Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2023

Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение за ползване на имот

Върховен касационен съд · 08 Декември 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Осъдени лица искат отмяна на влязло в сила решение, с което са задължени да освободят апартамент и да платят обезщетение за ползването му. Те представят последващ нотариален акт за прехвърляне на имота и твърдят, че предходна продажба е била привидна. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като новият документ не променя изводите по делото и не доказва симулация.

Какво приема съдът

Ново писмено доказателство е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само ако се отнася до съществени за изхода на спора факти и само по себе си може да доведе до различно решение, а не ако просто препраща към други евентуални доказателства.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениенови писмени доказателстваправо на ползванепривидност на сделкапредаване на владение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 216

гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 3373/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 24912/30.06.2023 г. на М. М. Г. и Л. Г. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1143 от 21.11.2022 г. по в. гр. д. № 1305/2022 г. на Бургаския окръжен съд.

Молителите считат, че е налице ново писмено доказателство- нот. акт № 383/31.03.2023 г. за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение, с който Р. С. И. е прехвърлил на ищците П. Г. Д. и В. Г. Д. правото на собственост върху процесния апартамент, от което се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са им били известни по време на процеса, а именно предоставяне на парични заеми в общ размер на 86 170 лв., в периода от 27.07.2020 г. до 06.04.2022 г., от ищците на приобретателя на процесния имот по силата на договор за продажба от 02.08.2019 г. Р. С. И., от които може да се направи категоричен извод, че сключената с нот. акт № 113/02.08.2019 г. сделка е нищожна, тъй като е привидна /симулативна/. С оглед на това искат отмяната на постановеното решение.

Ответниците по молбата за отмяна П. Г. Д. и В. Г. Д. считат същата за процесуално недопустима, респ. за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С посоченото решение е потвърдено решение № 1346 от 23.06.2022 г. по гр. д. № 7163/2021 г. на Бургаския районен съд, с което по предявените от П. Г. Д. и В. Г. Д. против молителите искове с правна квалификация чл. 108 ЗС е признато за установено, че ищците са носители на вещното право на ползване върху описания в решението недвижим имот /апартамент/, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с административен адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 1, и ответниците са осъдени да им предадат владението върху него. Със същото решение всеки от двамата ответници е осъден да заплати на всеки от двамата ищци сумата 1578,80 лв. - обезщетение за ползването на имота за периода от 23.05.2020 г. до 11.10.2021 г., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2021 г.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство и първата ответница са братя и сестра, а вторият ответник е неин син. С договор за дарение, обективиран в нот. акт № 156/1983 г., ищците са придобили от родителите им правото на собственост върху процесния апартамент, а с нот. акт № 113/2019 г. са го продали на Р. С. И., като са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота, в който живеят двамата ответници без основание /възражението на същите за изтекла в тяхна полза придобивна давност е прието за неоснователно/. Предвид това предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД са уважени.

Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Първата хипотеза изисква наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти, т. е. факти, които не са могли да бъдат включени в делото, тъй като страната не е знаела за тяхното съществуване по време на неговата висящност.

Фактическият състав на втората хипотеза изисква да са налице новооткрити ли новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липса на тези документи. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т. е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване.

В случая представеното с молбата за отмяна новосъздадено писмено доказателство – договор от 31.03.2023 г., обективиран в нот. акт № 383/2023 г., по силата на който Р. С. И. е прехвърлил на ответниците по молбата за отмяна правото на собственост върху процесния апартамент вместо изпълнение на негово парично задължение в общ размер 86 170 лв., произтичащо от единадесет договора за заем, сключени между тях в периода от 27.07.2020 г. - 06.04.2022 г., не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Тези договори за заем, дори да бяха представени по време на висящността на спора, с нищо не биха променили крайните изводи на съда за основателност на предявените искове, тъй като от тях не би могло да се направи извод, че сключеният с нот. акт № 113/2019 г. договор за покупко-продажба е привиден, и поради това същите са неотносими към делото. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК новият документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, тоест да се отнася до релевантни за изхода на спора обстоятелства, а не да доказва, че са налице други доказателства, от които евентуално те биха могли да се установят /в този смисъл са дадените в т. 4 на ППВС № 2/1977 г. разяснения/.

С оглед изложеното молбата за отмяна следва се остави без уважение.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК молителите следва да заплатят на ответниците по молбата сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 1700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

Р Е Ш И :

О с т а в я без уважение молбата на М. М. Г. и Л. Г. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1143 от 21.11.2022 г. по в. гр. д. № 1305/2022 г. на Бургаския окръжен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

О с ъ ж д а М. М. Г. и Л. Г. Д. от [населено място] да заплатят на П. Г. Д. и В. Г. Д. от [населено място] сумата 1700 лв./хиляда и седемстотин лева/ разноски.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.