изправен, като измерва преминалата през него електрическа енергия в рамките на допустимите грешки. Поради това като единствена причина за отчитането на електроенергия в скрития регистър на електромера трябва да се приеме софтуерната намеса в тарифната му схема. От това следва, че софтуерната намеса в тарифната схема на електромера е извършена, съответно преминаването на електроенергията през невизуализирания регистър, е започнала след монтажа на електромера.

Същевременно няма данни промяната в тарифната схема на електромера да е била премахната към момента на проверката от 09.06.2020 година, предвид на което отчитането на преминалата през електромера електроенергия е извършвано по променения начин и към този момент. Самата софтуерна намеса е можела да бъде извършена по всяко врене от монтирането на електромера на 13.12.2016 година до датата на проверката 09.06.2020 година. Същата обаче е била извършена достатъчно време, преди датата на проверката, даващо възможност през тарифа 1.8.3 да премине отчетеното в нея количество електроенергия. Точното време на извършване на промяната в тарифната схема на електромера в случая е без значение, тъй като дължимата се от К. В. Б. сума от 5368.39 лева е определена за 27 472 kWh електроенергия, а не за цялата преминала през тарифа 1.8.3 такава от 037483,.272 kWh. Сумата за преминалата през невизуализирания регистър на електромера електроенергия е била определена по цени за технологични разходи, като самата електроенергия е била разпределена помесечно за периода от 14.11.2016 година до 09.06.2020 година, с оглед на данните от месечното потребление за съответния месец, като на Б. е начислено задължение само за онази част от електроенергията, която е преминала през невизуализирания регистър за периода от 29.10.2017 година до 09.06.2020 година, който период е след като той е придоби правото на собственост върху имота на 20.09.2017 година по силата на договор за покупко-продажба, като по този начин е изключена сумата, която евентуално се дължи от предишните собственици на имота. Този начин за определяне на задължението е по-благоприятен за К. В. Б. от този, който би се приложил, ако се приеме, че софтуерната намеса в тарифната схема на електромера е извършена след като той е придобил правото на собственост на имота. Извършената на 13.12.2017 година по искане на К. В. Б. проверка, за която бил съставен констативен протокол № 11237371 и при която било констатирано, че електромерът е технически изправен не води до други изводи. Самата проверка е извършена на място и при нея не е извършвано прочитане на невизуализираните на екрана регистри на електромера, поради което същата не може да служи като основание за освобождаването на К. В. Б. от отговорност за преминалата през тези регистри електроенергия.

Неоснователни са изложените от въззивния съд съображения, че К. В. Б. не дължи сумата, тъй като „Електроразпределение Север” АД [населено място] не е краен снабдител на електроенергия, а такъв бил „Енерго-Про Продажби” АД [населено място]. Затова между Б. и първото дружество били възникнали правоотношения за пренос на електрическа енергия, а правоотношенията по продажбата били между Б. и второто дружество. Поради това разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ противоречали на разпоредбите на чл. 98а, чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 104 от ЗЕ и като по-ниски по степен не следвало да се прилагат. Такова противоречие не е налице в какъвто смисъл е и установената съдебна практика, намерила израз в решение № 77/30.05.2022 година, постановено по гр. д. № 2708/2021 година, решение № 50 243/07.02.2023 година, постановено по гр. д. № 339/2022 година, решение № 50 040/03.07.2023 година, постановено по гр. д. № 1611/2022 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а също така решение № 85/27.06.2022 година, постановено по гр. д. № 258/2021 година, решение № 153/29.06.2022 година, постановено по гр. д. № 2999/2021 година и решение № 50 186/24.10.2022 година, постановено по гр. д. № 4372/20212 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о..

Неоснователно е и приетото от въззивният съд, че правилото на нормата на чл. 56 от ПИКЕЕ можело да се прилага само занапред, т. е. за електроенергия, която е преминала през невизуализираните регистри след влизането в сила на Правилата, което в конкретния случай би било за периода от 04.05.2019 година до 09.06.2020 година, но не и за преминала преди това (в конкретния случая за периода от 29.10.2017 година до 04.05.2020 година) електроенергия. Съгласно § 2 от ПЗРПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 1.07.2018 година констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от КЕВР. Следователно за всички съставени след влизането в сила на действащите ПИКЕЕ констативни протоколи, какъвто е и конкретния случай, се прилагат нормите на тези Правила, включително и тези на чл. 55 и чл. 56, които както се посочи по-горе не противоречат на закона. В този смисъл е без значение дали преминаването на отчетената в невизуализираните регистри на електромера електроенергия е станало преди влизането в сила на действащите ПИКЕЕ или преди това. Във връзка с това решение № 77/30.05.2022 година, постановено по гр. д. № 2708/2021 година, решение № 61/02.06.2022 година, постановено по гр. д. № 1898/2021 година, решение № 99/07.07.2022 година, постановено по гр. д. № 2615/2021 година, решение № 50 247/21.12.2022 година, постановено по гр. д. № 3572/2021 година, четирите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 50 183/02.11.2022 година, постановено по гр. д. № 4729/2021 година и решение № 50 044/07.03.2023 година, постановено по гр. д. № 3237/2021 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

С оглед на всичко това предявеният от К. В. Б. срещу „Електроразпределение Север” АД [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго в посочения смисъл.

Предвид изхода на делото К. В. Б. ще трябва да заплати на „Електроразпределение Север” АД [населено място] сумата от 4778.80 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 106/08.06.2021 година на Окръжен съд Бургас, шести граждански въззивен състав, постановено по гр. д. № 531/2021 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. Б. от [населено място],[жк], [улица], с ЕГН против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], В. Т. Е, [улица] иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че К. В. Б. не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], В. Т. Е, [улица] сумата от 5368.39 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода от 29.10.2017 година до 09.06.2020 година, за абонатен № , за която сума е съставена фактура № /08.07.2020 година.

ОСЪЖДА К. В. Б. от [населено място],[жк], [улица], с ЕГН да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], В. Т. Е, [улица] сумата от 4778.80 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.