Корекция на сметки за ток при софтуерно въздействие върху електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

гр. София, 03.02.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1231 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на oтветника “Енерго – Про Продажби” АД срещу решение № 260035 от 19.11.2020г. по в. гр. дело № 359/2020г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 149 от 15.06.2020г. по гр. дело № 1754/2019г. на Габровски районен съд, с което е уважен предявеният от П. П. П. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 12 254.70 лв., представляваща корекция по договор за продажба на електроенергия за потребена, но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в [населено място],[жк], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], за периода: 03.04.2018г. - 02.04.2019г., остойностена с фактура № [ЕГН]/ 26.08.2019г..

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 183 ЗЗД), при допуснати съществени процесуални нарушения (чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК) и е необосновано. Твърди, че изводът на въззивния съд, че след цялостната отмяна на Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) от 2013г., липсва приложим материален закон, регламентиращ процедурата, хипотезите и начините на изчисляване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, противоречи на материалния закон. Поддържа също, че окръжният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изложил мотиви по оплакванията му във въззивната жалба досежно неправилността на извода на първоинстанционния съд за недоказване по делото, в разрез с приетите доказателства (писмени и заключение на техническа експертиза), че начислената процесна електрическа енергия е реално доставена на абоната и потребена от него. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и да му бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба (ищец в производството) - П. П. П. подава отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Моли въззивното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира заплащане на съдебно -деловодните разноски пред касационната инстанция.

С определение № 60682 от 07.10.2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос: Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 1 - чл. 47 и чл. 52 - чл. 56 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) от 2013г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза?.

Правният въпрос е намерил разрешение в решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I г.о. и в решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о., което разрешение настоящият съдебен състав споделя и счита за приложимо по това дело.

В решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I г.о. се съдържа разрешение, според което и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (обн. ДВ бр. 54/2012г.) и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел. енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ.

В решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че дори да липсва специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017г., и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.) за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017г., и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.), този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС (решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др.), при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено за облагодетелстване на потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.

При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г..

В гореизложения смисъл са и решение № 124 от 18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020г. по гр. д. № 1096/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021г. по гр. д. № 169/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от 12.01.2021г. по гр. д. № 4486/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от 22.02.2021г. по гр. д. № 1978/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021г. по гр. д. № 3754/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020г. по гр. д. № 1174/2020г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на ВКС, ІІІ ГО и др..

По съществото на касационната жалба :

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за признаване за установено, че ищецът П. П. П. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 12 254.70 лв., представляваща начислена като корекция електрическа енергия в размер на 62 897 кв.ч. за имот в [населено място],[жк], отчетена при извършена с констативен протокол № 401 от 16.08.2019г. на Български институт по метрология (БИМ) метрологична проверка на процесния електромер в тарифа 1.8.4, която не е видима за отчитане на дисплея на средството за търговско измерване (СТИ).

От приетите по делото писмени доказателства, вкл. констативен протокол № 1601449 от 02.04.2019г., подписан от ищеца, се установява, че на 02.04.2019г. от длъжностни лица на „Електроразпределение Север” АД е извършена проверка в процесния електроснабден имот на СТИ, като последното е демонтирано и пломбирано, след което предоставено за проверка от БИМ. Съгласно горепосочения констативен протокол от метрологичната експертиза на БИМ, не се установява видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера, но при софтуерното четене на устройството, е констатирано наличие на регистрирана енергия в регистър 1.8.4, възлизаща на 62 897.3 kWh, която не е визуализирана на дисплея, поради което е останала неотчетена. Заключението на БИМ е, че електромерът отговаря на метрологичните изисквания за измерване на елекрическа енергия, но не съответства на техническите характеристики.

Според приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от стнраните заключение на съдебно-техническата експертиза, за процесния електромер, съобразно горепосочения констативен протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е извършен софтуерен прочит за наличие на преминала енергия през тарифа 1.8.4 – 62 897 кв.ч., която е невизуализирана на дисплея на СТИ. Наличието на показания в регистър 1.8.4 на процесното СТИ се дължи според съдебния експерт на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация и по-точно в тарифната схема на СТИ. Вещото лице е посочил, че количеството електроенергия, преминало през невизуализирания регистър е възможно да бъде консумирано; че процесното СТИ е произведено през 2015г. и е монтирано на процесния потребителски адрес на 31.05.2016г. /факт, който се установява и от представения протокол № 16116710 от 31.05.2016г./ като ново, с отразени нулеви показания по останалите три тарифи; че не може да бъде определен началният момент, от който СТИ е започнало да отчита в скрития регистър 1.8.4., т.е. кога е извършено неправомерното софтуерно въздействие и по коя тарифа (дневна или нощна) и че стойността на електроенергията в невизуализирания регистър е изчислена математически точно от ответника, като са използвани одобрените от КЕВР цени за технологичните разходи за процесните подпериоди. Заключил е, че процесният електромер отговаря на изискванията за точно измерване на консумираната електроенергия, но има несъответствие в техническите му характеристики поради вмешателството в програмата за параметризация на СТИ, при която е налична потребена ел. енергия в регистър 1.8.4, невизуализирана на дисплея и неотчетена при ответника. Заявил е в о. с. з., че от установените нулеви показания в трите останали регистри към момента на монтажа на СТИ и от обстоятелството, че СТИ е монтирано ново при ищеца, то и регистър 1.8.4. също следва да е с нулеви показания. Макар да е имал такава поставена задача от ответника и от съда, специалистът – инженер от техническата експертиза не е дал отговор на въпросите: На какво се дължи наличието на показания в регистър 1.8.4. на процесното СТИ и какво означава, че СТИ „не съответства на техничесеките характеристики“ съгласно констатацията в протокол № 401 от 16.08.2019г. на БИМ? и В какво се изразява неправомерното вмешателство върху измервателната схема на СТИ и по какъв начин е реализирано?. Поради това по настоящото дело са останали неустановени правнорелевантните факти: осъщественото неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ човешко дело ли е, от кого е извършено и с каква цел, както и действително ли е доставена от ответника на ищеца електрическата енергия, регистрирана в невизуализираната на дисплея тарифа Т4, за какъв период от време и разполага ли процесният електромер със сумарен регистър, за да може да се проследи отразено ли е количеството електроенергия от регистър 1.8.4. в него.

Въззивният съд е счел, че с изменението на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, /ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, се урежда възможността за едностранна корекция на сметка за ползвана електроенергия за минал период, която следва да се извършва съгласно правилата на чл.83, ал,1 т.6 ЗЕ /в сила от 08.05.2018г. до 21.05.2019г./ - ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР. Тъй като с решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм. дело № 2385 от 2016г. на ВАС са отменени всички текстове на ПИКЕЕ, без чл.48-чл.51, а след това с решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм. дело № 3879/2017г. - и чл. 48 - чл.51 ПИКЕЕ, то за процесния период липсва правно основание за процесната корекция от страна на ответника, поради което тя е незаконосъобразна. Новите ПИКЕЕ са приети с решение на КЕВР по протокол № 67/27.04.2019г., обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019г, поради което са неприложими за случая. В действащите към момента на проверката ОУ на ответното дружество липсват норми, уреждащи процедура по проверка на СТИ и нейното документиране. Липсата на нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция на сметката, според решаващият съд, не може да бъде заместена по аналогия с правни норми от други източници на правото. Съобразно изложеното по - горе в отговор на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, този правен извод е неправилен. При отсъствие на специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183 ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност.

Ето защо обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон (чл. 183 ЗЗД).

Въззивното решение е постановено и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Във въззивната жалба ответникът се е позовал на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото първоинстанционният съд е приел за неустановени по делото в противовес на приетите доказателства (писмени и заключение на техническа експертиза), правнорелевантните факти, за които негова е носената тежест на доказване: че процесна електрическа енергия е реално доставена на ищеца и потребена от него, тъй като липсват данни при какви записи на тарифа Т4 е монтиран електромерът, както и каква е причината за наличие на записи в този скрит регистър, респективно че се дължи на неправомерно поведение за облагодетелстване на потребителя, от кога и как е отчитана енергия в Т4. В отговора на исковата молба ответникът е поискал техническа експертиза, която да отговори на въпроси, корелиращи с горепосочените факти, която първоинстанационният съд е допуснал с определението си по чл. 140 ГПК. Приетото от първоинстанцонния съд заключение на допуснатата техническа експертиза с вещо лице – инженер (не софтуерен специалист, каквато е произтичащата от задачите експертна специализация), не съдържа отговор на всички поставени въпроси: на какво се дължи наличието на показания в регистър Т4 на процесното СТИ, по какъв начин е осъществено неправомерното софтуерно въздействие върху паметта на СТИ, по какъв механизъм и разполага ли СТИ със сумарен регистър, в чиито показания се включва и отчетеното в невизуализирания регистър количество електроенергия. По този начин с оглед недостатъчната квалификация на вещото лице да отговори на поставените въпроси, не са установени правнорелевантни факти, за които ответникът носи тежестта за доказване и своевременно е поискал нужните доказателства. Първоинстанционният съд, който не е указал в достатъчна степен на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, съгласно задължението си по чл. 146, ал. 2 ГПК, е намерил експертното заключение за компетентно и изчерпателно, като е изградил изцяло фактическите си изводи за неустановяване на твърденията на ответника въз основа на него. Тези фактически изводи са послужили за формиране на правните изводи за уважаване на предявения отрицателен установителен иск, споделени от въззивния съд. При наличието на горепосочените оплаквания на ответника във въззивната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в правомощията на въззивния съд е било да установи непълнотата на техническата експертиза, да конкретизира предмета й и да допусне допълнителна или повторна техническа експертиза в хипотезата на чл. 201 ГПК, с цел изясняване на релевантните за спора факти. В този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 3 ТР № 1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като допуснатото от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила налага извършването на съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция следва да допусне повторна техническа експертиза с вещо лице – софтуерен специалист, със задачата, посочена в отговора на исковата молба, допълнена със следните въпроси: по какъв начин е извършено неправомерното софтуерно въздействие върху паметта (тарифната схема) на процесното СТИ и човешко дело ли е то или се касае за софтуерна грешка, с каква цел е осъществено софтуерното въздействие, кога и по какъв начин е извършено; преминала ли е реално отчетената в тарифа Т4 електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която чете данните; какво означава изразът, че СТИ „не съответства на техничесеките характеристики“ съгласно констатацията в протокол № 401 от 16.08.2019г. на БИМ и точни ли са измерванията на процесното СТИ на отчетената енергия; разполага ли СТИ със сумарен регистър и ако да – включено ли е в неговите показания отчетеното в невизуализирания регистър количество електроенергия.

По направените съдебно – деловодни разноски за настоящата инстанция съдът следва да се произнесе при новото разглеждане на делото, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260035 от 19.11.2020г. по в. гр. дело № 359/2020г. на Габровския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Габровски окръжен съд за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.