Практика · Върховен касационен съд · 05 Май 2023

Определяне на дължимата сума при неотчетена електроенергия в скрит регистър

Решение №277/2023 · Върховен касационен съд · 05 Май 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Потребител оспорва начислена от електроразпределителното дружество сметка от 8149,52 лв. за една година назад, отчетена в невизуализиран регистър на електромера. Въззивният съд е приел цялата сума за дължима, без да вземе предвид заключението на експертизата за реалните възможности за потребление. Върховният касационен съд отменя частично това решение и постановява, че клиентът дължи само сумата до размера на обичайната годишна консумация (3201,89 лв.), а за остатъка не дължи нищо.

Какво приема съдът

Съдът винаги е длъжен да мотивира защо приема или отхвърля заключението на експертиза. Когато началната дата на грешно отчитане на електромер не е доказана, размерът на дължимата за едногодишен период сума се определя по съдебна преценка въз основа на заключение на вещо лице за обичайната консумация.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

неотчетена електроенергияскрит регистъркорекция на сметказаключение на вещо лицеобичайна консумация

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50065
гр. София, 16.05.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2337/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 295 ГПК- касационно обжалване на въззивно решение при повторно разглеждане на делото.
Подадена е касационна жалба от Е. П. Д. срещу решение № 277/22г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен искът ѝ по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че не дължи на „Енерго- про продажби“ АД сумата от 8149, 52лв., за доставена и потребена ел.енергия за периода 19.04.2017г. до 18.04.2018г..
Като касационно основание за обжалване е посочено, че въззивният съд не е съобразил и не е обсъдил приетата по делото повторна СТЕ, според която за процесния период от 19.04.2017г. до 18.04.2018г. не може реално да се потреби начислената допълнително ел.енергия (отчетена в скрит регистър на СТИ) в размер на 45552кВтч с парична равностойност 8149,52лв., а е възможно да се потреби 17870 кВтч с левова равностойност 3201,89лв..
Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал1, т.1 ГПК по въпроса дали съдът е длъжен да изложи мотиви защо приема или не приема заключение на вещо лице.
По поставения въпрос е налице трайно установена практика на ВКС по чл. 202 ГПК, съгласно която независимо дали съдът възприема заключението на вещото лице или не, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата / реш. №10/22г. на ІІІ ГО, реш. № 118/15.05.12 по г. д. № 588/11, ІІІ ГО, реш. № 241/23.10.13 по г. д. № 3194/13, І ГО, реш. № 108/16.05.11 по г. д. № 1814/09, ІV ГО, реш. № 57/8.05.14 по г. д. № 7493/13, ІІ ГО/.
В случая, за да отхвърли отрицателния установителен иск за недължимост на сумата от 8149, 52лв., за доставена и потребена ел.енергия за периода 19.04.2017г. до 18.04.2018г., въззивният съд е приел, че ищцата дължи процесната сума на основание чл. 183 ЗЗД, тъй като тя е за доставена, но неотчетена ел.енергия, поради отразяването и в невизуализиран сектор на средството за търговско измерване, за период от 1 година- от 19.04.2017г. до 18.04.2018г.. Преди да направи извод, че процесното количество ел.енергия е потребено за период от 1 година, съдът обаче не е обсъдил заключението на вещото лице по приетата софтуерна експертиза, компетентно извършена, че за процесния период от 1 година средноаритметичната стойност за преминала ел.енергия през обекта принципно би била 17870 кВч, а в случая е начислена ел.енергия за 1 година за 50676 кВч..
Касационната жалба е основателна. Ответникът претендира вземане за доставена ел.енергия по продажбено правоотношение (чл. 183 ЗЗД) за 1- годишен период назад на основание чл. 50 ПИКЕЕ (2013г.)- операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Вземането за доставена ел.енергия е периодично, а ответникът претендира цена за доставена ел.енергия за 1- годишен период назад. В случая ответникът е доказал основанието на вземането си- налице е доставена, но неплатена ел.енергия, тъй като е била отчетена в невизуализиран сектор на СТИ. Но ответникът не е доказал размера на вземането си за процесния период от 1 година назад, тъй като не е установил началната дата на грешното отчитане на СТИ. Налице е хипотезата на чл. 162 ГПК- началната дата следва да се установи с помощта на вещо лице като се вземе предвид обичайната консумация на електрически ток за процесния обект, тъй като ответникът не доказал завишена употреба на ел.енергия за процесния период над обичайната.
В случая вещото лице е направило извод, че допълнително начислената ел.енергия може да се употреби обичайно за период от 3 години назад, т.е. грешното отчитане при обичайна консумация е започнало преди три години от съставянето на Констативния протокол, като за последната година, за която се търси плащане на цена за доставена ел.енергия на основание чл. 50 ПИКЕЕ (2013г.), обичайното количество употребена ел.енергия би била 17870 кВч с левова равностойност 3201,89лв..
При това положение на основание чл. 162 ГПК отрицателния установителен иск по чл. 124 ГПК, във връзка с чл. 50 ПИКЕЕ (2013г.), във връзка с чл. 183 ЗЗД, за недължимост на цена за доставена ел.енергия за периода от 19.04.2017г. до 18.04.2018г., ще е основателен за сумата над 3201,89лв. до 8149, 52лв.. В този смисъл и реш.№ 50271/23г. на ІV ГО и реш.№ 50015/23г. на ІV ГО.
С оглед изхода на спора, направените искания за присъждане на разноски, представените списъци на разноски, както и неоснователността на направените възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения, с оглед на фактическата и правна сложност на делото (едно първоинстанционно производство, две въззивни и две касационни) на ищцата се дължат разноски за всички инстанции съобразно на уважената част от иска, съответно на ответника следва да се присъдят разноски за всички инстанции съгласно от хвърлената част от иска. За всички инстанции ищцата е направила разноски за 5172,24лв., а искът е уважен за 4947,63лв., т.е. следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 3140,10лв.. Ответникът е направил разноски за всички инстанции общо 9626лв., а искът е отхвърлен за 3201,89лв., т.е. следва да му се присъдят разноски 3782лв. за всички инстанции. По компенсация ищцата следва да плати на ответника 641,90лв. разноски за цялото производство.
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 277/22г., постановено по гр.д. 1304/21г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 3201,89лв. до 8149,52лв., както и в частта относно присъдените разноски, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124 ГПК, във връзка с чл. 50 ПИКЕЕ (2013г.), във връзка с чл. 183 ЗЗД, че ищцата Е. П. Д. не дължи на „Енерго- про продажби“ АД сумата над 3201,89лв. до 8149,52лв., за доставена и потребена ел.енергия за периода 19.04.2017г. до 18.04.2018г..
ОСТАВЯ в сила решението на въззивния съд в останалата част.
Осъжда ищцата Е. П. Д. да плати на ответника „Енерго- про продажби“ АД 641,90лв. разноски за цялото производство по компенсация.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.