Сила на пресъдено нещо при частичен иск за обезщетение от застраховател

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * материална легитимация на ищеца * неимуществени вреди * частичен иск

Р Е Ш Е Н И Е
№ 325
гр. София, 19.11. 2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение , в съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1691 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Х. К. и И. Й. Й. срещу решение №1340/22.11.2023г. по в.гр.д. №660/2023г. на Софийски апелативен съд, 2-ри граждански състав. С него след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №260029/28.06.2022г. по гр.д. № 255/2020г. на Кюстендилски окръжен съд са отхвърлени предявените от Р. Х. К. и Й. С. К. /починал в хода на процеса, чиито наследници се явяват Р. Х. К., К. Й. К. и И. Й. Й./ против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, за заплащане на сумите от по 55 000 лв., /при заявен размер на претендираните от ищците обезщетения от 60 000 лв. и предявени в предходно производство частични искове за сумите от 5 000 лв./, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния внук И. Й. Й., настъпила при ПТП от 10.05.2015г. В частта, с която е отхвърлен искът на К. Й. К., конституирана в качеството на правоприемник на първоначалния ищец Й. С. К., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните жалбоподателки твърдят, че въззивният съд неправилно е пристъпил към разглеждане на релевирани от ответника възражения, касаещи тяхната материалноправна легитимация, като не е зачел формираната вече сила на пресъдено нещо относно правото им да получат обезщетение, признато с влязло в сила решение по гр.д. № 3599/2019г. на Софийски районен съд. Поддържат, че съдът не е направил анализ и оценка на всички факти и обстоятелства, които имат значение за съдържанието на връзката между ищците и техния внук, както и за вида и характера на претърпените от тях неимуществени вреди.

Ответникът „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че изводите на въззивния съд са съобразени с всички събрани по делото доказателства.

Третото лице помагач А. С. С. не изразява становище по жалбата.

С определение №47 от 08.01.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото правен въпрос: Подлежи ли на преценка материалноправната легитимация на ищец, претендиращ обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък, ако същата е призната с влязло в сила решение по уважен частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ /чл.226, ал.1 от КЗ, отм./?

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил от събраните доказателства, че вследствие на ПТП от 10.05.2015г. е починал внукът на Р. Х. К. и Й. С. К. – И. Й. Й.. По въпроса относно материалноправната легитимация на ищците като баба и дядо на починалия И. да получат обезщетение за неимуществени вреди апелативният съд се е позовал на задължителните разяснения на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, като е подчертал необходимостта от наличието на доказателства за изключителност в семейните отношения. Като пример за конкретни житейски ситуации, съдът е посочил осиновяването от бабата и дядото на внук на самотен родител или пълното заместване на родителските грижи при отсъствие на родителите поради различни житейски ситуации /смърт, недееспособност, трайно отсъствие от дома и други/. Намерил е, че в процесния случай не са наведени доводи, нито са събрани доказателства за подобни извънредни обстоятелства. Отбелязал е, че са налице традиционни отношения, каквито съществуват обичайно в българските разширени семейства. Поради това въпреки наличието на влязло в сила решение по гр.д. №3599/2019г. на Софийски районен съд с осъдителен за застрахователя диспозитив, въззивният съд е приел, че страданията на ищците, подлежащи на обезщетяване над присъдените стойности от 5000 лева, не подлежат на анализ поради извода на въззивната инстанция за липса на материалноправна легитимация да получат обезщетение за неимуществени вреди.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно задължителните разяснения в т.2 на ТР №3/2016 от 22.04.2019г. по т.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В цитираното тълкувателно решение е разяснено, че при уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.

Предвид изложеното на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване в настоящото производство, следва да бъде даден отговор, че материалноправната легитимация на ищец, претендиращ обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък, когато същата е призната с влязло в сила решение по уважен частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ /чл.226, ал.1 от КЗ, отм./., не подлежи на преценка в последващия процес по иск за оставащата част от същото вземане.

По основателността на касационната жалба:

Даденият от въззивния съд отговор на същия процесуалноправен въпрос, е в пряко противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС, поради което решението му е неправилно. С влизане в сила на решението от 27.06.2019г. по гр.д. №3599/2019г. на СРС, със сила на пресъдено нещо е установено основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по това материално правоотношение и съдържанието му, включително и материалноправната легитимация на ищците Р. К. и Й. К. /починал в хода на производството/ –баба и дядо на загиналия И. Й. Й., като лица, извън посочените в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г., които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. С оглед посочените предели на СПН на решението по уважените частични искове, съдът в производството по исковете за оставащата претендирана част от обезщетенията може да преценява само размера на дължимите обезщетения, но не и дали ищците отговарят на критериите, установени в Тълкувателно решение №1/23.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС относно кръга от лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Като е процедирал в обратен смисъл въззивният съд е приложил неправилно закона.

При определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС №4/68г. по приложението на чл.52 от ЗЗД, следва да бъдат съобразени установените в производството конкретни обективно съществуващи обстоятелства: внезапно настъпилата смърт на И. Й. Й., възрастта на увредения (16г.), съществувалите между него и неговите баба и дядо особено близки отношения и емоционална връзка, интензитета и характера на понесените от ищците морални болки и страдания, влошаването на здравословното им състояние след произшествието, както и обстоятелството, че тези страдания са продължили през годините и за ищцата не са престанали и до настоящия момент, а ищецът Й. К. е изживявал загубата особено мъчително до момента на смъртта си през 2021г. Следва да бъде съобразено, че от раждането на техния внук до неговата смърт ищците са имали постоянна и непрекъсната връзка с него, участвали са в отглеждането му, тъй като родителите му са били на работа, като със своите грижи са подкрепяли не само неговото физическо израстване, но са били постоянен източник на емоционална подкрепа за детето. Същевременно съдът отчита обстоятелството, че детето е било отглеждано от своите родители, т. е. не е налице пълно заместване на родителските грижи от страна на бабата и дядото. При определяне размера на обезщетението съдът отчита конкретните икономически условия в страната, както и застрахователните лимити (чл.492 от КЗ). С оглед изложеното настоящият състав намира, че сумата от по 25 000 лв. за всеки от ищците Р. К. и Й. К. /починал в хода на производството/ представлява справедливо обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Част от дължимите обезщетения в размер на 5000 лева за всеки ищец е присъдена с влязлото в сила решение от 27.06.2019г. по гр.д. №3599/2019г. на СРС, поради което на ищците Р. Х. К. и И. Й. Й. следва да бъде присъдена оставащата част от дължимото обезщетение.

Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните обезщетения. Началният момент, от който започва да тече петгодишният давностен срок по прекия иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, предявен от увредения срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”, започва да тече от датата на застрахователното събитие. За разлика от общата разпоредба на чл.114 от ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. В тази връзка специалната нормативна уредба за давността при застраховките предвидена в чл.197 от КЗ /отм./ изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Ето защо, за погасителната давност на исковете срещу застрахователя, какъвто е и прекият иск на увредения по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, намира приложение специалната норма на чл.197 от КЗ /отм./, предвиждаща, че правата по застрахователния договор при застраховки „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС“ се погасяват с петгодишна давност от датата на настъпването на събитието . С тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД се погасява само лихвата върху претендираното от увредения обезщетение за неимуществени вреди. В настоящия случай процесното ПТП е настъпило на 10.05.2015г., а исковата молба е предявена на 23.03.2020г., в рамките петгодишния давностен срок.

Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция съгласно чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 от ГПК и предявеният от Р. К. иск следва да бъде уважен за сумата от 20 000 лева. На всяка от ищците Р. К. и И. Й. Й., в качеството на наследници на Й. К. следва да бъде присъдена по 1/3 от определения размер на полагащото му се обезщетение, а именно по 6 666,67 лв. Сумите следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, която предвид направеното от ответника възражение за погасителна давност, следва да бъде присъдена не от датата на увреждането, а считано от 30.03.2017г., тоест за период от три години преди датата на исковата молба до окончателното плащане.

В останалата част, с която исковете на Р. Х. К. и на правоприемниците на Й. К. – Р. Х. К. и И. Й. Й., са отхвърлени до пълните предявени размери, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. В частта, с която е отхвърлен искът на К. Й. К., в качеството на правоприемник на първоначалния ищец Й. С. К., решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касационната жалбоподателка Р. Х. К. направените разноски за трите инстанции съразмерно с уважената част от исковете й, в размер общо на 1992,73 лева /26 666,66/73 333,33 от 5480 лева/, а на касационната жалбоподателка И. Й. Й. 798,91 лева /6 666,66/18 333,33 от 2197 лева/.

На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото и в трите инстанции по делото не са представени доказателства за уговарянето и заплащането на такова.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер общо на 1866,63 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважените в касационната инстанция части от исковете на Р. Х. К. и И. Й. Й..

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1340/22.11.2023г. по в.гр.д. №660/2023г. на Софийски апелативен съд, 2-ри граждански състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №260029/28.06.2022г. по гр.д.№255/2020г. на Кюстендилски окръжен съд е отхвърлен предявеният от Р. Х. К. против ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./за сумата 20000 лева, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. Х. К. и И. Й. Й., като правоприемници на починалия ищец Й. С. К., против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумите от 6666,66 лева за всяка от ищците, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. Й. Й., настъпила при ПТП от 10.05.2015г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на ищцата Р. Х. К. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.4, ап.7, лично и в качеството на правоприемник на починалия ищец Й. С. К. сумата от 26 666,66 лева /двадесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на И. Й. Й., настъпила при ПТП от 10.05.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.2017г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 1992,73 лева / хиляда деветстотин деветдесет и два лева и седемдесет и три стотинки/ разноски за производството пред трите инстанции.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на ищцата И. Й. Й. [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Дупница, обл. Кюстендил, в качеството на правоприемник на починалия ищец Й. С. К. сумата от 6 666,66 лева /шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на И. Й. Й., настъпила при ПТП от 10.05.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.2017г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 798,91 лева / седемстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ разноски за производството пред трите инстанции.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1866,63 лева / хиляда осемстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1340/22.11.2023г. по в.гр.д. №660/2023г. на Софийски апелативен съд, в останалата обжалвана част.

Решението е постановено при участието на А. С. С., [ЕГН], като трето лице – помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.