Практика · Върховен касационен съд · 05 Май 2025
Право на жалба на вече приет в процеса частен обвинител
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Окръжният съд е прекратил делото и е оставил без разглеждане жалбата на частния обвинител с мотив, че той е ненадлежна страна и неправилно е бил конституиран. Върховният касационен съд отмени това решение и върна делото за ново разглеждане. Веднъж допуснат като страна, частният обвинител има пълното право да обжалва присъдата, а въззивният съд е длъжен да разгледа жалбата му по същество.
Какво приема съдът
След като лицето е вече конституирано като частен обвинител от първата инстанция, то разполага с всички процесуални права, включително правото да обжалва присъдата, и въззивният съд не може да отстранява тази страна и да оставя жалбата ѝ без разглеждане.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
частен обвинителвъззивна жалбаненадлежна странаконституиранепрекратяване на производство
Текстът на акта
Ключови фрази 5 Р Е Ш Е Н И Е №. 209 гр.София , 07 май 2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ при участието на секретар Невена Пелова и прокурора от ВКП Калин Софиянски след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 296/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.А., повереник на частния обвинител Г. С. Д., срещу определение от 20.02.2025 г., постановено по внохд №1864/2024 г. на Варненски окръжен съд. В касационната жалба се посочва, че окръжният съд незаконосъобразно е отстранил частния обвинител като страна в процеса, резултирало в оставяне на въззивната му жалба без разглеждане и незаконосъобразно прекратяване на производството по делото, като в тази насока са изложени конкретни съображения. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане- за произнасяне по въззивната жалба от друг състав на въззивната инстанция. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд жалбоподателят и частен обвинител Г. Д., редовно призован не се явява. Не се явява и неговия повереник адв.А.. Подсъдимият М. А. и защитникът му адв.П., редовно призовани не се явяват и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за основателност на касационната жалба, тъй като ОС-Варна в нарушение на процесуалните правила е отказал да признае правото на пострадалото от престъплението лице да бъде частен обвинител, като незаконосъобразно го е отстранил от процеса и е оставил въззивната му жалба без разглеждане. Според прокурора процесуалният закон и съдебната практика постепенно разширяват разбирането си за приложното поле на института на пострадал от престъпление, като приемат, че тази фигура може да възникне не само при резултатните престъпления, но и при формалните. В случая жалбоподателят Г. Д. е претърпял вреди, заради това, че подсъдимият не е изпълнил едно свое парично задължение към него, поради което не следва да се отказва възможността му да бъде частен обвинител в съдебното производство. По тези съображения счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, следва да бъде отменено и делото върнато на ОС-Варна за произнасяне по въззивната жалба на частния обвинител Д.. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на представителят на ВКП от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда №285 от 28.11.2024 г., постановена по нохд №3192, Варненски районен съд е признал подсъдимият М. А. А. за виновен в извършване на престъпление по чл.293а от НК, за което и на основание чл.54 от НК му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки: 1. на основание чл.42а ал.2 т.1 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, изпълнявана два пъти седмично и 2. на основание чл.42а ал.2 т.2 от НК- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. С присъдата са били възложени в тежест на подсъдимия А. направените по делото разноски. По въззивна жалба на частния обвинител с искане за изменение на вида на наказанието от пробация в лишаване от свобода, пред Окръжен съд- Варна е било образувано внохд №1864/2024 г., приключило с протоколно определение от 20.02.2025 г., с което частният обвинител Г. Д. е бил отстранен от участие в наказателния процес, въззивната му жалба е била оставена без разглеждане като подадена от ненадлежна страна и съдебното производство пред въззивната инстанция е било прекратено. Касационната жалба е допустима. Подадена е срещу определение на окръжния съд, постановено за първи път във въззивното производство, с което се прегражда пътят на наказателното производство по смисъла на чл.346 т.4 от НПК, и е депозирана в законоустановения срок. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Налице е касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Оставяйки въззивната жалба без разглеждане като подадена от ненадлежна страна, обстоятелство, станало причина за прекратяване на съдебното производство, следователно довело и до преграждане пътя на наказателното производство, ОС-Варна е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила, по следните съображения: В разпоредителното заседание, проведено на 14.10.2024 г. пред първоинстанционния съд, Г. С. Д. е бил конституиран като частен обвинител в процеса, воден срещу подсъдимия М. А. А. за престъпление по чл.293а от НК. Г. Д. не е бил конституиран като граждански ищец, независимо че ОС-Варна, видно от протокола от съдебното заседание на 20.02.2025 г. по внохд №1864/2024 г., му е придал това несъществуващо процесуално качество. От момента на конституирането на Г. Д. като частен обвинител, за него възникват всички визирани в закона процесуални права, включително и правото да обжалва постановения първоинстанционен акт, ако с него са били накърнени негови права и законни интереси /чл.79 от НПК/. Ето защо същият е имал право на въззивна жалба, поради което и преценката на окръжния съд, че тя е подадена от ненадлежна страна, е в противоречие със закона. От формална гледна точка иницииращият въззивното производство документ е бил допустим, доколкото е подаден от лице, имащо право на жалба. По тази причина контролираната инстанция не е следвало да я оставя без разглеждане и да прекратява съдебното производство. Точно обратното, въззивната жалба като редовно подадена, е следвало да се разгледа по същество. При това положение за въззивният съд са съществували няколко възможности: да отмени първоинстанционната присъда и върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в незаконосъобразното конституиране на Г. Д. в качеството на частен обвинител, като в посочената хипотеза е необходимо извършването на задълбочена преценка, дали участието в процеса на страна в повече, е довело до накърняване правата на подсъдимия, защото това не винаги е така. Правата на подсъдимия няма да бъдат накърнени, когато след формалното конституиране на частния обвинител, същият не е участвал в съдебното заседание, или макар да е участвал, не е представял и искал събирането на доказателства във вреда на подсъдимия, проявил е пасивност при събирането на доказателства по почин на съда или на другите страни в процеса, не е участвал в пледоариите, не е поддържал обвинението, наред с прокурора и пр. Процесуалните действия на частния обвинител в хода на съдебното заседание подлежат на комплексна преценка, която въззивната инстанция следва да извърши, за да направи извод, че неправилното му конституиране е довело до утежняване положението на подсъдимото лице. В случай, че този извод е отрицателен, за въззивната инстанция съществува възможност да не отменя присъдата на това основание, а единствено да констатира в мотивите на съдебния си акт допуснатото от районния съд нарушение, което в тази хипотеза, не би се оказало съществено, понеже не е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. В допълнение ВКС констатира следното нарушение, имащо връзка с незаконосъобразното произнасяне на контролирания съд : С решение №79 от 19.03.2024 г., постановено по чнд №365/2024 г. по реда на чл.249 ал.3 от НПК, по повод частна жалба, подадена от повереника на Г. Д. срещу определение от разпоредителното заседание по нохд №342/2023 г. на РС-Варна, с което е отказано конституирането му като частен обвинител, Окръжен съд- Варна е отменил посоченото протоколно определение, приемайки, че Д. следва да бъде конституиран в това процесуално качество. В решението обаче липсва диспозитив за неговото конституиране. Съгласно нормата на чл.249 ал.3 от НПК, отказът на съда по чл.248 ал.2 от НПК да допусне частен обвинител подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора от НПК. Видно от разпоредбата на чл.345 ал.2 от НПК, когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и частния протест, нещо което въззивният съдебен състав по това дело, е пропуснал да стори. Именно пропускът му сам да конституира Г. Д. като частен обвинител и да върне делото за продължаване на съдебните действия, е довел и до последващи неблагополучия- образуване на ново нохд №3192/2024 г. по описа на РС- Варна /вместо производството да продължи по нохд 342/2023 г. на РС-Варна/. Ако решението на ОС-Варна по чнд №365/2024 г. не страдаше от посочения недостатък, то съставът на окръжния съд по настоящото внохд № 1864/2024 г., не би следвало изобщо да се занимава с това, дали конституирането Г. Д. е в нарушение на закона или не, тъй като би бил обвързан от акта на съдебния състав от същия съд, произнесъл се по спорния въпрос. По изложените по-горе съображения, ВКС намира, че поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от Окръжен съд-Варна, съдебното определение, постановено по внохд №1864/2024 г. следва да бъде отменено изцяло и делото върнато на същия съд, друг съдебен състав, за разглеждане по същество на въззивната жалба, депозирана от повереника на частния обвинител. Цялостната отмяна на определението е необходима, тъй като прекратяването на съдебното производство, водещо и до преграждане пътя на наказателното производство, е следствие от незаконосъобразното отстраняване от участие в наказателния процес на частния обвинител и оставянето на въззивната жалба без разглеждане, извършено също в нарушение на закона. Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 т.2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло протоколно определение от 20.02.2025 г., постановено по внохд №1864/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което частният обвинител Г. Д. е бил отстранен от участие в наказателния процес, въззивната му жалба е била оставена без разглеждане и въззивното съдебно производство е било прекратено. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.