Ефективно изтърпяване на наказание за причинена смърт и телесна повреда при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * справедливост на наказание * съкратено съдебно следствие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 422

гр. София, 17 юли 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Росица Славова,

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело №186/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационни жалби, подадени от адв. В., защитник на подсъдимия Г. Г. Г., и от адв. Б., повереник на частните обвинители М. П. К. и Г. Н. М., срещу решение № 2 от 15.01.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 483/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С касационната жалба, подадена от адв. Б., повереник на частните обвинители К. и М., е заявено единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Жалбоподателят счита, че така наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо и не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието по чл. 36 НК. Посочва като правилно заключението на въззивния съд, че изказването на съболезнования и съжаление от подсъдимия не е смекчаващо обстоятелство с тежест, надхвърляща действителната. Съгласява се с констатираните от контролирания съд отегчаващи вината обстоятелства. Застъпва позицията, че като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде прието това, че подсъдимият е превозвал четири непълнолетни лица въпреки краткия стаж, който е имал като водач на МПС. В жалбата изброява като отегчаващи вината обстоятелства това, че подсъдимият е шофирал извън населено място, в тъмната част на денонощието, с несъобразена спрямо възможностите му като водач скорост, както и в нарушение на разположените в процесния участък пътни знаци. Сочи още, че към тези обстоятелства следва да бъдат отнесени и причинените несъставомерни вреди от деянието – телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, а също така и имуществените вреди на управлявания от подсъдимия автомобил, на трактора, както и оградата на лабораторията /име/. Твърди, че за да бъдат реализирани целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК, на подсъдимия следва да бъде определено наказание около седем години лишаване от свобода. Моли така определеното наказание да бъде завишено.

С касационната жалба, подадена от подсъдимия Г., чрез защитника - адв. В., също е заявено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. С нея се оспорва въззивното решение в частта му, с която е отменено приложението на чл. 66, ал. 1 НК и е постановено подсъдимият да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца. Жалбоподателят изразява несъгласието си с преценката на въззивния съд, че на някои от смекчаващите отговорността обстоятелства е придадена тежест, надхвърляща действителната. Навеждат се твърдения, че изказването на съболезнования от страна на подсъдимия следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. В допълнение са развити съображения относно ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Счита за неправилно отчетени от въззивната инстанция на отегчаващите отговорността обстоятелства - несъставомерните вреди от деянието – причинените леки телесни увреждания, имуществените вреди на лекия автомобил, трактора и недвижимия имот на лаборатория /име/. Изразява се несъгласие с извода на съда, че следва да бъде влошено положението на подсъдимия поради това, че не се е обадил на телефон 112 и не е оказал помощ на пострадалите пътници, и не е съобразил скоростта на движение с поставените на пътния участък знаци. Жалбоподателят не е съгласен с извода на контролирания съд, че с приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК няма да се спази изискването за справедливост на наказанието. Твърди, че подсъдимият Г. не е личност с висока степен на обществена опасност, предвид следните обстоятелства: чистото съдебно минало, добрите му характеристични данни, младата възраст, трудовата ангажираност, направените самопризнания още в началото на досъдебното производство, съдействието му за разкриване на обективната истина, признаването и осъзнаването на собственото му виновно поведение, изказаното съжаление и разкаяние за стореното. Счита, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без да се налага ефективно изтърпяване на наложеното му наказание. Моли да бъде изменено въззивното решение и изтърпяването на така наложеното на подсъдимия наказание да бъде отложено за срок от четири години.

В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на частните обвинители поддържа подадената от него касационна жалба по изложените в нея съображения. Намира наложеното наказание за несъразмерно ниско, като според него то няма да изпълни целите, предвидени в чл.36 от НК. Изразява становище, че подсъдимият следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание, като същото следва да бъде определено около средния размер. Моли жалбата, подадена от подсъдимия, да бъде оставена без уважение Претендира на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от около шест години, както и да бъдат присъдени сторените от частното обвинение разноски.

Защитникът на подсъдимия – адв. В., моли касационната жалба, подадена от повереника на частните обвинители, да бъде оставена без уважение. Счита, че не са налице цитираните в нея и изложените в съдебното заседание основания за изменение на оспорения съдебен акт и увеличаване размера на наложеното наказание. Моли да бъде уважена подадената от защитата касационна жалба, като бъде приложен институтът на условното осъждане.

Подсъдимият се съгласява със становището на защитника си. Поддържа касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура намира касационните жалби за неоснователни. Излага становище, че наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца, след редукцията по чл.58а от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Според него същото съответства на обществената опасност на дееца и на деянието, независимо че се касае за пътнотранспортно произшествие с причинена смърт и телесни повреди. Застъпва позицията, че правилно въззивният съд е отменил приложението на института на условното осъждане и че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. В допълнение, намира наложеното наказание по чл. 343г НК за правилно отмерено и съобразено с наложения размер на наказанието лишаване от свобода.

В последната си дума подсъдимият Г. изказва съболезнования и съжалява за случилото се. Твърди, че още не може да преодолее това, което е станало. Моли за условно осъждане.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното:

С присъда № 66 от 04.09.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 1299/2023 г., Окръжен съд – Пловдив е признал подсъдимия Г. Г. Г. за виновен в това, че на 12.11.2021 г., на път /път/, км /номер/ (пътя [населено място] – [населено място]), при управление на моторно превозно средство – лек автомобил /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице – Н. Г. Н., и средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК на едно лице – И. К. К., поради което на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2 и б. „в“, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 2, ал. 1 НК е осъден на две години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК от наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан от 13 до 16.11.2021 г., като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 4 НК от наказанието лишаване от право за управляване на МПС е приспаднато времето, през което за същото престъпление подсъдимият е бил лишен от това право, считано от 30.01.2023г. до влизане на присъдата в сила.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите, свързани с веществените доказателства, както и разноските по делото.

По въззивна жалба на повереника на частните обвинители – адв. Б., е образувано в.н.о.х.д. № 483 от 2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С решение № 2 от 15.01.2024 г. по в.н.о.х.д. № 483 от 2023 г. е изменена първоинстанционната присъда, като е отменена в частта, в която изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от четири години, като вместо това постановява на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС наказанието две години и четири месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Със същото решение присъдата е изменена и в частта, в която е приложен чл.59, ал. 4 НК, с начална дата 30.01.2023 г., като приспада времето, през което подсъдимият Г. е бил лишен от право да управлява МПС, считано от 02.02.2023 г. до влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата е потвърдена.

С двете жалби е ангажирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като доводите които се релевират са във връзка с едни и същи обстоятелства, макар и оценени по-различен начин, и с различна насоченост – подсъдимият обжалва решението на АС само в частта относно отмяната на приложението на чл.66 от НК, докато частните обвинители атакуват решението досежно размера на наложеното наказание лишаване от свобода, като намират, че същото следва да бъде определено в размер на седем години. Ето защо, доводите, залегнали в процесните документи следва да бъдат обсъдени съвместно доколкото, касаят релевантните за индивидуализацията на наказанието обстоятелства.

Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, определящи конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризиращи личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя, с оглед постигане целите на генералната и специална превенции.

Правилно решаващите инстанции са преценили, че действащият към момента на деянието материален закон(предвид санкционната част на нормата на чл.343, ал.4, вр., ал.3, б.“Б“ от НК, по отношения на която са настъпили промени) се явява по-благоприятен закон, с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК.

В настоящия казус първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура наказанието подлежи на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. Първата инстанция е индивидуализирала наложеното на подс. Г. Г. наказание лишаване от свобода при предпоставките на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК, като е определила наказание лишаване от свобода за срок три години и шест месеца, което е редуцирала с една трета на две години и четири месеца, като на основание чл.66 от НК е отложила изтърпяването му с изпитателен срок от четири години.

Пловдивският апелативен съд, бидейки сезиран с искане за увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода и за отмяна приложението на условното осъждане, след като е извършил собствена оценка на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, като е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Първата инстанция е включила в кръга на смекчаващите вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, трудова ангажираност, съдействие на разследването, признаване на вината и съжаление за стореното, изразено съчувствие и съболезнования на близките на починалия, вида на непредпазливата вина – небрежност, като по-лека от двете форми, липсата на предпазен колан при починалия Н. Н., което би попречило тялото му да изпадне от автомобила. Също така съдът се е позовал и на следните обстоятелства: подсъдимият е допуснал само едно нарушение на правилата за движение по пътищата; не е шофирал младежки самонадеяно или безразсъдно; не е употребил алкохол или наркотични вещества; пътувал е в извънградска среда; деянието не е извършено на пешеходна пътека.

Въззивният съд от своя страна е ревизирал изводите на първостепенния съд, след като е констатирал, че той е надценил значението на някои от смекчаващите обстоятелства. Прието е, че изразените съболезнования са въпрос на възпитание, но настоящият състав намира, че те следва да бъде разглеждани като част от цялостното поведение на съчувствие и разкаяние от страна на дееца. Правилно апелативната инстанция е приела, че: правоспособността му като водач; допускането само на едно нарушение на ЗДвП; неупотребата на алкохол и наркотични вещества, както и, че деянието не е извършено на пешеходна пътека, са обстоятелства, които „ не трябва да носят дивиденти“. Същите не притежават характеристиките на смекчаващи обстоятелства, тъй като се свързани с дължимо се по силата на закона поведение от всички водачи на МПС-та, а нарушението само на едно правило за движение по пътищата е в рамките на изискуемото се за съставомерност на деянието.

По отношение на непоставения от пострадалия Н. обезопасителен колан, съдът е приел, че не следва да се цени, като смекчаващо обстоятелства, тъй като такива факти не се релевирани в обвинителния акт.

На следващо място, въззивният съд е констатирал и наличието на отегчаващи обстоятелства - причинените леки телесни повреди на Д. З. и С. С., имуществените вреди по трактора, по недвижимия имот на лабораторията /име/, пострадалите са на млада възраст-деца на 15години, обстоятелството, че подсъдимият не се е обадил на телефон 112 и не е оказал помощ на спътниците си. По мнение на касационния състав последните две обстоятелства не могат да бъдат ценени като отегчаващи, поради което това възражение в жалбата на подсъдимия е основателно. Човешкият живот на всеки индивид е еднакво ценен и значим, без оглед на неговата възраст. Оказването на помощ води до квалифициране на деянието по по-леко наказуем състав, а ако не са налице предпоставките за това, но все пак има оказано съдействие, това би могло да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство, но обратното не води до отегчаване вината на подсъдимото лице.

Също така, въззивният съд е ценил като отегчаващи обстоятелства факта, че подсъдимият, който е притежавал свидетелство за правоуправление от около 18 дни преди инцидента, е „качил“ в колата четири непълнолетни лица, шофирал е в тъмната част на денонощието, като скоростта, с която е управлявал автомобила не е била съобразена с възможностите му като водач. По мнение на този състав посочените обстоятелства не могат да бъдат ценени като отегчаващи, тъй като същите касаят обстоятелства, които по принцип са свързани с допустимо за водачите поведение, съгласно правилата за движение по пътищата. Подсъдимият е имал правоспособност да управлява процесното МПС, няма възрастови ограничения за пътниците в колата, броят им не е надвишавал разрешения, а и няма забрана за шофиране в тъмната част на денонощието. Независимо от това, горните обстоятелства могат и следва да бъдат ценени като характеризиращи поведението на водача при определяне степента на обществена опасност на дееца. Управлението с несъобразено скорост е сред състовомерните елементи, поради което не може да се цени при индивидуализацията на наказанието.

По-нататък правилно съдът не е обсъждал дали поведението на подсъдимия е било в разрез с пътници знаци, намиращи се по пътя, по който се е движела управляваната от него кола, тъй като такива факти не са инкриминирани в обвинителния акт.

Този касационен състав счита, че независимо от горните уточнения, както и от направените от въззивната инстанция корекции във връзка с значимостта на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, наказанието лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца(размерът от две години и четири месеца е определен след редукцията с една трета, което не подлежи на преценка от страна на съда), е съответно както на степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца, така и на целите по чл.36 от НК. Не са налице обстоятелства, които да не са били отчетени от контролирания съд, и които да налагат увеличаване на наказанието, каквото искане се прави от частните обвинители. Такива не се сочат и в жалбата им. Релевираните и коментирани в процесния документ данни са тези, които бяха обсъдени по-горе. Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че при индивидуализацията на всяко наказание няма място за механичен формален подход на съпоставка между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като става въпрос за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Ето защо, жалбата на частните обвинители е неоснователна.

Неоснователно е и оплакването на подсъдимия и защитника му за неправилност на въззивното решение с отмяна приложението на чл.66 от НК.

Разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК подчертава преимущественото значение на целта за поправяне на дееца, при преценката относно приложението на института на условното осъждане, но не игнорира въздействието, което същото ще окаже върху обществото. Следователно необходимо е да се постигне съчетание между изискванията на специалната превенция и тези на генералната. Ето защо, когато съдът преценява дали наказанието да бъде изтърпяно ефективно или неговото изпълнение да бъде отложено, той трябва да отчете, както личните качества на дееца, така и конкретната обществена опасност на деянието, тъй като е необходимо диалектически да се съчетаят изискванията на специалната превенция с тези на генералната превенция. Както беше посочено прилагането на отложеното изпълнение на наложеното наказание следва да е подчинено на поправянето на дееца без ефективно изтърпяване, но наред с това съдът е длъжен да обсъди и въздействието на отлагането и върху другите членове на обществото. Апелативната инстанция е изпълнила тези си задължения, като е отчела всички данни, имащи значение в преценката относно приложението на чл.66 от НК, като този състав намира за правилни изводите, че не е налице третата изискуема се предпоставка, тъй като за постигане на целите по чл.36 от НК е необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода. Не се налага преповтаряне на мотивите на съда, които се възприемат изцяло. В жалбата подсъдимият и защитата му акцентират върху положителните данни за неговата личност - млад човек, трудово ангажиран, с добри характеристични данни, направил признания още от първия момент, в който е депозирал обяснения. Независимо от това не може да бъде пренебрегнат факта, че данни за личността произтичат и от спецификите на конкретно извършеното от него деяние. Подс.Г. е бил правоспособен водач на МПС от около осемнадесет дни преди инцидента, управлявал е автомобила в тъмната част на денонощието, което е изисквало повишено внимание и акуратност при управлението. Също така не може да бъде подминат и факта, че в автомобила са се возели още четири лица-непълнолетни, за които той като водач е носел отговорност, както и, че е причинил телесни повреди на всички пътници, макар и част от тях да не са съставомерни. Невярно е твърдението, че въззивната инстанция не е отдала дължимото значение на неговото здравословно състояние. В атакуваното решение са обсъдени данните от наличната по делото медицинска документация, както и от представената характеристика за професионалното му развитие като футболист, която също съдържа актуална информация за неговото здраве.

Обобщено, въззивният съд след като е анализирал всички данните по делото, коментирани по-горе и имащи отношение към индивидуализацията на наказанието и предпоставките за приложението на чл.66 от НК, е определил подсъдимият Г. Г. да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца, което се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл.36 от НК.

С оглед на гореизложеното съдебният акт на АС – Пловдив следва да бъде оставен в сила.

Претенцията на частните обвинители М. К. и Г. М. за присъждане на направените от тях разноски пред касационната инстанция в размер на по 1500лева – за адвокатско възнаграждение, следва да бъде уважена, тъй като са налице предпоставките на чл.189 от НПК.

Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2 от 15.01.2024г., постановено по внохд № 483/23г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА подсъдимия Г. Г. Г. да заплати на частните обвинители М. П. К. и Г. Н. М. направените от тях разноски пред ВКС в размер на по 1500лева за всеки от тях.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: