Право на преводач и справедливост на наказанието при наркотични престъпления

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * неназначаване на преводач

Решение по н.д. № 131/24 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение стр. 7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 290

гр. София, 15.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕНА ПАНЕВА

2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и прокурора МАКСИМ КОЛЕВ, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н.д. № 131/24 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК .

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия М . Р . Ф ., депозирана чрез защитниците му адвокат А . Р . и адвокат Б . Ж ., срещу Решение № 1 от 8 януари 2024 г ., постановено по в . н . о . х . д . № 216/23 г . по описа на Апелативен съд – Варна , Наказателно отделение , 2. състав , в частта , в която е потвърдена осъдителната за подсъдимия първоинстанционна присъда .
С касационната жалба са заявени касационните основания по чл . 348, ал . 1, т . 2 и т . 3 НПК . Оплакването за първото е развито с подробни съображения за нарушено право на защита на подсъдимия , намерило израз в участието му в производството без осигуряване на устен и писмен превод в съдебната фаза на процеса . В същата връзка , но като отделно съществено процесуално нарушение е отбелязано непроизнасянето с нарочен диспозитив от въззивния съд , постановил отказ да предостави писмен превод от съдебни документи . Поддържа се , че така била препятствана възможността за обжалването на отказа .
Доводът за явна несправедливост на наказанието е аргументиран с твърдения за подценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства и непремерена оценка на осъжданията на подсъдимия за идентични престъпления , извършени преди „ близо двадесет години “. Отправените в условията на алтернативност искания са за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или за изменението му чрез намаляване на наказанието .

Не са постъпили възражения срещу касационната жалба .

В хода на проведените съдебни прения в тази инстанция служебноназначеният защитник на подсъдимия – адвокат Л . Г ., пледира за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображения и в съответствие с отправените с нея искания .
Подсъдимият се придържа към казаното от адвоката му и заявява , че предоставя бележки с искане съдът да ги съобрази при вземане на решението си .
Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба . Смята , че съдилищата не са допуснали процесуално нарушение , тъй като първостепенният съд е проверил и установил , че подсъдимият владее български език , а въззивният на свой ред е изследвал същия въпрос и е дал обстоен и мотивиран отговор в решението си защо приема за неоснователно това оплакване . Представителят на държавното обвинение намира наказанието за справедливо като съобразено с данните за степента на обществената опасност на деянието и дееца .
В последната си дума подсъдимият моли за ново разглеждане на делото или за намаляване на наказанието .

След като прецени изложените в касационната жалба касационни основания , доводите и становищата на страните , Върховният касационен съд прие следното :

Касационната жалба е допустима като депозирана от процесуалнолегитимирана страна , в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съобщението за решението и срещу акт , подлежащ на касационен контрол по чл . 346, т . 1 НПК .

Разгледана по същество , касационната жалба е неоснователна .

По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения

Прегледът на материалите по делото обосновава следните обстоятелства , релевантни за отговора на повдигнатия пред ВКС въпрос :
Подсъдимият Г . е участвал в досъдебното производство без преводач . Видно от протокола за разпит на обвиняем от 21 октомври 2021 г . ( л . 38 – л . 39 от досъдебното досие ) в това си качество Г . е заявил , че разбира обвинението , както и че живее от 21 години в България и владее български език писмено и говоримо . В следващ по време разпит ( л . 33 – л . 34), проведен на 14 април 2022 г ., той е дал обяснения , като отново е заявил , че разбира обвинението , което обаче определя като недоказано относно разпространението на наркотични вещества .
Представените пред ВКС „ бележки “ представляват изпратен до ВКС саморъчно изписан документ , подписан от подсъдимия , съдържащ негови оплаквания от дейността на Окръжна прокуратура – Варна и на Окръжен съд – Варна , а също и на назначения му служебен защитник . В този документ подсъдимият е изразил недоволството си от това , че прокурорът отказал да се отведе , че не били събирани оневиняващи го доказателства , че както прокурорът така и съдебният състав действали преднамерено и в грубо нарушение на чл . 11, ал . 1 и ал . 2 и на чл . 12 НПК . Ожалил се и от въззивния съд , потвърдил определението от разпоредителното заседание . Молбата до ВКС е датирана от 12 август 2022 г . и същата , заедно с отговора на заместник председателя на ВКС , е върната на подателя й в оригинал .
В проведеното на 26 юли 2022 г . съдебно заседание ( л . 36 от делото окръжния съд ) подсъдимият е заявил , че живее от 22 години в България , разбира български , владее почти 12 езика , но не като майчиния си , както и че някои неща би искал да изрази на персийски като близки до сърцето му , което би било по - добре да е с преводач . След което , очевидно в отговор на изричен въпрос , е пояснил , че лично бил писал „ жалбата “ от затвора ( отнесено до писмено искане за отвод на прокурора озаглавено „ ОТВОД “) и е съгласен да не се назначава преводач . Въпреки последното изявление , направено в проведеното разпоредително заседание , окръжният съд приел в следващото съдебно заседание , че не следва да даде ход на делото преди да открие и проведе процедура по реда на чл . 395 б НПК , за да провери дали подсъдимият владее български език . Междувременно , подсъдимият обжалвал определението от разпоредителното заседание в частта , в която била потвърдена мярката му за неотклонение „ задържане под стража “. В саморъчно изписаната от него жалба изложил подробни съображения , позовавайки се на норми от процесуалния закон , за срока на задържането . Развил и пространни оплаквания относно отказа на съда да уважи доказателствени искания , въвеждайки твърдения за предубеденост на съдебния състав и отправяйки искане за неговия отвод .
В проведеното на 8 септември 2022 г . съдебно заседание окръжният съд отменил проведеното разпоредително такова ( поради невъзможност на един от участвалите в него съдебните заседатели да продължи участието си в делото ) и открил производство по чл . 395 б НПК . Съдът изискал справки от затвора и следствения арест в гр . Варна и собственоръчно изготвяни от подсъдимия молби , информация от районния инспектор за езика на общуване , предсъдебен доклад от пробационната служба , подавани заявления от подсъдимия за издаване на документи и трите приключени наказателни дела .
След получаването на всички гореизброени документи , приети като доказателства , в проведеното на 14 октомври 2022 г . съдебно заседание , съдът подробно аргументирал становището си , че подсъдимият владее български език , поради което и отказал назначаването на преводач и провел разпоредителното заседание . Определението , с което е установено , че Г . владее български език , било обжалвано пред Апелативен съд – Варна , който го потвърдил с Определение № 243 от 31.10.2022 г . по в . н . ч . д . № 317/22 г .
От протоколите за проведените в първата инстанция съдебни заседания е установимо , че подсъдимият е участвал в разпитите на изслушваните свидетели , задавайки им въпроси лично .
Подсъдимият е подал и собственоръчно изготвена въззивна жалба с допълнение към нея срещу присъдата на окръжния съд . В жалбата изложил твърдения за нарушаване на правото му на защита и конкретно отбелязал неучастието на преводач .
Във въззивното производство въпросът за назначаването на преводач бил повдигнат отново . Апелативният съд , след проведена комуникация с подсъдимия , намерил молбата за писмен превод на съдебни актове за неоснователна като реферирал и към проведената нарочна процедура , приключила с влязлото в сила определение на апелативния съд .
Видно от съдържанието на въззивното решение ( л . 111 – л . 113), в него е даден обстоен отговор на защитното възражение за нарушено право на подсъдимия по чл . 55, ал . 4 НПК , включително в аспекта на критериите , въведени чрез група решения на Европейския съд по правата на човека ( ЕСПЧ ).
Гореизброените обстоятелства обосновават извода на тази инстанция за липсата на допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждането на делото от предходните две . Обстойното заключение на въззивния съд за липсата на подозрение , че подсъдимият не владее в достатъчна степен езика на съдопроизводството , а оттук , че не се е налагало извършването на превод , се споделя напълно . Без да има нужда да го повтаря изцяло , ВКС намира за нужно да отбележи следното :
От всички документи , изготвяни от М . Г ., е установимо , че той пише грамотно на български език ( граматически и пунктуационно ). Както от част от писаното от него , така и от изявленията му в съдебните заседания личи , че той е наясно с естеството на повдигнатото срещу него обвинението , със смисъла на провежданите процедури , с правата си в тях , като не среща затруднения дори и с юридическата терминология ( наясно е с понятия като „ въззивен съд “, „ отвод “, „ разпоредително заседание “, „ предубеден съдебен състав “ и др .). Подсъдимият е изразявал напълно релевантни становища по процедурни въпроси и по съществото на обвинението , излагайки мисълта си ясно и подредено . От протоколите е видно , че той е реализирал пълноценно правото си на участие в процеса като не личи да е срещал каквото и да е затруднение в провежданата на български език комуникация . Задавал е относими въпроси на свидетели , чийто разказ очевидно е разбирал . Отправял е релевантни за поддържаната от него теза доказателствени искания . Освен това , както е отбелязал апелативният съд , характерът на инкриминираното престъпление не е непознат за подсъдимия , който е участвал без участието на преводач в предходни производства със сходен предмет . Обобщено – подсъдимият Г . владее български език и то не само с оглед обичайното му използване , но и от гледна точка на сложността на езика на съдопроизводството . Цитираната в касационната жалба съдебна практика касае все случаи , в които е било несъмнено изяснено , че подсъдимите не са владеели български език .
Пропускът на въззивния съд да се произнесе с изричен диспозитив относно постановения от него отказ за превод на съдебни актове не представлява съществено процесуално нарушение , обуславящо отмяна на решението . Въззивният съд е разгледал искането и след проведена с подсъдимия комуникация е изложил мотивите си за оставянето му без уважение . Принципно неправилно е застъпеното в жалбата становище , че липсата на изричен диспозитив в определение по процедурен въпрос , какъвто се явява процесният , препятствала обжалването му . След като волята на съда е ясно изразена , както е било в случая , няма пречка за обжалване на произнасяне по процедура . В предметния казус обаче отделно обжалване на определението е недопустимо . Определението на апелативния съд по чл . 359 б , ал . 3 не попада в кръга на актовете по чл . 346, т . 3 и т . 4 НПК . Кръгът на подлежащите на касационен контрол актове е лимитативно очертан и невключените в него не могат да бъдат обект на такъв . А и в закона е указано ясно , че определението , с което се установява , че подсъдимият владее български език се обжалва по реда на глава двадесет и втора , която урежда въззивна проверка на определенията и разпорежданията .
От изложеното следва , че не е налице касационното основания чл . 348, ал . 1, т . 2 НПК .

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание

Претендираното касационно основание е аргументирано с възражение срещу отчетеното от съда обременено съдебно минало на касатора Г ., счетено за елемент , завишаващ степента на обществената опасност на дееца . В тази връзка в жалбата е изтъкнато , че осъжданията по н . о . х . д . № 286/04 г . и по н . о . х . д . № 1935/06 г . били с голяма давност и те били оказали нужното въздействие върху подсъдимия . С жалбата се настоява , че са останали недооценени смекчаващите обстоятелства – самопризнанието на подсъдимия , личният му мотив за държане на наркотични вещества ( здравословното и психичното състояние ) и възрастта му .
Наложеното на подсъдимия Г . наказание за престъплението по чл . 354 а , ал . 2, т . 4, вр . ал . 1, изр . 1., алт . 1., предл 4., алт . 2. НК ( въззивният съд го е оправдал за извършване на престъплението в условията на продължавана престъпна дейност , респективно – за връзката с чл . 26, ал . 1 НК ) е осем години лишаване от свобода .
За да се приеме явна несправедливост на санкцията и ВКС да интервенира по искания от касатора начин , е нужно да се установи , че нейният размер очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и тя се явява драстично завишена ( или занижена ). Трайно е установено в практиката на касационната инстанция , че очевидното несъответствие следва да намира отчетлив израз в ясно манифестирана непропорционалност . В предметния казус не се съзира подобна явна несправедливост . С акта на обвинението е релевирано последното осъждане на подсъдимия Г . – по н . о . х . д . № 1415/13 г . - с отношение към по - тежко квалифициращия деянието признак „ опасен рецидив “. Апелативният съд правилно е внесъл корекция в правните изводи на първостепенния , отбелязвайки , че това осъждане обуславя само визираната в разпоредбата на чл . 29, б . „ а “ разновидност на рецидива . Освен това осъждане , което закономерно не е третирано като отегчаващо обстоятелство , Г . е осъждан още два пъти . Именно тези други две осъждания – по н . о . х . д . № 286/04 г . и по н . о . х . д . № 1935/06 г . – са възприети за значими при оценката на степента на обществена опасност на дееца . Наказанието от две години лишаване от свобода по първото от тях е било приведено в изпълнение заради осъществяване на деянието по второто в рамките на определения изпитателен срок . Второто осъждане е било на три години лишаване от свобода . Така и двете наказания са били изтърпени ефективно , като на 12 март 2013 г . Г . е бил условно предсрочно освободен с определен изпитателен срок от 1 година и 18 дни . Осъждането , обуславящо процесния опасен рецидив , е за деяние , извършено на 9 юли 2014 г . и представляващо опасен рецидив по чл . 29, б . „ а “ и б . „ б “ НК . Наказанието от 6 години лишаване от свобода , наложено с него , е изтърпяно на 30.10.2018 г ., когато е изтекъл срокът от 6 месеца и 11 дни , определен по постановеното условно предсрочно освобождаване . И трите осъждания на подсъдимия Г . са за еднородна престъпна дейност . Всички тези обстоятелства определят като обосновано застъпеното от апелативния съд виждане за завишената степен на обществената опасност на личността на дееца , доколкото въпреки приложеното пенитенциарно третиране у Г . не са се формирали задръжки да преустанови с престъпната си дейност , свързана все с наркотични вещества . Пак в тази насока е съобразено и установеното , че подсъдимият се е занимавал с дилърство на дрога след изтърпяване на последното наказание и преди визираното тук престъпление . Подсъдимият не е реабилитиран по нито едно от двете осъждания , коментирани от въззивния съд като отегчаващи обстоятелства , поради което давността им е без значение . Несподеляемо е и твърдението на защитата , че имало голям период на прекъсване на противоправната дейност между тях и процесното деяние . Прекъсването е обяснимо със срока на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода .
На следващо място , въззивният съд е съобразил и данните за степента на обществената опасност на деянието , отчитайки , че става дума за държане с разпространителска цел на различни по вид наркотични вещества с висок процент на активното вещество в тях , гарантиращо по - активно увличане на наркозависимите . В същата връзка е взето предвид обстоятелството , че подсъдимият е разпространил метамфетамин .
Частичните самопризнания и положителните данни за подсъдимия , определящи го като добър , неконфликтен човек и коректен приятел са приети за смекчаващи обстоятелства . Що се отнася до претенцията за зачитането като такива на възрастта на подсъдимия и личния му мотив , тя съвсем не е основателна . Подсъдимият не е в напреднала възраст ( роден е през 1970 г .), а що се отнася до личния му мотив да държи наркотични вещества с цел разпространението им , прието е , че той няма връзка със здравословното му състояние .
Няма обстоятелства с отношение към определяне на наказанието , които да са останали извън дължимото от съда внимание . Не може да се приеме , че при така установения превес на отегчаващи обстоятелства наказанието , определено в размер около средния , предвиден в закона , се явява явно несправедливо .
Следователно , не е налице и касационното основание по чл . 348, ал . 1, т . 3 НПК .

В обобщение на изложените съображения ВКС , второ наказателно отделение намира , че решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила , поради което и на основание чл . 354, ал . 1, т . 1 НПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1 от 8 януари 2024 г ., постановено по в . н . о . х . д . № 216/23 г . по описа на Апелативен съд – Варна , Наказателно отделение , 2. състав , в частта , в която е потвърдена осъдителната за подсъдимия първоинстанционна присъда .
Решението не подлежи на обжалване и протестиране .
Председател: Членове: 1. 2.