Определяне цената на иск за унищожаване на договор и служебна проверка на подсъдността

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 142
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в

публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Борис Илиев

Членове:Ерик Василев

Яна Вълдобрева
при участието на секретаря Кристина Орл. Първанова

като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002100691 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1639/13.06.2023г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Й. П. Г., на решение № 243/09.12.2022г. по в.гр.д.№ 414/2022г. на Габровския окръжен съд. С обжалваното решение е обезсилено, като недопустимо решение № 421/04.01.2021г. по гр.д. № 2070/2019г. на РС- Габрово в частта, с която по иск с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД на Й. Г. (процесуален правоприемник на първоначалния ищец Д. Й. Г.) срещу Църковно настоятелство при Храм „Света Троица“-Габрово е унищожен договор за продажба на недвижими имоти, сключен на 17.04.2018г. между Й. П. Т. (починал на 11.09.2019г.), като продавач, и Църковно настоятелство при Храм „Света Троица“-купувач, оформен в нот.акт №45, том № I, рег. №792, нот. дело №39/2018г. на нотариус А. Ц. с рег. №*** при НК и с район на действие РС-Габрово, както и в частта, с която Й. Г. е осъдена по насрещен иск с правно основание чл. 34 ЗЗД да плати на Църковното настоятелство сумата 9 000 лева-платената цена по договора за продажба, обективиран в описания нот. акт от 17.04.2018г. Делото е изпратено за разглеждане на родово компетентния като първа инстанция Окръжен съд - Габрово в частта по предявения от Й. Г. иск по чл.33, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договора за продажба на недвижим имот от 17.04.2018г. и в частта по предявения от Църковното настоятелство при Храм „Света Троица“ насрещен иск по чл.34 ЗЗД.

Обжалване е допуснато, на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. При иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на няколко недвижими имота, как се определя цената на иска, която има значение за родовата подсъдност- според данъчната оценка на всеки един от имотите, предмет на договора за продажба, от общия сбор на данъчните оценки на имотите или от стойността на договора и 2. Има ли правомощие въззивният съд, на когото ВКС е върнал делото за повторно разглеждане, да се произнася служебно за липсата на родова компетентност на първоинстанционния съд, ако ВКС не е констатирал такова нарушение.
По първия поставен въпрос този състав на ВКС приема следното:

Искът по чл. 33, ал.1 ЗЗД, с който се претендира унищожаване на правна сделка е оценяем по смисъла на чл.68 ГПК. Съгласно тази норма цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Предмет на делото, образувано по иск с правно основание чл. 33, ал.1 ЗЗД е сключената и атакувана с конститувния иск сделка. Не съществуват спорове в теорията и в съдебната практика относно облигационния характер на иска по чл. 33, ал.1 ЗЗД, предвид това цената му се определя от данъчната оценка на имота, предмет на договора, съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК във вр. с чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. Препращането направено в чл. 69, т. 4 към т. 2 на същата норма от ГПК е приложимо само за облигационни сделки с вещно-транслативен ефект, в които предмет на прехвърлянето са вещни права. При такива договори от значение е данъчната, а при липса на такава - пазарната оценка на имота. Тази величина предпоставя „стойността на договора” по смисъла на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, независимо от възмездността или безвъзмездността на придобиването. Когато предмет на договора, чието унищожаване се иска е поземлен имот с построените в него сгради и страните по сделката са уговорили прехвърлянето като съвкупност за обща продажна цена, цената на иска се определя от общия сбор на данъчните оценки на имотите, предмет на договора.
По втория поставен за разглеждане въпрос, този състав на ВКС дава следния отговор:
Процесуалният закон установява система от правила, по които съдилищата извършват проверка на подсъдността по заведените за разглеждане граждански дела. Проверката на подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството по реда на чл. 118 и чл.119 ГПК. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Съгласно чл. 119, ал.1 ГПК възражение за родова подсъдност може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига служебно от съда. Въззивният съд, когато следи служебно за подсъдността (в хипотезата на чл. 119, ал. 1 ГПК), има същите задължения като сезирания първоинстанционен съд и ако приеме, че спорът не е бил родово подсъден на първата инстанция, той е длъжен да обезсили първоинстанционното решение и да изпрати делото на компетентния (според него) съд да разгледа този спор като първа инстанция (чл.270, ал. 3 изр.2 ГПК).

В случаите, в които ВКС е върнал делото за повторно разглеждане на въззивния съд, с указания спорът да бъде разгледан по същество, новият състав на въззивната инстанция е длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал.1 ГПК, да съобрази тези указания. Задължителността на указанията на касационния съд обхващат не само материалния, но и процесуалния закон и имат за цел да насочат възззивния съд към съдопроизводствени действия, необходими за правилното решаване на спора. При повторното разглеждане на делото, производството следва да започне от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна. С разпоредбата на чл. 294, ал.1, изр.2 ГПК е въведено изрично задължение на въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане от ВКС да зачете процесуалните действия на съда и на страните, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени и да не зачете тези, посочени, като ненадлежно осъществени, както и да извърши предписаните в отменителното решение на ВКС процесуални действия. В случай, че до приключване на първоначалното въззивно производство възражение за родова неподсъдност на спора не е направено от страните, нито е повдигнато служебно от съда, новият въззивен състав, на когото ВКС е върнал делото за да разгледа спора по същество, не би могъл наново да се произнася по допустимостта на първоинстанционното решение, защото тези възражения са преклудирани, предвид разпоредбата на чл. 119, ал.1 ГПК и препращащата норма на чл.293, ал.4 ГПК към чл.270 ГПК и тъй като при произнасянето на ВКС по допустимостта на първоначалното въззивно решение е налице произнасяне и по допустимостта на решението на първоинстанционния съд. Поради изложеното, въззивният съд на когото касационната инстанция е върнала делото за повторно разглеждане на спора, няма правомощието да се произнася служебно за липсата на родова компетентност на първоинстанционния съд, когато ВКС не е констатирал такова нарушение.

Предвид дадените отговори на поставените за разглеждане процесуалноправни въпроси, съставът на ВКС намира за основателна подадената от Й. Г. касационна жалба.

При извършената служебна проверка съдът не установи пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради което намира същото за валидно и процесуално допустимо. При извършената касационна проверка относно правилността на обжалваното решение, съгласно разпоредбите на чл.290, ал.2 и чл. 295, ал.1 от ГПК, съдът намира следното:

Пред Габровския районен съд е предявен иск по чл. 33, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 17.04.2017г., като сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия и насрещен иск по чл.34 ЗЗД, предявен от ответника против ищеца за заплащане на продажната цена по процесния договор. Първоинстанционният съд е приел иска за основателен и е унищожил процесния договор, както и на основание чл. 34 ЗЗД е осъдил ищцата да плати на ответника сумата 9 000 лева-платената цена по договора за продажба.

Въззивният ОС-Г аброво е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска, приемайки, че срокът по чл.33, ал.2 ЗЗД за предявяването му е преклузивен и същият е изтекъл преди датата на подаване на исковата молба.

С решение № 50160/25.10.2022г. по гр. дело № 3080/2021г. на III ГО на ВКС въззивното решение е отменено с мотиви, че срокът по чл.33, ал.2 ЗЗД е давностен (а не преклузивен, както е приел съставът на ОС-Г аброво), започва да тече от сключването на договора и по въпроса дали искът е погасен по давност съдът може да се произнесе само по надлежно въведено възражение за изтекла давност, направено от ответната страна, но не и служебно. В случай, че по направеното от ответника възражение за изтекла давност се установи, че срокът за предявяването е пропуснат, искът следва да се приеме за неоснователен. Съставът на ВКС е върнал делото на друг въззивен състав на Габровския окръжен съд за разглеждане на иска по чл. 33, ал.1 ЗЗД.

При повторното разглеждане на делото, новият въззивен състав е приел, че решението на РС-Габрово е валидно, но недопустимо в частта по отношение на иска по чл. 33, ал.1 ЗЗД, поради нарушаване правилата на родовата подсъдност. За да направи този извод, съдът е съобразил, че с разпореждане №378/21.01.2020г. на РС-Габрово исковата молба е оставена без движение с указания за представяне на данъчна оценка на процесните имоти, предмет на договора, чието унищожаване се претендира, както и за доплащане на пълния размер на дължимата държавна такса. В указания срок щцата е представила удостоверение за данъчна оценка на имотите и платежен документ, доказващ заплащането на остатъка от дължимата ДТ, уточнявайки, че цената на иска е 37 132,30 лева. Въззивният съд е взел предвид, че според удостоверението по чл.264, ал. 1 ДОПК от 23.01.2020г. актуалната данъчна оценка на недвижимите имоти, предмет на процесната сделка, е: за поземления имот с площ 217 кв.м - 2 460,80 лева; за построените в имота: сграда с площ 48 кв.м - 9 924,10 лева; за сграда с площ 6 кв.м - 649,80 лева; за сграда с площ 35 кв.м-11 230,70 лева; за сграда с площ 37 кв.м -10 091,60 лева; за сграда с площ 45 кв.м - 2 775,30 лева, като общият размер на данъчната оценка на имотите, предмет на процесния договор за покупко- продажба, е 37 132,30 лева. Посочил е, че според процесния договор за продажба, оформен в нот. акт № 45, том № I, рег. №792/17.04.2018г. на нотариус А.Ц., предмет на сделката е прехвърлянето на правото на собственост върху описаните имоти срещу уговорена обща продажна цена 9 000 лева при наличие на уговорка за запазване на пожизнено безвъзмездно право на ползване в полза на продавача. Съдът е взел предвид, че при искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК, когато сделката е транслативна с предмет вещни права върху недвижими имоти, цената на иска съвпада със сбора от данъчните оценки на имотите. Приел е, че в случая определената по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК цена на иска по чл.33, ал. 1 ЗЗД се формира от сбора на данъчните оценки на имотите, предмет на процесния договор и същата е в размер 37 132,30 лева; предявеният иск е облигацеонен, не попада сред изключенията по чл.104, т.4 ГПК, и същевременно цената му надвишава 25 000 лева, поради което е родово подсъден на Окръжен съд - Г аброво като първа инстанция. Посочил е, че след като районият съд се е произнесъл по иск, който не му е родово подсъден, е постановил процесуално недопустимо съдебно решение, което на основание чл.270, ал.3, изр. 2 ГПК следва да бъде обезсилено, а делото - изпратено на родово компетентния като първа инстанция окръжен съд. По отношение на предявения при условията на евентуалност насрещен иск по чл. 34 ЗЗД въззивният съд е посочил, че и този иск е родово подсъден на компетентния като първа инстанция Окръжен съд - Габрово, по реда на чл. 104, ал. 1, т. 6 ГПК, поради което постановеното решение е недопустимо и в тази му част.

С оглед отговора на поставения първи процесуалноправен въпрос законосъобразно възззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 33, ал.1 ЗЗД е облигационен и цената му се определя от правилото на чл. 69, ал.1, т.4 във вр. с т.2 ГПК като сбор от данъчните оценки на имотите, предмет на договора, доколкото страните по него са изразили воля за прехвърляне на имотите в съвкупност и за обща продажна цена.

Предвид дадения отговор на втория въпрос, в нарушение на съдопроизводствените правила (чл.119, ал.1 ГПК и чл.294, ал.1 ГПК) въззивният съд, при повторното разглеждане на делото е извършил служебна проверка на родовата подсъдност без да разполага с правомощие за това. Както се посочи, новият въззивен състав, на когото касационната инстанция е върнала делото за да разгледа спора по същество, следва да зачете допустимостта на първоинстанционното решение във връзка с родовата подсъдност. При повторното разглеждане на делото възможността за проверка на родовата подсъдност е преклудирана, съгласно разпоредбата на чл.119, ал.1 ГПК, доколкото до приключване на първоначалното въззивно производство страните не са направили възражение за родова неподсъдност на спора, нито съдът служебно е повдигнал този въпрос. След като ВКС в отменителното решение не е констатирал подобно нарушение и първоначалното въззивно решение е отменено от касационната инстанция с указания искът по чл. 33, ал.1 ЗЗД да бъде разгледан по същество, новият състав на въззивната инстанция е следвало да разгледа предявения иск, съобразно дадените указания.

Изложеното дава основание за отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора.

При новото разглеждане на делото Габровският окръжен съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, с оглед на крайния изход на спора-чл. 294, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 243/09.12.2022г. по в.гр.д.№ 414/2022г. на Габровския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Габровския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател:

Членове:

1.

2.