Намаляване на наказание за катастрофа със смърт след наркотици заради съпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * противоречиви показания * явна несправедливост на наказанието * съпричиняване * оказване помощ на пострадалия * намаляване на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№. 177

гр.София, 14 април 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ -

Трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛ ЛУКОВ

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря и Ил. Петкова

с участието на прокурора Калин Софиянски,

като разгледа докладваното от съдия Г. н.д. № 86/25 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба на подсъдимия И. Д. И./Ц./ чрез упълномощения му защитник адв. М. М. срещу решение № 382/14.11.2024 г. на Апелативен съд- София по внохд № 383/24 г.

В жалбата са ангажирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за изменението му , като бъде намален размера на определеното наказание като се приложи чл. 55 от НК, поради оказаната помощ от подсъдимия на пострадалия и данните за съпричиняване на резултата.

Излагат се доводи за това, че въвзивния акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и неправилен анализ на показанията на свидетелите. Не са отчетени и обсъдени противоречията в показанията на св. Ц. относно мястото на удара и механизма на ПТП.Не е даден отговор на възраженията на защитата на оплакванията направени във въззивната жалба касаещи гласните доказателствени средства и изявлението на св. Ц., че не поддържа прочетените му по реда на чл.281 от НПК показания от досъдебното производство, като отговорите на зададените му допълнителни въпроси не са променили становището му, че мотопедът е блъснал отзад бронята на лекия автомобил. Не са обсъдени показанията на полицейските служители, които са описали сходен механизъм на ПТП с този описан от св. Ц., а именно че се касае за „неспазване на дистанция от страна пострадалия“. Не са обсъдени и показанията на св. Т. Т.. Ако това беше сторено от съда и от вещото лице изготвило Д., крайният извод за вината би бил различен. Липсват отговори и на въпроса за това дали е налице причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат- смъртта на жертвата, доколкото извършените спрямо нея медицински интервенции не са били животоспасяващи и не е изследвано как те са се отразили на влошеното й здравословно състояние.

В съдебно заседание пред ВКС подс. И. И. /Ц./ се яви лично и с неговият защитник адв. М. М., която поддържа изцяло депозираната жалба и настоява за отмяна на съдебния акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Основното възражение се отнася до това, че според нея съдът не е успял да изясни фактическата обстановка на пътнотранспортното произшествия, механизма на неговото настъпване и наличието на причинно следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилата смърт на пострадалия. Не е установена каква е скоростната кутия на процесния мотопед- ръчна или автоматична, могъл ли е водачът му да го управлява, държейки в ръката си туба с течност, не е установена нейната вместимост и какво е нейното съдържание.Не е изяснен въпроса относно изправността на спирачната система на мотопеда, както и дали пострадалият е бил с каска на главата си и ако е носил очила дали тя е могла да бъде закрепена на главата му стабилно. Поради липсата на ясни отговори по тези въпроси защитата счита, че единствената правна възможност за тяхното установяване е отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с назначаване на допълнителна КСМАТЕ. Алтернативно се настоява в случай, че ВКС не намери основания за отмяна на съдебния акт, то да намали размера на наложеното наказание като приеме наличието на чл. 55 от НК, като се отчете, че подсъдимият е направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалия, както и да се вземат предвид данните за съпричиняване на ПТП от страна на пострадалото лице, което е допуснало нарушения по ЗДвП.

Подсъдимият се придържа към позицията на своя защитник, като в последната си дума заявява, че не той , а пострадалият се е блъснал в него и не е извършил престъпление. Баща е на три деца и иска да се грижи за тях.

Частните обвинители – А. Г., Т. Г., А. Г., Д. Д., И. Д. и М. С. не се явяват редовно призовани, за тях се яви повереникът им – адв. А., който настоява въззивното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са налице основания за отмяната му. Назначените и приети АТЕ и КСМАТЕ са отговорили в пълна степен на поставените въпроси и са уточнили механизма на ПТП. Изяснени са всички въпроси, за които защитата настоява, че не са били изяснени в хода на съдебното следствие и те касаят вида на скоростната кутия на мотопеда, изправността на спирачната му система. За това настоява, като се има предвид, че деянието е извършено след употреба на наркотични вещества наказанието да не бъде намалявано.

Представителят на ВКП намира наведените в жалбата оплаквания за неоснователни. Въззивният съд е възприел изцяло фактическите и правни изводи на първата инстанция и същевременно е изложил свои собствени разсъждения на л. 85 касаещи механизма на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка, които кореспондират с позицията на първоинстанционния съд. Неоснователни са възраженията касаещи показанията на св. Ц. от ДП и тяхната интерпретация от съда, тъй като те съответстват напълно на заключението на допълнителната АТЕ. Доводите касаещи показанията на полицейските служители, с които „ оневинявали“ подсъдимия чрез посочване на друг възможен механизъм не могат да бъдат възприети като убедителни. Потвърдителното въззивно решение съдържа отговори на възраженията на защитата и с него са изследвани в дълбочина всички аспекти на ПТП, като не са останали неизяснени обстоятелства от фактическата обстановка. Наказанието е отмерено справедливо като са отчетени с необходимата обективност и правдивост относителната тежест на всички обстоятелства, влияещи на размера на наказанието, като те не предполагат приложението на чл. 55 от НК.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните в рамките на предоставените правомощия по чл. 347, ал.1 от НПК намери следното :

Касационната жалба на адв. М. е частично основателна.

С присъда № 3 постановена по нохд № 325/23 г. подс. И. Д. И. /Ц./ е признат за виновен в това, че на 28.07.2021 г. в [населено място] при управление на МПС Фолксваген Пасат с ДК [рег.номер на МПС] в нарушение на правилото по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДП – при извършване на маневра – изпреварване и завой надясно не осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС – мотопед „П. Ф. 50“ с ДК [рег.номер на МПС] управляван от И. Ц. Г., в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта му, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. Б, вр. ал. 1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, като постановил неговото изтърпяване при първоначален общ режим.

На основание чл. 343 Г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишил подс. И./Ц./ от право да управлява МПС за срок от четири години , като приспаднал времето през което подсъдимият е бил лишен от това право за времето от 28.07.2021 г. до 30.01.2023 г.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК не е привел в изпълнение отложеното по реда на чл. 66 от НК наказание от десет месеца лишаване от свобода с одобрено споразумение по нохд № 853/18 г. влязло в сила на 28.08.2018 г. за престъпление по чл. 213 от НК.

Осъдил е подс. И. /Ц./ да заплати направените по делото разноски и се е разпоредил с веществените доказателства.

По жалби на частните обвинители с искане за увеличаване на наказанието и по жалба на подс. И./Ц./ в САС е образувано внох № 383/24 г. С решение № 382 от 14.11.2024 г. САС е потвърдил изцяло присъдата на ОС- Враца.

Оплакванията в касационната жалба касаещи наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК не намират опора в материалите по делото и не дават основание за отмяна на атакувания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Несъгласието на касатора с приетите от съдилищата по същество факти, произтича от извършената, според него, от съда неправилна и едностранчива оценка на събраните доказателства и от пропуските при изследване на правнозначимите обстоятелства, касаещи поведението на пострадалия на пътното платно и техническите характеристики и състояние на управлявания от него мотопед. Проверката на наведените доводи касаещи неизяснени по делото обстоятелства, налага извода, че въззивният съд е изпълнил задълженията си разписани в разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК и е успял да разкрие обективната истина по делото, по реда и със средствата предвидени в закона. Съдът не е оставил неразрешени въпроси от фактическо значение по делото. Изследвани са детайлно механизма на ПТП, поведението на подсъдимия и на пострадалия на пътното платно при управление на превозните средства, причините за настъпване на съставомерния резултат. Задълбочено и обективно е обсъден въпроса за наличието на причинно следствена връзка между получената черепно мозъчна травма от пострадалия и настъпилата месец по-късно смърт. Обсъдени са с нужното внимание гласните доказателствени средства, като от тях е откроено значението на показанията на св. Ц., депозирани в хода на ДП/ л. 60-61/, приобщени към делото чрез процесуалната техника на чл. 281 от НПК. Направена е съпоставка с обективните данни по делото, залегнали в съдържанието на протокола за оглед, със заключенията на назначените две експертизи и е обосновано становище за тяхната достоверност, позволяваща поставянето им в основата на приетите факти. Критика не може да бъде отправена срещу съдържанието на въззивния акт поради това, че с него са възприети изводите на първия съд. С него съдът е дал отговор на направените от страните възражения.

След даденото обобщаващо становище, ВКС ще спре вниманието си поотделно на всяко конкретно възражение в жалбата, касаещо аналитичната дейност на въззивния съд.

Лишена от основание е претенцията в жалбата, че съдът не е установил и изяснил механизма на пътно транспортното произшествие. Въззивният съд е възприел фактите описани от първия съд съгласно, които най- общо ПТП се дължи на предприетото от подсъдимия изпреварване на движещия се пред него мотопед, управляван от пострадалия и липсата на достатъчно странично разстояние при извършване на маневра завой на дясно, като по този начин той пресякъл траекторията на движение на мотопеда. Ударът между двамата участника настъпил в заден десен калник за лекия автомобил с предната част на колелото на мотопеда и лявата му ръчка. Възприетият механизъм на пътния инцидент се основава на обективен и цялостен прочит на събраните доказателствени материали и на заключенията на назначените две експертизи с направените от вещите лица разяснения. Съдържащите се противоречия в гласните доказателства по този въпрос са преодолени успешно от съда, след като са съпоставени с информацията съдържаща се в протокола за оглед, където са описани причинените деформации по превозните средства и са съпоставени данните за намерените на пътя предмети с експертни становища, изключващи вероятен друг механизъм на ПТП.

Неоснователно е твърдението, че съдът не е изяснил обстоятелството дали пострадалият е бил с каска или не. Въз основа на получените травматични увреждания е даден отрицателен отговор на този въпрос. Водещо от нараняванията на пострадалия е закрита черепномозъчна травма на главата, изразяваща се в счупване на кости на черепния покрив и черепната основа. Тя е получена при падане на тялото върху асфалта и от приплъзването му по него 6 метра. Характерът на травмата ангажира становището на вещите лица, че главата на пострадалият не е била защитена по начина предвиден в ЗДвП, което е довело до описаните в СМЕ увреждания / СМЕ № 497/22 г. изготвена от в. л. д-р А. и в. л. д-р Т./. Съдът не имал основание да не възприеме изводите, тъй като те са обосновани с необходимата прецизност и вещина и след оценка на всички относими обективни данни по делото. Съдът е изяснил наличието на причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и настъпилите в следствие на тях усложнения, довели до влошаване на общото състояние на пострадалия. Съдебните състави са изложили пространни мотиви по този въпрос, основаващи се вярна интерпретация на доказателствения материал и становищата на експертите, поради което оплакването на касатора и по този въпрос е лишено от основание.

Даден е отговор на това дали държаната в едната ръка туба- пълна с течност е попречила на управлението на мотопеда, като искането на защитата да бъде изследван въпроса относно съдържанието на течността в тубата, няма пряко отношение нито към механизма на ПТП, нито към съставомерните признаци от състава на престъплението.

Противоречията в гласните доказателства по въпросите дали мотопеда е бил с изправна спирачна система, дали пострадалият сам се е блъснал в управлявания от подсъдимия автомобил или е бил ударен от него при предприемане за изпреварване и завой на дясно, са били преодолени чрез съпоставка между всички доказателствени източници, чрез поставяне в очни ставки между свидетелят твърдящи неизправност на спирачната система и останалите,чрез назначаване на допълнителна АТЕ. Претенцията в жалбата, че въззивният съд не е спрял вниманието си на показанията на пристигналите първи на пътния инцидент полицейски служители- св. Й. и св. Г. и на съдържанието на приложената по делото докладна записка, които описват друг механизъм на ПТП е неоснователна, защото докладната записка / л. 3 от ДП / не е сред предвидените в НПК доказателствени средства и от съдържанието и не могат да бъдат установявани фактически данни, касаещи деянието. Тя е писмен документ съставен от съответното лице служител на МВР, който не може да замести законово предвиден източник на доказателствени факти, какъвто биха били показанията на лицето, което я е съставило, естествено при положение, че това лице не е взело участие в друго процесуално качество в хода на разследването и за него не се отнасят ограниченията, предвидени в чл. 118 от НПК.

На второ място показанията на свидетелите Й. и Г., които са се намирали в служебно качество на местопрестъплението нямат характеристика на преки доказателствени източници по отношения на главния факт на доказване, тъй като те не са възприели механизма на ПТП, а в тях излагат възможна версия за начина на настъпване на пътния инцидент,кято не е нищо друго освен предположение, който не може да ангажира съда. Показанията им в останалата част касаещи непосредствено възприетите от тях факти за състоянието на участниците в инцидента, разположението на превозните средства и предмети на пътя, с основание са ползвани от съдебните състави по същество. Неоснователно се възразява от защитата, че ако съда беше съобразил съобщеното от тях касателно механизма на ПТП и беше взел предвид съдържанието на докладната записка, би стигнал до друг възможен вариант на ПТП и до различни правни изводи за вината на подс.И. /Ц./. Това оплакване не държи сметка на разписаните в чл. 106 от НПК правила, че доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в закона.

Незаслужено съдът е критикуван в жалбата, че е игнорирал показанията на св. Т. и че ако те бяха обсъдени, съдът би установил различни от възприетите от него факти. Видно от съдържанието на депозираните от тази свидетелка показания тя не е очевидец на ПТП и не възпроизвежда преки наблюдения относно механизма на ПТП. Показанията й имат отношение към параметрите на пътното произшествие - местоположението на падналия на земята мотопед и тялото на пострадалия върху асфалта, както и предприетото обаждане от нея и св. Р. на телефон 112. Съдът е спрял вниманието си на тях и им и отдал значимото като източник на доказателствени факти, без да е надценил или изопачил съдържанието им.

Съдържанието на оспорения съдебен акт отговаря напълно за законовия стандарт по чл. 339, ал. 2 от НПК и позволява на страните и касационната инстанция да разберат какви са били съображенията на въззивния съд за потвърждаване на присъдата на ОС- Враца. Съдът не е игнорирал задълженията си и е дал отговори на поставените въпроси, като следва ясно да се подчертае, че тогава, когато въззивния съд възприема фактическите и правни изводи на контролирания от него съд, не дължи подробно обсъждане на доказателствата, а дължи отговори на наведени възражения от страните. Това изискване е изпълнено на л. 85 и съдебният акт не страда от претендирания от защитата порок.

Всичко изложено до тук не установява наличие на релевираното с жалбата касационно основание – допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъдат обсъдени материалната законосъобразност на съдебния акт и оплакването за явна несправедливост на наказанието.

В жалбата не са развити конкретни съображения за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, а то се извежда като пряка последица от неправилно установената според касатора фактическа обстановка. Липсата на нарушения в аналитичната дейност на съда позволява да се направи извод, че при така установените фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно като подс. И./Ц./ е признат за виновен по предявеното му обвинение по чл. 343, ал. 3, б. Б от НК. Изложените от съставите по същество съображения за наличието на всички съставомерни признаци от състава на престъплението се споделят от ВКС и не налага тяхното повторно обсъждане.

Проверката на съдебния акт, касаещ законосъобразното определяне на вида и размера на наказанието лишаване от свобода в размер на четири години, наложена на подс. И. И. /Ц./ сочи на частична основателност на наведените аргументи, с които се настоява за неговото намаляване.

Във въззивното решение липсват конкретни доводи по наказанието, като САС се е задоволил само декларативно да посочи, че то правилно е определено при условията на чл. 54 от НК, препращайки към мотивите на първоинстанционната присъда.

ВКС на свой ред обсъди всички правно значими за наказателната отговорност обстоятелства и прецени, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не отчита в достатъчна степен два основни момента -съпричиняването от страна на пострадалия Г. и действията по оказване помощ на пострадалия. Също така съдът е оценил неправилно като отегчаващи отговорността обстоятелства „степента на обществена опасност на деянието и лошите характеристични данни за подсъдимия“, за което не са налице основания, тъй като „тежестта и обществената опасност на деянието“, са отчетени от законодателя при очертаване на предвидената за престъплението наказателна санкция и поради това не може да послужи самостоятелно за определяне на по- строго наказание.За лошите характеристични данни съдът не е събрал доказателства, извън обремененото съдебно минало на подсъдимия, което не може да бъде отчитано два пъти в негова вреда.

При това положение, с оглед отпадане на две от отегчаващите отговорността обстоятелства и недооценяване значението на част от смекчаващите, ВКС счете, че дължи намеса в поисканата от касатора насока- намаляване на размера на наказанието, без да намира за налична възможността за приложение на нормата на чл. 55 от НК.

Налице са факти сочещи на значителен принос на пострадалия към настъпване на пътния инцидент- нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 89 от ЗДВП- с това, че не е носил каска съобразно изискванията на закона; че е управлявал мотопеда с една ръка, а с другата държал туба, пълна с течност, която променя баланса при управление на мотопеда; че мотопеда не е преминал годишен технически преглед; че пострадалият е бил с изтекло свидетелство за правоуправление, което на практика следва да се приравни до липса на правоспособност.

Подсъдимият е оказал помощ на пострадалия и този факт е приет за доказан на л 371, нохд № 325/22 г. с описаните действия - върнал се на място и се приближил до пострадалия, като започнал да мие лицето му с вода дадена му от св. Ц.. В обясненията си подсъдимия е заявил, че е помогнал при качването на пострадалия в линейката / л. 219/ и доказателства опровергаващи това не са налице. Вярно е, че квалифициращото обстоятелство по чл. 343, ал. 3 от НК „след употребата на наркотични вещества“ изключва приложението на привилегирования състав по чл. 343 а от НК, но съдът дължи преценка във всеки отделен случай, на поведението на подсъдимия, като оказаната помощ на пътя на пострадалия влияние положително върху преценката за неговата личност и обществена опасност.

Семейното положение на подсъдимия /баща е на три деца/ и трудовата му ангажираност са обсъдени от съда като смекчаващи отговорността обстоятелства. Към тях следва да бъдат добавени дадените обяснения по обвинението, включително и признанието за употребата на канабис предишната вечер, които сочат на осъзнатост и критичност. Казаното до тук налага споделяне на извода на въззивния съд, че изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни и не позволяват приложението на чл. 55 от НК. В случая решаваща за тази преценка не е липсата на критерия за „многобройност“, а отсъствието на втората предпоставка за приложение на нормата, че при определяне на наказанието и „най- лекото предвидено в закона наказание следва да се окаже несъразмерно тежко“.

За извършеното престъпление от подс. И. /Ц./ законът предвижда минимум от три години лишаване от свобода, което като наказание, с оглед характеристиките на деянието и личността на дееца, би се явило справедливо. При това положение ВКС прецени, че следва упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, като намали размера на определеното наказание лишаване от свобода от четири години на три години, които счита, че ще бъдат достатъчни за да поправят и превъзпитат дееца и да въздействат предупредително възпиращо върху останалите членове на обществото.

ВКС не намери основания за промяна в начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - ефективно, нито в срока определен за наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от право да управлява МПС- от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

С оглед на всичко изложено до тук ВКС, трето наказателно отделение счете, че следва да упражни правомощията си и да измени атакувания с касационната жалба съдебен акт, поради което и на основание чл. 354 , ал. 2, т. 1 вр. 1, т. 4 от НПК

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 382/14.11.2024 г. на Апелативен съд- София, като намалява размера на определеното наказание на подс. И. Д. И. / Ц./ от четири на три години лишаване от свобода .

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

Председател : Членове : 1. 2.