Обезсилване на решение поради нередовност на насрещната искова молба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 498

гр. София, 17.07.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

при участието на секретаря Нели Първанова, изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр. дело № 2836/2025 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. Д. Г., подадена чрез пълномощник адв. С. С. от САК, срещу въззивното решение № 639/31.01.2025 г. по в. гр. д. № 2370/2023 г. на Софийски градски съд .

С касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна в производството „Софийска вода“ АД, с писмен отговор, подаден чрез пълномощник юрк. Т. Ч., оспорва касационната жалба.

Касационната жалба се поддържа и в проведеното открито съдебно заседание по чл. 290 ГПК, от пълномощника на касатора - адв. С. С. от САК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 20066599/11.11.2022 г. по в. гр. д. № 70598/2019 г. на РС – София, в обжалваната му пред въззивния съд част, с която е отхвърлен предявения от А. Д. Г. против „Софийска вода“ АД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения му имот, находящ се в [населено място], [улица], вследствие на некачествени ремонти по водопроводната мрежа и неполагане на асфалт в периода 2003 – 2017 г.

Този иск е бил предявен и разгледан в производството по делото като насрещен иск по чл. 211 ГПК, предявен от ответника по главния иск срещу първоначалния ищец. Главният иск на „Софийска вода“ АД против А. Д. Г. по чл. 422 ГПК е бил частично уважен и частично отхвърлен, и в тези части първоинстанционното решение не е обжалвано с въззивна жалба от страните, влязло е в сила, и не е било предмет на въззивна проверка.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че въззивникът А. Д.-ищецът по насрещния иск, е претендирал от ответника заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на некачествено извършени и недовършени ремонтни дейности на водопроводната инсталация, както и неполагане на асфалтова настилка, които са довели до водонасищане на имота на ищеца и са причинили имуществени вреди, като предявеният иск е с основание чл.45, вр. чл.49 ЗЗД. За уважаване на този иск е посочено, че ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти: 1) възлагане работа на друго лице-изпълнител, 2) прекият изпълнител на работата да е осъществил фактическия състав на чл. 45 ЗЗД : деяние, вреда, причинна връзка между тях, противоправност и вина, и 3) причиняване на вредите от изпълнителя при и по повод на възложената работа чрез действия или бездействия във връзка с тази работа.

Прието е за установено от събраните доказателства, че към 2003 г. старият водопровод е подменен с нов и в периода от 2003 г. до 2017 г. пред имота на ищеца по насрещния иск не е положена асфалтова настилка. Съдът е кредитирал първоначалното и допълнителното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, с която вещото лице е констатирало, че вследствие на чести аварии по стария водопровод и невъзстановяване на асфалтовата настилка на улицата и бордюрите, обратната засипка с баластра се е превърнала в дренаж, който освен течовете от водопровода е акумулирал големи количества повърхностни води от снеготопене и дъжд, които са се просмуквали или частично преливали към процесния имот, който е по-ниско от уличното платно и са увеличавали подпочвената му влага. Последствията от увеличената подпочвена влага в имота са слягане на сградата, а ефектът от това са напуквания по терасата на първия етаж с площ от около 50 кв.м., което е довело до проникване на влага от дъждовни води по източната стена и тавана на хола, който се намира под нея и се ползва всекидневно. В резултат на обилни дъждовни води, които са прониквали от улицата поради невъзстановени бордюри, настилката на рампата се е изронила и напукала, при което се е оголила армировката. В допълнителното заключение на СТЕ е изяснено, че причините за настъпилите щети по сградата са комплексни, като сред тях са наклонът на терена, неизградени дренажни съоръжения, които е следвало да бъдат изградени, както и качеството на строителството, като навлизането на допълнителни повърхностни води от авариите е допринесло за развитието на процеса.

При така установените факти решаващият съд е направил извод, че настъпилите вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в невъзстановяване на асфалтовата настилка на улицата след извършване на ремонт на водопровода, доколкото е установено от заключението на СТЕ, че вредите са настъпили вследствие на множество фактори.

Аналогично на първоинстанционния съд, и въззивният съд е приел за основателно възражението на ответника по насрещния иск за погасяване вземането на ищеца по давност, с изтичане на общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, и че моментът, от който започва да тече давността е настъпването от увреждането, когато извършителят на увреждането е известен. Прието е, че в случая имуществените вреди са били причинени и са съществували към 18.08.2003 г., което се установява от приетия по делото протокол за оглед, в който са отразени както липсата на асфалтова настилка в участъка пред парцела, така и щетите по имота, поради което не може да се счита, че вредите са се проявили в по-късен момент, както твърди въззивникът. За неоснователно е счетено и възражението на въззивника, че давността тече от възстановяване на щетите, а не от увреждането. Така е прието, че 5-годишната давност започва да тече най-късно на 18.08.2003 г., и към датата на предявяване на иска – 07.02.2020 г. е изтекла, обусловило и решаващия извод за потвърждаване на първоинстанционното решение по този иск.

По основанието за допускане касационното обжалване :

С определението по чл. 288 ГПК по настоящото дело, касационно обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, поради съмнение въззивното решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, породено от неяснота относно размера, за който насрещният иск е предявен, и относно обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си. Извършената преценка на въззивния акт при упражняване на правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК потвърждава това съмнение. Липсва формулиране в петитума на насрещната искова молба на точния размер, за който е предявен насрещния иск за обезщетение за неимуществени вреди – каквото е изричното изискване на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, като има индиции в титулната й част за частично предявен размер. Така определеният от първоинстанционния съд размер /цена/ на иска от 10 000 лв., за който е и постановено решението по същество на спора, вкл. и това на въззивния съд, се явява извършено процесуално действие на съда по нередовна искова молба, поради което е и недопустимо. Насрещната искова молба и уточнението към нея от 24.03.2020 г. в първоинстнационното производство също така не съдържа фактически твърдения кога по време се е проявило всяко едно от уврежданията в имота на насрещния ищец, посочени в уточнителната молба и за които се търси обезщетение. Тези обстоятелства се включват в предмета на делото с оглед вида на исковата претенция с основание чл. 49 ЗЗД и са от значение за защитата на насрещната страна, за предмета на доказване и за съдебната преценка по основателност на иска, поради което са съществена част от изискването на чл. 127, ал.1, т.4 ГПК за съдържанието на исковата молба. Горепосочените недостатъци на исковата молба не са били констатирани от въззивния съд, в нарушение на служебното му задължение по чл. 269 ГПК да следи и за допустимостта в обжалваната част, което налага въззивното решение като недопустимо да бъде обезсилено с връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав /т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г., гр.д.№ 1/01 г. на ОСГК на ВКС/, без касационната инстанция да се произнася по същество на оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение.

При новото разглеждане на делото въззивният съд, като съобрази изложеното по – горе относно нередовността на насрещната искова молба, следва да даде срок на ищеца да формулира ясен петитум на насрещната искова молба относно размера, за който е предявен иска за обезщетение, както и да изложи ясни твърдения кога по време – година или по-точен период, се е проявило всяко едно от посочените в уточнителната молба от 24.03.2020 г. увреждания по имота му. В случай на отстраняване нередовността на исковата молба, при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да направи нов доклад с разпределяне доказателствената тежест между страните, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта страните да ангажират доказателства, вкл. и съдебно-техническа експертиза за пазарната цена на средствата, необходими за отстраняване на уврежданията, определени към момента на проявление на същите. Според уточнението на исковата молба и събраните доказателства съдът следва да прецени налице ли са предпоставките на закона за уважаване на исковата претенция, респ. основателно ли е направеното възражение от ответната страна за погасяване вземането по давност.

По разноските за настоящето производство ще се произнесе въззивния съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Ето защо, настоящият състав на Първо отделение на Гражданската колегия на ВКС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 639/31.01.2025 г. по в. гр. д. № 2370/2023 г. на Софийски градски съд .

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг въззивен състав съобразно изложеното в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: