Действителност на пълномощно, заверено извън кантората на нотариуса

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 413
ГР. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 24.04.2024 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1554/23 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на П. Л. и В. Л. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна/ОС/ по гр.д. №2187/22 г.. С обжалваното решение са уважени предявените от С. С. срещу касаторите искове, както следва: 1. по чл.44, вр. с чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД - за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно №3770/29.05.12 г., с което Д. С. упълномощил ответницата да продаде/ дари или замени описания в решението недвижим имот, поради липса на форма на осн. чл.590, ал.1, вр. с чл.580, т.1 и чл.576 ГПК и 2. по чл.42, ал.2 ЗЗД – за обявяване недействителността на договор за продажба на недвижим имот по нот. акт №41/12 г., от 29.05.12 г., с който ответницата П. Л. , като пълномощник на Д. С., продала имота на себе си, поради липса на представителна власт, до размер на наследствената на ищеца 1/2 ид. част от имота. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното от касаторите противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – р. по гр.д. №4157/21 г. на трето г.о., по правния въпрос: Дали непосочването на часа и мястото на нотариалното удостоверяване води до нищожност на нотариалното действие, когато заверката на подпис и съдържание на пълномощното е извършена извън кантората на нотариуса?
В касационната жалба се сочат и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон, прави се искане решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение за отхвърляне на двата разгледани иска.
Ответникът по жалба С. С. я оспорва като неоснователна по изложени в писмен отговор съображения.
ВКС, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: В цитираното при допускане на обжалването р. на ВКС по гр.д. №4157/21 г. на трето г.о.е прието, че чл. 590, ал. 1 ГПК препраща към чл. 580, т. 1 ГПК (идентични с чл. 472 и чл. 476, б. „а“ ГПК (отм.), която разпоредба изисква задължително да се отбелязват годината, месеца и деня, а когато е необходимо – и часа и мястото на удостоверяването. Часът на удостоверяването се отбелязва, когато това би могло да има значение за правното действие на акта, както е например при завещанията, а отбелязване на мястото е необходимо с оглед преценка дали нотариусът е действал в рамките на своя териториален район. Когато удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса е необходимо да се отбележи населеното място, а ако то е недостатъчно за преценка на местната компетентност – и общината. Посочването на населеното място, без точния адрес, в пълномощното е достатъчно, за да се установи, че действието е извършено в района на действие на нотариуса. ВКС споделя приетото в това решение, постановено въз основа на посочената в него по-стара практика.
По същество на жалбата: Въззивният съд е приел за установено от данните по делото, че удостоверяването на подписа и съдържанието на пълномощното е извършено извън нотариалната канцелария, без посочване на часа и конкретното място на извършване на действието. На осн. чл.590, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.580, т.1 ГПК едновременното нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа, който следва да съдържа годината, месеца, деня, а когато е необходимо – часа и мястото на издаването му. В случая посочването на часа и мястото е необходимо по см. на закона, защото нотариалното удостоверяване се извършва в хипотезата на изключението по чл.573, ал.3 ГПК, вън от канцеларията на нотариуса, при посочените в разпоредбата предпоставки. В чл.576 ГПК е посочено, че нотариалното действие е нищожно, когато при извършването му е нарушено императивното изискване на чл.580, т.1 ГПК, както е в случая. Упълномощителната сделка е нищожна поради липса на предписаната от закона форма, установена в чл.37, ал.2, вр. с чл.18 ЗЗД и изискваща нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя и съдържанието на пълномощното, извършени едновременно. Затова и искът по чл.42, ал.2 ЗЗД е основателен и е уважен до размер на 1/2 ид.ч. от продадения имот.
Тези изводи на въззивния съд са незаконосъобразни, с оглед приетото в цитираната по –горе практика на ВКС по приложението на закона: с пълномощното №3770/29.05.12 г., Д. С. А. упълномощил ответницата П. Л. да продаде описания по делото и в решението негов недв. имот в [населено място], общ. В., обл. В.. Удостоверяването на съдържанието на пълномощното и подписа на упълномощителя Д. А. е извършено извън нотариалната кантора, съобразно изрично посоченото в печата за заверка, от помощник –нотариус по заместване Ат. Т., при нотариус с район РС - Варна О. Ш., с рег. №147. На същата дата ответницата, като пълномощник на Д. А., съобразно цитираното в нот. акт пълномощно, продала имота на себе си с договор по нот. акт №.../... г. на нотариус З. А., с район на действие РС – П.. Д. А. починал на 17.06.12 г. в [населено място] и оставил за наследници ищеца Ст. С. и отв. П. Л., негови деца.
В исковата молба се твърди и от показанията на св. А. Т. и П. Т. се установява, че нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощното са извършени в дома на ответницата в [населено място], където баща й живял до смъртта си. На печата е посочено населеното място – [населено място], без точния адрес, но това е напълно достатъчно в случая за преценка на компетентността на нотариуса по см. на чл.573, ал.1 ГПК да извърши нотариалното удостоверяване на съдържанието и подписа на пълномощното. В случая посочването на часа не е необходимо, защото няма значение за правното действие на акта. Затова решаващият извод на въззивния съд за уважаване на исковете – нарушаване на чл.580, т.1 ГПК, което води до нищожност на нотариалното действие на осн. чл.576 ГПК, и до липса на форма по см. на чл.26, ал.2 ЗЗД, е незаконосъобразен.
Жалбата е основателна – въззивното решение е неправилно- незаконосъобразно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново за отхвърляне на исковете по чл.44, вр. с чл.26, ал.2,пр.3 ЗЗД и чл.42, ал.2 ЗЗД. Делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на евентуално предявените искове по чл.40 ЗЗД и чл.42, ал.2 ЗЗД, за обявяване нищожността на продажбата поради сключването й във вреда на представлявания и поради извършването й извън учредената представителна власт в посочената с исковата молба част.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2187/22 г. от 22.11.22 г. , с което са уважени иск по чл.44, вр. с чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД - за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно №3770/29.05.12 г., с което Д. С. А. упълномощил ответницата П. Д. Л. да продаде/ дари или замени описания в решението недвижим имот, поради липса на форма, на осн. чл.590, ал.1, вр. с чл.580, т.1 и чл.576 ГПК, и иск по чл.42, ал.2 ЗЗД – за обявяване недействителността на договор за продажба на недвижим имот по нот. акт №.../... г., от 29.05.12 г., с който ответницата П. Л., като пълномощник на Д. А., продала имота сама на себе си, поради липса на представителна власт, до размер на наследствената на ищеца 1/2 ид. част от имота, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на С. Д. С. срещу П. Д. Л. по чл.44, вр. с чл.26, ал.2 ЗЗД - за прогласяване, поради липса на форма на осн. чл.590, вр. с чл.580,т.1 и чл.576 ГПК, на нищожността на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно №3770/29.05.12 г., с което Д. С. А. упълномощил ответницата П. Д. Л. да продаде/ дари или замени негов недвижим имот –.../парцел № .... в кв.3 с площ от 1050 кв.м., ведно с построения в него навес / селскостопанска постройка/ по плана на [населено място], [населено място], общ. В.;2/2390 кв.м. от парцел № ..., .. в кв... по плана на [населено място], общ. В., обл. В..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на С. Д. С. срещу П. Д. Л. и В. Т. Л. по чл.42, ал.2 ЗЗД- за обявяване поради липса на представителна власт на недействителността на договор за продажба на недвижим имот по нот. акт №../.. г., от 29.05.12 г., с който ответницата П. Л., като пълномощник на Д. А., продала описания по-горе имот сама на себе си, до размер на наследствената на ищеца 1/2 ид. част от имота.
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за разглеждане на евентуалните искове по чл.40 ЗЗД / за обявяване нищожността на продажбата като сключена във вреда на представлявания/ и чл.42, ал.2 ЗЗД/ за обявяване нищожността на продажбата като сключена извън пределите на учредената представителна власт в посочената от ищеца част/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: