Обезщетение от музей за падане на необезопасен експонат върху дете

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50005

София, 21.05.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 3368 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 295, ал. 2 ГПК.

С решение № 50070 от 12.10.2023 г., постановено по настоящото дело, е отменено, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, въззивното решение № 260243 от 19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3946 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, с което Национален исторически музей, гр. София е осъден да заплати на М. Н. С. чрез неговата майка и законен представител Р. Б. Б. на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили на 15.06.2017 г. в резултат на падане на необезопасен, неограден и несигнализиран експонат, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2017 г. до окончателното изплащане, като е даден ход на делото пред Върховния касационен съд на Република България.

На настоящият етап от производството страните не спорят, а и от събрания доказателствен материал се установява, че на 15.06.2017 г. ищецът М. Н. С., тогава малолетен, е бил на територията на Националния исторически музей, като част от ваканционна програма на учениците от начален етап 2017, организирана от 29 СУ „Кузман Шапкарев“, като със заповед на директора на учебното заведение като ръководители на групата са били определени учителите А. В. Д. и Р. П. И.. Майката на ищеца Р. Б. Б. е била запозната с изискванията за безопасност при организирания отдих и туризъм (декларация от 5.06.2017 г.), включващи задължение децата да не се отделят от групата без изрично разрешение на ръководителя на групата, да се движат групово с ръководителя и да не се отклоняват от маршрута на групата. Със същите изисквания са били запознати и децата, видно от инструктажна карта от 15.06.2017 г., подписана от ръководителите на групата.

Около 12.00 часа групата е излязла от детския център на територията на Националния исторически музей и преминавала покрай лапидариума. Ищецът навлязъл сред експонатите и експонирана в лапидариума стела паднала върху долния му десен крайник.

Медицинската документация и изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза установяват, че в резултат на инцидента М. Н. С. получил счупване на дясна бедрена кост в нейната средна част; откаран е по спешност и е хоспитализиран за шест дни в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. На 16.06.2017 г. е извършена оперативна интервенция, при която са поставени два еластични титаниеви пирона в медуларния канал на костта за безпроблемно зарастване, които следва да се извадят през първата половина на 2018 г., следоперативния период е протекъл гладко, без усложнения, изписан е с препоръки за петнадесет дни домашен режим и шест месеца без спорт. През първите десет дни ищецът е бил на постелен режим, два месеца се е придвижва с патерици и един месец походката е била нестабилна, което отговаря на медицинските критерии за конкретното счупване при липса на усложнения. Възстановителният период е бил общо три месеца и е протекъл без ексцесии. През първите двадесет и четири часа до оперативната интервенция, болките са били в висок интензитет; до десет дни в следоперативния период – умерени с изостряния при раздвижване, до слаби в края на тримесечния период за възстановяване. Чужда помощ е била необходима в продължение на два месеца, през който период е следвало щадене на крайника и ползване на патерици.

Спорно по делото е дали ответникът Национален исторически музей носи отговорност за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

В отговора на исковата молба са наведени твърдения, че лапидариума е бил обезопасен с въжета, поставени на повече от два метра разстояние от експонатите и указателни табели, забраняващи преминаването и пипането на експонатите и музеят не носи отговорност за здравето на посетителите при неспазване инструкциите при посещение.

Ищецът е оспорил твърденията за наличие на ограждения и предупредителни табели около експонатите в лапидариума.

Във връзка с този спор по делото са събрани противоречиви свидетелски показания. Именно във връзка с неизпълнение задължението на въззивния съд да събере поискани от страните доказателства, въз основа на които да прецени достоверността на свидетелските показания и грубо нарушение на чл. 294, ал. 1 ГПК, е даден ход на делото пред касационната инстанция.

След допълнително събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства от образуваните прокурорски преписки и гласни доказателства се установява следното:

Свидетелката Р. П. И., един от ръководителите на групата деца в деня на инцидента с ищеца, в съдебно заседание на 14.12.2017 г. поддържа в показанията си, че вървели към изхода на музея по пътя, от лявата страна на който имало разположени експонати. Тя била в края на групата с ищеца и друго дете (Т.). Докато снимала Т. М. се отделил и влязъл след експонатите. Нямало никакви ограждения или предупредителни надписи. Чула вик и видяла М. на земята, а върху единия му краб била паднала каменна плоча. Вдигнала плочата и с помощта на колежката си, измъкнали детето настрани. Докато чакали линейката служители на музея започнали да набиват колчета. Докато е била там не са слагали на колчетата въжета.

Свидетелите В. Д. П., провеждала занятието в детския център на групата, в която бил ищецът и Г. О. Н., зам. директор по административно-стопанската дейност на ответника към датата на инцидента, в съдебно заседание на 14.12.2017 г. поддържат в показанията си, че в деня на инцидента лапидариумът бил ограден с метални вериги върху колчета и на определени разстояния имало табелки с надпис „не пипай експонатите“. Свидетелят Н. лично участвал в поставянето на огражденията в началото на месец юни и твърди, че имало два вида табели – с надпис „не преминавай“ и „не пипай експонатите“. В деня на инцидента лично направил забележка на групата да не пипат загражденията, но въпреки това някои от децата опитали да влязат.

При извършената в съдебно заседание на 20.10.2021 г. очна ставка между Р. П. И. и всеки от двамата свидетели на ответника (В. Д. П. и Г. О. Н.) всеки от свидетелите поддържа изнесените в първоначалните му показания твърдения и заявява, че казва истината.

Същите факти всеки от свидетелите изнася в показанията си и при разпити, извършени по изисканите и приложени прокурорски преписки № 25952/2017 г., № 32716/2017 г. и № 01796/2017 г. на Софийска районна прокуратура. Единствено при извършване на очна ставка между Р. П. И. и Г. О. Н. на 9.07.2018 г. по преписка № 25952/2017 г. на Софийска районна прокуратура Р. П. И. признава, че след инцидента видяла, че има табели с надписи, които не може да цитира.

В показанията си разпитаният в настоящото производство свидетел Н. П. Т., дежурен полицай на територията на Националния исторически музей в деня на инцидента поддържа, че имало табели с надпис „не преминавай“, но не помни дали е имало заграждения между алеята и експонатите в лапидариума.

Свидетелят Б. А. Т., разпитан в настоящото производство, поддържа в показанията си, че по време на инцидента, бил в магазина към музея, за да закупи сувенири във връзка със служебно посещение. Чул суматоха, видял струпване на хора – имало група деца, една или две госпожи, които обгрижвали дете и служители на музея. Казали му, че вече е извикана линейка за детето. Направило му впечатление, че експонатите не били заградени, за разлика от лятото на 2023 г., когато завел собствените си деца в музея и имало тънко въже или синджир.

От посочените свидетели незаинтересувани от изхода на спора са Н. П. Т. и Б. А. Т.. Р. П. И. е отговаряла за безопасността на децата като ръководител на детската група при проведеното мероприятие като част от ваканционната програма, а В. Д. П. и Г. О. Н. са били служители на ответника, а и срещу тях майката на ищеца Радиана Б. е подала сигнал за извършено престъпление по чл. 290 НК във връзка със свидетелските им показания в първоинстанционното производство, по който е образувана преписка № 1796/2018 г. на Софийска районна прокуратура. Показанията на тези заинтересовани свидетели съдът цени само доколкото изнесеното в тях се подкрепя от показанията на двамата незаинтересовани свидетели.

Показанията на свидетеля Т., че е имало предупредителни табели с надписи „не преминавай“ се подкрепят и от показанията на В. П. и Г. Н., а и Р. И. е заявила на 9.07.2018 г. при извършената очна ставка с Г. Н. по прокурорската преписка, че е имало табели, макар да не помни надписите, а това опровергава показанията й, че не е имало никакви предупреждения. Не се установява обаче експонатите в лапидариума да са били оградени с предпазни вериги или въжета, които да са ограничавали достъпа до тях от алеята, по която е преминавала групата деца. Свидетелят Т. е категоричен, че ограждения не е имало по времето на инцидента. Свидетелят Т. не помни дали е имало такива, въпреки сравнително подробните му спомени за това как е бил уведомен за инцидента, от къде е бил преведен до мястото, как е заварил детето и една от учителките с него, как отишъл да посрещне линейката и се върнал до мястото с нея, колко време отнело да дойде линейката, което се явява индиция в подкрепа на изнесеното от свидетеля Т., че в действителност са липсвали преградни ограждения.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушана при второто въззивно разглеждане на делото, се установява, че понастоящем зоната на лапидариума е оградена със синджири със съответна информация на закачени на тях табели „не преминавай“, а вътре в зоната са поставени табели „не пипайте експонатите“, като зоната на експонираните движими културни ценности е в близост до фасадата на сградата и в страни от пешеходната зона, така, че двете не се сместват. Налице е и хоризонтално сигнализиране, като алеята за движение на посетителите е оформена със сиви павета, а зоната на движимите културни ценности е отделена визуално с бели дребни камъчета (каквото визуално отделяне е имало и по време на процесния инцидент, видно от показанията на свидетеля Т., който е достигнал до мястото на инцидента, излизайки през прозореца на една сграда и стъпвайки между експонатите на камъчета).

В позитивната нормативна уредба съществуват специални правила относно условията и реда за представяне на културни ценности и относно консервацията и реставрацията на движими културни ценности, целящи опазването на самите културни ценности, но не и специални правила за осигуряване безопасност на посетителите на постоянните или временни експозиции на културни ценности.

В настоящия случай към датата на инцидента външната експозиция от движими културни ценности е била обезопасена с визуална сигнализация (алеята за пешеходци е оформена със сиви павета, а зоната на лапидариума с бели камъчета), както и с табели с надписи „не преминавай“ и „не пипайте експонатите“. Липсвала е съществуващата понастоящем преграда от синджири, закачени на метални колчета, отделяща алеята за пешеходци от зоната на лапидариума. Служителите на музея са били наясно с необходимостта от такава преграда. Това се установява от показанията на свидетеля Т., който при събиране на гласните доказателства пред първоинстанционния съд заявява, че лично е участвал при поставяне на преградата в началото на месец юни 2017 г., тъй като в края на месец май 2017 г. започнали да идват много деца и свидетелят забелязал, че поставените табели са недостатъчни. Макар съдът да не кредитира показанията на свидетеля относно момента, в който са поставени загражденията, от тях се установява, че още преди инцидента служителите на ответника са били наясно, че е необходимо допълнително обезопасяване.

С оглед горните изводи, установени са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника Национален исторически музей за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от М. Н. С. от травматични увреждания: фрактура в диафиазната част на дясната бедрена кост в резултат на паднала върху него каменна стела, част от външна експозиция от движими културни ценности, която не е била обезопасена в достатъчна степен, така че да се предотврати безпрепятстван достъп до експонатите.

Доводът на ответника в отговора на исковата молба, че е налице неизпълнение на задълженията на ръководителите на групата, които са придружавали децата и е трябвало да следят те да спазват правилата при посещението в музея, е неотносим към изхода на спора, доколкото се установи, че непозволеното увреждане е настъпило и в резултат на неизпълнение задълженията на служители на музея да обезопасят достъпа до експонираните в лапидариума движими културни ценности. Касае се за възражение за съпричиняване на увреждането и от друго лице. Нормата на чл. 53 ЗЗД урежда в тази хипотеза солидарна отговорност на лицата, причинили увреждането спрямо пострадалия от деликта. Следователно независимо дали и поведението на други лица е в причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат, ищецът има право да търси цялото обезщетение от ответника.

За определяне размера на компесаторното обезщетение за неимуществени вреди от значение е и обстоятелството дали е настъпило пълно възстановяване без други последици от травматичното увреждане.

На настоящия етап от производството е спорно и дали е настъпило пълно възстановяване на ищеца от травматичното увреждане. Заключението на изслушаната в първоинстанционното производство медицинска експертиза е, че е настъпило пълно възстановяване. При извършена образна диагностика през месец ноември 2023 г. е установена асиметрия на таза – по-ниско разположена лява половина, по-къс ляв фемур и подбедрици с еднаква дължина; ес-образна сколиоза на гръбначен стълб – надясно р.м. Тн9, наляво Л2 с аксиална ротация, подчертани гръдна кифоза и лумбална лордоза. От писменото заключение на изслушаната пред настоящия съдебен състав експертиза и устните обяснения на вещото лице се установява, че понастоящем дясната бедрена кост на ищеца е с 1.87 см. по-дълга от лявата (обикновено разлика до 2 см се толерира добре от пациентите и те нямат оплаквания). Оздравителния процес на фрактурата е завършен напълно, но при деца подобен свръхрастеж на засегната кост е характерен поради увеличаване на кръвоснабдяването в засегнатите зони с цел подпомагане на оздравителния процес. Този процес не може да се предвиди или избегне, не е задължително да настъпи и може да се установи, когато вече има по-съществена разлика в дължината на двата крайника. При ходене без стелки походката на ищеца е накуцваща, а при корекция на разликата със стелки походката е нормална. Понастоящем не може да се каже дали това състояние е трайно, тъй като детето е с незавършен растеж и е възможно да настъпят промени в едната или другата посока (подобряване или влошаване). В писменото си заключение вещото лице посочва, че сколиозата в поясния отдел е възможно да е резултат от разликата в дължината на долните крайници и по-малко вероятно е да бъде идеопатична юношеска сколиоза (за разлика от сколиозата в областта на гръдния отдел). В устните си обяснения вещото лице разяснява, че изкривяването в гръдната област няма връзка с травмата, но изкривяването в поясната област е странично изкривяване, което е компенсаторно на наклона на таза, така че то е във връзка с разликата в дължината на долните крайници, доказана с рентгенологично изследване.

Експертното заключение е изготвено въз основа на наличната медицинска документация и след преглед на ищеца и отразява специалните знания на лекаря, специалист по ортопедия и травматология и е обосновано. Макар извода на вещото лице, че удължаването на бедрената кост на десния долен крайник в сравнение с дължината на лявата бедрена кост и сколиозата в поясната област на гръбначния стълб са в причинна връзка с фрактурата, получена при процесния инцидент, да е оспорен от процесуалния представител на ответника, по делото не е проведено насрещно доказване, поради което съдът възприема експертното заключение.

Относно начинът по който ищецът е преживял травмата, съдът отчита показанията на свидетеля Н. С. С., баща на ищеца, депозирани в съдебно заседание на 14.12.2017 г. – когато отишъл в болницата М. бил в шокова зала, не го виждал но го чувал да плаче; видял го в отделението, но преди това му били сложили пълна упойка за наместване на коста, тъй като болката е силна; М. казал, че не е добре, изглеждал изтощен, боляло го и му било лошо; до операцията кракът бил в екстенция, давали му болкоустопокояващи, но го боляло от всяко мърдане и от самата екстенция. След изписване от болницата свидетелят в продължение на десет дни помагал на сина си за всичко (вдигал го и го носил); детето се страхувало и го боляло. Започнали раздвижване с големи убеждения – учил се да се движи с патерици, но се страхувал и постоянно искал баща му да е до него. Отнело два месеца, за да започне да ходи без патерици, като постоянно питал дали ще може отново да ходи. От инцидента останали и психически последици – ходи с майка му и с баба му постоянно, не иска да остава сам; не иска да ходи на извънучилищни мероприятия; родителите му купили колело, но се страхува да го кара, да не падне и да не му стане нещо на крачето; до училище ходи с придружител; преди инцидента се качвал на пързалки и катерушки, карал тротинетка, но сега го е страх да прави това, за да не падне.

Отчитайки възрастта на ищеца към датата на инцидента – почти на 9 години – с неукрепнала психика, силните болки, които е търпял през първото денонощие до операцията и в началния период на възстановяване, умерени до слаби в края на тримесечния период; неудобството от десетте дни на постелен режим, през който за всяка своя нужда е следвало да бъде пренасян на ръце и на двата месеца, през които се е придвижвал с помощта на патерици; останалите от оперативната интервенция белези; страховите изживявания, които са останали и след зарастване на фрактурата и раздвижването като са променили ежедневието му и поради които е спрял с игрите, които обичал преди това, както и че в резултат на травмата дясната подбедрица е израснала с 1.87 см повече от лявата, а предизвиканият от това наклон на таза е довел до сколиоза в поясната област, като когато походката не се регулира със стелки е налице накуцване, което неминуемо влияе на начина на живот на ищеца, който вече е на петнадесет години, а също и неясната понастоящем прогноза дали констатираното понастоящем състояние е трайно или ще настъпи подобрение или влошаване, съдът счита, че компенсаторното обезщетение по чл. 50 ЗЗД следва да бъде определено на сумата 55 000 лв.

С оглед наведеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, определеното обезщетение следва да бъде намалено. С т. 7 на ППВС № 17 от 18.XI.1963 г. е разяснено, че от значение е наличието на причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина и затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпването на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно. Установено е, че след приключване заниманията в детския център на територията на Националния исторически музей, на децата били организирани игри на алеята покрай лапидариума, като инцидентът станал след приключването им, докато групата се оттегляла по алеята към изхода на музея. В края на групата свидетелката Р. П. И. снима друго дете, когато ищецът М. Н. С. отива до каменния експонат, който впоследствие пада върху крака му. Преди посещението в музея на децата е било обяснено, че не трябва да се отделят от групата и трябва да се движат групово с ръководителя. Ищецът се е отклонил от ръководителя на групата, преминал е между разположените в лапидариума експонати и е отишъл до каменната стела. Това му поведение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което и обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 50 %.

След прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото от ответника обезщетение е в размер на 27 500 лв. Искът е предявен за 25 000 лв. и следва да бъде уважен изцяло. Върху дължимото обезщетение следва да се присъди и законната лихва от датата на деликта. Неоснователно е позоваването от страна на ответника на Тълкувателно решение № 28 от 16.03.1971 г. по гр. д. № 6/1971 г., ОСГК на ВС, съгласно което държавно учреждение дължи 6 % лихва върху задължения възникнали по силата на чл. 49 ЗЗД. Това тълкуване е дадено въз основа на отменена нормативна уредба, която е предвиждала, че държавните учреждения плащат по-ниска лихва върху задълженията си към граждани – равна на лихвата, която дължи Държавна спестовна каса по безсрочни влогове при поискване, като разясненията са, че върху задълженията за обезщетяване вреди от непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД се дължи законната към този момент лихва от 6 %, а не по-ниската лихва от 3 % до 1.01.1971 г. и 2 % след тази дата. Следователно тълкуването е не, че принципно се дължи законна лихва върху дължимо от държавно учреждение обезщетение за непозволено увреждане в размер на 6 %, а че се дължи лихва в размер на законната.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. Следва да се присъди сумата 2286.90 лв., представляващи заплатена държавна такса за първоинстанционното и първото въззивно производство и разноски за експертизи в първоинстанционното и настоящото производство.

Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение както следва: 3000 лв. за първоинстанционното производство и 2000 лв. за първото въззивно производство. Възражението на ответника за прекомерност за адвокатското възнаграждение е основателно. Преценката за съразмерност на разноските за адвокатско възнаграждение, които изгубилата делото страна следва да възстанови, е обусловена единствено от фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на съдебния процес и ангажираността на адвоката с извършване на процесуални действия и вложените за това време и труд. В случая единственото безспорно обстоятелство е било относно механизма на настъпване на увреждането. Ответникът е навел множество възражения, които обуславят по-голяма фактическа и правна сложност на спора, включително и в процеса на събиране и преценка на доказателствата. Първоинстанционното производство е приключило в кратък срок и в едно съдебно заседание. Това обуславя намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение наполовина или се дължи сумата 1500 лв. В първото въззивно производство е изготвена мотивирана въззивна жалба, като ответникът е поддържал всички възражения срещу иска, а процесуалното представителство е осъществено и в две съдебни заседание, поради което заплатеното за това производство адвокатско възнаграждение следва да се намали от 2000 лв. на 1500 лв. Общо ответникът следва да възстанови на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.

За първото касационно производство, второто въззивно производство и за настоящото производство на ищеца е осъществено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Възражението на ответника, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 38 ЗІА, поради което на адвоката не се дължи възнаграждение е неоснователно. Адвокат Б. осъществява процесуално представителство на първоначално малолетния, а понастоящем непълнолетен ищец, който все още е учащ и неработоспособен и липсват данни да има собствени доходи. Обстоятелството, че неговата майка, чрез която е действал като малолетен, е заплатила адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и първото въззивно производство не променя обстоятелството, че самият ищец е от категорията лица по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

И в трите инстанционни производства (първо касационно, второ въззивно и настоящото касационно и производство по същество на спора) ответникът е поддържал всички свои възражения срещу основателността на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, на които процесуалния представител на ищеца е подавал мотивирани отговори, В проиводствата са проведени общо пет съдебни заседания, като са извършвани и действия по проверка и събиране на доказателства, поради което фактическата им и правна сложност и времетраенето и обема на извършените процесуални действия обосновава определяне възнаграждение на адвокат Б. в размер на 1200 лв. за първото касационно производство; 1500 лв. за второто въззивно производство и 2000 лв. за настоящото производство, включващо произнасяне по касационната жалба на ответника и отмяна на въззивното решение и разглеждане на спора по същество след събиране на доказателства в две съдебни заседания. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Б. общо 4700 лв. възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Национален исторически музей, седалище гр. София, район "Витоша", кв. "Бояна", ул. "Витошко лале" № 16 да заплати на М. Н. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 7, ап. 3, действащ със съгласието на своята майка Р. Б. Б., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени в резултат на падане на 15.06.2017 г. на необезопасен експонат (каменна стела), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2017 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Национален исторически музей, седалище гр. София, район "Витоша", кв. "Бояна", ул. "Витошко лале" № 16 да заплати на М. Н. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 7, ап. 3, действащ със съгласието на своята майка Р. Б. Б., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за съдебното производство в общ размер на 5286.90 лв.

ОСЪЖДА Национален исторически музей, седалище гр. София, район "Витоша", кв. "Бояна", ул. "Витошко лале" № 16 да заплати на адвокат Д. Б. – Софийска адвокатска колегия, [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 4700 лв., за оказано безплатно процесуално представителство на М. Н. С., ЕГН [ЕГН] в производствата по гр. д. № 165/2020 г. на ВКС, ІV г. о., гр. д. № 3946/2021 г. на СГС, ІІ-Д въззивен състав и гр. д. № № 3368/2022 г. на ВКС, ІІ г. о.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: