Начисляване на лихва за забава при периодични разходи за личен асистент

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 17

гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове: Даниела Стоянова

Таня Орешарова

при участието на секретаря Иванка П. Палашева

като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002103687 по описа за 2023 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С въззивно решение № 394/28.03.2023 г., постановено по в.гр.д. № 2133/2022 г. на Софийски апелативен съд, като краен резултат ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) на П. Н. А. сумата от 138 187,36 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в разходи за личен асистент общо за периода 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г. ЗАД „Армеец“ АД е осъдено допълнително още да заплаща на П. Н. А. и сумата от по 1 795,20 лева месечно, също представляваща обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в разходи за личен асистент за периода от 01.09.2022 г. до смъртта на П. Н. А. или до изчерпване на застрахователния лимит по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж 15-то число на месеца до окончателното изплащане, представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в резултат на увреждане, причинено при ПТП от 08.12.2015 г.
Въззивно решение № 394/28.03.2023 г. е допълнено с решение № 737/02.06.2023 г., с което ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати още на П. Н. А. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД законна лихва върху главницата от 138 187,36 лева, представляваща общо обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в разходи за личен асистент за периода 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г., считано от датата на предявяване на иска – 07.12.2020 г. до окончателното заплащане на сумата.
Подадена е касационна жалба от ЗАД „Армеец“ АД само срещу допълнителното решение № 737/02.06.2023 г., в частта, с която е осъдено ЗАД „Армеец“ АД да заплати на П. Н. А. законна лихва от датата на подаване на исковата молба—7.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, начислена върху главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължимо за периода след датата на исковата молба до 01.09.2022 г. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи също така, че същото е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК. В съдебно заседание за касатора се явява юрисконсулт М.-Л., която поддържа касационната жалба и моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.
Ответникът по касационната жалба – П. Н. А., е взел становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание за него се явява адвокат Вълчева, която оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по чл.38 ЗАдв.
Въззивното решение в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване с определение № 3553/10.07.2024 г. поради очевидна неправилност във връзка с правното разрешение на съда по въпроса: може ли да се начислява законна лихва, считано от дата, предхождаща възникването на главното вземане? Въпросът е поставен от касатора във връзка с претенцията за законна лихва върху присъдената главница за обезщетение за имуществени вреди – разходи за личен асистент(болногледач) за период след исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното касационно основание и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:
Ищецът П. Н. А. е предявил иск срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от увреждания, получени при ПТП от 08.12.2015 г,. в размер на 2 692,80 лева -месечно, считано от датата на ПТП до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на обезщетението. Посочил е, че имуществените вреди се изразяват в разходи за заплащане на възнаграждение на личен асистент, от който П. Н. А. се нуждае всекидневно, вследствие на телесните увреждания, които е получил при процесното ПТП.
Окръжен съд – Монтана е уважил частично иска и е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплаща на П. Н. А. сума от 818лв., месечно, считано от 01.09.2022 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж 15-то число на месеца до окончателното изплащане, като е отхвърлил претенциите в останалата част до пълния претендиран размер и период. След като първоинстанционното решение е обжалвано, Софийският апелативен съд е отменил частично първоинстанционното решение и като краен резултат е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на П. Н. А. общата сума от 138 187,36 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди (разходи за личен асистент) общо за периода 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г., както и сумата от по 1 795,20 лева месечно, също представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за личен асистент) за периода от 01.09.2022 г. до смъртта на П. Н. А. или до изчерпване на застрахователния лимит по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж 15-то число на месеца до окончателното изплащане.
По делото е установено, че на 08.12.2015 г., е настъпил пътен инцидент между товарен автомобил „М.“ и П. Н. А., който е управлявал л.а. „Р.“. С присъда № 32/23.10.2018 г., влязла в законна сила на 17.07.2019 г., водачът на т.а. „М.“ е бил признат за виновен за процесното ПТП, настъпило в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата и причинена тежка телесна повреда на А.. Вследствие на пътното произшествие, П. Н. А. е получил тежка черепно-мозъчна травма, която не е подлежала на допълнително възстановяване с медикаментозни и рехабилитационни средства; посттравматичен органичен мозъчен синдром, което определя трайна инвалидност, водещо до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. По делото не се е спорило, че гражданската отговорност на водача на т.а. „М.“ е била застрахована при ответника ЗАД „Армеец“ АД.
За определяне на размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди (разходи за личен асистент) въззивният съд е съобразил събраните доказателства – две съдебномедицински експертизи, изготвени от вещи лица травматолог и невролог, и съдебносчетоводна експертиза, чиято задача е била да установи размера на възнаграждението на личен асистент (болногледач). По делото е било установено, че след претърпения пътен инцидент П. Н. А. е бил на лечение в болници за период от два месеца поради изключително тежкото си състояние, с опасност за живота. След изписването му, той е продължавал да се нуждае от специализирана медицинска помощ, тъй като не е можел да диша самостоятелно. Затова е бил настанен в хоспис за около месец и половина. След като е възстановил самостоятелното си дишане, П. Н. А. е бил откаран в дома си, като грижите за него е поела съпругата му. Според вещите лица травматолог и невролог физическото и психическото състояние на П. Н. А. е изключително тежко – той е със затруднен говор, заема седящо положение единствено с помощ, за него е невъзможно самостоятелното обслужване и походка, налице е пареза на левите крайници и на десния крак. Вследствие на тежката увреда на мозъка, при П. Н. А. се наблюдава изразен посттравматичен синдром, който се изразява и в промени по отношение на менталния и психическия статус – тези увреждания са трайни и не подлежат на възстановяване. И двете вещи лица са били категорични, че ищецът е напълно зависим от чужда помощ и състоянието му изисква непрекъснато наблюдение, дори и във времето, в което спи. Установено е, че П. Н. А. е инвалидизиран вследствие на травмите, получени при ПТП, като с решение на ТЕЛК му е определила 100% трайна неработоспособност с чужда помощ. Ето защо въззивният съд е приел, че искът на П. Н. А. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди- разходи за личен асистент е основателен, а въз основа на приетата съдебносчетоводна експертиза е определил размер на месечното възнаграждение за болногледач, като са отчетени получените суми за ползване на услуга личен асистент. Въззивният съд е съобразил, че за периода от настъпване на ПТП – 08.12.2015 г. до 01.04.2016 г. А. е бил хоспитализиран последователно в няколко болници и хоспис, където медицинският персонал се е грижил за него и ищецът не е имал нужда от личен асистент, поради което е отхвърлен искът за този период. Въз основа на писмените доказателства по делото (удостоверение от АСП), съдът е приел, че от 01.04.2016 г. до 31.12.2018 г. ищецът не е ползвал услугата „личен асистент“. Приел е също, че от 01.04.2016 г. ищецът се е нуждаел от постоянна чужда помощ по 16 часа -дневно, при седемдневна работна седмица, без отчитане на почивни и празнични дни. Поради което е определил обезщетението за имуществени вреди-разходи за личен асистент за минал период, както следва: от 01.04.2016 г. до 31.12.2016 г. – 15 400 лева; от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – 22 171,60 лева; от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. – 25 112,00 лева. или общо от 62 683,60лв.
Установено е, че само за периода от 01.01.2019 г. до 01.09.2022 г. А. е ползвал услугата „личен асистент“ по силата на ЗХУ за 8-часов работен ден при петдневна работна седмица, а доколкото той се е нуждаел от чужда грижа по 16 часа на ден, при седемдневна работна седмица, съдът е приспаднал стойността на услугата, предоставена от държавата, и е определил дължимо от застрахователя обезщетение за този период в размер на 75 503,76 лева. С оглед на което въззивният съд е определил една обща сума на обезщетението за имуществени вреди за целия период от 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г. в размер на 138 187,36 лева. След като е установено, че А. след 01.09.2022 г. няма да ползва услугата по ЗХУ, но ще се нуждае от постоянна чужда помощ до края на живота си, въззивният съд е определил и обезщетение за имуществени вреди (разходи за личен асистент) и за период – считано от 01.09.2022 г. до смъртта на ищеца или до изчерпване на застрахователния лимит по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съдът е определил размер на обезщетението за този период от 1 795,20 лева-месечно, с падеж 15-то число на месеца. Решение № 394 от 28.03.2023 г. на Софийския апелативен съд по отношение на определените обезщетения за имуществени вреди- разходи за личен асистент по размер и период не е обжалвано и е влязло в законна сила.
По постъпила молба от А. за допълване на основното решение и по претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди - разходи за личен асистент, но за различни периоди - както до исковата молба, така и след предявяване на иска, въззивният съд се е произнесъл с решение № 737 от 02.06.2023 г., като е допълнил основното решение. Осъдил е ЗАД „Армеец“ АД да заплати на ищеца на основание чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху главницата в общ размер от 138 187,36 лева /обезщетение за имуществени вреди-разходи за болногледач за целия период до 01.09.2022 г./, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2020 г. – до окончателното изплащане, поради това, че обезщетението е определено като глобална обща сума.
Съставът на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че касационната жалба е основателна при следните съображения:
Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.
Въззивното решение в обжалваната част за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба—7.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, начислена върху главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в разходи за личен асистент, дължимо за периода след датата на исковата молба и до 01.09.2022 г., е очевидно неправилно. Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва върху неизпълненото в срок парично задължение и се дължи от датата на забава, а при деликт – от увреждането. Обезщетението има акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от длъжника. Когато се присъжда обезщетение за периодично настъпили вреди, лихва се дължи от момента на тяхното настъпване, а не от датата на деликта, от който произтичат. В този смисъл решение №153/02.06.2011 г. по гр.д. № 526/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 681/20.10.2010 г. по гр.д. №1279/2009 г. на ВКС, IV г.о. В случай, когато в имуществената сфера на пострадалия настъпват периодично имуществени вреди, тяхното обезщетение за в бъдеще се определя на периоди, със законните последици за забава от деня на падежа за всяка вноска, до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на обезщетението. Задължението за изплащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за личен асистент за периода, следващ подаването на исковата молба е периодично, с ежемесечна дължимост, както и се претендира в исковата молба. Този периодичен характер, предпоставящ и възникването на изискуемото вземане, а с него и акцесорното вземане за законна лихва, не се променя с оглед на обстоятелството, че в настоящото производство е определен глобален размер на обезщетението. В тази връзка неправилно въззивният съд е присъдил законната лихва върху главницата в общ размер от 138 187,36 лева /за периода от 2016 г. до 01.09.2022 г./, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2020 г. – до окончателното изплащане. Лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба, в случая се следва по отношение на месечните суми, формиращи част от присъденото глобално обезщетение, които са с настъпил падеж към посочената дата. По отношение на останалите плащания, които са периодични и ежемесечни, такава ще се дължи при забава от деня– в случая 15-то число на конкретния месец до окончателното изплащане. По изложените съображения решението следва да се отмени и тъй като не са налице предпоставките на чл. 293, ал. 3 ГПК за извършване на нови или повтарянето на извършени съдопроизводствени действия от въззивния съд по спора, той ще трябва да се разреши от настоящата инстанция.
В настоящия случай следва да бъде формирано обезщетението глобално до предявяване на исковата молба, след като се съобрази посоченото в мотивите на въззивното решение, че включва сумата, дължима за периода от 01.04.2016 г.- 31.12.2018 г. - общо в размер от 62 683,60лв, както и за периода от 01.01.2019 г. до исковата молба, което възлиза на 39 468 лева, или общо 102 151,60 лева. Решението в частта за присъждане на законна лихва върху тази главница от 102 151,60 лева, представляваща обезщетение за имуществени – разходи за личен асистент /болногледач/ за периода от 01.04.2016 г. до 01.12.2020 г., считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, не е обжалвано и е влязло в законна сила. За останалото вземане за главница за разликата над 102 151,60 лева до уважения размер на присъденото в общ размер обезщетение от 138 187,36 лева или за сумата от 36 035,76 лева, законната лихва следва да се начислява при забава върху всяко отделно ежемесечно дължимо плащане за личен асистент/болногледач/ в размер от по 1716 лева, полагащо се за всеки от календарните месеци в периода от 01.12.2020 г. - 01.09.2022 г. – общо двадесет и един месеца. Законната лихва върху дължимото плащане за посочените месеци се начислява както следва: за първата вноска, считано от 15.12.2020 г. до окончателното й плащане, а за всяка следваща вноска от периода от 15-то число на всеки следващ месец до окончателното изплащане на вноската.
При този изход на делото, следва да се присъдят разноски на касатора в общ размер на 280 лева, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 737/02.06.2023 г. на Апелативен съд – София, постановено по в.гр.д. №2133/2022 г., в производство по чл. 250 ГПК в частта, с която ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК: 121076907, е осъдено да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на П. Н. А., с ЕГН:**********, законна лихва върху главница в размер от 36 035,76 лева – представляваща сбор от дължими за периода 01.12.2020 г.- 01.09.2022 г.- 21 месечни вноски, всяка в размер на 1716 лева-обезщетение за имуществени вреди – разходи за личен асистент /болногледач/, считано от подаване на исковата молба - 07.12.2020г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК: 121076907, да заплати на П. Н. А., с ЕГН:**********, при забава на плащанията на месечните суми от по 1716лв., дължими за периода от 01.12.2020 г.-01.09.2022 г., обезщетение в размер на законната лихва върху всяка месечна сума от по 1716лв., считано от 15-то число на месеца, за който се дължи присъдената сума /първата от които от 15.12.2020 г./ до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА П. Н. А., с ЕГН:**********, да заплати на ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК: 121076907, сумата от 280 лева – разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.

Председател:
_______________________

Членове:

1.
_______________________

2.
_______________________