Доказване на обезщетение при незаконно уволнение във въззивната инстанция

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50005

гр. София 18.06.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело №3079 по описа за 2022 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Постъпила е касационна жалба, подадена от Ю. П. П., чрез процесуален представител адв.Б.-Т., срещу въззивно решение от 16.03.2022г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 16.06.2022г./, постановено по в.гр.д.№7629/2021г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 09.12.2022г. по гр.д.№43415/2020г. на Софийски районен съд /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 26.02.2024г./, в частта за отхвърляне на предявения от Ю. П. П. срещу „Столичен електротранспорт“ ЕАД иск с правно основания чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ в частта за периода 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г. и за сумата до размера 2021,16лв.

Касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната от Ю. П. П. част е допуснато с определение № 50008 от 18.04.2024г. по поставения от касатора въпрос, уточнен при условията на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС, за пределните възможности за ангажиране на доказателства по действащия процесуален закон предвид ограниченията в него, при обективно съединен иск за обезщетение поради оставане без работа по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ, когато шестмесечния период по чл. 225 ал.1 КТ, считано от уволнението, чиято отмяна се иска съгласно чл. 344 ал.1 т.1 КТ, ще настъпи за ищеца в хода на делото, за да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, вкл. посочените от касатора съдебни решения – по гр.д.№1004/2009г. и цитираното в него решение по гр.д.№221/2009г., двете на ВКС, ІІІг.о., с които е прието, че: До изтичането на шестмесечния срок, удостоверяването на продължителността на безработицата остава в доказателствена възможност за ищеца ,като последващо настъпил факт от значение за спорното право. Въззивният съд се произнася по основанието на иска за целия шестмесечен период , когато той изтича до приключване на устните състезания пред тази инстанция и се поддържа като основание на претенцията по чл. 225 ал.1 КТ. В този случай ограничителните доказателствени правила на чл.147 т.1 , 159 и чл. 266 ал.1 от ГПК не са приложими, до приключване на въззивното производство страната допустимо може да представи удостоверение по регистрацията си в „Бюро по труда” за факта, че е без работа , включително ако удостовереният период от време касае обстоятелства, по които първоинстанционният съд вече се е произнесъл с приемането на иска за недоказан или преждевременен, но е допуснал процесуално нарушение във връзка с доказателствените правила.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Искането в касационната жалба на Ю. П. П. е да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и да се уважи иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 ГПК и в останалата част на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението /1265лв./ и получаваното в по - нисък размер /610лв./ при нов работодател за останалата част от исковия период 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г. до пълния предявен размер, ведно със законната лихва. Претендират се направените разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът по жалбата „Столичен електротранспорт“ ЕАД не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Ю. П. П. срещу „Столичен електротранспорт“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 12/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на „Столичен електротранспорт“ ЕАД; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на тролейбус“; за заплащане на сумата 3313,09 лв. – като обезщетение за оставане без работа в периода 04.09.2020 г. – 21.11.2020 г.; за сумата 425,75 лв. - на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението, и получаваното в по - нисък размер при нов работодател за периода 23.11.2020г. - 09.12.2020г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба - 09.09.2020г., до окончателното им изплащане. В тази част въззивното решение е влязло в сила след като не е допуснато до касационно обжалване с определението по чл.288 ГПК по настоящото дело – чл.296, т.3 ГПК.

С допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска с правно основания чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ в частта за периода 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г. и за сумата 2021,16лв. /поправено в тази част с влязло в сила решение №20116840 от 26.02.2024г. по реда на чл.247 ГПК/.

Въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е неправилно. Въззивният съд неправилно е приел, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.2 КТ е частично неоснователен – за времето след датата на постановяване на първоинстанционното решение до края на 6-месечния срок след уволнението и за останалата част от претендираната сума на обезщетението над присъдената до претендирания размер.

В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд е приключило преди да изтече заявения с иска шестмесечен срок на обезщетението, на страната е било дадено веднъж указание, че следва да докаже факта на оставане без работа и в проведеното открито съдебно засадения въззивният съд е извършил констатация по представената трудова книжка в оригинал на ищеца /приета и в заверено копие по въззивното дело/, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника по иска е работил във „ВИП сикюрити“ ЕООД от 23.11.2020г. до 08.03.2021г., когато му е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 КТ, но в решението си въззивният съд е приел иска за неоснователен за тази част от исковия период и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето му. Щом периодът на претенцията по чл.225, ал.1 ГПК се формира в хода на делото като материално основание на този иск, страната има възможност да представи доказателствата си за релевантните факти по него, до приключване на устните състезания и като не е отчел служебната си роля в доказателствения процес и значението на обстоятелства по основаниетои на иска, настъпили до произносянето му по чл.267, ал.1, вр. с чл.268, ал.3 ГПК, въззивният съд е постановил неправилно решение в допуснатата по касационно обжалване част, което следва да бъде касирано.

Настоящият касационен състав намира, че искът за обезщетение с правно основания чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ е основателен и в частта му за периода 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г.

като разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението – 1265лв. и получаваното в по-нисък размер – 610лв., при новия работодател, а именно 655лв. на месец или общо 1838,23лв. за периода 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба - 09.09.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК то трябва да се отмени и доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва искът с правно основания чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ следва да се уважи като основателен и доказан и в частта му за периода 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г. или за още сумата 1838,23лв.,ведно със законната лихва; решението следва да се остави в сила в останалата отхвърлителна част.

С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на Д. П. следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 16.03.2022г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 16.06.2022г./, постановено по в.гр.д.№7629/2021г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 09.12.2022г. по гр.д.№43415/2020г. на Софийски районен съд /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 26.02.2024г./, в частта за отхвърляне на предявения от Ю. П. П. срещу „Столичен електротранспорт“ ЕАД иск с правно основания чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ в частта за периода 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г. и за сумата до размера 1838,23лв., както и в частта, в която ищцецът Ю. П. П. е осъден да заплати разноски на „Столичен електротранспорт“ ЕАД и вместо него постановява:

ОСЪЖДА „Столичен електротранспорт“ ЕАД да заплати на Ю. П. П. на основания чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ сумата 1838,23лв. за периода 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба - 09.09.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Столичен електротранспорт“ ЕАД да заплати на Ю. П. П. сумата 500лв. - разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: