Задължение на въззивния съд да спазва указанията на ВКС и дължимост на ток по скрит регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
София, 05.06. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 19.03.2025 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян
при участието на секретаря Диана Аначкова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 677/2024 г.
Производството е по чл.295 ГПК.
С определение № 5903/17.12.2024 г. по касационна жалба на „Енерго - Про - продажби“ АД е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 520/27.09.2023 г. по в.гр.д. № 467/2021 г. Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1640/27.12.2019 г. по гр.д. № 2732/2019 г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иск на „Енерго - Про - продажби“ АД срещу К. Г. Г. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 11 638.39 лева, представляваща стойност на начислена електрическа енергия по фактура, издадена на 06.02.2019 г.q за периода от 28.08.2017 г. до 27.08.2018 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място] сбор, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.06.2019 г. и ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 352.38 лева за периода от 18.02.2019 г. до 07.06.2019 г..
С определение № 5902/17.12.2024 г. ч. гр.дело № 676/2024 г. на ВКС, IV г.о. частната жалба на „Енерго - Про - продажби“ АД срещу определение № 1394/18.12.2023 г. по в.гр.д. № 467/2021 г. на Великотърновския окръжен съд в частта за разноските е присъединена за разглеждане по гр.д. № 677/2024 г. по описа на ВКС, ІV г.о. (настоящото гр.д.), съвместно с касационната жалба на „Енерго - Про - продажби“ АД срещу въззивно решение № 520/27.09.2023 г. по в.гр.д. № 467/2021 г. на Великотърновския окръжен съд.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по посочения от жалбоподателя правен въпрос: Длъжен ли е съдът при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона в отменителното му решение?
По този въпрос въззивният съд е допуснал противоречие с приетото в решение № 198/11.04.2017 г. по т.д. № 126/2015 г. на I т.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, с което е даден положителен отговор на правния въпрос „Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?. Като част от пълния отговор на въпроса съставът на ВКС е приел следното: с разпоредбата на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и страните/, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени, ... както и да извърши или повтори предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия… Указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон задължават въззивния съд да приеме същото каквото е приела касационната инстанция, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото. Неизпълнението на дадените в отменителното решение на ВКС указания представлява съществено процесуално нарушение, което се отразява върху правилността или недопустимостта на въззивното решение, съобразно констатирания от състава на ВКС порок.
Настоящият съдебен състав споделя приетото в това решение на ВКС, което отразява установена практика на ВКС, по изложените в него съображения, към което няма какво да се добави.
Ответникът по касационната жалба К. Г. Г. оспорва основателността на касационната жалба.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
Въззивният съд е разгледал делото след отмяна на първото постановено въззивно решение.
Като се е позовал на указанията на ВКС, въззивният съд е допуснал, назначил и приел ново заключение на съдебно-техническа експертиза.
От това заключение въззивният съд е приел за установено дословно следното: (стр.4 и 5) Вещото лице е извършило софтуерното прочитане на електромера и е установено отчетеното количество електрическа енергия (отчетеното е посочено). Отчетеното количество ел. енергия в Т3 не е визуализирана на дисплея и за нея няма зададена фабрична параметризация и график(ът) на отчитане (дословно) се дължи на техническа неизправност на СТИ, като такива цифрови показания е възможно да имат различен технически произход – повреда в СТИ, токов удар, внезапно възникнало напрежение, преходни процеси при комутация в мрежата, атмосферни влияния/прегряване/, софтуерен „бъг“, влияние на енергийно поле и други. Вещото лице посочва, че няма техническа възможност да се определи от кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър Т3. В паметта на СТИ няма записани събития в минали периоди, на въздействие върху софтуера или хардуера на електромера. При прочитане на информацията от паметта на СТИ не е установено (от вещото лице) неправомерно софтуерно въздействие. Прочетените параметри „тарифна схема“, „седмичен график“ и „часови график“ отговарят на фабричната параметризация, която е направена при производството на СТИ. Няма зададени графици за работа на Т3 – софтуера на електромера не е настроен да записва в скрития регистър и показанията в Т3 не представляват реално преминала ел. енергия и измерена от СТИ. При монтажа на посочения електромер е монтиран с нулеви показатели на Т1 и Т2, като няма отразени данни за показанията на невизуализираните регистри Т3 и Т4, както и на сумарния регистър Т0… Според вещото лице няма технически данни изследвания, които да сочат на промяна в тарифната схема на СТИ, а наличието на показания в невизуализирания регистър без да е променена тарифната схема е техническа неизправност на СТИ, която може да се дължи на повреда на елементите му (посочени и по-горе): токов удар, внезапно възникнало напрежение, атмосферни влияния, влияние на магнитни полета, софтуерен „бъг“. Тази външна намеса може да бъде осъществена чрез достъп до софтуера на СТИ при оптичен порт с оптична глава и съответна програма. Всяко параметризиране се записва в паметта на СТИ, но в случая няма данни и записи за неправомерна софтуерна намеса
Въззивният съд е приел, че констатациите на съдебно-техническата експертиза и изявленията на вещото лице в съдебното заседание са оспорени от представителя на жалбоподателя с аргументите, че вещото лице не било софтуерен специалист, а грешката била софтуерна.
Въззивният съд е отразил в мотивите си, че независимо от това становище на жалбоподателя, изцяло възприема писменото заключение на вещото лице, че няма основание да се приеме вещото лице за некомпетентно и че даденото от него заключение е обосновано.
От правна страна въззивният съд е приел следното:
Въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от договор за доставка на електроенергия. Между страните е било налице валидно облигационно правоотношение въз основа на договор приобщи условия, по силата на който „Енерго - Про - продажби“ АД е доставчик, а К. Г. Г. е потребител на електроенергия срещу задължение за заплащане на цена след надлежно измерване на количествата доставена и потребена електроенергия.
Последната се е отчитала през процесния период чрез СТИ, за което безспорно се установява, че отговаря на всички изисквания за техническа изправност и технологична годност.
Събраните по делото доказателства и най-вече изслушаната във въззивното производство съдебно - техническа експертиза установяват, че в невизуализираната тарифа Т3 е отчетено претендираното за доставено и потребено от ответника количество ел. енергия, но предвид обстоятелството, че СТИ не е било фабрично параметризирано да отчита по тази тарифа, заключението е че така отчетената ел. енергия реално не е преминала и не е потребена. Не се установява и конкретната причина, поради която отчетената в Т3 ел. енергия е налична. Съдебно - техническата експертиза е категорична, че причините могат да бъдат различни – повреда на елементите му, токов удар, внезапно възникнало напрежение, атмосферни влияния, влияние на магнитни полета, софтуерен „бъг“, които обаче стоят извън поведението на ответника. Повечето от тях имат обективен характер и в задължение на доставчика на ел. енергия е да поддържа в изправност СТИ и след като не може да бъде установена конкретната причина за отчетеното в Т3 количество ел. енергия, невизуализирано на дисплея му, не би следвало то да бъде вложено в тежест на потребителя на ел. енергия. Основание за извършения на 27.08.2018 г. демонтаж на СТИ е не техническа неизправност на електромера, а това, че същия извършвал неточно измерване на действително преминала през него и потребена от абоната /ответник жалба/ електрическа енергия, която била отчетена от тарифа Т3, но не се визуализира на дисплея.
Така въззивният съд е обосновал извода, че заключението на повторната СТЕ, изслушана във въззивната инстанция, е категорична, че отчетеното в Т3 не е преминала реално и не е потребена от ответника.
С оглед на това въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно неправилност и необоснованост на изводите на районния съд за липсата на основание за начисляване на дължимата сума пари като цена на реално използвана ел. енергия в този размер.
Въззивният съд е приел, че доводите на жалбоподателя са в противоречие със събраните по делото доказателства. Приел е за вярно, че е констатирана разлика на отчетената ел.енергия в скрита невизуализирана тарифа с тази отчетена от останалите три видни на дисплея на СТИ, но че не се установява да има външно неправомерно въздействие върху измервателните функции на СТИ. Приел е, че то отговаря на всички законови изисквания, че няма нарушение в схемата на свързване на СТИ към електропреносната мрежа, а грешката е резултат от различни възможни причини, които стоят извън субективната намеса, а причини от обективен характер като токов удар, софтуерен бъг, внезапно възникнало напрежение, които не могат да се вменяват в отговорност на потребителя на ел. енергия. Така че, при липсата на категорични доказателства тази отчетена в скритата тарифа и констатирана при софтуерното разчитане на електромера измерена ел. енергия, да е реално употребена от ответника по жалбата, поради което не може да се направи извод за дължимост на начислената сума пари като цена на доставена и употребена ел. енергия по силата на сключения между страните договор за покупко-продажба.
По основателността на касационната жалба:
Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на касационния жалбоподател, че при новото разглеждане на делото въззивният съд не е изпълнил дадените му от състава на Върховния касационен съд задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, които съгласно правилото на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК за задължителни за него.
Видно от отговора на правния въпрос указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон задължават въззивния съд да приеме същото каквото е приела касационната инстанция, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото.
С решение № 135/07.06.2021 г. по гр.д. № 3095/2020 г. на III г.о. на ВКС, постановено при първото разглеждане на делото от ВКС е прието следното по съществото на спора:
Решаващият извод на въззивния съд, че въз основа на данните в скрития регистър не може да се приеме за реално изразходвано количество електроенергия е необоснован. Метрологичната експертиза, извършена от Българския институт по метрология и отразена в протокол № 114 от 30.01.2019 г., установява това обстоятелство.
По съображенията, дадени в отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд погрешно е приел за недоказано, че въздействието е станало в рамките на исковия период. По делото е приет протокол за монтаж на електромера от 20.01.2014 г. На тази дата електромерът е бил изправен, поради което следва да се приеме, че въздействието е било извършено след това.
Въздействието върху електромера е извършено към първата възможна дата след монтажа /20.1.2014 г./, а общата неотчетена електроенергия е изразходвана за целия период от 20.01.2014 г. до извършената проверка на 27.08.2018 г..
По делото е следвало служебно да бъде назначена допълнителна техническа експертиза, която да изчисли каква е стойността на неотчетената електроенергия за фактурирания от дружеството период от 28.08.2017 г. до 27.08.2018 г. Като съобрази установените факти (в предходния абзац), вещото лице би трябвало да приложи фиксираните цени на електроенергията и да изчисли съответно каква сума дължи ответникът за исковия период.
Поради неизготвянето на такова допълнително заключение съставът на ВКС е приел, че обжалваното решение трябва да бъде отменено поради противоречие с материалния закон и допуснатите процесуални нарушения. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разреши спора с помощта на допълнително заключение на вещото лице.
Така, при дадения отговор на правния въпрос, настоящият съдебен състав на ВКС приема, че при повторното разглеждане на делото въззивният съд е следвало да приеме за установени посочените по-горе релевантни за спора факти, които съставът на ВКС е приел за установени при първото разглеждане на делото в касационната инстанция.
При повторното разглеждане на делото въззивният съд е следвало и да допусне и назначи допълнително заключение на СТЕ с посочената от ВКС допълнителна задача, с която да установи каква е дължимата цена за потребената електроенергия.
Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд не е приел за установени релевантните за спора факти, които ВКС е приел за установени при първото разглеждане на делото в касационната инстанция. И изобщо не е направил фактически и правни изводи за релевантния факт, за установяване на който ВКС му е върнал делото за повторно разглеждане, като му е дал задължителни указания как да го установи.
В нарушение на дадените му задължителни указания въззивният съд първоначално е допуснал и назначил ново заключение на СТЕ единствено със задачи за установяване на факти, които ВКС е приел за установени по делото.
Едва след ясното и категорично възражение на „Енерго - Про - продажби“ АД, основано на чл.294, ал.1 ГПК, че въззивният съд е задължен да изпълни дадените му от ВКС указания по прилагането и тълкуването на закона, които са задължителни за него, и че не следва да назначава конкретното вещо лице, което е електроинженер и вече е дал заключение по първоинстанционното производство (л.13), въззивният съд е поставил на вещото лице и указаната му от ВКС задача (о.с.з. на 08.10.2021 г., л.17 по делото).
Но въззивният съд не е обсъдил заключението по тази задача (поставената по указание на ВКС) и не е направил нито фактически, нито правни изводи по заключението на вещото лице по нея.
Видно от дадения отговор на правния въпрос допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения са съществени. Те са такива и поради това, че са се отразили на крайния извод за основателността на исковете.
От изложеното и без да бъдат разглеждани останалите доводи в касационната жалба, следва изводът, че касационната жалба е основателна, а въззивното решение е неправилно и с оглед правомощията на касационната инстанция, предвидени в правилото на чл.293 ГПК, неправилното въззивно решение следва да бъде отменено и спорът да бъде разгледан и решен по същество без да се налага извършването на нови съдопроизводствени действия.
Отделно от това и за пълнота може да се отбележи, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, като не е съобразил, че изправността на СТЕ е установена с представения по делото протокол № 114 от 30.01.2019 г. на Българския институт по метрология (БИМ) (и въпреки, че ВКС е направил такъв извод), който е официален документ, а не частен и не е зачел неговата материалната доказателствена сила, с която този документ се ползва съгласно чл.179, ал.1 ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия и за направените от тези лица констатации за факти, които имат значение за разглеждания спор и за причините за тях. Последица от това процесуално нарушение е нарушение на материалния закон, което се е отразило на правилността на въззивното решение, поради което е съществено.
Въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, като е приел за компетентно изготвено заключението на вещото лице за начина на извършване и за резултатите от софтуерна намеса върху средството за техническо измерване, за изготвянето на което назначеното от съда вещо няма необходимата компетентност, тъй като не е софтуерен специалист (за това и по-долу), което заключение е и необосновано и основано на предположения, тъй като вещото лице не е посочило конкретна причина за отразяването на потребление в Т3.
По същество:
По изложеното по-горе за изводите на Върховния касационен съд в първото касационно решение настоящият съдебен състав приема, че установителният иск е доказан по основание.
По неговия размер:
Повторното заключение на вещото лице е в противоречие с установените при първото разглеждане на делото от касационната инстанция факти и не е съобразено със задължителните указания на ВКС. Отделно от това то не е компетентно изготвено.
Настоящият намира за основателно оспорването на заключението от процесуалния представител на „Енерго - Про - продажби“ АД при приемането му от съда, че вещото лице няма необходимата квалификация да изготви заключението, тъй като, както сам признава, не е софтуерен специалист, а инженер по електроснабдяване и електрообзавеждане и тъй като, както сам признава, е изготвил заключението с помощта на други специалисти, които посочва, но които не са назначени от съда за вещи лица.
Както беше посочено по-горе, това заключение се основава на предположения, а не на специални знания.
Поради което настоящият съдебен състав приема крайния извод, че това не компетентно изготвено заключение не следва да бъде кредитирано.
Това се отнася и до частта от заключението по поставената по указание на ВКС задача, по която вещото лице е приело, че начисленото количество електроенергия на база показанията на невизуализирания регистър Т3, но непотребено количество електроенергия на технически неизправно средство за търговско измерване не може да се разпредели по ценови периоди и по тарифни зони.
Но констатациите на вещото лице по този въпрос, с които вещото лице е проверило извършените изчисления, следва да бъдат съобразени, доколкото вещото лице е посочило, че изчисленията са извършени на база равно дневно разпределение за целия период от 365 дни от 28.08.2017 г. до 27.08.2018 г. (съобразно указанията на ВКС) и остойностяването е извършено на база на действащите цени (без ДДС) на електрическа енергия за този период, определени в съответното решение на ДКЕВР, които са посочени, че общата стойност на начислената електроенергия е в регистър ТЗ е 9 698.65 лева без ДДС и 11 638.39 лева с ДДС, а периодът на корекцията е 365 дни.
Тъй като по поставената по указание на ВКС задача вещото лице не е установило нарушение на правилата за извършване на корекцията, то следва да се приеме, че „Енерго - Про - продажби“ АД правилно е определило стойността на потребената от ответника електроенергия (не е допуснало нарушение на правилата, установени за извършването на корекцията). Поради това и при приложението на правилото на чл.162 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че искът е основателен за целия предявен размер от 11 638.39 лева. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, както и на изтекли лихви за периода от 18.02.2019 г. до 07.06.2019 г.
Като последица от изхода от спора настоящият съдебен състав приема за основателна частната жалба на „Енерго - Про - продажби“ АД срещу определение № 1394/18.12.2023 г. по в.гр.д. № 467/2021 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е допълнено решение № 520/27.09.2023 г. по делото в частта за разноските, като „Енерго - Про - продажби“ АД е осъдено да заплати на К. Г. Г. и сумата 900 лева разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3095/2020 г. на ВКС, III г.о. и сумата 900 лева разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 144/2020 г. на ВТОС. Дължимостта на разноските по делото е обусловена от крайния изход от спора и доколкото исковете са основателни и ще бъдат уважени, ответникът няма право на разноски.
Касационният жалбоподател иска да му бъдат присъдени всички сторени в производството разноски. Не представя списък на разноски за касационното производство. В настоящото касационно производство той е представил доказателства за заплатени държавни такси в размер на 30 лева за допускане на касационно обжалване и в размер на 239.82 лева за разглеждане на касационната му жалба. Представил е списък на разноски във второто въззивно производство (л.50) за заплатени до тогава разноски: за държавни такси: 239.80 лева, 239.80 лева, 257.77 лева, 30 лева, 257.77 лева (общо 1 025.14 лева); юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, адвокатски възнаграждения в размер на 1 068 лева, 1 068 лева, 1 068 лева (общо 3 204 лева); 240 лева, 20 лева и 300 лева депозити за възнаграждения на вещи лица и свидетел (общо 560 лева). Общият сбор на направените разноски е 5 058.96 лева, за които искането е основателно. Ответникът също претендира разноски,но с оглед изхода от това производство искането му е неоснователно.
Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя въззивно решение № 520/27.09.2023 г. по в.гр.д. № 467/2021 г. Великотърновския окръжен съд и потвърденото с него решение № 1640/27.12.2019 г. по гр.д. № 2732/2019 г. на Великотърновския районен съд.
Отменя определение № 1394/18.12.2023 г. по в.гр.д. № 467/2021 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е допълнено решение № 520/27.09.2023 г. по същото дело (в.гр.д. № 467/2021 г.) в частта за разноските.
Вместо това постановява:
На основание чл.415 ГПК приема за установено, че К. Г. Г. дължи на „Енерго - Про - продажби“ АД главница в размер на 11 638.39 лева, представляваща стойност на начислена електрическа енергия по фактура, издадена на 06.02.2019 г. за периода от 28.08.2017 г. до 27.08.2018 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място] сбор, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.06.2019 г. и ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 352.38 лева за периода от 18.02.2019 г. до 07.06.2019 г..
Осъжда К. Г. Г. да заплати на „Енерго - Про - продажби“ АД сумата 5 058.96 лева (пет хиляди петдесет и осем лева и 59 ст.) разноски за всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.