Законосъобразност на дисциплинарно уволнение при нарушения на касовата дисциплина

Текстът на акта

Ключови фрази

- 9 -

РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. София 21.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 09.10.2019 (девети ноември две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател : Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4197 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 115 112/05.09.2018 година (подадена по пощата на 03.09.2018 година), подадена от „Летище София” ЕАД [населено място], против решение № 5079/25.07.2018 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 10 771/2017 година.

С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 113 632/09.05.2017 година, поправено с решение № 118 378/13.05.2017 година, двете на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 81-ви състав, постановени по гр. д. № 26 858/2016 година, с което уважени предявените срещу „Летище София” ЕАД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на А. Д. Д., извършено със заповед №25/25.03.2016 година на изпълнителния директор на „Летище София” ЕАД [населено място], от длъжността „продавач-консултант І и ІІ ниво” в отдел ТОУГ, сектор „Магазини”, дирекция „Търговска”, като Д. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а „Летище София” ЕАД [населено място] е осъдено да й заплати сумата от 5952.48 лева, представляваща обезщетите обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 25.03.2016 година до 25.09.2016 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 19.05.2016 година до окончателното изплащане.

В подадената от „Летище София” ЕАД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу него от А. Д. Д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени.

Ответницата по касационната жалба А. Д. Д. е подала отговор на същата с вх. № 143 103/02.11.2018 година, с който е изразила становище, че жалбата е неоснователна, поради което е поискано оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея решение.

„Летище София” ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 01.08.2018 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 115 112/05.09.2018 година, като е подадена по пощата на 03.09.2019 година, а 01.09.2018 година и 02.09.2018 година са неприсъствени дни. Поради това и с оглед разпоредбите на (л. 62, ал. 2 от ГПК и на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 585/10.07.2019 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това как се преценява тежестта на нарушението, с оглед възложената трудова функция на работника или служителя и с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, когато трудовата функция изисква една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие, а осъществяващия тази дейност работник или служител е длъжен при изпълнение на задълженията си да престира поведение, при което да полага, съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа, отчитайки характера на дейността и статута на дружеството работодател. По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ГК, ІV г. о. намира, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят трябва да прецени тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника или служителя. За определяне на тежестта на нарушението от значение е значимостта на неизпълненото задължение като конкретно деяние, с оглед на трудовите функции на работника или служителя и доколко то сочи за оказано от работодателя по-високо доверие, съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение-доколкото такива биха могли да възникнат за работодателя и доколко те са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е неправилно по следните съображения:

Съставът на Софийски градски съд е приел, че по делото не било спорно, а се установявало и от събраните писмени доказателства, че считано от 12.01.2007 година между страните съществувало валидно трудово правоотношение, по което към датата на уволнението Д. заемала длъжността „продавач-консултант І и ІІ ниво” в отдел ТОУГ, сектор „Магазини”, дирекция „Търговска”. Със заповед № 25/25.03.2016 година на изпълнителния директор на „Летище София” ЕАД [населено място] на Д. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, на основание чл. 187, т. 3, т.- 7, т. 8 и т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, като било констатирано прекратяването на трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 195, ал. 2 от КТ. Заповедта била връчена на Д. на 25.03.2016 година, поради което трудовоправното й отношение следвало да се счита прекратено от тази дата. От събраните по делото доказателства било видно, че работодателят бил изискал писмени обяснения от Д., което били дадени от на 14.03.2016 година, след което издал мотивирана писмена заповед, индивидуализираща обективните и субективните признаци на извършените според него дисциплинарни нарушения, като наложил наказанието в рамките на установените в КТ преклузивни срокове. От формална страна заповедта била законосъобразно издадена, тъй като при налагането на дисциплинарното наказание работодателят бил спазил императивните изисквания на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ.

Според мотивите на заповедта наказанието било наложено за това, че на 25.01.2016 година Д. била извършила нарушения на трудовата дисциплина, установени от работодателя при преглед на запис от видео наблюдението на камера № 119 в магазин „Заминаване“ на Терминал 1 за часовия диапазон от 17. 27 часа до 17. 45 часа на 25.01.2016 година: 1) „извършена продажба на три стека цигари, която не фигурирала в програмната система „САТИС“; стойността на покупката и рестото се изчислявали с електронен калкулатор; клиентът заплащал в британски лири; не му бил предоставен касов бон“; 2) „допълнително маркиране на 1 стек цигари „Victory Gold DP“; стойността на покупката се изчислявала с електронен калкулатор; клиентът заплащал в британски лири, а в системата било отразено плащане в лева; не му бил предоставен касов бон“; и 3) „в часовия диапазон от 17. 27 часа до 17. 45 часа се установявало системно непредоставяне на касов бон на клиентите“. В мотивите на заповедта било прието и че Д. грубо е погазила трудовата дисциплина, като е нарушила основни трудови задължения по чл. 126, т .4, т. 5, т. 9, т. 10 и т. 13 от КТ, а именно: да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество, да спазва техническите и технологическите правила, да бъде лоялна към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие, да спазва вътрешните правила и да изпълнява всички други задължения. Основанието, обосновало издаването на заповедта за дисциплинарно наказание, видно от мотивите на същата, било извършването от страна на Д. на дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3 КТ“; по чл. 187, т. 7 от КТ, по чл. 187, т. 8 от КТ и по чл. 187, т. 10 от КТ.

Освен това съставът на Софийски градски съд е приел, че съвкупният анализ на събрания в процеса доказателствен материал обосновавал извод, че описаните в заповедта действия, съответно бездействия, квалифицирани от работодателя-„Летище София” ЕАД [населено място] като извършени от Д. дисциплинарни нарушения, не могат да бъдат подведени под диспозицията на цитираните нормативни разпоредби и съответно-да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 186 от КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл. 187 от КТ, в който били посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна отговорност. Липсвали доказателства, че тези действия, съответно бездействия на А. Д. Д., представлявали виновно неизпълнение на трудовите задължения от нейна страна, както и че същата действително е имала описаното в заповедта недобросъвестно и непрофесионално поведение.

Въззивният съд е посочил, че безпротиворечиво се установявало, че използваната от „Летище София” ЕАД [населено място] в магазина на Терминал 1, в който е работила Д., програмна система „САТИС” имала недостатъци и правела много грешки, като било възможно системата изобщо да не издаде касов бон. Имало случаи, при които системата изчиствала дадена покупка и не я отразявала-маркирали се няколко продукта, но всички изчезвали от екрана или отивали в „незатворени бележки“. Тези грешки се дължали на недостатък на самата система и на организацията на работа, с които ръководството на дружеството било запознато и които след уволнението на Д., а и след други уволнения били променени. Освен това естеството на извършваната в магазина работа предполагало допускането на ежедневни грешки, а сочените от работодателя действия дори не представлявали грешки, а начин на работа при определени ситуации. Тези ситуации били свързани най-вече с това, че в определени моменти полетите се струпвали наведнъж, работата била съсредоточена в определени часове, в които се струпвали много пътници, които трябвало да бъдат обслужени в магазина. Възможно било плащането да се извърши в една валута, а продажбата да е отразена в друга. Това се случвало на всички продавачи в магазина, като това било забранено едва след уволнението на Д.. По време на работа всички ползвали калкулатори. Към датата на извършване на посочените от работодателя грешки нямало писмени заповеди в тази връзка. Според приложената по делото от страна на „Летище София” ЕАД [населено място] заповед, съдържаща забрана за превалутиране, била издадена на 02.02.2016 година, т.е. след процесния случай от 25.01.2016 година, поради което и не можело да се приеме, че Д. била нарушила издадена от работодателя писмена заповед в този смисъл.

С оглед събраните доказателства, се налагал извод, че от страна на „Летище София” ЕАД [населено място] не са били предприети мерки за овладяване недостатъците и несъвършенството на програмната система в магазина, в който е работила А. Д. Д., за да бъде невъзможно допускането на „много грешки“ или на грешки, каквито са констатирани при прегледа на записа от видео наблюдение от 25.01.2016 година, въз основа на който именно е предприета процесната дисциплинарна процедура. Действително разпоредбите на Наредба Н-18 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти с фискални устройства, и на действащата при ответника Инструкция за организация на работата в магазините (утвърдена през 2012 година), изисквали длъжностното лице-касиер да регистрира и отчита извършените продажби в търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка (касов бон), като това следвало и от включените в длъжностната характеристика на длъжността на А. Д. Д., утвърдена от изпълнителния директор на „Летище София” ЕАД [населено място] през март 2014 година, основни трудови функции и задължения (маркира всяка стока на касата и информира клиентите за цената и равностойността й в съответната валута на плащане, както и за актуалния обменен курс в момента на покупката; задължително издава касова бележка и я предава на клиента заедно с дължимото ресто; работи внимателно и отговорно с наличните валути и пари в брой; спазва правилата и наредбите на фирмата по всички процедури, свързани с касовите операции; носи отговорност за касовата наличност и други), но недостатъците и несъвършенството на използваната от „Летище София” ЕАД [населено място] програмна система „САТИС”, предпоставящи извършването на много грешки от най-различно естество при регистриране на продажбите и издаването на касови бонове в магазина не можели да бъдат отнесени във вреда на служителите, изпълняващи дейности по търговско обслужване на пътниците (клиенти в магазина) и работещи с тази програмна система, поради което и не можело да се приеме в случая, че посочените нарушения могат да бъдат квалифицирани като „виновно неизпълнение на трудовите им задължения“ по смисъла на чл. 186 от КТ. Този извод не се опровергавал и от приетото като неоспорено от страните заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, извършена въз основа на оглед на запис на оптичен диск за осъществено на 25.01.2016 година видео наблюдение чрез камера № 119 в магазин „Заминаване“ на Терминал 1 за часовия диапазон от 17. 27 часа до 17. 45 часа, съдържащо констатации, че за заснетия от камерата период от около 17 минути Д. е обслужила 15 клиента, закупили голямо количество стоки-стекове цигари, бутилки алкохол и шоколад, като за по-голяма част от покупките издала касови бонове, с изключение на покупките на двама от клиентите. Въпреки че не бил посочен в т. 3 на заповедта броят на клиентите, на които не бил предоставен касов бон в часовия диапазон от 17 минути на 25.01.2016 година, въз основа на приетото като неоспорено от страните експертно заключение, възприето от съда като обективно и компетентно дадено, се установявало, че такъв касов бон не е издаден в два от случаите, което, дори това да се дължало не на недостатък на системата за отчитане на покупките, а на недобросъвестно поведение на А. Д. Д., не можело да бъде квалифицирано като „системни нарушения на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като, за да е системно, следвало да е осъществено най-малко три пъти, в какъвто смисъл била установената по приложението на цитираната норма константна практика на ВКС Съобразяването на цитираното експертно заключение обосновавало извод, че съвкупно нарушенията по т. 1 и т. 2 от заповедта (за неиздаването на касов бон на двама клиенти в магазина, заплатили покупките с британски лири) в действителност изпълвали съдържанието на нарушението по т. 3 от заповедта, определено като „системно непредоставяне на касов бон на клиентите в часовия диапазон от 17. 27 часа до 17. 45 часа“, които по преценка на въззивният съд не представлявало системни нарушения на трудовите задължения по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Теорията и практиката възприемали наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина (визирани в чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ), когато работникът/служителят бил извършил три или повече нарушения. Предвид забраната по чл. 189, ал. 2 от КТ, системност имало, когато и трите нарушения все още не са санкционирани или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 от КТ. За наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ съставомерна била както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да било изпълнено условието-работникът/ служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред.

Според състава на Софийски градски съд при установената по делото фактическа и правна обстановка не можело да се приеме, че Д. е извършила посочените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения по чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 от КТ, субсумирани от работодателя като „системни нарушения на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ и че тези нарушения са извършени виновно, както изисквала нормата на чл. 186 от КТ. Дори описаното в заповедта поведение на А. Д. Д., което не било съобразено с действащата Наредба Н-18 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти с фискални устройства и с действащата при „Летище София” ЕАД [населено място] за организация на работата в магазините (утвърдена през 2012 година), да се приеме за укоримо, преценено съобразно критериите по чл. 186 от КТ (включващ изискване за наличието на вина) и чл. 189, ал. 1 от КТ (тежест на нарушението; обстоятелства, при които е било извършено; поведение на служителя), според въззивния съд не можело да обоснове налагането на най-тежкото по степен дисциплинарно наказание „уволнение“. Затова дисциплинарната отговорност на А. Д. Д. била ангажирана за извършването на действия, които дори да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 186 от КТ и чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 от КТ, не били безспорно установени при условията на пълно доказване от страна на „Летище София” ЕАД [населено място], като не била отчетена от дисциплинарно-наказващия орган и тежестта на нарушенията по смисъла на чл. 189, ал. 1 от КТ. При това положение наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” се явявало незаконно и като такова следвало да бъде отменено.

Както е установил съставът на Софийски градски съд със заповед № 25/25.03.2016 година на изпълнителния директор на „Летище София” ЕАД [населено място] на А. Д. Д. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, на основание чл. 187, т. 3, т.- 7, т. 8 и т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, като трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 195, ал. 2 от КТ. Дисциплинарното наказание било наложено за това, че на 25.01.2016 година Д. била извършила нарушения на трудовата дисциплина, установени от работодателя при преглед на запис от видео наблюдението на камера № 119 в магазин „Заминаване“ на Терминал 1 за часовия диапазон от 17. 27 часа до 17. 45 часа на 25.01.2016 година, а именно:

1) „извършена продажба на три стека цигари, която не фигурирала в програмната система „САТИС“; стойността на покупката и рестото се изчислявали с електронен калкулатор; клиентът заплащал в британски лири; не му бил предоставен касов бон“;

2) „допълнително маркиране на 1 стек цигари „Victory Gold DP“; стойността на покупката се изчислявала с електронен калкулатор; клиентът заплащал в британски лири, а в системата било отразено плащане в лева; не му бил предоставен касов бон“; и

3) „в часовия диапазон от 17. 27 часа до 17. 45 часа се установявало системно непредоставяне на касов бон на клиентите“.

Във връзка с мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание въззивният съд правилно е приел, че описаното в точка трета от заповедта не представлява самостоятелно дисциплинарно нарушение на Д.. За целия часовия диапазон от 17. 27 часа до 17. 45 часа, за който работодателят е извършил проверката наблюденията от която са залегнали в заповедта за налагане на дисциплинарното нарушение действително са констатирани само два случая, в които Д. не е издала касов бон. Тези два случая са тези, описани в точка първа и втора на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Действително извън тези два случая са констатирани други случаи, при които касовия бон е бил издаден, но не е бил предоставян на клиентите, при покупката, а е оставал на касовия апарат. В тези случаи не може да бъде прието, че е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на Д., тъй като същата е издавала касов бон за извършената покупка, а получаването му от клиентите зависи от тяхната воля. Затова за тези случаи на Д. не може да бъде наложено дисциплинарно наказание. Що се отнася до двата случая, при които не е издаден касов бон, но същите първо не покриван изискването за системност (три или повече от три пъти) и второ представляват част от други самостоятелни дисциплинарни нарушения, за които също се налага дисциплинарно наказание. След като едно действие е включено в съвкупност от няколко такива и се налага дисциплинарно наказание за съвкупността, то не може да се налага и друго такова наказание за същото действие като самостоятелно нарушение, тъй като се нарушава принципа за еднократност на наказанието, установен с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от КТ.

По отношение на описаните в точка първа и втора от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание то трябва да се има предвид, че от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, извършена въз основа на оглед на запис на оптичен диск за осъществено на 25.01.2016 година видео наблюдение чрез камера № 119 в магазин „Заминаване“ на Терминал 1, че в 17. 30 часа Д. е извършила продажба на три стека цигари, като ги маркира с електронен четец, подава ги на клиента, след което чука на монитора, а под тезгяха до картовия четец започва да извършва действия наподобяващи натискането на клавиши на предмет, който наподобява калкулатор, след това клиентът подава банкнотите, а Д. връща ресто, като на касовия апарат няма касов бон. Впоследствие в 17. 31 часа Д. извършва продажба на четири стека цигари, които маркира и дава на клиента. Следва дълго изчакване от нейна страна след което тя повдига електронния четец и маркира стока извън обхвата на камерата, след което извършва действия наподобяващи натискането на калкулатор (както при предшестващата продажба). Клиентът заплаща с банкноти и подава такива допълнително, а Д. връща ресто, като на касовия апарат няма касов бон.

С оглед на горното описаното в точка втора от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяние трябва да се преценява като дисциплинарно нарушение. Видно от описаното в заповедта клиентът е извършвал плащането на закупената стока в британски лири, а в системата било отразено плащане в български лева. В тази връзка Д. твърди, че към този момент е нямала задължение да приключи сметката във валутата, в която е платено. Според показанията на разпитаната по делото свидетелка Т. И. А., която е била пряк ръководител на Д. било възможно плащането да се извърши в една валута, а продажбата да бъде отразена в друга. Такова превалутиране се случвало на всички магазинери в магазина, като било забранено изрично едва след уволнението на Д.. От показанията на разпитания по делото свидетел П. З. З., който е служител на „Летище София” ЕАД [населено място], се установява че системата допуска извършването на превалутиране, като обаче е имало забрана за това издадена от самия свидетел. Същият обаче не е помнел кога точно е станало това, а по делото е представена писмена заповед в тази насока от 02.02.2016 година, което е след посочената в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание дата на извършване на нарушението. Подобно превалутиране (заплащане на стоката в една валута и отразяването й в счетоводната система в друга валута) обаче създава възможност за разминаване в данните от системата и фактическата наличност в касата. Възможно е в края на деня, при съпоставка на наличността с данните от системата, да бъде отчетена липса от една валута и излишък от друга валута, като липсата може да бъде покрита със средства на служителя, който да получи излишъка. Самото неиздаване на касов бон представлява дисциплинарно нарушение на Д., а що се отнася до допълнителното маркиране на стока то това може да се разглежда като такова ако стоката не е предадена на купувача. В последния случай купувачът заплаща маркираната стока, но не я получава и се създава възможност трето лице да я получи без да заплати стойността й или пък да бъде прикрита допусната от служителя липса, което представлява злоупотреба с доверието на работодателя и уронва доброто му име. По делото няма данни Д. да е предала допълнително маркираната стока на купувача, поради което трябва да се приеме, че тя извършила описаното в точка втора от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушение.

Доказано е извършването и на описаното в точка първа от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушение. Неотчитането на продажбата в системата на продавача създава възможност да присвояването на цената, което води до ощетяването на работодателя. Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Б. Н. Н. по отношение на системата е имало постъпили жалби, като един от недостатъците й е била възможността да изпраща стоки в „незатворени бележки“. Вследствие на тези жалби са били организирани срещи за преодоляване на констатираните недостатъци. След това свидетелката е излязла в отпуск по майчинство и не знае дали е направено нещо в тази връзка. Показанията на тази свидетелка се отнасят за период отпреди дисциплинарното нарушение на Д., поради което не могат да установят състоянието на системата към този момент. Свидетелката Т. И. А. също излага твърдения за грешки в системата, като според нея тя изчиствала дадена покупка и не я отразявала-маркирали се няколко продукта, но всички изчезвали от екрана или отивали в „незатворени бележки“. Тези грешки де дължали на работата на самата система и на организацията на работата, като ръководството на „Летище София” ЕАД [населено място] било запознато с тях. Касае се обаче до принципни недостатъци на системата, които биха освободили А. Д. Д. от отговорност за извършеното дисциплинарно нарушение само ако се установи, че те са се проявили в конкретния случай, за което по делото няма данни.

С оглед на горното по делото е доказано, че А. Д. Д. е извършила нарушенията описани в точка първа и втора от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, като уволнението ще е законосъобразно, ако двете нарушения или само едното от тях обосновават налагането му. В случая се касае до две нарушения на съществени задължения на А. Д. Д.. Всяко едно от тях преценено самостоятелно и независимо от другото не може да обуслови дисциплинарното нарушение на Д.. Това би било така и в случаите, когато периодът между двете нарушения е значителен. В случая обаче това не е така, а двете нарушения са извършени едно след друго, в непродължителен период от време, което преценено заедно с тежестта на нарушението и характера на неизпълнените задължения обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.

От горното следва, че предявените А. Д. Д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени. Това налага отмяна на обжалваното решение на Софийски градски съд и постановяването на ново, с което посочените искове да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода да делото А. Д. Д. ще трябва да заплати на „Летище София” ЕАД [населено място] сумата от 1592.00 лева разноски по делото за всички съдебни инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5079/25.07.2018 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 10 771/2017 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Д. Д. от [населено място],[жк], [улица], с ЕГН [ЕГН] против „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ” ЕАД [населено място], [улица] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаването за незаконно и като такова за отмяната на уволнението й, извършено със заповед №25/25.03.2016 година на изпълнителния директор на „Летище София” ЕАД [населено място], от длъжността „продавач-консултант І и ІІ ниво” в отдел ТОУГ, сектор „Магазини”, дирекция „Търговска”, както и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждането на „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ” ЕАД [населено място], [улица] да й заплати сумата от 5952.48 лева, представляваща обезщетите обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 25.03.2016 година до 25.09.2016 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 19.05.2016 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А. Д. Д. от [населено място],[жк], [улица], с ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ” ЕАД [населено място], [улица] сумата от 1592.00 лева разноски по делото за всички съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.