Квалификация на спукано тъпанче като средна телесна повреда при успешно оперативно лечение

Текстът на акта

Ключови фрази

Средна телесна повреда * неоснователност на касационна жалба * необоснованост * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * безпристрастен съд * умисъл за причиняване на средна телесна повреда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 247

Гр. София, 22 април 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП М. КОЛЕВ разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 72/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия С. П. Г. чрез упълномощения му защитник адв. И. Б. срещу нова въззивна присъда на Софийски Градски съд, НО, 1-ви въззивен състав, № 78/09.05.2023 г., постановена по в.н.о.х.д № 5715/2022 г.

В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В писмено допълнение към касационната жалба на подсъдимия, депозирано на осн.чл.351, ал.4 от НПК се излагат подробни аргументи в подкрепа на наведените оплаквания. Сочи се неправилен доказателствен прочит на представената по делото медицинска документация за причиненото на пострадалата телесно увреждане в областта на ухото и последиците за нейния слух, които неправилно са били оценени като такива с необратим характер, както и относно вида на претърпяната от нея оперативна интервенция. В жалбата се твърди неяснота на мотивите към въззивната присъда и се застъпва тезата, че е постановена на базата на предположения и при превратна оценка на наличните доказателства. Навежда се довод за пристрастност и предубеденост на състава на Градския съд, които се извеждат от отказа му да обсъди съществени за доказаността на обвинението обстоятелства от значение за характера и тежестта на процесното увреждане, както и се твърди порочно формирано вътрешно убеждение по фактите на обвинението. Нарушението на материалния закон се поддържа с доводи за неправилна оценка на медико-биологичната характеристика на процесното увреждане, при несъобразяване със съдебната практика на ВКС /задължителна и трайна/ по този въпрос, което е довело и до неверни правни изводи за вида на причинената телесна повреда.

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия Г. адв. Б. поддържа изцяло касационната жалба с релевираните оплаквания срещу присъдата на СГС по изложените в допълнението към жалбата съображения, както и направеното искане за оправдаване на подзащитния й като единствено правилен изход на делото.

Подсъдимият Г. в последната си дума пред ВКС моли да се отмени въззивната присъда и да се потвърди оправдателната присъда на първата инстанция.

Пред ВКС частния обвинител Х. Б., редовно уведомена не се явява. Представлява се от упълномощения повереник адв. П., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на фактическите и правни изводи на Градския съд, инкорпорирани във въззивната присъда. Повереникът на частния обвинител изтъква правилния процесуален прочит на релевантните доказателства и експертните заключения за вида и характера на причиненото на доверителката си телесно увреждане и счита, че медицинският и юридически критерии за определянето на телесната повреда са правилно приложени от въззивната инстанция. Позовава се на съдебната практика за телесните увреждания, съгласно която подобряване на състоянието на пострадало лице в резултат на проведено оперативно лечение е ирелевантно спрямо вида на причинената телесна повреда, поради което моли въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Прокурорът от Върховната прокуратура намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила като законосъобразно постановена и правилна. Счита, че причиненото увреждане на слуха е трайно установено и телесното увреждане законосъобразно е определено на средна телесна повреда, при съобразяване с експертните заключения по делото, поради което правилно съдът е приел, че подсъдимият е осъществил престъплението по чл. 129 от НК от обективна и субективна страна.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди касационната жалба на подсъдимия Г. и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда от 17.03.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 3178/19 г. по описа на Районен съд-гр.София подсъдимият С. П. Г. е признат за невиновен в това, че на 19.03.2017 г. около 19.00 часа в [населено място], на ъгъла на [улица]и [улица]е причинил на Х. Л. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в „трайно отслабване на слуха на дясното ухо“, поради което и на осн. чл. 129, ал.2, пр.1, вр. ал. 1 от НК и чл. 304 от НК е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Направените по делото съответни разноски са оставени за сметка на държавата и в тежест на частния обвинител.

С нова въззивна присъда № 78/09.05.2023 г. на Софийски Градски съд, НО, 1-ви въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д № 5715/2022 г. присъдата на районния съд е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият С. П. Г. е признат за виновен в извършване на престъплението по 129, ал.2, пр.1, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн.чл. 189, ал.1 от НПК разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимия Г..

Касационната жалба на подсъдимия чрез неговата защитата е подадена в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК от активно легитимирано за това лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна.

Приоритетен отговор следва да бъде даден на релевираното с жалбата на подсъдимия оплакване за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото оплакването за нарушение на материалния закон е допустимо да се проверява само при правилно формирано вътрешно убеждение на решаващия съд по фактите на обвинението.

Касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа основно по съображения за неправилна доказателствена оценка на обстоятелствата от значение за вида и характера на причиненото на пострадалата телесно увреждане, довело до нарушения в слуха на едното й ухо, в частност относно неговата продължителност във времето.

Въззивният съд е направил собствен анализ на доказателствата по делото от значение за процесното телесно увреждане, на базата на които е приел за правилни фактическите изводи на първата инстанция, в това число и за вида и характера на телесната повреда, последиците за слуха на пострадалата и проведеното лечение.

Съгласно приетите от въззивния съд факти подсъдимият Г. е нанесъл на процесната дата удари с юмруци и плесници в областта на главата на пострадалата Б., като един от ударите, който е бил отправен с отворена длан е попаднал в областта на дясното й ухо и причинил силна болка. На следващият ден пострадалата била прегледана в Института „Пирогов“ в кабинет „УНГ“, при което й било съобщено, че се налага операция на тъпанчевата мембрана на дясното ухо. При направения преглед в Съдебна медицина, на третия ден от увреждането се констатирали кръвонасядания в областта на лицето и разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо. На същата дата Б. била приета за лечение в Първа градска болница, където било извършено изследване на слуха, като от резултата от направената ауидиограма е установено намаление на слуха на дясното ухо до 40 децибела. На 21.03. била извършена оперативна интервенция, като в издадената при изписването й епикриза било отразено наличие на „голяма тъпанчева перфорация с неравни кървящи ръбове в предния и задни долни квадранти на дясната тъпанчева мембрана“. На 13.04. било извършено ново изследване на слуха, като от направената аудиограма е установено, че към тази дата слухът е нормален.

По делото са назначени две медицински експертизи за определяне вида, характера и тежестта на получените увреждания и механизма на тяхното причиняване, които Градският съд е кредитирал изцяло. От същите е установено пълно съответствие между полученото разкъсване на тъпанчевата мембрана и механизма на причиняването му - посредством удар с отворена длан, при което се получава рязко надпределно повишаване на налягането от външната страна на тъпанчевата мембрана с невъзможност за еластична компенсация, което води до перфорация на мембраната. Еднопосочно е установено намаляването на слуха, в резултат от същия удар до 40 децибела, което е с характер на трайно намаление и последващото му пълно възстановяване на 26 ден от нараняването след проведената оперативна интервенция. От устните разяснения на експерта при изслушването на първата експертиза с категоричност е посочено, че установените дефекти по тъпанчевата мембрана не могат да се затворят без оперативна интервенция. Както и че една от целите на операцията е възстановяване на слуха, което не може да се постигне по друг начин без провеждане на оперативно лечение. Аналогични изводи се съдържат и в заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, съгласно която на пострадалата е причинена голяма руптура на тъпанчевата мембрана, обхващаща два квадранта, която без оперативна интервенция не може да заздравее и да се възстанови слуха, който е бил съществено намален до 40 децибела.

Голяма част от възраженията от касационнната жалба на подсъдимия представляват оплакване за необоснованост, която не се включва в пределите на касационната проверка / по чл. 348, ал.1 от НПК /, тъй като се отнасят до оспорване на фактическите изводи на контролирания съд по същество - за наименованието на оперативната интервенция, за съдържанието на изготвената епикриза от лечението на пострадалата, за общото й състояние по време на престоя й в болничното заведение и вида на съпътстващите заболявания. Касационният съд не проверява правилността на установените от решаващите съдилища фактически положения. Касационният контрол обхваща юридическата правилност на формиране на вътрешното убеждение по фактите на обвинението и законосъобразността на доказателствената им дейност, което не включва проверка по същество на възприетите от тях факти, което не е предмет на проверка от ВКС, респективно в настоящото производство не може да бъде даден отговор на съображенияята от жалбата за необоснованост на въззивната присъда.

Прочитът на атакуваният съдебен акт показва, че въззивният съд е формирал изводите си по фактите на обвинението за вида и характера на телесното увреждане в областта на дясното ухо на пострадалото лице/което е съставомерен елемент на деянието/ при правилен и обективен прочит на цялостната доказателствена съвкупност и при вярна интерпретация на съдържанието на експертните заключения, поради което възражението за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената му дейност се намери за напълно неоснователно.

В жалбата на подсъдимия се съдържа оплакване за нарушение на принципа за безпристрастност и непредубеденост от страна на въззивния съд, поради отказ да обсъди значими за обвинението обстоятелства като силата на удара, с който е причинено процесното увреждане, липсата на обективни следи от удари с „ такава сила“ и причините за документалните слабости на историята на заболяването.

Възражението е неоснователно. В принципен план аргументите, с които се обосновава твърдяното нарушение сочат на липса на мотиви към въззивната присъда и нарушения в доказателствената дейност на съда, а не на проява на предубеденост и небезпристрастност при постановяването й. В практиката на ЕСПЧ /в жалбата се твърди нарушение на чл. 6 от ЕКЗОПСЧ/ са въведени ясни критерии/чрез субективен и обективен тест/ за проверка на „безпристрастността“ на съдебния състав, която изисква проверка на независимостта му по конкретното дело и по същество означава непредубеденост по отношение на страните.В настоящият казус субективна небезпристрастност не може да се обсъжда, тъй като тя изисква конкретни доказателства за лична предубеденост на състава на съда или негов член, каквито в жалбата не се сочат и не се твърдят/ по принцип субективната безпристрастност се презумира, освен ако се докаже обратното/ и по делото не са налице доказателства в тази насока. Обективната безпристрастност, която предполага по-ниско ниво на индивидуализация/ причинна връзка за твърдяната предубеденост на състава на съда/, също изисква доказани легитимни съмнения, които не са били опровергани от достатъчни процесуални гаранции, като примери в тази посока са използване на изрази в акта на съда, които поставят под съмнение презумпцията за невиновност и др. С оглед изложеното от прочита на мотивите към въззивната присъда по делото не се установява проява на обективна небезпристрастност от страна на въззивния съдебен състав, поради липсата на пропуски в доказателствената му дейност по мотивиране на фактическите му изводи за механизма на причиняване на увреждането в областта на ухото на пострадалата. Въззивният съд е обсъдил обстойно събраните доказателства за начина на получаване на процесното увреждане, чрез удар с отворена длан, съпоставил ги е с експертните становища за възможния механизъм на травмата / разкъсване на тъпанчева мембрана/ и е изложил становището си по този въпрос по начин който позволява да се проследи формирането на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението и да се провери неговата правилност, която в случая не е опорочена.С оглед изложеното относно процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението и установената липса на процесуални пороци в доказателствената му дейност релевираното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се намери за неоснователно, поради което не са налице основания, които да обуславят отмяната на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Оплакването за нарушение на материалния закон също се намери за неоснователно. В рамките на установените фактически положения правната квалификация на деянието е вярно определена.

Настоящата касационна проверка намери, че изводите за обективната и субективна съставомерност на деянието като престъпление по чл.129 от НК са в пълна кореспонденция с установената по делото фактология за вида и характера на реализираното телесно посегателство спрямо пострадалата Б., което е обусловило трайно отслабване на слуха на дясното й ухо.

Становището на въззивния съд по правото е изцяло съобразено със задължителната съдебна практика /ППВС №3/79 г., актуално и понастоящем по арг. от ТР на ОСНК на ВКС 1/2022г. по н.д. 1/18 г./ по въпроса за телесните повреди, техните обективни и субективни признаци и момента на определяне на характера и степента на увреждането. Правилно са приложени указанията от цитираното постановление на пленума на ВС, съгласно които /т.17/ „характерът и степента на уврежданията се определят към момента на причиняване на телесната повреда, а не в по-късен момент, когато може да настъпят изменения“; както и че благоприятната промяна в здравословното състояние на увредения, поради проведено лечение или изтекъл период от време не се отразява на квалификацията на деянието.

Съгласно фактите по делото, пострадалата е получила разкъсване на тъпанчевата мембрана, което е довело до загуба на слуха на дясното й ухо до степен от 40 децибела, /при степен от 0-20 db за нормален слух/ което нараняване е изисквало оперативна медицинска намеса както по отношение лечението на разкъсването на тъпанчевата мембрана, така и за възстановяването на нарушения слух на увреденото ухо, което в противен случай би било необратимо.

Не се намериха за основателни изложените в жалбата доводи за неправилна оценка на обстоятелствата относно времето през което пострадалата е била с намален слух, в контекста на указанията от цитираното постановление на Пленума на ВС, съгласно което отслабването на слуха се определя като трайно ако продължителността му е 30 и повече дни. При позоваването си на задължителната съдебна практика на върховната съдебна инстанция по въпроса за телесните повреди, защитата прибягва до изолирано цитиране на отделни правни постановки, като ги изважда от общия контекст на дадените с постновлението предписания. От цялостното съдържание на задължителният съдебен акт на пленума на ВС се установява, че за квалификацията „трайно отслабване на слуха“ е необходима комплексна оценка на характера и тежестта на причиненото увреждане, което от една страна изключва кратковременните и бързопреходни състояния, независимо от тяхната тежест и от друга изисква един сравнително по-дълъг период с продължителност „поне около тридесет дни“. Следователно въведените критерии за оценка са комплексни и не се изчерпват само с продължителността на увреждането, а включват и съобразяване с негова тежест и последици, които се изразяват в степента на намаляване на слуха и изискват преценка за това колко значителни са затрудненията на слуха от гледна точка на отражението им върху слуховата способност на увредения.

Приложени към процесното увреждане на слуха на пострадалото лице посочените критерии правилно са дали основание на въззивния съд да определи полученото от Б. отслабване на слуха като такова с траен характер и да го квалифицира като средна телесна повреда. Касае се за голяма руптура на тъпанчевата мембрана от 2 квандранта, съпътствана от съществено намаляване на слуха, за възстановяването на които е била наложителна оперативна намеса и последващо болнично лечение, в резултат на които слухът на пострадалата е бил възстановен на 26-ия ден от увреждането, след проведено продължително медикаментозно лечение, в това число и чрез повторен прием в болнично заведение. Цялостната характеристика на полученото отслабване на слуха, разгледано в контекста на оказаната интензивна и продължителна високоспециализирана медицинска помощ/без която възстановяване на слуха не би настъпило/законосъобразно е обусловила квалифицирането му като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, поради което материалният закон е приложен правилно от СГС.

Субективната форма на деянието правилно е приета на пряк умисъл, като в решението се съдържат аргументирани съображения в подкрепа на възприетата форма на вина, които се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Същественото за субективното отношение на дееца е значителната сила, с която е нанесен удара с отворена длан/плесница/ и неговата локализация, концентрирано в областта на дясното ухо, както и медицинската характеристика на причиненото със същия удар увреждане, разкъсване на тъпанчевата мембрана, което е довело до съществено намаляване на слуха на едното ухо пострадалата.

Възраженията от касационната жалба за това, че поведението на подсъдимия обективира умисъл само за лека телесна повреда, причинена от нанесения удар в областта на ухото не се възприе за основателно. В настоящият казус не сме изправени пред хипотеза на умишлено причинено леко телесно увреждане /краткотрайно отслабване на слуха/, в която последвалото трайно отслабване на слуха да не се обхваща от умисъла на дееца, тъй като установената от контролирания съд фактология сочи на друг вид субективно отношение към причинената средна телесна повреда, правилно оценено от СГС на пряк умисъл. Това е така поради цялостната характеристика на нападението над пострадалата – нанасяне на множество силни удари в областта на главата, съпътствани от целенасочен силен удар в дясното ухо с отворена длан, който е бил нанесен със значително по-голяма сила от останалите удари в областта на лицето и е причинил на пострадалата изключително силна болка, обусловена от разкъсването на тъпанчевата мембрана. С оглед изложеното относно механизма на причиняване на увреждането в областта на ухото, правилно решаващият въззивен съд е приел за установено, че интензитета на насилствените действия на подсъдимия за причиняването на това увреждане обективират пряк умисъл за трайно отслабване на слуха на пострадалата с това ухо, което по естеството си представлява средна телесна повреда и е квалифицирал извършеното в съответствие с обективните и субективни признаци на този вид увреждане.

При тези данни умишлените действия на подсъдимия по причиняване на увреждането в областта на ухото на пострадалата, довело до трайно отслабване на слуха на Б. правилно са квалифицирани като средна телесна повреда, поради което наказателната отговорност на подсъдимия Г. законосъобразно е ангажирана по приетата квалификация по чл. 129 от НК.

По изложените съображения не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което искането на защитата на подсъдимия за неговото оправдаване не може да бъде удовлетворено и въззивната присъда следва да се остави в сила.

Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 и от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 78/09.05.2023 г. на Софийски Градски съд, НО, 1-ви въззивен състав по в.н.о.х.д № 5715/2022 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: