Предоставяне на родителските права на бащата според волята и интереса на детето

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 192

гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове: Даниела Стоянова

Бисера Максимова

при участието на секретаря Иванка П. Палашева

като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20248002103567 по описа за 2024 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. П. от гр. К., действаща чрез адвокат Н. М. от АК - К., против въззивно решение № 62 от 15.05.2024 год., постановено по в. гр. дело № 354/2023 год. по описа на Окръжен съд - Кърджали, в частта му, в която е потвърдено решение № 401 от 03.10.2023 г., постановено по гр. д. № 214/2023 г. по описа на Районен съд - Кърджали в следните части: в частта, в която са изменени мерките по отношение на детето И. Д. К., определени с Решение № 580/09.12.2019 год., постановено по гр. дело № 1479 по описа за 2019 г. на Районен съд - Кърджали, както следва: предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето И. Д. К. на бащата Д. И. К. и е определено местоживеенето на детето при бащата на адрес: гр.К., бл. „В.“, ***; в частта, в която е определен режим за осъществяване на лични отношения между детето И. Д. К. и майката Н. А. П.; в частта, в която е осъдена Н. А. П. от гр. К. да заплаща на непълнолетното си дете И. Д. К. ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. месечно, платими до 5-то число на месеца, които се дължат чрез бащата Д. И. К..
В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че промяната в режима на упражняване на родителските права не е в интерес на детето И.; че бащата Д. К. не полага достатъчно грижи за неговото възпитание и отглеждане; че към настоящия момент поради недобрата обстановка, в която живее детето И. К., същият е понижил успеха си в училище. Освен това се твърди, че въззивният съд не е изложил съображения относно факта, че при този изход на делото, двете момчета А. К. и И. К. - деца на страните в процеса, имащи силна емоциална връзка помежду си като братя, ще живеят разделени, което не е в техен интерес. Моли се обжалваното въззивно решение да бъде отменено като бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Д. И. К. против Н. А. П. искове с правно основание в чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК, ведно с всички законни последици от това, или решението да бъде отменено в атакуваната му част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и да се върне делото на друг състав на ОС - Кърджали със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Постъпил е отговор на касационната жалба от Д. И. К. от гр. К., действащ чрез адвокат Т. Г. В. от АК - К., със становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се съображения, че бащата притежава нужните качества да отглежда и възпитава детето си, като по делото не се установява отглеждането на детето в дома на ищеца да е довело до някакви отрицателни последици, а напротив - оценките му са значително по-високи от предходните учебни години. Твърди се, че въззивният съд е отчел всички обстоятелства от значение за спора и е приложил правилно закона.
В съдебно заседание касаторът Н. А. П. не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответната по касация страна чрез депозирани писмени бележки поддържа депозирания отговор на касационната жалба като се акцентира на обстоятелството, че вече повече от три години детето живее с баща си.
С определение № 5732 от 09.12.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 62 от 15.05.2024 год., постановено по в. гр. дело № 354/2023 год. по описа на съда в съответните му обжалвани части по въпроса за критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира следното:
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС обобщава практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите като дава указанието упражняване на родителски права и мерките да бъдат определени конкретно, т.е. от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства. Тази относимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии, които не са изчерпателни и търпят развитие, но установено в практиката остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите, моралният облик, начинът, видът, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това, полът и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, включително, макар и допълнително, следва съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и начин на живот. При критериите не се игнорират и предпоставките за отглеждане и възпитание, в това число и обучение на децата, свързани с материалните условия на живот, които предпоставки също са конкретно, а не абстрактно обусловени от населеното място, обема социални услуги в него, инфраструктурата и редица обективни фактори. В посоченото постановление №1/1974 г. на Пленума на ВС е посочено още, че отделното живеене на децата и предоставянето отглеждането и възпитанието на едни от децата при единия родител, а на други - при другия родител, е допустимо само ако са налице сериозни причини за това. Примерно са изброени някои възможни причини, които биха били от съществено значение (голямата разлика във възрастта, липсата на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител), като във всеки конкретен случай съдилищата могат да приемат и други обстоятелства, които да имат характер на сериозни причини за разделянето. Необходима е комплексна преценка на всички по-горе изброени обстоятелства.
Съдебната практика е категорична, че преценката на съда относно всички относими обстоятелства, свързани с упражняването на родителските права, следва да се извърша с оглед най-добрия интерес на детето. Съгласно вътрешното право на Република България, дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години (чл. 1 Конституцията и чл. 2 от Закона за закрила на детето). В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗДет законодателят се опитва да дефинира най-добрия (висшия) интерес на детето чрез „преценката на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето. Висшият (най-добър) интерес на детето е в основата на всяка хипотеза, в която законодателят допуска упражняването на родителските права да бъде предоставено на единия от двамата родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се проведе докрай изискването на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения да се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. И при развод на родителите законодателят охранява висшия (най-добър) интерес на детето, като поставя в правомощие на българския съд служебно да следи за него с цел постигане на благосъстоянието на детето.
Член 3, параграф 1 от Конвенцията за правата на детето дава на детето правото неговите най-добри интереси да бъдат оценявани и вземани под внимание като първостепенно съображение във всички действия и актове, които се отнасят до него - както в публичната, така и в частната сфера. Винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, определена група деца или децата като цяло, процесът на вземане на това решение трябва да включва предварителна оценка на възможното въздействие (положително или отрицателно) на решението върху съответното дете или деца. Понятието за най-добрите интереси на детето е динамично, сложно и неговото съдържание трябва да се определя поотделно за всеки случай. То следва да се адаптира и определя индивидуално според конкретното положение на съответното дете, предвид индивидуалната му среда, ситуация и нужди. Оценката на най-добрите интереси на едно дете трябва да включва и зачитане правото на детето свободно да изразява своите възгледи и на тези възгледи да се придава необходимото значение по всички въпроси, отнасящи се до него. Със съзряването на детето неговите възгледи следва да имат все по-голяма тежест при оценката на неговите най-добри интереси.
Семейството и по-конкретно родителите, са централна фигура, около която се гради животът на детето. Отглеждането и възпитанието на непълнолетното дете е не просто право на родителя, чиято реализация зависи от неговата воля, а включва в себе си и задължение това право да бъде упражнявано и то с нормативно предписаното съдържание. Според правната теория понятията „отглеждане“ и „възпитание“ включват в себе си както грижата за физическото благосъстояние на детето, така и за психическото и духовното му развитие. Отчита се също, че с нарастване на възрастта на детето „правомощията“ на родителите, произтичащи от родителските им права, постепенно отстъпват в полза на правата на детето и се погасяват с настъпване на пълнолетието. Следва да се съобрази още, че децата имат и права, чието упражняване им дава възможност да направляват собствения си живот, а не единствено такива, акцентиращи върху тяхната уязвимост и зависимост от възрастните. Изразеното от детето мнение следва да бъде чуто и да му се придаде нужната тежест според неговата възраст и зрялост. Разбира се, това не означава, че детето разполага със своеобразно „право на вето“ и че във всички случаи неговото мнение е решаващо. По-скоро участието на децата в решаването на въпроси, които ги засягат, е един от способите за плавното им приобщаване към света на възрастните. В този смисъл изричното признаване на основни права и за децата привнася нужния баланс в отношенията родители-деца, така че възможните конфликти между тях да бъдат разрешавани съобразно най-добрия интерес на детето.
По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното пред касационната инстанция съдебно решение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 580 от 09.12.2019 г. по гр. дело № 1479/2019 г. на Районен съд - Кърджали е прекратен сключеният на 25.08.2007 г. граждански брак между страните и е утвърдено постигнатото между тях споразумение, с което упражняването на родителските права спрямо децата И. Д. К., роден на 01.06.2009 г., и А. Д. К., роден на 27.04.2014 г., се предоставя на майката Н. А. К.а (понастоящем П.), като на бащата Д. И. К. е определен режим на лични отношения с децата, както и е осъден същият да заплаща ежемесечна издръжка на децата в размер на по 150 лева за всяко от тях. Съдът е приел, че след развода между страните детето И. е живяло заедно с майка си, брат си А., съпругът на майката М. и детето на М. и майката Н. - М., в апартамент под наем в гр. К., кв. „В.“, състоящ се от две стаи, баня и кухня; бащата Д. първоначално е живял в кв. „В.“, а понастоящем в апартамент в бл. „В.“, състоящ се от четири стаи, кухня, сервизно помещение и баня; на 06.01.2022 г. детето И. отива при баща си Д. и оттогава живее при него заедно със съжителката на баща му, нейната дъщеря и общото им дете; апартаментът, в който живеят, е ремонтиран според потребностите на домакинството с нови мебели, техника и консумативи за нормален бит, има собствена стая за детето И.; бащата и майката работят с нормирано работно време; през учебната 2022/2023 г. детето И. е ученик в 7 клас на СУ „В. Д. - М.“ гр. К., находящо се в кв. „В.“, а през учебната 2023/2024 г. е ученик в 8 клас на ПГЕЕ „К. П. В.“ гр. К., находяща се в централната част на гр. К.; детето И. желае да живее при баща си, като в същото време ходи при майка си когато пожелае - както през делнични дни, така и в събота и неделя, като остава да пренощува при нея, не е прекъсвал връзката си с майка си и брат си А., както и с новото семейство на майката; бащата Д. не препятства контактите на детето с майка си; грижи за детето полагат както бащата, при когото живее детето, така и майка му, при която детето често остава с преспиване; потребностите на детето от образование, здравеопазване и ежедневни грижи са задоволени; майката не е ограничавала контактите на бащата с детето, когато последното е живяло при майка си; и двамата родители желаят да упражняват родителските права по отношение на детето И. и притежават нужните качества да отглеждат и възпитават детето си. Въззивният съд е обсъдил назначената по делото съдебно-психологична експертиза, от която се установява, че към момента на освидетелстване не е налице родителско отчуждение от страна на детето И. към майката Н. П. и към неговите братя М. П. и А. К.. Вещото лице дава заключение, че И. има изградено доверително отношение и към двамата си родители, не таи лоши чувства нито към единия, нито към другия родител. В психичния свят на детето майка му и баща му са значими обекти. Съдът е отразил в мотивите си становището на детето, че при баща си се чувства по-комфортно и му обръщат повече внимание, имал собствена стая, бил по-спокоен там. Анализирани са показанията на разпитаните по делото свидетели – Д. С., живееща на семейни начала с бащата Д., М. П. (настоящ съпруг на майката Н.) и К. Д.а (колежка на майката). Въззивният съд е достигнал до извода, че е налице изменение на обстоятелствата, обуславящо промяна на упражняването на родителските права и местоживеенето на детето - детето И. живее вече повече от две години при баща си, там е спокоен и се чувства добре. Живее в голям апартамент, който е ремонтиран според потребностите на домакинството. Отчел е обстоятелството, че жилището на майката се състои от две стаи, баня и кухня, като в него живеят майка му, неговият брат А., новият съпруг на майката и тяхното дете М.. От друга страна, детето понастоящем учи в ПГЕЕ „К. П. В.“ гр. К., находяща се в централната част на гр. К., където е и новото му жилище. Според съда, тези обстоятелства, както и желанието на детето, изразено при изслушването му както пред първата, така и пред въззивната инстанция, и неговата възраст, обуславят изменение на постановените мерки, като в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, при който следва да се определи и неговото местоживеене. По тези съображения Окръжен съд – Кърджали, като е стигнал до същия извод, какъвто е направил и първоинстанционният съд, е потвърдил първоинстанционното решение на РС – Кърджали, с което са изменени мерките по отношение на детето И. Д. К., определени с Решение № 580/09.12.2019 год., постановено по гр. дело № 1479 по описа за 2019 г. на Районен съд-Кърджали, като е предоставил упражняването на родителските права на бащата; определил е детето да живее при него; определил е на майката съответен режим на лични отношения с детето като я осъдил да заплаща издръжка в размер на 200 лева месечно за детето си, съобразно нейните доходи. Въззивното решение е постановено при особено мнение на съдията-докладчик, който е изложил съображения, че в интерес на детето е майката да продължава да упражнява родителски права по отношение на него. В тази връзка е отбелязано, че макар действително по делото да се установява, че вече повече от две години детето живее при баща си и се чувства добре там, то по делото са налице данни, че причина детето да отиде да живее при баща си е скарване с майка му относно времето на ползване на интернет и неговото ограничаване, както и че докато е живял при майка си е седял до късно пред компютъра - до 2-3 часа сутринта, за което са имали спорове. Съдията-докладчик е приел, че желанието на майката да ограничи интернета е в интерес на детето, тъй като е продиктувано именно от загриженост за здравословното състояние на детето и неговото обучение; съответно, желанието на детето да живее при баща си вероятно е продиктувано от разрешен от бащата по-свободен режим, в това исло и по отношение на ползването на интернет. Допълнително е посочено, че не е в интерес на детето И. да бъде разделен с братчето си А., с което имат общи родители и към което е привързан, както сам заявява при изслушването му.
Така постановеното въззивно решение е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Съобразно отговора на правния въпрос, по повод на който е допуснато настоящото касационно обжалване, настоящата касационна инстанция приема, че въззивният съд е извършил комплексна преценка на всички обстоятелства, относими към изясняване на най-добрия интерес на детето в сложилата се ситуация. Правилно въззивният съд е преценил, че и двамата родители желаят и имат необходимия родителски капацитет да се грижат за И.; че жилищните и битови условия за живот и при двамата родители са добри, макар несъмнено при баща си И. разполага с по-добри условия, тъй като ползва самостоятелна стая, а и жилището, в което живее баща му, е в близост до учебното заведение, което посещава. Съдът се е съобразил с това, че И. обича и двамата си родители и желае да е в постоянна връзка с тях. Съдът е взел предвид мнението и желанието на детето. И. е изслушан на 09.05.2023 година пред районния съд, където заявява, че живее при баща си от 06.01.2022 г., където му е по-комфортно, по-добре му е, обръщат му повече внимание; баща му му осигурява необходимата грижа, пита го как ми е минал денят, какво е правил, помага му за училище. И. е изслушан и от въззивния съд на 22.03.2024 г., където отново заявява, че по принцип иска да живее при баща си, но не иска като цяло да прекъсне контакти с майка си; предпочита да живее при баща си, защото всичко му е по-близо, по-комфортно му е, отношението е друго. Въззивният съд е съобразил мнението на И. по този така съществен за него въпрос при кой от родителите си да живее. Въззивният съд е съобразил възрастта на И., който на 01.06. тази година ще навърши 16 години – възраст, с която нашето право установява редица права. Доколкото в особеното мнение на съдията-докладчик е посочено, че не е в интерес на И. да живее разделено от брат си А., следва да се посочи, че постановеното от въззивния съд решение не е в противоречие с постановките на Постановление №1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС. Обстоятелствата, че разделеното живеене на И. и А. продължава повече от три години, че разликата във възрастта им е съществена, поне към настоящия момент доколкото са различни интересите на едно 16-годишно момче и едно 11-годишно момче, както и че живеейки при баща си И. живее съвместно с друго свое по-малко братче, което е родено от съвместното съжителство на баща му със св. Д. С., като по този начин И. би могъл да помогне за установяване на връзка между А. и това друго негово малко братче по бащина линия, са отчетени от въззивния съд като същият, макар да не го е коментирал изрично, правилно е приел с оглед крайния резултат, че са налице достатъчно сериозни причини по смисъла на ППВС № 1/ 1974 г. за разделянето на И. и А.. При това правилно съдът е отчел, че връзката между тези деца се поддържа редовно и че живеенето на И. при баща му не е влошило, а даже е подобрило отношенията между братята.
Приемайки, че за И. ще е по-добре да остане в средата, в която се е адаптирал успешно, каквото желание самият той изразява, и предоставяйки упражняването на родителските права на бащата, въззивният съд се е съобразил с постановките на Постановление №1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС. Определеният от съда режим на лични отношения на майката с И. е адекватен, а и извън него И. редовно посещава майка си и има почти всекидневна връзка с нея. Обжалваното пред настоящата касационна инстанция въззивно решение е правилно и законосъобразно в обжалваните му части, поради което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение първо ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето г.о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 62 от 15.05.2024 год., постановено по в. гр. дело № 354/2023 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали, в съответните му обжалвани части.
Решението е окончателно.

Председател:
_______________________

Членове:

1.
_______________________

2.
_______________________