Справедливост на наказанието при опит за контрабанда на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Контрабанда на наркотични вещества * справедливост на наказание * съкратено съдебно следствие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 480

гр. София, 08 октомври 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ :ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Ил. Петкова,

с участието на прокурора от ВП на РБ Калин Софиянски,

като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 523 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на В. К. И. чрез защитника му – адв. А. П. срещу решение №70 от 29.04.2024 г. постановено по внохд № 130/24 г. на Апелативен съд – Пловдив.

С касационната жалба е заявено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК –явна несправедливост на наложеното наказание, като се настоява ВКС да измени атакувания съдебен акт и намали размера на наказанието и да приложи института на условното осъждане. Съображенията за това са, че съдът не е отчел степента на обществена опасност на подсъдимия, която е ниска, както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства, измежду които се откроява влошеното здравословно състояние на подс. И.. Подценено е обстоятелството, че подсъдимият признава фактите описани в обвинителния акт и не е осъждан, поради което определеното наказание не съответствува на констатацията за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и на целите на чл. 36 от НК.

В съдебно заседание пред ВКС подс. В. И. редовно призован не се явява. Защитникът му адв. П. поддържа касационната жалба по развитите в нея съображения и моли ВКС да измени съдебния акт и да намали размера на наказанието лишаване от свобода, като приложи чл. 66, ал. 1 от НК, като има предвид тежкото здравословно състояние на доверителя му.

Представителят на ВП на РБ пледира за оставяне в сила на съдебния акт, тъй като въззивният съд не е пропуснал , недооценил или изопачил обстоятелствата послужили за определяне на размера на наказанието. Отделил е значително внимание на наведените от защитата аргументи във връзка с наказанието и е направил правилна преценка за относителната тежест на отделните обстоятелства, като определеното при условията на чл. 55 от НК наказание е два пъти и половина под специалния минимум, поради което прокурорът счита, че с наложеното наказание съдът е проявил голямо снизхождение.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК и поискания касационен контрол, намери следното :

Жалбата е неоснователна .

С присъда №2 от 19.01.2024 г. Хасковският Окръжен съд е признал подс. В. К. И. за виновен в това че на 2.03.2023 г. на ГКПП /граничен пункт/ обл. /област/, без надлежно разрешително направил опит да пренесе през границата на страната от Република България в /държава/ с товарен автомобил /марка/ с ДК № /номер/ МС високорисково наркотично вещество – коноп с общо нетно тегло 31 760 гр. на обща стойност 127 040 лв., поради което и на основание чл. 242, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1 т. 1 и т. 2 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, при първоначално общ режим на изтърпяване и на глоба в размер на 50 000 лв.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК зачел времето, през което подс. И. е бил с мярка за неотклонение домашен арест, считано от 6.03.2023 г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 242, ал. 7 от НК отнел предмета на престъпление в полза на държавата. Разпоредил се е с веществените доказателства и осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. И. да заплати направените по делото разноски.

Подс. И. останал недоволен от така постановения съдебен акт и го обжалвал пред АС- Пловдив, където било образувано внохд № 667/23 г. С решение №70 от 29.02.2024 г. въззивният съд потвърдил изцяло присъдата.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на глава 27 от НПК. Подс. И. е признал описаните факти в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е приел, че са изпълнени изискванията на закона, тъй като направеното самопризнание се подкрепя от събраните по делото доказателства, след което е провел законосъобразно съдебната процедура и е признал подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение. Определил е наказанието при условията на чл. 55, ал.1 от НК като е отчел наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство- тежкото здравословно състояние на подс. И..

При осъществяване на въззивната проверка вторият съд не е установил пороци в дейността на първия съд, поради което е потвърдил изцяло постановената присъда, възприемайки фактите и правото и съгласявайки се с вида и размера на наказанието на подс. И..

Между впрочим процесуалният документ, с който ВКС е сезиран да извърши проверка, съдържа общи положения и декларативни твърдения, отнасящи се до релевираното касационно основание, без излагане на конкретни съображения срещу дейността на съда, с която е индивидуализирано наказанието, което затруднява даването на отговори, поради това, че с жалбата касаторът очертава пределите на касационната проверка. Когато в нея липсват конкретни съображения за явна несправедливост на наказанието, ВКС не дължи служебна проверка за наличието им.

Внимателния прочит на мотивите на оспорения въззивен акт не дава основание да се сподели претенцията на подс. И. за наличие на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Наказанието е индивидуализирано при ясни и убедителни критерии и логични аргументи за неговата справедливост.

Въззивният съд е изпълнил задълженията си и е направил комплексна оценка на всички обстоятелства, които имат значение за наказателната отговорност на подс. И.. Фактите касаещи здравословното състояние на подсъдимия са били поставени в центъра на внимание на съда при обсъждане на вида и размера на наказанието и именно то е оценено от него като „изключително смекчаващо отговорността обстоятелство“ по см. на чл. 55, ал. 1 от НК. Отчетени са като смекчаващи отговорността обстоятелства -чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, семейното положение. Правилно е отказано към тях да се причисли направеното самопризнание в хода на съдебното производство, тъй като именно то е дало основание на съда да разгледа обвинението срещу И. по диференцираната процедура по чл. 372, т. 2 от НПК. Самопризнанието в съдебно заседание по предявените с обвинителния акт факти няма характер на оказано съдействие за разкриване на обективната истина, такова не се съдържа и в дадените обясненията от проведените разпити на подс. И. в качеството му на обвиняем, поради което съдът законосъобразно не е оценил „самопризнанието“ като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Вярна е констатацията на съда за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито са количеството на наркотичното вещество - 64 пакета марихуана с тегло 32 кг., високата му стойност -127 040 лв., предварителната подготовка за осъществяване на престъплението с изготвянето на специални тайници в матраците на леглото в камиона, користните подбуди, които не са обективен елемент от състава на престъплението, всички те комплексно индикират на по - висока степен на обществена опасност на деянието.

Изложеното до тук не води до извода за наличието на порок в аналитичната дейност на съда, отчитайки приложението на чл. 55 от НК като правилно. Доказателствата по делото установяват несъмнено тежко здравословно състояние на подс. И. -дилатативна кардиомиопатия, прекаран инсулт, артериална хипертония и ляв преден хемиблок. Определеното наказание от четири години лишаване от свобода е значително под минимума от десет години, поради което ВКС прецени, че допълнителното му редуциране би се конфронтирало с принципите за справедливост и с целите на чл. 36 от НК, поради което искането в жалбата за намаляването му до три години до размер, позволяващ отлагане на изтърпяването му при условията на чл. 66 от НК не може да бъде удволетворено. В допълнение следва да се посочи, че дейността по индивидуализация на наказанието е процес, който включва два момента- първият- съдът определя вида и размера на наказанието, съобразно конкретните доказателства по делото и в съответствие със закона, и едва след това, извършва самостоятелна преценка за това дали са налице материалните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и дали целите на чл. 36 от НК биха били постигнати с отлагане на определеното наказание, а не обратното – не „нагажда“ размера на наказанието, с оглед възможността за отлагане на изтърпяването му.

С жалбата не е направено оплакване срещу наложеното наказание „глоба“, поради което ВКС няма да се занимава с основанията и размера при за определянето й.

С оглед изложеното до тук ВКС не намери повод да измени съдебния акт и да намали определеното наказание „лишаване от свобода“, тъй като то е в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца и на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 29.04.2024 г. постановено по внохд № 130 по описа на Апелативен съд- Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.