Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2025

Отхвърляне на молба за отмяна на решение за законност на уволнение

Върховен касационен съд · 04 Март 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Уволнена служителка иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което исковете ѝ срещу уволнението са отхвърлени. Тя представя ново вписване в регистъра на НОИ и съдебно решение по осигурителен спор, удостоверяващи правото ѝ на болнични към датата на уволнението. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като вписването не опровергава факта, че служителката е била на работа и не е уведомила работодателя за започнал отпуск, което изключва закрилата при уволнение.

Какво приема съдът

Нововъзникнали обстоятелства и доказателства за право на обезщетение от НОИ за временна неработоспособност нямат съществено значение за трудовия спор, щом закрилата при уволнение е неприложима поради реално явяване на работа и неуведомяване на работодателя за ползване на отпуск.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на решениезакрила при уволнениеболничен листвременна неработоспособностпрекомерно адвокатско възнаграждение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 128

гр.София, 06.03.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

седемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

при секретаря Теодора Ставрева и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1817/ 2024 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на И. М. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд № 39/ 08.07.2021 г. по гр.д.№ 406/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Пирдопски районен съд от 14.04.2021 г. по гр.д.№ 273 /2020 г. и по този начин са отхвърлени като неоснователни предявените от И. Б. против „Ер ликид България“ ЕООД, гр.Пирдоп, искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл.225 ал.1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 19/ 21.05.2020 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър покупки/ продажби“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение в размер 32 480,40 лева за период 28.05.-28.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска.

Молителката основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на твърдения за наличие на нововъзникнало обстоятелство – вписване в „официалния“ регистър на НОИ, извършено на 11.05.2023 г. – и на новосъздадено писмено доказателство /справка за това вписване/. По–конкретно според нея по отношение на „Ер ликид България“ ЕООД били издадени задължителни предписания от инспектор в ТП на НОИ София – област за упражняване на правата на И. Б. като осигурено лице за периода 27.05.2020 г. – 27.06.2020 г. Тези предписания били оспорени от „Ер ликид България“ ЕООД по съдебен ред, но оспорването било отхвърлено с влязло в сила решение на Административен съд София - област по адм.д.№ 10 /2023 г. Въз основа на това решение в официалния регистър на НОИ било отразено обстоятелството, че на 27.05.2020 г. И. Б. е била в отпуск поради временна неработоспособност и затова й се дължи обезщетение. С влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд № 39/ 08.07.2021 г. по гр.д.№ 406/ 2021 г. обаче исковете и за отмяна на уволнение, за възстановяване на заемната длъжност и за заплащане на обезщетение били отхвърлени с решаващ мотив, че на 27.05.2020 г. И. Б. не била започнала ползването на разрешен й отпуск поради временна неработоспособност. Това ново обстоятелство, удостоверено в новосъздадено писмено доказателство, според молителката дава основание влязлото в сила решение да бъде отменено.

Ответната страна „Ер ликид България“ ЕООД оспорва молбата като поддържа, че молителката е изложила единствено твърдения за разрешаване на данъчно-осигурителен спор между страните по делото. Това бил въпрос, който няма нищо общо с трудовия спор, разрешен с влязлото в сила решение. Претендира, че няма основание за отмяна на влязлото в сила решение и моли молбата да бъде отхвърлена.

Върховният касационен съд намира, че подадената молба е допустима, но неоснователна.

Исковото производство по гр.д.№ 273/ 2020 г. на Пирдопски районен съд е образувано въз основа на молба, подадена на 27.07.2020 г. от пълномощник на ищцата И. М. Б. против „Ер ликид България“ ЕООД, предявени са искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Б., извършено със заповед № 19/ 21.05.2020 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър покупки/ продажби“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение в размер 32 480,40 лева. С решение от 14.04.2021 г. съдът отхвърлил исковете. По жалба на ищцата срещу това решение е образувано пред Софийски окръжен съд гр.д.№ 406/ 2021 г., по което е издадено решението, чиято отмяна се претендира в настоящето производство. С него обжалваният акт на първоинстанционния съд е потвърден по следните съображения: ищцата е заемала при ответника по силата на трудов договор № 199/ 27.02.2019 г. длъжността “Мениджър покупки/Продажби“; тази длъжност била единствена в предприятието на ответника; на 7 май 2020 г. ищцата изпратила писмо на работодателя, с което оттеглила намерението си да подаде официално предизвестие на основание чл.326 ал.4 КТ и поискала обезщетение в размер на 12 брутни заплати при прекратяване на договора; на 27.05.2020 г. ищцата била на работното си място, разменила мейл – кореспонденция с представляващия работодателя и на същата дата била уволнена поради съкращаване на щата. Съдът отхвърлил довода на ищцата, че уволнението е незаконно, тъй като тя се е ползвала към момента на извършването му от закрилата на чл.333 ал.1 т.3 КТ, като посочил, че тази закрила важи само ако работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Щом ищцата е била на работа на 27.05.2020 г. - датата на издаване на болничния лист и не се отзовала на поканата на работодателя да представи доказателства с оглед евентуална закрила по чл.333 КТ, тя не се ползвала от закрила при уволнение.

На 21.10.2022 г. контролен орган на ТП на НОИ София-окръг издал до „Ер ликид България“ ЕООД задължителни предписания да подаде коректни данни за работните дни на И. Б. за периода 01.05.2020 г. – 31.07.2020 г. и да представи данни с удостоверение Приложение № 9 по болничен лист № Е20201367673 за период 27.05.2020 г. – 27.06.2020 г. Работодателят оспорил това предписание първо по административен, а после и по съдебен ред, но с влязло в сила решение на Административен съд София - област по адм.д.№ 10 /2023 г. оспорването било отхвърлено. Съдът намерил за безспорно, че за сметка на работодателя на молителката е изплатено обезщетение по реда на чл.222 КТ за периода 28.05.2020 - 26.06.2021. Посочил, че към датата на възникване на осигурителния риск временна неработоспособност по болничен лист № Е20201367673 И. Б. е имала качеството осигурено лице, защото трудовият й договор е прекратен на 27.05.2020 г. в края на работния ден, но считано от следващия ден - от 28.05.2020 г. Следователно тя е имала право на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20201367673 за периода от 27.05.2020 г. до 27.06.2020 г. Въз основа на решението на административния съд в регистъра на НОИ е отразено, че за периода 27.05.2020 г- 27.06.2020 г. молителката е била временно неработоспособна.

Видно от изложеното, твърдяното от молителката ново обстоятелство – вписване в регистъра на НОИ, че на 27.05.2020 г. е била временно неработоспособна – няма отношение към решаващите съображения на въззивния съд във влязлото в сила решение, според които И. Б. не се е ползвала от закрила при уволнение по чл.333 ал.1 т.3 КТ. Основанието, поради което тази закрила е счетена за неприложима, не е обстоятелството, че на дата 27.05.2020 г. ищцата не е била временно неработоспособна. Напротив, съдът е зачел издаденият болничен лист от посочената дата. Основанието, поради което е счел закрилата за неприложима, е обстоятелството, че на същата дата ищцата е била на работното си място и не е уведомила работодателя, че и е разрешен отпуск поради временна неработоспособност. Това е причината, поради която тя не се ползва от закрила при извършеното уволнение и по отношение на тази причина каквито и да е записвания в регистъра на НОИ са ирелевантни. Още повече, че записът е извършен въз основа на съдебно решение, което единствено постановява, че за конкретната дата – 27.05.2020 г – И. Б. има право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност от работодателя. То не разрешава никакъв друг спор между страните.

Поради това твърдяното от молителката ново обстоятелство не е „от съществено значение за делото“ по смисъла на т.1 от ал.1 чл.303 ГПК и не обуславя отмяната на влязлото в сила решение. Молбата следва да бъде отхвърлена, като ответната страна има право на разноските по делото. Същата е представила доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер 3 802,12 лв с ДДС, а молителката е направила възражение по чл.78 ал.5 ГПК. Съдът намира това възражение за основателно. Процесуалният представител на ответната страна е изготвил отговор срещу първоначалната и уточнителната молба и се е явил в съдебно заседание с продължителност пет минути. Спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, затова платеното възнаграждение е прекомерно с оглед обема извършената работа. Съдът счита, че с оглед този обем възнаграждение от 2 000 лв с ДДС е достатъчно, затова само тази сума следва да се присъди.

По изложените съображения Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. М. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд № 39/ 08.07.2021 г. по гр.д.№ 406/ 2021 г.

ОСЪЖДА И. М. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на „Ер ликид България“ ЕООД, ЕИК 130059799, гр.Пирдоп 2070, 2 000 лв /две хиляди лева/ разноски за настоящето производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.