Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50009

гр. София, 15.02.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1698 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Р. Д. против решение № 10531/24.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 1370/2020 г. от Х-ти състав на САС.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание оспорва жалбата.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 50800/09.11.2022 г.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, длъжен ли е съдът да изложи мотиви относно обстоятелствата, които са го довели до извод за по нисък размер на обезщетението от обичайния такъв, както и относно критериите при определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

Съдът, по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото чл. 4 ЗОДОВ препраща към чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното задържане на лицето от полицейските органи (обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска –така ТР № 5/ 15.06.2015 г., ОСГК, ВКС, по тълк.д.№ 5/ 2013 г.); броят на повдигнатите обвинения; тежестта на престъпленията и предвидените за тях наказания; взетите мерки за процесуална принуда, тяхната тежест и продължителност; общата продължителност на наказателното производство; фазите, през които е преминало до основанието, което прави обвинението незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; процесуалните действия, предприети от органите на наказателното производство с участието на увреденото лице; неговата възраст, съдебното му минало, негативното отражение на незаконното обвинение върху личността, обществения и професионалния живот (вземат се пред вид преди, по време и след наказателното производство); разгласяването в медиите и публичността; увреденото здраве. Връзката на тези конкретно проявени факти с наказателното преследване е предпоставка за адекватното обезщетение на накърнените морални ценности. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди е възможно съдът да слезе под обичайния за подобни и сходни случаи размер на дължимото обезщетение, като в този случай е длъжен да изложи мотиви за това свое решение, излагайки фактите и обстоятелствата, на които основава този свой извод.

В горния смисъл е трайната и последователна практика на ВКС, изразена в решение № 115/ 05.04.2012 г. по гр.д. № 593/ 2011 г. IV-то ГО, решение № 9/ 07.02.2012 г. по гр.д. № 733/ 2011 г. III-то ГО, решение № 299/ 15.07.2013 г. по гр.д. № 1179/ 2012 г. IV-то ГО, решение № 49/ 2011 г. по гр.д. № 697/ 2010 г. III-то ГО, решение № 230/ 04.12.2017 г. по гр.д. № 4874/ 2016 г. IV-то ГО, решение № 215/ 2014 г. по гр.д. № 1287/ 2014 г. III-то ГО, решение № 182/ 2016 г. по гр.д. № 1331/ 2016 г. III-то ГО, решение № 158/ 17.01.2019 г. по гр.д. № 299/ 2018 г., III-то ГО, решение № 55/ 11.03.2013 г. по гр.д. № 1107/ 2012 г. IV-то ГО, решение № 66/ 02.04.2015 г. по гр.д. № 5813/ 2014 г., III-то ГО на ВКС, решение № 16/ 17.05.2017 г. по гр.д. № 2686/ 2016 г. III-то ГО на ВКС и др., която се споделя и от настоящия състав на ВКС.

По касационната жалба, съдът приема следното:

Ищецът е привлечен като обвиняем за извършването на престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и т.9 във вр. с ал.115 във вр. с чл.18 ал.1 във вр. с чл.20 ал.4 във вр. с чл.1 от НК. На 27.09.2002г. ищецът е бил задържан и му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е изтърпявал до 28.01.2004г., когато е била заменена с „парична гаранция“. С присъда № 27 от 07.10.2011г. по НОХД № 724/2010г., по описа на САС, НО, 5-и с-в, ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и т.9 във вр. с ал.115 във вр. с чл.18 ал.1 във вр. с чл.20 ал.4 във вр. с чл.1 Оправдателната присъда е била протестирана от ПРБ която обаче не е поддържала протеста пред ВКС и е влязла в сила на 15.03.2012г.

Представено е удостоверение за наследници, от което е видно, че майката на ищеца е починала на 05.04.2003 г., т.е по време, през което ищецът е бил задържан, предвид взетата по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“, като не се оспорва от страна на ответника, че ищецът не е присъствувал на погребението на майка си, но от друга страна липсват данни той да е подал молба до съответния орган за това.

Установява се от заключението на СПЕ, че ищецът страда от тревожно депресивно разстройство, развило се в пряка причинно-следствена връзка с преживените негативни емоции от незаконосъобразно повдигнатото му и поддържано обвинение, от наложеното му мярка за неотклонение, от невъзможността да присъства на погребението на майка си, но това разстройство не се квалифицира като заболяване по МКБ, а като определена степен на тревожност, повлияваща се от обичайна терапия и напълно преодолима.

ВКС споделя изводите на въззивния съд, че ищецът е изживявал за твърде продължителен период от около почти 10 години негативни емоции, същите са довели до вреди, изразяващи се в негативни последици, вкл. влошаване на психологичното му състояние, дискридитиране на името му в обществото. Търпените от ищеца вреди, в резултат на влошено психологично здраве и дискредитиране на доброто му име в обществото са били минимални и без трайни негативни последици, доколкото липсват данни по делото за обратното: ищецът е изпадал в тревожност или в депресивни състояния, но те не са имали болестно проявление, името на ищеца е било дискредитирано в най-тесен кръг сред близки и роднини ( по свидетелства на самия ищец при снемане на анамнеза при изготвяне на СПЕ), сред които е обичайно по-трудно да бъде злепоставена личността му. От друга страна обаче, наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била продължителна по време /шестнадесет месеца/ и е затруднила упражняването на личните права на ищеца.

Горните обстоятелства, съобразени в съвкупност, водят настоящия състав до извод, че присъденото обезщетение в размер на 5 000 лева от състав на САС с обжалваното решение е в значителна степен занижено и не е в състояние да обезщети в пълна степен обичайните за подобни случаи неимуществени вреди. С оглед принципа за справедливост, като се отчита в по-голяма степен продължителния период на наказателното преследване, тежкото умишлено престъпление, в което е обвинен ищеца, продължителността на търпяната мярка за неотклонение „задържане под стража“, съобразявайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, ВКС приема за справедливо обезщетение сумата от 20 000 лева.

Предвид изложеното, решението на САС в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата от присъдената сума от 5 000 лева до 20 000 лева следва да се отмени, като се присъди сумата от 15 000 лева.

С оглед изхода на спора, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди и сумата 3 390 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и процесуално представителство за трите съдебни инстанции, на основание чл.38 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към момента на сключването на договорите за правна защита и съдействие/.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 10531/24.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 1370/2020 г. от Х-ти състав на САС само в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 15 000 лева, както и в частта за определените и присъдени съдебни разноски, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ц. Р. Д. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на адв. В. Б. сумата 3 390 /три хиляди триста и деветдесет/ лева, на основание основание чл.38 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, представляваща адвокатско възнаграждение за три инстанции.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.