Отхвърлена молба за отмяна на решение поради липса на процесуални нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4369 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК.

Образувано е по подадена от М. О., род. на 05.04.1970 г. в Германия, постоянно пребиваващ в България чужденец, с ЛНЧ: [ЕГН], молба с вх. № 25034055 от 11.09.2023 г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 20262176 от 26.11.2020 г. на СРС, 25 състав, с което е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявени от В. И. К. срещу молителя, че последният дължи на ищеца сумата 11 350 лв., съставляваща задължение по договори за заем от 06.11. 2013 г., 07.11.2013 г., 08.11.2013 г., 11.11.2013 г., 12.11.2013 г. и 14.11.2013 г., ведно със законната лихва от 20.07.2017 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен предявеният иск за сумата 3 797. 22 лв. – лихва за забава за периода: 05.04.2014 г. – 19.07.2017 г..

Молителят твърди, че при призоваването му от първоинстанционния съд е объркано името му, което е М. О., на М. О., като изисканите справки за лицето от НБДН, както и съдебните книжа касаят лице с имена М. О.. При това положение счита, че исковото производство е образувано и водено срещу ненадлежна страна, а действителният ответник не е бил редовно уведомен за делото, при което е бил лишен от възможност да участва в процеса. Поддържа също, че е била опорочена процедурата по чл. 47 ГПК, тъй като за залепеното уведомление на входната врата на 05.10.2019 г. няма данни то да е пуснато в пощенската кутия, респективно има ли достъп до нея. Счита, че е нарушен и чл. 47, ал. 3 ГПК, тъй като съдът не е изпълнил задължението по силата на тази норма да извърши служебна проверка за място на осъществяване от длъжника на стопанска дейност чрез проверка в търговския регистър. Поддържа, че не са изчерпани всички възможности за длъжника да узнае за претендираното вземане и да възрази, че не дължи, съответно да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение. Твърди, че ищецът е знаел и е могъл да посочи както телефонния номер, така и електронния адрес на ответника, доколкото двамата са водили активна имейл – комуникация, приложена от ищеца към делото. Поддържа, че ответникът е чужденец със статут на постоянно пребиваващ на територията на РБ, но често и за дълго отсъства от страната, понякога за месеци, и е възможно по време на връчването на съобщенията по делото да е обитавал посочения адрес, но най – вероятно да е бил извън РБ поради служебни ангажименти. Поради неизчерпване на всички предвидени в закона процедури за намиране на ответника и връчване на иницииращите исковото производство документи, съдът незаконосъобразно му е назначил особен представител, като така е лишил ответника от лично участие в исковия процес и от възможността да докаже несъстоятелността на исковата претенция. Претендира сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски.

Ответникът по молбата за отмяна – В. И. К. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема същата за неоснователна.

Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните процесуални правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез процесуален представител поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Наведените нарушения на процесуални норми не са осъществени. Първоинстанционното и въззивното производство, приключили с влязлото в сила решение, чиято отмяна е поискана, е разгледано и решено с ответник – молителя. Действително в изпратените съдебни книжа, както и в актовете на съда, ответникът фигурира с името М. О. вместо с правилно изписаното на български език свое име М. О.. Касае се за пропусната една буква от фамилното име, но тази грешка на съда не се е отразила на редовността на исковия процес и не е довела до накърняване на правото на участие на молителя и ненадлежно негово представляване по делото. Това е така, защото ответникът, освен с имената си, в качеството си на постоянно пребиваващ чужденец /германски гражданин/ на територията на РБ, е достатъчно индивидуализиран като физическо лице с личния си номер, датата си на раждане и регистрирания по надлежния ред постоянен настоящ свой адрес на територията на РБ. Именно с тези свои индивидуализиращи белези той е участвал като страна в исковото производство, бил е призоваван и са му били връчвани съдебни книжа, назначен му е особен представител на основание чл. 47, ал. 1 и ал. 6 ГПК, който го е представлявал през целия исков процес. Не съществува съмнение, че именно молителят М. О. е горепосоченият правен субект, спрямо който е уважен предявения иск.

В изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания за уточняване на фамилното име на ответника, ищецът е представил удостоверение с рег. № 536400-7429 от 09.05.2018 г. на МВР, Дирекция „Миграция“, от което се установява, че О. М. /O. M./, [дата на раждане] , с гражданство Германия, с ЛНЧ: [ЕГН], е регистриран като постоянно пребиваващ в РБ гражданин на ЕС, със заявление с рег. № 51238/25.04.2016 г. и е заявил настоящ адрес в [населено място], [улица], вх. „“, ап. , актуален от 27.04.2011 г.. Именно до гореиндивидуализирания ответник, първоинстанционният съд е изпратил препис от исковата молба и приложенията с указания за представяне на писмен отговор в преклузивния срок по чл. 131 ГПК. Съобщението от горепосочения регистриран адрес се е върнало в цялост с отбелязване от 25.06.2019 г., че лицето е било наемател, но вече не живее на адреса. Първоинстанционният съд е изискал служебна справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. за данните на чуждия гражданин – ответник, вписани в регистъра на населението съгласно чл. 3, ал. 2 Закона за гражданската регистрация, индивидуализирайки го, освен с имената и с личния номер и с рожденна дата. При извършената служебна справка се е установило, че не е намерен запис за лицето. Поради това първоинстанционният съд е изискал от МВР, Дирекция „Миграция“ данни за ответника, индивидуализиран по горепосочения начин, както и за вписан негов постоянен адрес. Постъпило е писмо от МВР, Дирекция „Миграция“ с рег. № 536400-14797 от 08.08.2019 г., в което е удостоверено, че ответникът е заявил адрес в [населено място], [улица], вх. , ап. , актуален към 27.04.2011 г., въз основа на което районният съд е разпоредил с разпореждане от з.з. от 19.08.2019 г. да бъде залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на регистрирания адрес – на входната врата на входа. Изискал е и служебна справка за установяване на месторабата, от която е установено, че няма данни за регистриран работодател. На 05.10.2019 г. е залепено уведомление на регистрирания постоянен и настоящ адрес, като на същата дата длъжностното лице – призовкар е удостоверило след посещения на адреса на 22.08.2019 г., 07.09.2019 г. и 05.10.2019 г., че по сведение на Ж. Н. /“вип сграда“/ лицето е било наемател, но е напуснало адреса и нов адрес е неизвестен. С разпореждане № 279308 от 19.11.2019 г., след като е констатирал, че след залепването на уведомлението, ответникът не се е явил в сградата на СРС за получаване на съдебните книжа в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е приложил съобщението по делото и е разпоредил да му бъде назначен особен представител на разноски на ищеца. С определение № 26127 от 28.01.2020 г. е назначен за особен представител на ответника, на основание чл. 47, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК, посочения от САК адвокат Е. Я., на който са връчени съдебните книжа и е дадена възможност да представи отговор на исковата молба с указанията по чл. 131 ГПК. Адв. Я. е представлявал ответника по време на първоинстанционното и въззивното производство, участвал е активно във всички съдебни заседания, връчвани са му съобщения за съдебните актове, подал е въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. При гореописаните процесуални действия не се установяват твърдените от молителя нарушения на процедурата по чл. 47 ГПК. Ответникът е постоянно пребиваващ на територията на РБ чужденец с регистриран по надлежния ред постоянен и настоящ адрес, от който е призован чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК след надлежно удостоверяване, че лицето е напуснало адреса преди много повече от месец. Уведомлението е залепено при осъществени предпоставки на чл. 47, ал. 1 и ал. 3 ГПК - на входната врата на входа, което е указано от законодателя място при неосигурен достъп до пощенските кутии или до вратата на конкретния имот. Изпълнено е и задължението по чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК за служебно издирване на местоработата на ответника, като е установено, че последният няма регистриран работодател. Доколкото ответникът е физическо лице, за съдът не е съществувало законово задължение да издирва осъществявана стопанска дейност. След изпълнение на всички предпоставки за редовно призоваване по реда на чл. 47, ал. 1 - 3 ГПК, в изпълнение на чл. 47, ал. 6 ГПК е назначен особен представител на ответника на разноски на ищеца. Следователно и особеното представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК е надлежно учредено от съда като гаранция за защита на правата и интересите на представлявания ответник, вкл. досежно правото му на участие в процеса. Поради това не са налице наведените от молителя нарушения на процесуалния закон, нито други отменителни основания по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК досежно влязлото в сила съдебно решение.

Според чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато при нарушаване на съответните правила е била или не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. Ответникът, който е постоянно пребиваващ в РБ чужд гражданин има известен постоянен и настоящ адрес, поради което спрямо него не е осъществена хипотезата на чл. 29, ал. 3 ГПК. Следователно особеното представителство не е трябвало да е на основание чл. 29, ал. 3 ГПК, поради което и това бланкетно наведено отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК не е осъществено.

С оглед изхода на настоящото производство, молителят следва да бъде осъден да заплати на В. И. К., сумата 2 000 лв., съставляваща платено адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Съобразно гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. О. / O. M./, род. на 05.04.1970 г. в Германия, постоянно пребиваващ в РБ германски гражданин, с ЛНЧ: [ЕГН], с вх. № 25034055 от 11.09.2023 г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 20262176 от 26.11.2020 г. на СРС, 25 състав.

ОСЪЖДА М. О. /O. M./, род. на 05.04.1970 г. в Германия, постоянно пребиваващ в РБ чужденец, с ЛНЧ: [ЕГН], да заплати на В. И. К., ЕГН: [ЕГН], сумата 2 000 лв. – съдебно-деловодни разноски пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: