Отказ за отмяна на влязло в сила решение по иск за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

гр. София, 09.02.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1388 по описа за 2022 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 303 и сл. ГПК.

Делото е образувано по молба на К. К. Б. за отмяна на влязло в сила решение, а именно решение № 6029 от 12.08.2019г. по гр.д. № 15143/2018г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение по гр.д. № 31367/2017г. на Софийски районен съд, 140 състав. С решенията е уважен предявения от Г. К. С. и Р. Х. А. против молителя иск по чл. 108 ЗС относно недвижим имот с идентификатор ****, представляващ първи надпартерен етаж от вътрешна къща, с площ 54 кв.м., в [населено място], на [улица].

Поддържани са от молителя основанията по чл. 303, ал.1, т.1, 2, 4 и 5 ГПК. С определение № 1489 от 06.06.2023г. и с определение № 3043 от 16.10.2023г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане на две от тях - по чл. 303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК. Основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК се базира на противоречие с влязлото в сила решение № 7762 от 20.11.2017г. по гр.д. № 6456/2016г. на Софийски градски съд.

Ответниците по молбата за отмяна Г. К. С. и Р. Х. А. я оспорват. В съдебно заседание представят доказателство, че саморъчното завещание на К. Б. е вписано на 08.01.2024г. Претендират разноски.

По основателността на молбата за отмяна Върховният касационен съд намира следното:

Ревандикационният иск срещу молителя К. Б. е уважен от Софийски градски съд, като е прието, че ищците са собственици на недвижимия имот въз основа на нотариален акт от 1967г., саморъчни завещания на М. Б. от 1977г. и на К. Б. от 1984г. и че за ответника не съществува основание да държи или владее имота. Спорът е бил концентриран върху това дали ответникът Б. е придобил имота по давност в периода от 2000г. насам. Именно с това възражение ответникът е оспорил иска. Преценявайки събраните гласни доказателства съдът е счел, че ответникът е допуснат в имота от ищците през 2000г. на облигационно основание (съчетание между договор за поръчка и договор за наем), при което е бил държател, а не владелец на имота. Приел е, че по делото не е установено от първоначалното му допускане в имота със съгласието на собствениците до 2012 г. ответникът да е предприел действия, отричащи правото на ищците върху имота, достигнали до тяхното знание. Упражняването на фактическата власт от негова страна върху процесния недвижим имот през периода 2000 г. - 2012 г. е продължило на основанието, на което е започнало, при което не е налице владение по смисъла на чл.68 ал.1 ЗС през посочения период. Приел е, че промяна в намерението да осъществява фактическа власт върху имота и да отрича правата на ищците ответникът е демонстрирал едва през 2012 г. с депозираната пред Софийски районен съд искова молба, с която е предявил срещу ищците искове с правно основание чл.75 и 76 ЗС, поради което може да се счита, че от 2012 г. той вече е владелец на имота; за периода от 2012г. до датата на депозиране на исковата молба на 18.05.2017г. не е изтекъл десетгодишен срок, поради което е направен извод, че ответникът не е придобил имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

Посочено е в решаващите мотиви на съда и се установява от приложените гр.д. № 56033/2012г. на Софийски районен съд и гр.д. № 6456/2016г. на Софийски градски съд, че е предявен от К. Б. против настоящите ответници Г. С. и Р. А., както и против Е. Х. Н. и М. Б., иск по чл. 75 ЗС за възстановяване на отнето владение върху същия недвижим имот, предмет и на ревандикационния иск. С решението на Софийски градски съд № 7762 от 20.11.2017г. по гр.д. № 6456/2016г. искът по чл. 75 ЗС е уважен, като ответниците са осъдени да върнат на ищеца (настоящ молител) владението върху недвижимия имот, отнето му на 08.07.2012г. Прието е, че К. Б. е владелец на имота и владението му е било нарушено от ответниците. Според съда ищецът е доказал факта на владението, както и че е продължило повече от шест месеца. Свидетелите установяват, че той живее в къщата, като е било спорно основанието за това. Съдът е намерил за неоснователни твърденията на ответниците, че основанието е договор за наем, тъй като представеният договор е изключен от доказателствата - ищецът е оспорил преписа на договора, поискал е оригинал и такъв не е представен от ответниците. Съдът е обсъдил обясненията на ответниците до полицията, в които сочат, че ищецът се е самонастанил самоуправно. Затова е приел за приложима презумпцията на чл. 69 ЗС и е квалифицирал фактическата власт като владение.

По основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК .

Представено е като ново доказателство писмо от Агенцията по вписванията от 23.06.2022г., което според молителя удостоверява нови обстоятелства от значение за делото, а именно, че завещанията на К. Б. и М. Б., от които ищците по делото черпят правата си, не са били вписани. Според молителя това обосновава непротивопоставимост на завещанията на трети лица, включително на него. По същество се навеждат от защитата на молителя твърдения, че завещанията са нищожни поради това, че не са подписани и поради това, че не е ясно дали са написани лично от завещателите.

Новото доказателство и така наведените твърдения не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение. Саморъчните завещания са представени по делото (приложени са машинописни преписи на завещанията, съхранявани по посочени нотариални дела, тези преписи са заверени от нотариус и от текста е видно, че завещанията съдържат подписи на завещателите и са били обявени). В процеса по чл. 108 ЗС ответникът К. Б. не е заявил по никакъв начин оспорване на правото на собственост на ищците, произтичащо от писмените доказателства - нотариален акт на праводателите и саморъчни завещания. Не е било заявено оспорване и конкретно на приложените завещания - не е оспорена тяхната действителност, нито са навеждани доводи във връзка с необходимост от вписването им. Единственото наведено от ответника по иска възражение е било за придобиване на имота по давност и то е разгледано от съда. Тук следва да се посочи, че за да се допусне отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които са не могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Касае се до доказателства, които са в подкрепа на твърдени от страната факти, но не е било възможно да бъдат открити и представени по делото, въпреки проявената добра грижа по водене на процеса. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая както бе посочено, от страна на ответника по иска не са поддържани твърдения, оспорващи завещанията нито досежно спазването на формата за съставянето им и действителността им като цяло, нито досежно правното им действие, вкл. противопоставимостта на трети лица. Поради това извън предмета на доказване е било изследването дали завещанията са написани и подписани от завещателите, дали са обявени и вписани. Така че, новото писмено доказателство не установява релевантни за решаването на спора обстоятелства. В., невписването на завещанията няма за последица тяхната непротивопоставимост на трети лица, както счита молителя (виж мотивите на Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК, т.7, според които вписването на саморъчното завещанието има значение само да се даде публичност на акта; то не осигурява непротивопоставимост, тъй като касае сделка по повод на смърт - прехвърлителят не би могъл да се разпореди с имота в полза на друго лице, за да възникне хипотеза на конкуренция на права). От друга страна, дори да бе относимо към спора соченото обстоятелство, молителят е могъл по време на разглеждане на спора да се снабди със съответното доказателство. Способът за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК визира само хипотези на невиновна невъзможност за представяне на доказателства и не може да бъде използван от страните за поправяне на пропуски от небрежно водене на процеса.

Ето защо, молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна.

По основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК .

Поддържа се от молителя, че решението на Софийски градски съд по гр.д. № 15143/2018г. ( по иска по чл. 108 ЗС) противоречи на решението по гр.д. № 6456/2016г. на Софийски градски съд (по иска по чл. 75 ЗС). Изтъква, че по двете дела има различно становище дали е държател или владелец на имота.

Вярно е, (виж разясненията по-горе относно мотивите на двете влезли в сила решения), че в решението по ревандикационния иск съдът е приел, че от 2000г. до 2012г. К. Б. е държател на имота и се е превърнал във владелец едва след 2012г. когато е предявил иска за връщане на отнетото владение. В решението по владелческия иск е прието, че ищецът по иска Б. е владелец на имота към момента на отнемане на владението на 08.07.2012г. и шест месеца преди това. Изрично съдът е посочил, че е извън предмета на този спор установяването точно колко е продължило владението, извън шестмесечния срок по чл. 75 ЗС.

Съобразявайки тези обстоятелства и предвид разясненията в т.6 на Тълкувателно решение №7/2014г. на ОСГТК настоящият състав счита, че и това основание за отмяна не е налице. Прието е в тълкувателния акт, че фактическият състав на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Така, основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице когато разрешаването на спора по единия иск е обусловено от разрешаването на другия, така че предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си и предмета на обуславящото дело.

В случая между двата спора - този по чл. 75 ЗС и този по чл. 108 ЗС липсва такава връзка и обусловеност. Единият иск защитава владението като фактическо състояние, а другият вещното право на собственост. Предмет на доказване по първия иск е владението, продължило повече от шест месеца и фактът на нарушението. Без значение за този иск е кой е носител на правото на собственост върху имота. Предмет на доказване по втория иск (ревандикационния) е правото на собственост на ищеца и осъществяваното владение или държане от ответника, което е лишено от основание.

Видно, че и по двете дела е обсъждано дали К. Б. е владелец на имота - в единия случай, за да получи защита на владението, а в другия случай да се прецени дали в негова полза е осъществен фактическия състав на придобивната давност. Съдът по ревандикационния иск, е зачел установеното по владелческия иск и е признал, че молителят Б. има качеството на владелец от 2012г., така че противоречие в това отношение между двете решения, липсва. Отрекъл е това му качество за периода от 2000г. до 2012г. като е счел за доказано, че Б. е допуснат в имота от ищците първоначално на договорно основание. А в решението по иска по чл. 75 ЗС, както бе посочено по-горе, съдът не е взел становище в какъв период назад във времето ищецът Б. владее имота. Така че, в двата акта не са направени противоречиви правни изводи дали К. Б. е владелец или държател на имота в един и същи период от време.

На основание изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и на двете предявени основания.

В полза на ответниците по молбата следва да се присъдят направените от тях разноски в размер на 1700лв. съгласно приложения списък.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. К. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 6029 от 12.08.2019г. по гр.д. № 15143/2018г. на Софийски градски съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. К. Б. за отмяна на горепосоченото влязло в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК поради противоречие с влязло в сила решение № 7762 от 20.11.2017г. по гр.д. № 6456/2016г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА К. К. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на Г. К. С. и Р. Х. А., двете от [населено място], [улица], сумата 1700 /хиляда и седемстотин/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: