ВКС отхвърли молба за отмяна на влязло в сила решение за делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 471

гр. София, 23.07.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, разгледа докладваното от съдията Соня Найденова гр.д. № 3163 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК .

Образувано е по молба вх. № 260282, подадена на 25.04.2024 г. чрез РС-Несебър, и мотивирано изложение към нея / последното на л.246 - 264 по гр.д. № 1229/2018г. на РС - Несебър / от С. К. и К. Н. К. за отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д. № 476/2022 г. на ОС-Бургас. С него е потвърдено решение № 260222/29.10.2021 г. по гр.д. № 1229/2018г. на РС-Несебър по първа фаза на делба. Молят да се отмени влязлото в сила решение и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, евентуално от първоинстанционния съд.

В срока по чл. 306, ал.1 ГПК противните страни М. С. Ж. и Л. Г. Ж., чрез пълномощник адв.И. Т., оспорват молбата с писмен отговор / на л.287-288 по гр.д. № 1229/2018г. на РС - Несебър /. Претендират се разноски от адвоката на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на ВКС се е произнесъл с определение № 4731 от 21.10.2024 г., като е допуснато разглеждането на сочените в нея основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. На молителите е указано в едноседмичен срок от получаване на определението да конкретизират дали правят изрично искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК респективно да посочат решението по първата фаза на делбата, чиято отмяна сега искат, на кое друго влязло в сила между същите страни и на същото основание решение то противоречи, като представят копия от това друго решение. Указана е и последицата при неизпълнение- ще се счита, че такова основание не е заявявано.

След това, на 15.02.2025 г. е починал Н. К. К. и по делото са конституирани наследниците му по закон С. К. К. и Н. К. К.. Поради липсата на конкретизация от молителите в указания срок дали молбата за отмяна е предявена и на основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, се счита, че такова не е заявявано и няма да се разглежда с настоящето решение.

С определение № 2735/29.05.2025 г. по настоящото дело молбата за отмяна е върната по отношение на молителя Н. К. К. конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия първоначален молител – К. Н. К., което определение като необжалвано в указания едноседмичен срок, се счита влязло в сила.

Като съобрази становищата на страните и данните по делото, настоящият касационен състав намира следното по същество на молбата за отмяна на С. К. К. - лично и като наследник на първоначалния молител Н. К. К. :

С въззивно решение № 946/13.10.2022 г. по гр.д. № 476/2022 г. на ОС - Бургас е потвърдено решение № 260222/29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1229/2018г. на РС-Несебър, с което е допуснато извършване на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение за жилище, апартамент, с площ 57.62 кв.м., с прилежащи 10.85 кв.м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж, при квоти 1/4 ид.ч. за ищците М. С. Ж. и Л. Г. Ж. и 3/4 ид.ч. за ответниците С. К. К. и К. Н. К.. С определение № 708/19.02.2024 г. по гр.д. № 2406/2023 г. на ВКС, I г.о., не е допуснато до касационно обжалване горепосоченото въззивно решение.

По молбата за отмяна в приложното поле на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК:

Твърди се, че правото на участие в делото на молителите С. К. К. и К. Н. К. е било нарушено, защото те не са били редовно призовавани за съдебното заседание на 10.09.2021 г., довело до невъзможност да се явят в това заседание, нарушения по насрочване на делото за следващи открити съдебни заседания поради неправилно приложение на чл.56, ал.2 и чл.142, ал.4 ГПК, в частност за това на 27.10.2021 г. когато е даден ход по същество на делото и датата на което открито съдебно заседание е била определена в закрито заседание и страните не са били призовани за него съгласно чл.142, ал.4 ГПК, както и че делото не е било на разположение на страните 7 дни преди заседанието.

Молбата в тази част е неоснователна. В чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са уредени три хипотези : когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие, когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие, и трето, когато страната не е могла да участва лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особени и непредвидени обстоятелства, които страната или повереникът не са могли да преодолеят /напр. природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др./. Общото между тях е невъзможността страната да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и постановяване на законосъобразно решение, да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно.

В случая от данните по делото е видно, че правото на молителите С. и К. К. на участие в делото не е било нарушено поради нередовното им призоваване за проведените по делото пред първата инстанция открити съдебни заседания на посочените от молителите дати 10.09.2021 г. и 27.10.2021 г. С. и К. К., като ответници по иска за делба, са упълномощили адв. П. М. – САК, да ги защитава и представлява по делото с отделни пълномощни от 16.04.2019 г. Противно на твърденията на молителите, в първоинстанционното производство по гр.д.№ 1229/2018 г., датата на откритото съдебно заседание на 10.09.2021 г. е била определена в предходно открито съдебно заседание на 02.07.2021 г. – на което не е бил даден ход на делото поради нередовно призоваване именно на ответниците К., като е разпоредено те да се призоват за следващото такова на 10.09.2021 г. И двамата ответници са били надлежно призовани за заседанието на 10.09.2021 г. с призовки, връчени на пълномощника им адв. П. М. на 10.08.2021 г., при което са били спазени разпоредбите на чл.56, ал.2 и ал.3 ГПК. Неявяването им, както и неявяването на техния пълномощник, в откритото съдебно заседание на 10.09.2021 г., за което са били редовно призовани, не обуславя призоваването им са следващото открито съдебно заседание на 27.10.2021 г., датата на което е била определена именно в откритото съдебно заседание на 10.09.2021 г., поради което за следващото открито съдебно заседание на 27.10.2021 г. съдът не е имал задължение да ги призовава, по аргумент от чл.56, ал.2 ГПК. Обстоятелството, че на открито съдебно заседание на 10.09.2021 г. не е даден ход на делото по причина, че не е имало информация дали е приключило производство по обжалване отказа да се конституират трети лица-помагачи и за спиране на делото, не променя горния извод за липсата на основание съдът да призовава ответниците за откритото заседание на 27.10.2021 г. Дали делото е било на разположение на страните 7 дни преди заседанието на 10.09.2021 г. или не, няма отношение към преценката за спазване на разпоредбите на чл.56 и чл.142 ГПК, а и на тази дата не е бил даден ход на делото, поради което няма основание да се преценява това оплакване от гледна точка на правото на ответниците да участват при разглеждане на делото.

При така установените обстоятелства следва да се приеме, че С. и К. К. са били надлежно уведомени /призовани/ за проведеното на 27.10.2019 г. открито съдебно заседание при условията на чл.56, ал.3 ГПК и чл.142, ал.3 ГПК. В разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ГПК изрично е предвидено, че при отлагане на делото страните, които са били редовно призовани, не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. За редовно призовани се считат тези страни, чиито призовки са връчени и оформени съгласно правилата в Раздел І Глава Шеста ГПК и това е станало поне една седмица преди датата на съдебното заседание / чл. 56, ал. 3 ГПК /. В случая за откритото съдебно заседание на 10.09.2021 г. посочените кумулативни изисквания са били спазени – съпрузите К. са били редовно призовани за откритото съдебно заседание насрочено за 10.09.2021 г., в което обаче не е бил даден ход на делото и е насрочено ново заседание за 27.10.2021 г., за което ответниците К. не следва да се призовават. В този смисъл е и нормата на чл.142, ал.3 ГПК. По аргумент от чл.142, ал.1 ГПК , неявяването на ответниците К. в откритото съдебно заседание на 27.10.2021 г., не е пречка за разглеждане на делото в това заседание, за което заседание никоя от страните не е уведомявала съда, че не може да се яви страната или неин пълномощник по непреодолима причина (чл.142, ал.2 ГПК). По делото в първата инстанция са били проведени редовно две открити съдебни заседания – на 03.09.2019 г. и на 27.10.2021 г., а в другите насрочвани по делото открити съдебни заседания извън тези, не е бил даван ход на делото. В обобщение не се констатира процесуално нарушение на разпоредбите на чл.56 и чл.142 ГПК и правото на участие на ответниците К. при разглеждане на делото не е било нарушено.
По евентуално наведеното с молбата за отмяна основание в приложното поле на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК:
Твърди се, че ТР № 3/5.01.2022 г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2020 г., ОСГК е ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Посоченото тълкувателно решение, обаче, няма характер на ново доказателство, нито е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. В задължителните разяснения, обективирани в т. 1 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 на ОСГТК на ВКС е прието, че последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. В мотивната част на тълкувателното решение е посочено, че последващото тълкувателно решение не е доказателствен факт по конкретно дело, тъй като не съдържа данни, от които могат да се направят констатации за факт с правно значение, включително обстоятелство, променящо приетата от съда фактическа обстановка по делотo. Посочено е още, че последващото тълкувателно решение не е факт, от който произтичат правни последици за възраженията, които биха могли да се противопоставят в конкретното правоотношение срещу предявения иск, то не може да се квалифицира като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и предвид различния правен резултат, който поражда, тъй като с него се осигурява еднаквото приложение на законите от съдилищата, и не може да предизвика последиците, които настъпват при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Прието е още, че такова последващо тълкувателно решение не е основание за отмяна и по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. На още по-силно основание тези съображения са относими и в хипотези като настоящата, в които тълкувателното решение е постановено преди приключването на въззивното производство. Ето защо молбата за отмяна и на евентуално заявеното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна.
По тези съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и не може да се уважи.
При този изход на делото, молителката С. К. следва да заплати на пълномощника на срещните страни – адв.Т., адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за оказаната от него на насрещните страни безплатна адвокатска защита съгласно договор за адвокатска услуга от 17.05.2024 г. Това възнаграждение се определя в размер от 1500 лв. съгласно чл.9, ал.4, вр. 7, ал. 4 НМРАВ в редакцията ѝ, действаща към момента на сключването на договор за адвокатска услуга от 17.05.2024 г. и при съобразяване, че делото е за делба, и предмет не са само земеделски земи, и до приключване на устните прения по настоящето дело не е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. К. К. –лично и като наследник на К. Н. К., с вх. № 260282/25.04.2024 г., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение решение № 260222/29.10.2021 г. по гр.д. № 1229/2018г. на РС-Несебър по първа фаза на делба, потвърдено с решение № 946/13.10.2022 г. по в. гр. д. № 476/2022 г. на ОС – Бургас.

ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН [ЕГН], да заплати на адв. И. Р. Т. от АК - Б. - пълномощник на насрещните страни по молбата за отмяна, лич.№ 1000019280, сумата от 1500 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв .
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: