Отмяна на влязло в сила решение при ненадлежно представителство

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

София,, 18.01. 2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3779 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.307 ГПК.

Образувано е по молба на С. И. Д., чрез адв. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 3165/03.10.2022 г. по гр.д. № 3107/2022 г. на Районен съд Пловдив, с което молителката е осъдена да заплати на И. Д. Д., на основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД сумата от 2 700,00 лв., ведно със законната лихва от 02.03.2022 г. до окончателното изплащане, което решение е потвърдено с окончателно въззивно решение № 940 от 03.07.2023 г. по в. гр.д. № 930/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение, тъй като молителката не е била надлежно представлявана в производството пред първата инстанция. Поддържа се, че адв. Й. Д. не е имал надлежна представителна власт по отношение на молителката, тъй като представеното по делото пълномощно не е било подписано от нея, а последната не е го е упълномощавала и устно в открито съдебно заседание.

Ответната страна по молбата – И. Д. Д., чрез пълномощника си адв. Г.-Г. е депозирала отговор, в който поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени изложените в молбата доводи във връзка със соченото основание за отмяна и събраните н настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

На първо място следва да се посочи, че извънинстанционният контрол по глава XXIXV ГПК е приложим само по отношение на влязло в сила решение. Първоинстанционното решение, което е обжалвано и потвърдено от въззивен съд /какъвто е и конкретния случай/, не влиза в сила. Влязло е в сила само въззивното решение /чл.296, т.1 ГПК – като неподлежащо на обжалване/, тъй като то решава спора по същество. Ето защо, в настоящия случай предмет на отмяна е окончателното въззивно решение, а не първоинстанционното решение.

Видно от данните по делото първоинстанционното решение е обжалвано лично от молителката с въззивна жалба, в която са наведени оплаквания относно правната квалификация на иска, като се поддържа, че възражението в този смисъл е направено своевременно в първото по делото заседание от адв. Д., но същото е оставено без уважение. Във въззивното производство молителката е надлежно представлявана от адв. Т., съгласно пълномощно от 24.04.2023 г., представено в първото по делото заседание пред въззивния съд, който е навел оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушение на правото на защита на доверителката му, а именно, че същата не е била надлежно представлявана, но не са направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства в хипотеза на чл.266, ал.3 ГПК. С решение от 03.07.2023 г. по в. гр.д. № 930/2023 г. първоинстанционното решение, с което молителката /ответник по делото/ е осъдена да заплати на ищцата И. И. Г. сумата от 2 700,00 лв. на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 02.03.2022 г. до окончателното изплащане.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато е могла да се яви лично или чрез процесуален представител поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Общото между отменителните основания групирани в чл.303, ал.1, т.5 ГПК е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и поради това не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Целта на основанието за отмяна на атакуваното решение по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е да се гарантира правото на защита на страните в гражданския процес, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по независещи от тях причини.

В конкретния случай изложените от молителката обстоятелства не кореспондират с посочените в нормата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт поради нарушено право на участие. Страната не може да се позовава в молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на нарушения на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд, ако е имала възможност, но не е обжалвала първоинстанционното решение, или ако при обжалването му не е въвела оплакване за процесуално нарушение в предмета на въззивното производство чрез въззивната си жалба и съответно не е поискала извършване на пропуснати процесуални действия, вкл. и чрез ангажиране на доказателства. Въззивната инстанция, макар и действаща при ограниченията на чл.269 ГПК, е втора по ред инстанция по съществото на спора, поради което ако страната не е била надлежно представлявана, т.е. имало е пречка за даване ход на делото в открито съдебно заседание, но въпреки това районният съд е разгледал и решил делото, въззивният съд по оплакване на страната и нарочно искане за извършване на пропуснатите поради това процесуални действия, ще следва да даде възможност те да бъдат извършени във въззивното производство. Ако именно поради това нарушение на първата инстанция, страната не е посочила и представила доказателства, има възможност да попълни доказателствения материал във въззивното производство, като във въззивната жалба, съответно отговора по чл.263, ал.1 ГПК, направи доказателствените си искания, които не е успяла да направи в първата инстанция поради обстоятелството, че не е била ненадлежно представлявана. Недопустимо е по реда на отмяната да се упражняват права, които страната е имала възможност да реализира в рамките на редовния инстанционен контрол. Такъв именно е и настоящия случай. Молителката действително не е била надлежно представлявана в производството пред първоинстанционния съд, доколкото представеното по делото пълномощно за адв. Д. не е било подписано от нея в качеството й на упълномощител, но самата тя е обжалвала решението лично, но във въззивната й жалба не са изложени оплаквания за допуснато от първата инстанция нарушение на правото й на защита и съответно не е поискала извършване на пропуснати процесуални действия. Във връзка със заявеното от процесуалния представител на въззивницата в първото по делото заседание пред въззивния съд, последният е приел, че в действителност е налице допуснато от първата инстанция процесуално нарушение – даване ход на делото въпреки липсата на валидно упълномощаване за адв.Д., но същото не е съществено, защото при събраните по делото доказателства и съответно липсата на искане от страна на въззивницата за извършване на пропуснати процесуални действия, съответно ангажиране на доказателства пред въззивния съд, това нарушение не е в състояние да промени фактическите и правни изводи в първоинстанционното решение. Ето защо, при надлежно осъществено право на участие на молителката във въззивното производство в качеството и на въззивник, пропускът на районния съд да констатира липсата на надлежна представителна власт и съответно да призове лично ответницата, е саниран с влязлото в сила въззивно решение. Този пропуск, наведен от процесуалния представител на молитеката в рамките на осъществения инстанционен контрол на решението по делото, не съставлява отменително основание на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.307, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. И. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] поле, [улица], [община], за отмяна на окончателно въззивно решение № 940 от 03.07.2023 г. по в. гр.д. № 930/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 3165/03.10.2022 г. по гр.д. № 3107/2022 г. на Районен съд Пловдив, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: