Погасителна давност след прекратяване на изпълнително дело поради перемпция

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е № 50001/05.05.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , в съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при участието на секретаря Кристина Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 791 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 12390 от 25.11.2020 г., постановено по гр. д. № 4645/2019 г., с което Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав е потвърдил решение № 5459/18.07.2019 г., постановено по гр. д. № 10045/2018 г. от СГС, ГО, 19 състав, с което по иск, предявен при условията на чл. 439 ГПК, е приел за установено, че поради изтекла погасителна давност В. В. И. и С. П. И. не дължат на „С.Г.Груп“ ООД сумата от 11 092.65 лв. – главница и сумата от 27 785.87 лв. – договорна лихва, предмет на изпълнителен лист от 01.10.2007 г. по гр. д. № 19302А/07 по описа на СРС, 69 състав.

Решението се обжалва от „С.Г.Груп“ ЕАД /в качеството му на универсален правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД/ с възражения за неправилност. В жалбата се твърди, че съдът погрешно е приложил материалния закон и не е съобразил практиката на ВКС.

С определение № 50022/25.11.2024 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 12390 от 25.11.2020 г. по гр. д. № 4645/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Текла ли е погасителна давност в изпълнителния процес до момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?“; 2. „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“; 3. „Както и дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“

В хода на касационното производство ответниците по жалбата - В. В. И. и С. П. И. са починали, като на основание чл. 227 ГПК съдът е конституирал наследниците им по закон – Д. Т. А., А. С. И. и М. П. С..

В с.з. касаторът поддържа жалбата и по същество прави искане обжалваното въззивно решение да бъде отменено.

Новоконституираните ответници по касационната жалба не изразяват становище.

По повдигнатите въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че отговорите и на трите въпроса се съдържат в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. и в т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Зачитайки задължителното им действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), настоящият състав приема следното: С разрешението по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. се прие, че давността в изпълнителния процес не спира, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Разясненията и даденото с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК разрешение е, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, се запазва принципното положение, установено с ППВС № 3/1980 г. и давност за тези вземания не е текла. Давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., тъй като до обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в него тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия.

Съобразявайки изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че спирането и течението на давността за вземане, предмет на образувано преди 26.06.2015 г. изпълнително дело, следва да се преценява в зависимост от наличието на двете кумулативно посочени в приложимото ППBC № 3/1980 г. предпоставки: да е направено надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземането от кредитора - взискател и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата 26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените условия, ефектът на спирането на давността се преустановява. В тези случаи, новата давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, тъй като до този момент, според постановките на ППВС № 3/1980 г., се прилага чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Това тълкуване отпада с обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за загубило сила. При действието на постановлението, искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и давността се прекъсва с образуването на изпълнително дело. Давността е спряна и не тече, докато е висящ изпълнителният процес, а перемпцията е основание за прекратяване на това процесуално правоотношение.

От изложеното следва, че при изпълнителни дела, които са прекратени (т.е. - не са висящи), включително и поради настъпила перемпция преди 26.06.2015 г., новата давност започва тече от момента на прекратяването им, респ. от изтичането на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от датата 26.06.2015 г., или от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие, тъй като значението на последиците от осъществените факти се преценява с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на тези последици. /в т.см. и решение № 248 от 23.04.2024 г. по гр. д. № 4024/2022 г., ГК, III ГО/.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за неоснователна, поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първостепенния съд, като е препратил към тях. Приел е, че на 01.10.2007 г. е бил издаден, на основание чл. 237 ГПК /1952г. /отм./, изпълнителен лист по гр. д. № 19302А/2007 г. по описа на СРС, 69 състав, по силата на който В. В. И. и С. П. И. са били осъдени да заплатят солидарно на „Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД посочените в изпълнителния лист суми. Съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.03.2018 г., „Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД като цедент е прехвърлил на „С.Г.Груп“ ООД като цесионер своите вземания по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 19392А/2007 г., като от приложените два броя уведомления е прието, че длъжниците са били уведомени за извършеното прехвърляне. Съдът е приел, че по изпълнителния лист от 01.10.2007 г. е било образувано изп. д. № 798 от 2007 г. по описа на ЧСИ Н. М.. Приел е, че последното предприето валидно изпълнително действие е било инициирано на 15.09.2011 г., поради което е направил извод, че изпълнителното производство следва да се счита прекратено по право на 15.09.2013 г. Посочил е, че от последното изпълнително действие е започнала да тече погасителна давност, която е три годишна, тъй като процесното вземане е издадено на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./, като определението на съда се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Поради това е направил извод, че считано от 15.09.2011 г. е започнала да тече три годишната погасителна давност, която е изтекла на 15.09.2014 г. Посочил е, че по делото няма данни в този срок да са били налице основания за спиране, респ. прекъсване на този давностен срок. Допълнил е, че новото изпълнително производство е било образувано едва на 02.04.2018 г. – т.е. около три години след погасяването по давност на вземанията, основани на процесния по делото изпълнителен лист. В заключение е приел за основателни предявените отрицателни установителни искове, че длъжниците не дължат на взискателя посочените суми.

Въззивният съд е заключил, че за изпълнителни дела прекратени към 26.06.2015г. срокът на новата давност по чл. 117, ал.1 ЗЗД следва да се брои от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие.

С оглед отговора на правния въпрос, съдържащ се във формираната задължителна практика на ВКС, приетото от въззивния съд, че за изпълнителни дела, прекратени към 26.06.2015г., срокът на новата давност по чл. 117, ал.1 ЗЗД следва да се брои от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие е неправилно. Но като краен резултат решението на въззивния съд е правилно.

В конкретния случай изпълнително дело № 798/2007 г. по описа на ЧСИ Н. М. е образувано на 05.10.2007 г., т.е. преди 26 юни 2015 г. Правилно въззивният съд е посочил, че тъй като първото изпълнително производство е образувано преди приемането на ТР № 2/26.06.2015 г., в случая следва да се съобразят постановките на ППВС № 3/1980 г. относно течението на давностния срок. По делото е безспорно установено, че последното изпълнително действие е от дата: 14.09.2011 г. След тази дата и до 02.04.2018 г. взискателят не е правил искания за никакви изпълнителни действия и такива не са предприемани от ЧСИ. При това положение, с оглед бездействието на взискателя, изпълнителното производство се е прекратило по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 14.09.2013 г. След като е било осъществено основанието по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК взискателят не е правил искане за нов изпълнителен способ, поради което към 26.06.2015 г. изпълнителното дело не е било висящо. Съгласно постановките на приложимото за разглеждания период ППВС № 3/1980 г., давност не тече докато е висящ изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Перемпцията е основание екс леге за прекратяване на изпълнителния процес съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която, когато в продължение на 2 години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, изпълнителното производство се прекратява. В този момент се преустановява ефектът на спирането на давността и новата давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело. Този извод е в съответствие и със смисъла на приетото с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК разрешение, че „докато е траел изпълнителният процес“ за вземания по образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК изпълнителни дела, давност не е текла.

От изложеното следва, че след като изпълнителното производство по първото дело се е прекратило по право на 14.09.2013 г., то от този момент е започнал да тече нов давностен срок. Същият е три годишен и е изтекъл на 14.09.2016 г. Кредиторът е поискал извършването на изпълнителни действия след този срок, когато по негова молба, на 02.04.2018 г. е образувано второто изпълнително дело. Тези действия нямат правен ефект и не са могли да прекъснат давност, която вече е изтекла.

Предвид изложеното, предявените искове за установяване погасяването на вземанията по давност са основателни и следва да бъдат уважени така, както е процедирал въззивният съд с постановеното от него решение, с което е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са уважени. Неоснователно е възражението на касатора, че новата давност е петгодишна, а не тригодишна. В настоящия случай изпълнителният лист е издаден по реда на чл. 242 вр. чл. 237, б. „з“ ГПК (отм.) въз основа на несъдебно изпълнително основание, като постановеното от съда определение по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Правните последици на акта нямат последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Поради това срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, а именно три годишна /съгласно чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ/. Ето защо разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД в настоящия случай не намира приложение /в този смисъл решение № 94 от 27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.

Предявените отрицателни установителни искове са основателни. Касационната инстанция следва да остави в сила обжалваното решение - въззивният съд е достигнал до същия краен извод.

При този изход на спора пред касационната инстанция, право на разноски имат ответниците по касационната жалба, но те не са направили искане за присъждане на разноски.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12390 от 25.11.2020г., постановено по гр. д. № 4645/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение № 5459/18.07.2019 г., постановено по гр. д. № 10045/2018 г., с което по иск, предявен при условията на чл. 439 ГПК, СГС, ГО, 19 състав е приел за установено, че поради изтекла погасителна давност В. В. И. и С. П. И. /починали в хода на процеса и на основание чл. 227 ГПК заменени с наследниците им по закон - Д. Т. А., А. С. И. и М. П. С./ не дължат на „С.Г.Груп“ ООД сумата от 11 092.65 лв. – главница и сумата от 27 785.87 лв. – договорна лихва, предмет на изпълнителен лист от 01.10.2007 г. по гр. д. № 19302А/07 по описа на СРС, 69 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.