Придобивна давност при реституиран имот и действия за прекъсването ѝ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50047

гр. София, 11.09.2023 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2680 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила от И. Н. Б., представляван от адв. В. Т., касационна жалба срещу решение № 463 от 04.04.2022 год., постановено по въззивно гр. д. № 2542/2021 год. по описа на Софийски апелативен съд. С него, след отмяна на първоинстанционното решение от 11.05.2021 год. по гр. д. № 17187/2018 год. на Софийски градски съд, са уважени предявените от В. И. С., Б. К. Б., П. Р. Б. и М. П. Б. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо И. Н. Б., че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ *-* с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-739/21.11.2017 год. на изп. д-р на АГКК, в кв. 38 по плана на [населено място], м. „В. С.“ с площ от 675 кв. м., а по скица за поземлен имот № *-*/11.06.2019 год. на АГКК с площ от 557 кв. м., при граници: от изток – имот с пл. № *, от юг – имот с пл. № *, от запад – имот с пл. № * и от север – [улица], а по нотариален акт № 101/22.06.2005 год. при съседи: улица, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*, и ответникът е осъден да им предаде владението върху описания имот.

С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 50103 от 15.03.2023 год. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване при наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност. Същата е обоснована с констатацията за превратно приложение на закона, разкриващо съществени нарушения на логическите правила при прилагане института на придобивната давност по чл. 70 ЗС, както и по отношение изводите на въззивния съд за настъпване на реституционния ефект на ЗВСОНИ към 23.03.2012 год., с признаване правото на собственост на ищците с влязло в сила съдебно решение, докогато е прието, че давност срещу тях не е могла да тече, както и на основание спирането ѝ по отношение на имоти, частна държавна и общинска собственост до обявяването на противоконституционността на параграф 1, ал. 1 ЗД на ЗС и на параграф 2 от ЗР на ЗИ на ЗС с решението на КС № 3/24.02.2022 год.

Според касатора въззивното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В открито съдебно заседание пълномощниците му адв. Т. и адв. П. поддържат, че разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС е изтълкувана превратно до степен, в която настъпилият транслативен ефект е условие за установяване на добросъвестно владение по чл. 79, ал. 2 ЗС. Поддържат становище за това, че към 2005 год. имотът вече е бил частна собственост, тъй като реституционният ефект по ЗВСОНИ настъпва още през 1992 год. с влизане в сила на закона – ex lege. Следователно по отношение на него не се прилага мораториумът за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост.

Адв. Л., в качеството на пълномощник на ищците, изразява съгласие с оплакването за неправилност на мотивите относно приложението на института на придобивната давност. Поддържа обаче, че към момента на формирането на правното основание на ответника доверителите му вече са били вписали искова молба за установяване на реституционните им права, което обстоятелство смята, че опорочава владението.

Държавата, конституирана като трето лице – помагач, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, не взема становище.

Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:

За да обосноват претенцията си, ищците се позовават на наследствено правоприемство и реституция при предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ. Установено е по делото, че с влязло в сила решение на 23.03.2012 год., постановено по гр. д. № 1689/2007 год. на Софийски градски съд, ищците са признати за собственици по отношение на Държавата и Столична община на три недвижими имота, сред които и процесният. Последното станало повод за деактуване на имотите от актовите книги за държавна собственост съгласно заповед № РД-57-052/22.05.2014 год. на областния управител. В подкрепа на тези обстоятелства са представени съответните писмени документи, като изслушаното пред първоинстанционния съд вещо лице дава заключение, че ПИ с идентификатор *** представлява част както от описания имот в решението на Софийски градски съд от 2012 год., така и от посочения в заповедта на областния управител.

В отговора на исковата молба И. Б. заявява, че е придобил спорния имот по силата на възмездна сделка, обективирана в нотариален акт № 101 от 22.06.2005 год., том III, рег. № 11474, дело № 427 на нотариус И. Д.. Владее същия спокойно и необезпокоявано от момента на закупуването му. В тази връзка заявява и възражение за изтекла в негова полза придобивна давност чрез упражняване на добросъвестно владение за период от повече от тринадесет години. Изтъква, че постановеното съдебно решение в полза на ищците и деактуването на имота не създава в тяхна полза права, каквито вече са възникнали заради наличието на законовото положение за възстановяване на права със самото влизане на ЗВСОНИ в сила през 1992 год. В подкрепа на този извод цитира чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 год./ и Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 год. на ВКС по тълк. д. № 10/ 2012 год., ОСГК.

Предвид изложеното, за произнасянето по предмета на спора, е безпредметно да се изследват и обсъждат подробно елементите от фактическия състав на реституцията по ЗВСОНИ. Същият следва да бъде разрешен на плоскостта на релевираното възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответника.

В случая, при обсъждане на този въпрос, въззивният съд приема, че ответникът не е придобил собствеността върху имота по силата на горепосочената правна сделка от 2005 год., защото праводателката му не е била собственик. Това рефлектирало и върху характера на владението, като според съдебния състав ответникът е недобросъвестен владелец, който не владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик. Впоследствие са развити аргументи, че давност не е могла да тече до 23.03.2012 год., когато е признато правото на собственост на ищците с влязъл в сила съдебен акт, защото от този момент те разполагали с възможността да се защитят чрез иск. Освен това, въз основа на представените доказателства за образувани досъдебни производства срещу ответника през 2013 год. е прието, че владението вече е било опорочено, доколкото в този момент същият разбрал за правата на ищците. На последно място като довод е изтъкнат и установеният мораториум с пар. 1 от ЗР на ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006 год./ за придобиване по давност на имоти частна държавна и общинска собственост – до влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 1689/2007 год. на Софийски градски съд на 23.03.2012 год. за признаване на ищците за собственици на имота по силата на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ въззивният съд приема, че имотът е бил частна държавна собственост.

Така изложените съображения са неправилни и наведените срещу тях оплаквания на касатора следва да бъдат споделени като обосновани и основателни. Възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ настъпва по право, с влизане в сила на закона, от който момент отпада легитимиращото действие на акта за държавна собственост и за защитата й не е необходимо провеждане на административна процедура, нито пък възстановеният имот да е нанесен в плана /в този смисъл решение № 86 от 15.06.2011 год. на ВКС по гр. д. № 722/2010 год., ВКС, ІІ г. о., решение № 22 от 21.02.2012 год. на ВКС по гр. д. № 693/2011 год., ІІ г. о. решение № 179 от 20.04.2011 год. по гр. д. № 563/2010 год., І г. о./. Съгласно приетото в Решение № 45 от 23.02.2015 год. по гр. д. № 4732/2014 год. І г. о. на ВКС „нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е въведена с цел да се защитят правата на бившите собственици в процеса на реституиране на имотите им, като се предвиди, че изтеклата до този момент /до 21.11.1997 год./ придобивна давност за такива имоти се заличава с обратна сила, по принципа, че срещу онзи, който не може да води иск, давност не тече. По изрична разпоредба на закона нормата се прилага само за възстановяването по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, към което съдебната практика трайно се придържа. В този смисъл е и ТР № 10/2012 год. на ОСГК на ВКС. Ако имотът, който се обхваща от посочените закони, е възстановен преди датата на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, давността от момента на възстановяването до 21 ноември 1997 год. не се зачита. Ако имотът е възстановен след тази дата, давността започва да тече от момента на възстановяването“. В този смисъл и решение № 226 от 01.11.2011 год. на ВКС по гр. д. № 441/2011 год., ІІ г. о. и много др.

В случая касаторът, ответник релевира възражение за изтекла придобивна давност от 22.06.2005 год., когато е осъществена придобивната сделка по нот. акт № 101/2005 год. до датата на подаване на исковата молба на 10.07.2018 год., в който период няма основание да се откаже приложението на разпоредбите на ЗС, касаещи института на придобивната давност. Сделката е изповядана под формата на нотариален акт, който не страда от никакви пороци. Праводателката на ответника Л. К. се е легитимирала като собственик въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от 2002 год. и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по замяна с имот, включен в блока на ТКЗС от 14.03.1986 год. Съгласно представеното писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Л.“, И. Б. е декларирал имота като съсобствен с неговата съпруга на 21.07.2005 год. Установено е от представените приходни ордери и че същият е заплащал данъци за имота. Дадените от свидетелката Ж. /съсед от източната страна на спорния поземлен имот/ показания също свидетелстват, че Б. е придобил имота някъде 2004-2005 год. Според нея той не посещава често имота, но знае за уговорка между него и свидетеля Д. да му се поддържа имота. Твърди, че не е виждала други хора в имота на Б.. Така изложените обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Д. /също съсед/, който признава, че почиства и коси имота по молба на Б., както и че е участвал при възстановяването на оградата му около 2013 год., която помни, че съществува още от 2004 год. Достъпът се осъществява чрез катинар, а ключове от него имат Б. и самият свидетел. Така дадените показания съответстват на твърденията на ответника Б., както и се потвърждават от съвкупния анализ на всички представени по делото писмени доказателства. В тази насока свидетелства още представената нотариална покана от Б. до „Г. Инвест“ ООД, датирана 11.07.2008 год., с която се иска дружеството да преустанови действията по увреждане на имота /изразяващи се в нарушаване целостта на съществуващата ограда/, както и да заплати обезщетение. Приложена е и разписка за изплащането на сума в размер на 800 евро. Известно противоречие се констатира единствено с оглед показанията на свидетелката С. – дъщеря на ищцата В. С.. Поради това, преценени при условията на чл. 172 ГПК, показанията ѝ не следва да бъдат кредитирани в частта им относно стопанисването на имота през процесния период.

За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно /според теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие/. Въз основа на изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че И. Б. е влязъл във владение на имота с придобиване на фактическата му власт въз основа на сключения договор за неговата покупко-продажба от 22.06.2005 год. След този момент той е извършвал редица действия, които недвусмислено и явно демонстрират намерението му да свои имота за себе си. След като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху недвижим имот, предполага се до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато, до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота /решение № 330 от 28.11.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1519/2010 год., II г. о./. В случая няма данни владението да е изгубвано, нито давността да е прекъсвана преди подаване на исковата молба по настоящото дело /10.07.2018 год./. Давностният срок на владение се прекъсва само с определени, изрично посочени от закона действия /чл. 84 ЗС вр. чл. 116 ЗЗД/. Подаването на жалби и сигнали до прокуратурата от страна на ищците не представляват такива действия и поради това не водят до смущаване на владението /в този смисъл и решение № 376 от 12.03.2013 год. на ВКС по гр. д. № 260/2012 год., I г. о./.

Определянето на характера на владението /добросъвестно или не/ в случая е изцяло ирелевантно, тъй като ответникът доказва успешно упражняването на владение за период повече от 13 години, с оглед на което са изпълнени изискванията за придобиване на процесния имот включително в хипотезата на основанието по чл. 79, ал. 1 ЗС. Поради тази причина настоящият съдебен състав не обсъжда релевираните възражения от ищците за опорочаване на владението, тъй като тяхната основателност не би довела до различен изход на конкретния правен спор, в т. ч. и доводът за противопоставимост на съдебното решение от 2012 год. поради наличие на вписана искова молба към датата на осъществяване на придобивната сделка на ответника. По делото не е твърдян такъв факт, нито има доказателства за вписване на исковата молба на ищците, предявена срещу трети лица /тази по гр. д. № 1689 от 2007 год. СГС/.

По тези съображения противопоставеното от касатора в качеството му на ответник по исковете за собственост възражение за изтекла придобивна давност в периода от сключване на сделката до предявяване на исковете е основателно. Въззивното решение следва да се отмени като неправилно, а предявените искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

С касационната си жалба И. Б. е поискал да му бъдат присъдени разноски за трите съдебни инстанции. Съгласно представените в хода на производството списъци, договори за правна помощ и съдействие, фактури и платежни нареждания, общият им размер възлиза на 7 404,19 лева., която сума следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 463 от 04.04.2022 год. по въззивно гр. д. № 2542/ 2021 год. на Софийски апелативен съд и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. И. С. с ЕГН [ЕГН], Б. К. Б. с ЕГН [ЕГН], П. Р. Б. с ЕГН [ЕГН] и М. П. Б. с ЕГН [ЕГН] искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо И. Н. Б. с ЕГН [ЕГН], че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ *-* с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-739/ 21.11.2017 год. на изп. д-р на АГКК, в кв. 38 по плана на [населено място], м. „В. С.“ с площ от 675 кв. м., а по скица за поземлен имот № *-*/11.06.2019 год. на АГКК с площ от 557 кв. м., при граници: от изток – имот с пл. № *, от юг – имот с пл. № *, от запад – имот с пл. № * и от север – [улица], а по нотариален акт № 101/22.06.2005 год. при съседи: улица, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*, както и за осъждане на ответника да им предаде владението върху описания имот.

ОСЪЖДА В. И. С. с ЕГН [ЕГН], Б. К. Б. с ЕГН [ЕГН], П. Р. Б. с ЕГН [ЕГН] и М. П. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на И. Н. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата 7 404,19 лева, сторени съдебни разноски пред трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: