Определяне на обезщетение по ЗОДОВ и съпричиняване на вреди от обвиняемия

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е № 628

гр. София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Бисера Максимова
при секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2470 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 33/07.03.2023 г. по гр.д. № 10/2023 г., в частта, с която Апелативен съд - Бургас, изменяйки решение № 941/13.10.2022 г. по гр.д. № 549/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъдил държавата чрез Прокуратурата на Република България да заплати на М. Х. Ж. и сумата 17 000 лв. (общо 20 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 2, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, ведно със законната лихва от 16.05.2019 г.

Решението е допуснато до касационно обжалване за проверка за правилност по материалноправния и по процесуалноправния въпроси за онези конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства, които са установени по делото, имат за причина незаконното обвинение в смисъла по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и са от значение за точното прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, и за необходимите мотиви, с които съдът е длъжен да го обоснове.

По повдигнатите въпроси:

Съгласно раздел ІІ-ри от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпило влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащия акт, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС се прие, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение, съдът следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на обвиняемия, за да установи доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В т. 13 от Тълкувателното решение се прие, че обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ включва и обезщетението за вредите от незаконно наложената мярка „задържане под стража“, а в тези случаи обезщетението се определя глобално, също с оглед особеностите на конкретния случай.

В т. 3 от Тълкувателното решение се прие, че държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия - чл. 5 ЗОДВПГ. В този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай (чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ). В хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, при определяне крайния размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът взема предвид доказателствата за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е винаги налице в случаите, когато пострадалият недобросъвестно се е набедил в извършване на престъпление; когато лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението. В решение № 237/07.07.2011 г. по гр.д. № 1258/2010 г., III-то ГО на ВКС и в решение № 135/23.06.2016 г. по гр.д. № 158/2016 г. също е прието, че съобразно т. 3 от ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС трябва да се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно - следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. В разгледания в първото решение случай обезщетението е намалено на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, като са взети предвид действия на ищеца, обусловили отлагане на делото и удължаване на съдебната му фаза, както и изменение на по-лека мярка за неотклонение в „задържане под стража”. В разгледания случай във второто решение обезщетението е намалено на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, като са взети пред вид действия на ищеца, поради които е заменена взета по-лека мярка за неотклонение в „задържане под стража“ – пострадалият е променил местоживеенето си, без да уведоми правозащитния орган (чл. 66, ал. 1 НПК). Също така е прието, че за да възникне задължението на съда да се произнесе по чл. 5 ЗОДОВ е достатъчно в отговора на исковата молба ответникът да въведе твърдения, че увреждащият резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на ищеца, без необходимост да квалифицира това си възражение.

По касационната жалба на Прокуратурата:

В обжалваното решение правилно е прието, че основанието на иска се доказва от установеното по делото, че на 12.11.2013 г. ищецът М. Ж. е бил обвинен в престъпление по 202, ал. 2, т. 2, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК – за това, че като длъжностно лице, водач на товарен автомобил в „Мемо Дог“ ЕООД, за времето 18.10.2012 г. – 29.11.2012 г. е присвоил гориво на стойност 5 768.27 лв., че двукратно му е била взета и мярката за неотклонение „задържане под стража“, с постановление на прокурор при СРП, влязло в сила на 16.05.2019 г., а наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Т. 7 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС разясни, че държавата дължи да обезщети вредите от недоказаното обвинение, доколкото това основание за прекратяване съответства на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно, че „деянието не е извършено“. Т. 13 от тълкувателното решение изисква съдът да определи глобално/общо обезщетението за неимуществени вреди, включително за търпените от незаконната мярка „задържане под стража“. Основателно е касационното оплакване, че въззивният съд не е съобразил, че в отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по размер, включително с твърдения, че съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по приложената в наказателното производство най-тежка мярка за неотклонение на ищеца. По делото е установено, че първоначално взетата е била „подписка“, която на 21.11.2014 г. е заменена със „задържане под стража“, но определението е било отменено на 08.12.2014 г., а мярката – заменена с „подписка“. С определение, влязло в сила на 17.04.2015 г., мярката „подписка“ е заменена със „задържане под стража“. С определение от 29.05.2015 г. наказателното производство е спряно и е издадена Европейска заповед за арест на ищеца. В изпълнение на заповедта той е задържан от компетентните испански власти на 01.11.2015 г., екстрадиран е и приведен в Софийския централен затвор. Въззивният съд е следвало да приеме, че по причина само на незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди от ограниченията в неговите права поради мярката „задържане под стража“ в периода 21.11.2014 г. – 08.12.2014 г., но тези в периода 01.11.2015 г. - 16.05.2016 г., когато тя е заменена с по-лека, имат за причина и недобросъвестното процесуално поведение на ищеца, което е било санкционирано съгласно чл. 66, ал. 1 НПК. Възражението по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е въведено своевременно, но в съществено нарушение на процесуалните правила не е разгледано от въззивния съд.

При определяне размера на обезщетението касационният състав съобрази тежестта на престъплението - за него законът предвижда наказанията лишаване от свобода от три до петнадесет години, т.е. то е тежко в смисъла по чл. 93, т. 7 НК. Двете взети мерки за процесуална принуда – „задържане под стража“ в периодите 21.11.2014 – 08.12.2014 г. и 01.11.2015 г. – 06.10.2016 г., както и „забрана да напуска пределите на страната“ в периода 20.09.2016 г. – 02.05.2019 г. Наказателното производство е продължило 5 години и 8 месеца. На 25.01.2014 г. ищецът (тогава 32-годишен) е привлечен като обвиняем. На 21.02.2014 г. е внесен обвинителният акт. С присъда от 11.03.2016 г. по нохд № 3842/2014 г. на СРС той е признат за виновен за престъплението по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, осъден е на наказание лишаване от свобода за 2 години при първоначален строг режим и с потвърждаване на мярката за неотклонение „задържане под стража“. С решение № 144/02.02.2017 г. на СГС присъдата е отменена и делото е върнато в стадия „действия на прокурора след завършване на разследването“. С обвинителен акт ищецът отново е предаден на съд, но образуваното нохд № 6325/2017 г. СРС е прекратено с разпореждане от 02.11.2017 г., а делото е върнато на СРП. С обвинителен акт от 02.03.2018 г. отново е предаден на съд, но с определение от 22.05.2018 г. образуваното нохд № 4086/2018 г. е прекратено, делото е върнато на СРП и е оставена без уважение молбата за отмяна на мярката „забрана за напускане пределите на страната“. С постановлението на прокурор при СРП, влязло в сила на 16.05.2019 г., наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението (чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК). Ищецът има шест осъждания за престъпления, които е извършил. Не е семеен и няма деца. Незаконното наказателно преследване не засяга трайно неговото здраве с изключение на изпитания страх от несправедливо осъждане, по-интензивен след осъдителната присъда. Ищецът е безработен. При отчитането на всички тези конкретно проявени обстоятелства и съобразно общественоикономическите условия в страната към 16.05.2019 г. настоящият състав намира за справедливо обезщетението в размер на сумата 8 000 лв. за понесените от ищеца неимуществени вреди, определяйки го общо за незаконното обвинение и за взетите мерки за процесуална принуда. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ то следва да се намали на 6 000 лв., съобразно приноса на ищеца във вредоносния резултат, включително при отчитане на това, че мярката „забрана да напуска пределите на страната“ е взета след екстрадирането на ищеца. Обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен над сумата 8 000 лв.

Според този изход на делото, въззивното решение следва да се измени в частта по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗА. Настоящият състав определя възнаграждение на адв. К. К. за безплатното процесуално представителство на ищеца във второинстанционното производство за сумата 800 лв. Това е паричният еквивалент на престирания труд по предоставената защита, определен според пазара на адвокатските възнаграждения по подобни дела към 2022 г. Настоящият състав съобрази размера, до който обжалваемият интерес е удовлетворен (за 3 000 лв.), оплакванията във въззивната жалба, липсата на събрани нови доказателства пред втората инстанция, явяването на адвоката в единственото проведено открито заседание и развитите от него доводи в устните прения пред въззивния съд. Адв. К. да му се определи възнаграждение и за представителството пред първата инстанция. С определение № 3077/07.12.2022 г. по гр.д. № 549/2022 г. на Окръжен съд – Бургас неговото искане е оставено без разглеждане (чл. 80, изр. 2 ГПК), определението е влязло в сила, а е недопустимо касационната инстанция да пререшава този въпрос.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 33/07.03.2023 г. по гр.д. № 10/2023 г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която искът на М. Х. Ж. ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Република България е уважен над сумата 6 000 лв. до 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 2, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, ведно със законната лихва от 16.05.2019 г., и в частта по осъждането на Прокуратурата на Република България на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗА да заплати на адв. К. К. възнаграждение в размер над 800 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на М. Х. Ж. срещу Прокуратурата на Република България за сумата над 6 000 лв. до сумата 20 000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.