Доказване на промени в здравето при иск за трудова злополука

Текстът на акта

Ключови фрази

1

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 38

гр.София, 09.02.2022г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря К.Първанова

изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №2750/ 2021г. по описа на ВКС.

Производството е по чл.290 ГПК.

Обжалвано е решение от 08.03.2021г. по гр.д.№392/2020г. на ОС Кюдтендил, с което е уважен частично иск с правно основание чл.200 КТ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса до кой момент страната може да представя релевантни доказателства за здравословното си състояние, който е от значение за изхода на спора по иск с правно основание чл.200 КТ.

Жалбоподателят – „Ресурс Коммерс“ЕООД, чрез процесуалния си прадставител моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и да се отхвърли предявения иск.

Жалбоподателят - П. Д. С., чрез процесуалния си прадставител моли решението да бъде отменено като неправилно, но да бъде уважен изцяло предявения иск.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:

Въззивният съд , като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил „ Ресурс Коммерс“ ЕООД да заплати на П. Д. сума в размер на 18 000 лв. – обезщетение, определено при съпричиняване на 50% в увреждането от пострадалия, за претърпени от него неимуществени вреди за трудова злополука на 16.07.2018г. , като претенцията над тази сума до пълния размер от 80 000 лв. е отхвърлена. Със същото решение „Ресурс Коммерс“ ЕООД е осъдено да плати на П. Д. сумата от 2287, 21 лв. определени при съпричиняване на 50% в увреждането от пострадалия за претърпени от него имуществени вреди от същата трудова злополука, разликата до пълната претенция от 4574, 42 лв. е отхвърлена, като дружеството е осъдено да плати и законната лихва върху двете посочени суми – за имуществени и неимуществени вреди, считано от 16.07.2018г. за неимуществените вреди и от 27.06.2019г. – за имуществените вреди в размер на 152,12 лв. и законна лихва върху сумата от 2 135, 10 лв., считано от 16.07.2018г. С решението е оставена е без разглеждане претенцията да бъде осъдено дружеството за сумата от 261,33лв., представляващо незаплатено трудово възнаграждение за периода 19.07.2019г. до 01.08.2019г. като недопустимо и производството е прекратено в тази част и в тази си част същото е влязло в сила като необжалвано.

Установено е а и между страните не е спорно, че съгласно трудов договор №18/29.11.2013г. ищецът П. С. е бил назначен като общ работник в „Ресурс Коммерс“ ЕООД. С допълнително споразумение към трудов договор от 29.11.2013г. ищецът е преназначен на длъжност „дървосекач“, а към 16.07.2018 г., когато е настъпила трудовата злополука с ищеца, той е продължавал да работи при същия работодател. Констатирано е от Протокол №10 от 22.10.2018г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, че същата е станала на 16.07.2018г. около 15:30 ч., като работникът се намирал на дърводобивен обект местността „Трите буки“ на територията на ДЛС „Осогово“ – Кюстендил, отрязал е бор, който при паденето е ударил друго дърво и последното го ударило в областта на главата, като по време на удара ищецът не е носил предпазна каска.

Установено е, че след извършен преглед от екип на ЦСМП пострадалия е бил транспортиран до МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ АД, където бил осъществен КТ на главен мозък и след консултация с неврохирург бил насочен за оперативно лечение в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ ЕАД, гр. София. От приложените по делото епикризи, издадени от УМБАЛСМ „Н.Пирогов“ ЕАД съдът е направил извод, че болничното лечение е извършено в периодите от 16.07.2018 г. до 01.08.2018 г. и от 13.11.2018 г. до 22.11.2018 г. е констатирано, че на пострадалия е била поставена диагноза „контузио церебри“; хематома епидурале темпоропариеталис синистра; хематома субдурале акутум минима синистра церебри; фрактура полифрагментоза импресионата аперта пенетранс париетотемпоралис синистра крании; вулнус лацеро-контузум регио париеталис синистра капитис.; фрактура осис зигоматици синистра нондислоката, контузио ет хематома субкутанеум периорбиталис синистра“, като с Разпореждане №23 от 31.01.2018г. на ТП на НОИ – Кюстендил инцидентът на 16.07.2018г. е обявен за трудова злополука.
От приетата по делото съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в. л. неврохирург е установано , че П. С. на 16.07.2018г. е претърпял черепно-мозъчна травма, включваща мозъчна контузия и фрактура на черепа. Посочено е, че болката по време на инцидента се определя като силна, а в следоперативния период е била поносима и се е повлиявала от леки аналгетици, като е проведено оперативно лечение в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, както и последваща операция с цел възстановяване на костен дефект и предотвратяване на последващи травматични изменения. Констатироно е, че е извършена антиконвулсивна терапия с медикамент „Невротоп“, ищецът е бил в стабилизирано състояние и считано от 27.04.2020г., и след 3-6 месеца щял да бъде клинично здрав.

Съдът, като се е позвол на Постановление №4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, където е посочено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, е приел, че такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Прието е, че в конкретния случай за пълното изличаване на последиците от черепно-мозъчната травма са преодолени за период не по-голям от две години и четири месеца /от 16.07.2018 г. до 11.2020г./, че интензитетът на болката към момента на удара е бил висок, а след първата оперативна намеса, извършена през ноември 2011 г. се е повлиявала от леки аналгетици, т. е. не е била толкова силно изразена. Взет е предвид факта, че втората операция е имал козметична насоченост, както и , че за определен период от време ещецът е бил освидетелстван от експертна лекарска комисия, която е определила 93% т.н.р. без чужда помощ. Съдът е отчел и факта, че не е установено пряка опасност за живота на ищеца, което е изтъкнато от вещото лице в съдебно заседание, като от значение е изцяло положителната прогноза за цялостно възстановяване.

В конкретния случай съдът е преценил, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди изтърпяни от работника в следствие на трудовата злополука , при така установените обстоятелства е приел, че сумата в размер на 36 000 лв е справедливо обезщетение, като същото следва да бъде редуцирано оглед проявената груба небрежност от работника с 50%.

Съдът е приел за установено, че работникът е бил инструктиран за опасностите при работа и за необходимостта от носене на предпазни средства . Установено е от т. 3, раздел IV от длъжностната характеристика, че същият е бил задължен в работата си да ползва работно облекло и предпазни средства, включително каска и предпазни средства са му предоставени на 01.03.2017 г., в това число и каска.

Съдът, като е взел предвид и събраните по делото гласни доказателства , е приел, че е налице груба небрежност в поведението на работника, проявила се в неносене на предпазна каска, тъй като както се каска му е била предоставена , а чрез началния и периодичните инструктажи му е вменено задължението да я носи, докато осъществява трудовата си дейност. Съдът се е позовал на практика на ВКС, застъпена в решение от 18.12.2009 г. постановено по гр. д. №4001/2008 г. ІV г. о. на ВКС, в отговор на въпроса - кога пострадалият е проявил груба небрежност водеща до съпричиняване е прието, че небрежността ще е груба когато работникът е съзнавал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. В конкретния случай спецификата на работата, която осъществява ищецът крие рискове, именно поради което е бил инструктиран, било му е предадено защитно облекло, включително каска и е бил длъжен да ги носи. Прието е, че задължението за носене на предпазни средства, включително каска, е от естество да бъде съобразено от всеки човек, без да е налице необходимост от задълбочени и специфични познания в определена област на науката и работникът е пренебрегнал основни правила за безопасност на труда.

Съдът е приел, че ишецът е предявил и иск за бъдещи имуществени вреди за периода 20.07.2019г. до 20.07.2020 г. в размер на 2983, 88 лв. , но не с исковата молба с вх.№15059/27.06.2019 г., а с молба вх. №488/09.01.2020г., след като Районен съд – Кюстендил неколкократно е давал указания на ищеца за отстраняване на нередовности, поради което същата съставлява предявяване на нов иск, а не както е твърдял ищецът, че се касае до изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, тъй като изменението представлява при запазване на искането да се промени основанието на претенцията или при запазване на основанието да измени размера на претенцията. Прието е, че в случая е целено последващо обективно съединяване към първоначалните искове на още един, тъй като за бъдещите вреди, макар правопораждащият факт да е един и същ – настъпилата трудова злополука на 16.07.2018г., то основанието и периодът не са идентични на първите два иска – за имуществени и неимуществени вреди. Прието е, че е недопустимо едновременното изменение на обстоятелствената част и петитума на иска, тъй като това би представлявало предявяване на нов иск, който няма нищо общо с първоначалния и в този смисъл е приет за неоснователен доводът, че се касае до изменение на иска, а не до предявен нов иск. Констатирано е от диспозитива на първоинстанционното решение, че липсва отхвърляне на предявената претенция, тоест този иск не е приет за разглеждане, а предявяването му в отделно производство не е преклудирано. Съдът е счел, че въззивната инстанция не дължи произнасяне по основателността на иск, който не е приет за съвместно разглеждане от първоинстанционният съд.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса до кой момент страната може да представя релевантни доказателства за здравословното си състояние в производсво по иск с правно основание чл.200 КТ, на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

По поставения за разглеждане въпрос е налице последователна съдебна практика на ВКС, застъпена в постановени по „л.290 ГПК решения: решение от 12.07.2011г. по гр.д.№1724/2009г.-четвърто г.о., решение от 04.09.2012 г. по гр.д.№ 629/2011 г. на ВКС , ІV гр.отд., решение от 03.02.2010 г. по гр.д.№ 56/2010 г. на ІV гр.отд. и др.

Според същата настъпилите в хода на процеса факти имат значение за спорното вземане за обезщетение, когато обуславят неговото придобиване, изискуемост или погасяването му, а когато обезщетението включва и бъдещите вреди, правно значение имат и настъпилите в хода на процеса факти, които обуславят неговия размер (т.е. възникването му). Това са факти, които биха се преклудирали от силата на пресъдено нещо на постановеното решение и затова въвеждането им в процеса от ищеца не е изменение на иска по основание. Ако новонастъпил факт не би се преклудирал от силата на пресъдено нещо, съдът може да го вземе предвид само при изменение на иска по основание. Затова съдът не взема предвид фактите, обосноваващи ексцес при обезщетение за вреди от деликт, ако в такъв случай би се стигнало до недопустимо изменение на иска – както по основание, така и по петитум (вземането за обезщетение от ексцес е различно от първоначално предявеното). Възприето е разбирането, че до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени размера на предявения иск за обезщетение , ако обезщетението е и за бъдещи вреди, както и че изменението на размера е допустимо и когато ищецът се позовава на новонастъпили факти (освен ако те обосновават ексцес). Когато изменението на размера се основава на новонастъпили факти, които обосновават ексцес, ищецът може да измени само основанието, но не и петитума на предявения иск в първото заседание по делото, ако съдът намери това за уместно с оглед защитата на ответника. При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените. Съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят доказателства за тях, когато не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата и съответно в срока за отговор. Когато въззивният съд прецени, че доказателствата са нови по смисъла на чл. 266, ал. 2, т.1 ГПК (когато страната, въпреки, че е положила дължимата грижа за добро водене на делото, обективно не е могла да узнае, да посочи или да представи доказателствата), той следва да постанови събирането им доколкото същите са допустими и относими към спорното право.

В противоречие с тази практика въззивният съд е приел, че ишецът е предявил и иск за бъдещи имуществени вреди за периода 20.07.2019г. до 20.07.2020 г. в размер на 2983, 88 лв. , но не с исковата молба с вх.№15059/27.06.2019 г., а с молба вх. №488/09.01.2020г., както и че се касае до изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, тъй като изменението представлява при запазване на искането да се промени основанието на претенцията или при запазване на основанието да измени размера на претенцията. Прието е, че в случая е целено последващо обективно съединяване към първоначалните искове на още един.

Неправилно въззивният съд е приел, че е недопустимо обсъждането на здравословното състояние на ищеца настъпило в хода на производството по делото и това се е отразило на правилността на решението. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на въззивния съдзаново разглеждане при съобразяване на настъпилите в хода на процеса факти, които имат значение за спорното вземане за обезщетение , относими към неговия размер при установената промяна в състоянието на ищеца. Разпоредбата на чл.200 КТ изисква пълнота при защитата на пострадалия работник или служител, която намира израз в обема на отговорността в отклонение от общите правила в ЗЗД при обезщетяване на вреди от деликт, или договор. Кодекса на труда въвежда особени правила относно предпоставките за отговорност, освобождаването от нея и особени правила, засягащи причинния процес. Съгласно чл.51 , ал.1 ЗЗД, приложима и към обезщетенията по чл.200 КТ по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Претърпените болки и страдания от оперативното лечение и всички съпътстващи усложнения съставляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от работодателя когато са резултат от влошаване на здравословното състояние от претърпяната трудова злополука

При новото разглеждане на делото съдат ще следва да се произнесе и по дължимостта на разноските по делото.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

О Т М Е Н Я решение № 260041 от 08.03.2021 г. по в.гр. д. № 392/2020 г. на ОС – Кюстендил.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: