Предсрочна изискуемост и давност при солидарни длъжници по банков кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

1

7

Р е ш е н и е

№ 50182

гр.София, 24.10.2022г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Проданова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4509 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Обжалвано е решение от 05.07.20 21г. по гр.д..№3075/20г. АС София, с което е отхъврлен иск предявен при условията на чл.422 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за обективните предели на силата на присъдено нещо като правна последица от влязлото в сила решение, когато между едни и същи страни има няколко спора, основани на един и същ правопораждащ фактически състав, респ. длъжен ли е съдът да зачете формираната СПН относно елементите на основния фактически състав на правоотношението възникнало по повод предсрачна изискуемост на банков кредит, когато те са общи правопораждащи факти, относими към възникването и съществуването на спорното право

Жалбоподателят- Банка „ДСК“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно, моли да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същиья съд..

Ответникът –Г. Н. З. не взема становище по жалбата.

Съдът като е констатирл, че във ВКС е постъпила частна касационна жалба от Г. Н. З. срещу определние от 20.09.2021г. по гр.д.№3075/2020г. на АС София , с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение от 05.07.2021г. по гр.д..№3075/20г. АС Софияв частта му за разноските, на основание чл.213 ГПКе присъединил ч.гр.д.№4508/2021г. за общо разглеждане с настоящето греждански дело №4509/2021г.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., , приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение , е отхвърли преддявените от „Банка ДСК“ срещу Г. Н. искове , предявени при условията на чл.422 ГПК, за установяване, че същият дължи на банката:

- сумата от 420 000 /четиристотин и двадесет хиляди/ лева, представляваща изплатена главница по Договор за ипотечен кредит от 21.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018 г.;

- сумата от 4 464.24 лева, представляваща такси за обслужване на кредита;

- сумата от 314 397.48 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 25.07.2010 г. до 14.08.2018 г.;

- сумата от 8 767.06 лева, представляваща наказателна лихва, за периода от 23.09.2013 г. до 14.08.2018 г..

Прието е за установено от събраните по делото доказателства , че на 21.07.2008г. е сключен договор за ипотечен кредит, със срок да погасяване до 2038г, между ищецът „Банка ДСК“ ЕАД от една страна и Г. Н. и С. Ц. от друга страна, за сума от 420 000 лева , обезпечен с договорза ипотека, учредена от С. Ц. върху неин недвижим имот, изцяло усвоен на 24.07.2008г.. Договорът е предвидил лихвения процент, а погасителният план е подписан само от С. Ц., като за неупоменати в него въпроси е предвидено приложение на Общите условия и ЗКИ. Солидарните длъжници са били в неизпълнение на задълженията и при условията, предвидените в чл. 20.2 от Общите условия, ищецът е обявил целия остатък от кредита за предсрочно изискуем и олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.

Писмените уведомления са изпратени на адресите, посочени в договора, като уведомлението е било лично връчено на длъжника С. Ц. на15.05.2012 г.

Констатирано е, че уведомлението, адресирано до ищеца Н. с препоръчана пратка , е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена. Установено е, че банката на 18.06.2012 г. е инициирала заповедно производство пред Районен съд Козлодуй, образувано е ч.гр.д.No 776/2012г., по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу двамата солидарни длъжници за:

- сумата от 420 000 /четиристотин и двадесет хиляди/ лева,

представляваща изплатена главница по Договор за ипотечен кредит от 21.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2012 г.;

- сумата от 97 896,08 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 22.11.2009 г. до 14.06.2012 г.;

- сумата от 69 180,37 лева, представляваща наказателна лихва, запериода от 21.10.2010 г. до 14.06.2012 г. и направените деловодни разноски.

Установено е, че длъжниците са подали писмени възражения и на кредитора е указано дапредяви исковете по чл. 422 ГПК, което последният е изпълнил в срок и е било образувано гр.д. No 201/2013 г. по описа на Окръжен съд Враца. Констатирано е, че съдебното производство пред първоинстанционния съд е завършило с решение от 30.07.2014 г. /л. 24/, с което е признато, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 15.05.2012 г., като предявените установителни искове са приети за основателни по отношение на двамата солидарни длъжници за сумата от 420 000 лева, представляваща неизплатена главница, ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението по реда на чл.417 ГПК; сумата от 73 896,08 лева – договорна лихва за периода от 22.11.2009г. до 14.06.2012 г., като е отхвърлил иска за претендираната договорна лихва на уважения до пълния предявен размер от 97 896, 08 лв. и за наказателна лихва от 69 180, 37 лв. за периода от 21.10.2010 г. до 14.06.2012 г.

Установено е, че решението на първоинстанционния съд е било обжалвано от ответниците и потвърдено с решение No 1553/13.07.2015 г., постановено по в.гр.д. No 4897/2014 г. от Апелативен съд София, а с решение от 12.06.2017 г., постановено по к.гр.д. No 50203/2016 г.от ВКС - ГК е отменено въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение по отношение на уважените искове против Г. Н. и вместо това са отхвърлени изцяло по отношение на него. ВКС е приел, че на солидарния длъжник Н. не е надлежно връчено уведомлението за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, което обстоятелство е необходимо за основателността на исковете, а решението на Окръжен съд Враца в частта, с която са уважени исковете по отношение на длъжника С. Ц. е влязло в сила за посочените в него суми.

Установено е, че след постановеното решение от ВКС кредиторът е изпратил писмено уведомление на длъжника Н., че цялата непогасена главница и дължимите се договорни и наказателни лихви са предсрочно изискуеми, като последното е получено на 19.06.2018г. , а на 15.08.2018 г. кредиторът е инициирал заповедно производство пред Районен съд Козлодуй, по което и издадена заповед за незабавно изпълнениеи изпълнителен лист за сумата от 420 000 /четиристотин и двадесет хиляди/ лева, представляваща изплатена главница по Договор за ипотечен кредит от 21.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018 г.; сумата от 4 464,24 лева, представляваща такси за обслужване на кредита; сумата от 314 397,48 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 25.07.2010 г.до 14.08.2018 г.; сумата от 8 767,06 лева, представляваща наказателна лихва,за периода от 23.09.2013 г. до 14.08.2018 г. Прието е, че длъжникът е подал възражение и в указания му срок е предявил исковете, предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът е приел, при първото заповедно производство и след възражения от двамата длъжници са били предявени исковете по чл. 422 ГПК, но с влязло в сила решение исковете са уважени по отношение само на един от солидарните длъжници и изцяло отхвърлени по отношение на длъжника Н., поради ненадлежното връчване на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост. Съдът е съобразил т. 18 от Тълкувателно решение No 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк. д. No 4/2013 г. от ОСГТК на ВКС, в която е прието, че при предявен иск по чл.422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Позовавайки се на това тълкуване съдът е приел, че вземането на ищеца, произтичащо от сключения на 21.07.2008 г. договор за ипотечен кредит е станало предсрочно изискуемо на 15.05.2012 г. с връчването на уведомлението на един от солидарните длъжници , а правните последици от невръчването на уведомлението на втория от солидарните длъжници е обосновало само неоснователността на предявените против него искове по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 430 ТЗ по повод възраженията при първото заповедно производство.

Съдът е счел, че кредитът не може да бъде предсрочно изискуем по отношение на един от съдлъжниците и в същото време да се води „редовен“ от банката, като се начислява уговорената възнаградителна лихва по отношение на солидарния длъжник, на който не е било връчено уведомлението за предсрочната изискуемост и едновременно с това, на основание влязлото в сила решение по исковете срещу другия солидарен длъжник да се събира законна лихва върху главницата, считано от деня, в който е инициирано заповедно производство. Прието е, че датата 15.05.2012 г. , приета за начало на предсрачната изискуемост с влязло в сила решение по отношение на другия съдлъжник, е началната за фактическия състав на погасителната давност, като петгодишният срок е изтекъл на 15.05.2017 г. Прието е, че до посочената дата ищецът, на който правата спрямо ответника не са били засегнати от влязлото в сила решение по спора със солидарния длъжник С. Ц., не е предприел действия – ново заповедно производство, като предпоставка за иск по чл.422 ГПК или с предявяването на осъдителен иск и то за задължението - главница и лихви индивидуализирани към датата на предсрочната изискуемост. При тези данни съдът е счел, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност на главното и на акцесорните вземания е основателно, което обоснова извод за неоснователност на исковете, предмет на настоящото производство.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за обективните предели на силата на присъдено нещо като правна последица от влязлото в сила решение, когато между едни и същи страни има няколко спора, основани на един и същ правопораждащ фактически състав, респ. длъжен ли е съдът да зачете формираната СПН относно елементите на основния фактически състав на правоотношението възникнало по повод предсрачна изискуемост на банков кредит, когато те са общи правопораждащи факти, относими към възникването и съществуването на спорното право.

Настоящият състава приема, че отговора на поставени за разглеждане въпрос е следния:

Със сила на пресъдено нещо може да бъдат отречени отречени вземанията на банката като неизискуеми към момента на приключване на съдебното дирене , предвид задължението на съда да вземе предвид всички факти, релевантни за спорното право, настъпили до този момент /чл.235, ал.3 ГПК/. В хипотезата на отхвърляне на искове, не защото е отречено възникването на спорното право, а поради неизискуемост на претендираните вземания, няма процесуална пречка същите вземания да бъдат предмет на нов иск при твърдение за нов непреклудиран факт- настъпване на изискуемост на вземанията след края на съдебното дирене по предходното дело.

Като се вземе предвид, че в настоящото производство се претендира установяване съществуването на описаните вземания по договора за банков кредит с твърдение за настъпила предсрочна изискуемост с връчване на уведомление на ответника на 19.06.2018г., т.е. след края на съдебното дирене в производството по постановяване на решение от 12.06.2017 г. по к.гр.д. No 50203/2016 г.от ВКС – ГК не може да се приеме, че силата на пресъдено нещо е преклудирала възможността на банката да обяви на ответника предсрачна изискуемост на вземането с нова дата. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. В предходното производство съдът не е отрекъл със сила на пресъдено нещо възникването на вземанията по договора, а единствено настъпването на тяхната изискуемост към края на съдебното дирене.

Изложените в исковата молба факти, от които произтича спорното право, вкл. връчване на 19.06.2018г. на уведомление за обявяване на всички задължения на кредитополучателя за изискуеми, не са обхванати от обективните предели на силата на пресъдено нещо по предходното дело между страните, т.е. съдът неправилно е приел, че датата на обявяване на предсрочната изискуемост е 15.05.2012 г. , приета за начало на предсрачната изискуемост с влязло в сила решение по отношение на другия съдлъжник, както и че същата е начална за фактическия състав на погасителната давност, като петгодишният срок е изтекъл на 15.05.2017г., поради което ответникът не дължи заплащане на претендираните от банката суми.

Уговорената по договор солидарност на задължението между двама и повече длъжници , уредена с чл. 121 ЗЗД , не предполага действие на обявената от банката предсрочна изискуемост по отношение на един от съдлъжниците да касае и останалите. За да бъде изискуемо изцяло задължението по банковия кредит спрямо всички съдлъжници, предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задължението следва да е обявена надлежно на всеки един от тях . По отношение на неизпълнените падежирали вноски условията по договора нямат промяна.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд неправилно е определил началната дата на погасителната давност, свързана с неправилно определена дата на настъпване на предсрочната изискуемост. Грешно определената дата на предсрочната изискуемост се е отразила на правилността на крайния извод относно погасяването по давност изцяло на вземането за главница и лихви, вместо за вноски с настъпил падеж преди 19.06.2018г.- 5 години преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК за главница и за лихви - 3 години преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК/. Няма спор в съдебната практика, че вземанията за главница по договора за кредит не са периодични и се погасяват с 5-годишна давност, а вземанията за лихви- с 3-годишна давност.

Въззивният съд е отхвърлил предявеният иск изцяло като е възприел доводите на ответника относно датата, сочени като начало на давностния срок и не разгледал иска по същество като изложи мотиви относно падежа на вземанията и условията за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договор за банков кредит. За да се даде точен отговор на размера на съществуващото парично задължение на Г. Н. с оглед направеното възражение за давност относно вноските с настъпил падеж , делото следва да се върне на въззивния съд за постановяване на ново решение при спазване на дадените указания по приложение на закона, като за установяване на данните относно падежиралите вноски и лихви и служебно събере необходимите доказателства чрез изслушване на съдебно –счетоводна експертиза.

По частната жалба на Г. З..

С определение от 20.09.2021г. по гр.д.№3075/2020г. АС София е оставил без уважение молба от 15.07.2021г., уточнена с молба от 03.08.2021г. на Г. З., с искане за изменение на решение от 05.07.20 21г. по гр.д.№3075/20г. АС София в частта му за разноските.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция обжалваното определение също следва да се отмени. Въззивният съд в съотвествие с разпоредбата на чл.78 ГПК и изхода на спора при новото разглеждане на спора ще следва да се произнесе отново и по разноските, включитело и тези направени пред ВКС.

По изложените съображения , настоящият състав на ВКС- четвъртоо г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 05.07.20 21г. по гр.д.№3075/20г. АС София и определние от 20.09.2021г. по гр.д.№3075/2020г. на АС София.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд- София за ново разглеждане , от друг състав на съда от етапа на открито съдебно заседание за събиране на нужните доказателства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: