ВКС потвърди арбитражно решение по търговски спор за доставка на газ

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред

Р Е Ш Е Н И Е

№ 39

гр.София, 04.02.2025 г.

в името на народа

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Божилова

ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Младенов

Анна Ненова

със секретар Ивона Мойкина, след като изслуша докладваното от съдия Младенов, т.д.№ 1761 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.47 ЗМТА.

Образувано е по иск на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, [населено място], за обявяване за нищожно или за отмяна на решение от 14.07.2023 г., постановено по борсово дело № 2/2023 г. от Борсов арбитраж при „Софийска стокова борса“ АД.

Ищецът поддържа, че арбитражното решение е нищожно съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА, евентуално иска отмяната му на основание чл.47, ал.1, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 ЗМТА. Претендира заплащане на разноските за настоящото производство.

Ответникът „Микс газ груп“ ООД, [населено място], оспорва исковете и моли същите да се отхвърлят, като му се заплатят направените разноски по делото.

Върховният касационен съд намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, но разгледана по същество същата е неоснователна.

С решение от 14.07.2023 г., постановено по борсово дело № 2/2023 г. от Борсов арбитраж при „Софийска стокова борса“ АД ищецът е осъден да заплати на ответника по молбата сумата от 687889,86 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от незаявяване на 46895 мв/ч природен газ по борсов договор № 148 от 18.02.2022 г. заедно със законната лихва от 22.02.2023 г. и сумата от 138912,18 лв. – сбор от законни лихви за забава в плащането на главниците по фактури, издадени на основание борсов договор № 765/ 31.08.2021 г. и борсов договор № 148/18.02.2022 г., подробно описани в решението.

По делото е безспорно, че в договор № 148/18.02.2022 г. и договор № 765/31.08.2021 г. е постигнато съгласие за отнасяне на споровете между страните до Борсовия арбитраж при „Софийска стокова борса“ АД – чл.9.1 и от двата договора, както и че представител на „Столичен автотранспорт“ ЕАД е участвал в арбитражното производство.

По основанието за нищожност на арбитражното решение съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА:

Ищецът твърди, че арбитражното решение е постановено по неарбитрируем спор поради прекратяване по право на борсов договор № 148 от 18.02.2022 г. на основание чл.19, ал.1, пр.3 от същия; дейността на „Столичен автотранспорт“ ЕАД се изразява в предоставянето на услуги за обществен превоз на пътници и в този смисъл дружеството представлява интересите на потребителите на тези услуги, поради което на основание чл.19, ал.1 ГПК във връзка с Пар.13, ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите споровете не могат да се отнасят за разрешаване от арбитраж, както и че дружеството е потребител на енергийни услуги по смисъла на Пар.1, т.41б от ДР на Закона за енергетиката. Въведен като основание за нищожност е и доводът, че арбитражът е недопустим по дела, при които е даден превес на защитата на обществения интерес, предвид че „Столичен автотранспорт“ ЕАД е публично предприятие, натоварено с отговорността за защита на потребителския интерес, а предоставянето на правораздавателна компетентност на частноправен субект, който обслужва интересите на „Софийска стокова борса“ АД не гарантира независимост на арбитражния съд.

Ответникът възразява, че забраната за арбитраж по чл.19, ал.1 ГПК е въведена само за спорове, по които едната от страните е потребител по смисъла на Пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, докато „Столичен автотранспорт“ АД не би могло да има това качество, тъй като не е физическо лице, а търговско дружество.

Настоящият състав на ВКС приема, че постановеното арбитражно решение не е постановено по спор, разглеждането на който не е в компетентността на арбитражен съд съгласно чл.19, ал.1 ГПК. Прекратяването на договора по право, според твърдението на ищеца, не представлява основание за нищожност на арбитражното решение. В случай, че споровете, породени от прекратяване на договора, не са обхванати от арбитражното споразумение, то арбитражното решение би било постановено при липса на договор за отнасяне на спора пред арбитраж и това би било основание за отмяна на решението по чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА. Забраната по чл.19, ал.1 ГПК, имаща за последица нищожност на арбитражното решение съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА, е относима единствено до потребителски спорове, по които едната от страните има качеството на потребител по смисъла на Пар.13, т.1 ДР на ЗЗП. Според легалното определение за потребител в посочената норма, това може да бъде само физическо лице, което действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ищецът в настоящото производство и ответник по арбитражния спор е търговско дружество, поради което ограничението за разглеждане на спора от арбитражен съд не се прилага. Защитата на потребителите на превозни услуги и потреблението на услуги от ищеца от други търговци по Закона за енергетиката не обосновават изключване на възможността споровете, породени от договори на превозвача, да са предмет на арбитражно споразумение. Законодателят не е предвидил забрана, поради което съображенията за извършвана дейност в обществен интерес не обуславят нищожност на арбитражното споразумение и на постановеното арбитражно решение.

По основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.5, пр.1 ЗМТА – произнасяне по спор, който не е предвиден в арбитражното споразумение:

Ищецът е въвел твърдения, че с оглед на Ковид 19 - кризата, военния конфликт и влошаване на отношенията между Европейския съюз и Руската федерация, непредвидимостта на енергийните пазари и нарастването на цените на природния газ, договорът е следвало да бъде приспособен към тези нови обстоятелства. Възможността на прекратяване или изменение на договора по реда на чл.307 ТЗ не можела да се осъществи пред арбитражния съд, а само от държавен съд, поради което същата не била обхваната от клаузата по чл.9.1 от договора относно отнасяне на спора за решаване пред арбитражен съд. Въведен е и довод, че след като облигационната връзка е прекратена по право, то претендираните плащания в арбитражното производство следва да са за неоснователно останалите в патримониума на „Столичен автотранспорт“ ЕАД суми, а не за пропуснати ползи, поради което арбитражният съд се е произнесъл по предмет, различен от действително предявения.

Според ответника спорът, отнесен пред арбитражния съд, произтича от неизпълнение на договора и последният не е прекратен. Възразява, че в арбитражното производство ищецът не се е позовавал на стопанска непоносимост.

Съставът на ВКС констатира, че по силата на чл.9.1 от борсов договор № 148 от 18.02.2022 г. претенциите, произтичащи или свързани с тълкуването, изпълнението и нарушението на договора могат да се отнесат за решаване до посочения в клаузата арбитражен съд. Обстоятелствата, които биха обосновали евентуална стопанска непоносимост, не само не са били въведени в процеса пред арбитражния съд, но и същите не могат да се релевират в настоящото производство, тъй като прилагането на нормата на чл.307 ТЗ е част от решаващата дейност на съда, разглеждащ спора. Неупражняването на защитни възражения или непредявяването на искове представлява процесуален пропуск на страната, който не може да се поправи в производството по отмяна на арбитражното решение. Ищецът цели да защити тезата, че след като арбитражният съд не разполага с правомощието да разгледа иск по чл.307 ТЗ, то без прилагане на последиците от стопанската непоносимост, произнасянето на арбитража е направено извън сключеното споразумение. Настоящият състав на І т.о. намира, че изложената правна конструкция не съответства на законовата уредба. Законодателят не е забранил сключването на арбитражно споразумение с предмет иск по чл.307 ТЗ, като изведеното в практиката на ВКС изключение е само за приватизационните договори на основание чл.32, ал.5 ЗПСК. Арбитражното споразумение може да не обхваща всички евентуални бъдещи спорове между страните, като това обстоятелство не обуславя извод за неговата недействителност. Следователно липсата на произнасяне от арбитражния съд по искания или възражения, които биха били от значение за решаването на спора, но не са били въведени от страната, не обосновава основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА.

Според клаузата на чл.19 от приложението – спецификация към договора същият се прекратява с изтичане на срока или при достигане на количествата или достигане на прогнозната стойност на поръчката, което от посочените събития настъпи първо. Предявеният пред арбитража иск е за пропуснати ползи от неизпълнение на договора, като арбитражният състав е обсъждал възражението на „Столичен автотранспорт“ ЕАД за прекратяване на договора и е приел, че договорът не е прекратен на посоченото основание. Съображенията на арбитражния съд са от значение за основателността на иска за заплащане на обезщетение за неизпълнение, поради което въпросът дали договорът е прекратен е от значение за решаване на материалноправния спор. Този въпрос в случая не подлежи на проверка в производството по отмяна по чл.47 ЗМТА.

По основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.2, пр.2 ЗМТА - недействителност на арбитражното споразумение:

Ищецът поддържа, че липсва негово свободно волеизявление за включване в договорите на арбитражната клауза. Според ищеца Правилникът на „Софийска стокова борса“ АД задължава страните по борсовите договори да разрешават споровете си чрез Борсов арбитраж, което представлявало нарушение на чл.21, ал.1, т.4 ЗЗК.

Ответникът възразява, че при сключването на борсовия договор, съдържащ арбитражната клауза, ищецът е бил наясно със стандартните договори, предлагани от борсата и изборът е бил изцяло на негово разположение – дали да сключи договора и съответно - да дерогира арбитражната клауза.

Съставът на ВКС констатира, че с цитираната норма на ЗЗК е въведена забрана в поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение. Посочената законова забрана не е относима към конкретния договор и избора на арбитражен съд. Ищецът в настоящото производство не се е позовал на недействителност на арбитражното споразумение в производство пред борсовия арбитраж, а с оглед на участието му в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства и явяване в арбитражно заседание, арбитражното споразумение се счита за сключено съгласно чл.7, ал.3 ЗМТА. Следва да се посочи, че сключването на договори, които са били изготвени предварително, би обосновало неравноправност на клаузите им и обявяването им за нищожни, но това право по чл.146 ЗЗП е предоставено само на потребителите, каквото качество ищецът не притежава.

По основанията за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.6 и т.4 ЗМТА:

Ищецът е въвел твърдения за допуснати нарушения на Правилника на Борсовия арбитраж към „Софийска стокова борса“ АД: на чл.9, ал.1 – липсвал акт за избор, с който двамата, избрани от страните арбитри, избират председател на арбитражния състав; ищецът в арбитражното производство „Микс газ груп“ ООД не бил посочил в исковата молба арбитър, а след указания от секретаря на съда, каквото възможност правилникът не предвиждал, както и такива указания можели да се дават само с разпореждане на председателя на съда; на чл.12, ал.1 от правилника - липсвали волеизявления на арбитрите за приемане на избора и декларации за безпристрастност; ищецът в арбитражното производство не бил посочил заместник - арбитър; на 24, ал.2, изр.2 от правилника – липсвал акт на председателя на съдебния състав за насрочване на делото, както и съобщението за заседанието на съда било изпратено от секретаря; не е бил връчен списък на арбитрите, за да може да бъде направен избор; липсвал акт за образуване на арбитражното дело и държавната такса била заплатена на същата дата, на която е предявена исковата молба.

Основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.4, пр.1 ЗМТА е изведено от липсата на уведомяване на всяка от страните за направения избор на арбитрите, поради което ищецът не могъл да получи информация за тяхната независимост и безпристрастност, а по чл.47, ал.1, т.4, пр.4 ЗМТА – от ненадлежното представляване в арбитражното производство с оглед на правомощията на упълномощения юрисконсулст С. – само за фактически действия, но не и за изготвяне на документи и само за представителство пред съдилищата и КЗК, но не и пред Борсовия арбитраж; както и че пълномощното било подписано от И. Г. като председател на Съвета на директорите, а не в качеството му на изпълнителен член, докато дружеството се представлявало съвместно от двамата изпълнителни членове С. М. и И. Г..

По отношение на твърдените нарушения в арбитражното производство ответникът се позовава на разпоредбата на чл.5 ЗМТА за преклудиране на възраженията на ищеца в настоящото производство, след като не е заявил същите пред арбитражния съд, както и сочи конкретните факти, които според него опровергават тезата на ищеца.

Настоящият състав на ВКС намира, че първо следва да се разгледа въведеното основание по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТО, свързано с ненадлежното представляване на ищеца пред арбитражния съд с оглед на безспорното обстоятелство, че „Столичен автотранспорт“ ЕАД е участвал в арбитражното производство и е бил представляван от юрисконсулт С. с представено по делото пълномощно.

Видно от съдържанието на пълномощното от 02.09.2022 г. представителната власт на юрисконсулт С. е учредена от представляващите съвместно дружеството „Столичен автотранспорт“ ЕАД С. М. и И. Г.. Обстоятелството, че в пълномощното С. М. е посочен като изпълнителен директор, а И. Г. като председател на Съвета на директорите не обуславя извод за липса на валидна воля за упълномощаване, както твърди ищецът. Председателят на Съвета на директорите Г. е органен представител на дружеството и осъществява съвместно представителство с посочения изпълнителен директор М., поради което представителната власт на юрисконсулт С. е учредена от лицата, вписани в търговския регистър като представляващи търговското дружество. Позоваването на нормите на чл.235, ал.2 и чл.244, ал.5, 6 и 7 ТЗ относно разграничението между представител, изпълнителен член и председател на Съвета на директорите, направено в исковата молба, не променя изводите на съда относно учредяването на представителната власт. В закона са уредени правомощията на управителните органи на акционерното дружество и както сам отбелязва ищецът, е допустимо съвместяването им от едно лице. Съставът на ВКС приема, че след като представителната власт е учредена от физическите лица – органни представители на дружеството, е без правно значение дали и в какво качество същите лица са описани в упълномощителния акт.

Учредената представителна власт на юрисконсулт С. е за представителство на дружеството пред „всички правораздавателни органи на Република България (всички съдилища)“, включително пред Комисията за защита на конкуренцията „по всички производства, образувани от и срещу дружеството“. При тази формулировка в съдържанието на пълномощното обемът на представителната власт на пълномощника включва не само внасянето на молби, становища, жалби, получаването на призовки и другите действия, изброени във втората част на изявлението на упълномощителите, както твърди ищецът, а осъществяване на процесуално представителство с правомощия да се извършват всякакви процесуални действия, включително подаване на отговор на исковата молба и участие в открито заседание. С оглед на използваното в пълномощното понятие „всички правораздавателни органи“ представителната власт е учредена и за представителство пред арбитража, който е правораздавателен орган, осъществяващ дейност по решаване на спорове, аналогична на тази на съдилищата, включени в структурата на съдебната система. По тези съображения тълкуването на ищеца, че представителството е ограничено до държавните съдилища не съответства на изразената воля от упълномощителите.

Съставът на ВКС приема, че с оглед надлежното представляване на „Столичен автотранспорт“ ЕАД в арбитражното производство въведените като основания за отмяна на арбитражното решение твърдения за допуснати нарушения на процедурните правила за разглеждане на делото следва да се преценяват, като се съобрази разпоредбата на чл.5 ЗМТА. По силата на посочената норма в производството по отмяна страната не може да се позовава на нарушения, когато тя знае, че не са били спазени неповелителна разпоредба на този закон или изискване, предвидено от арбитражно споразумение, и въпреки това продължи да участвува в арбитражното производство, без да възрази незабавно или в предвидения за това срок.

При преценка на твърдените от ищеца нарушения, извършена съобразно данните в арбитражното дело, съставът на І т.о. констатира следното: актът за избор на председател на арбитражния състав и съгласието на избрания арбитър са обективирани в един документ, подписан от тримата членове на състава; ищецът в арбитражното производство „Микс газ груп“ ООД не е посочил в исковата молба арбитър, но е заявил избор с молба от 16.03.2023 г., след предоставена му за това възможност; Правилникът на Борсовия арбитраж не създава ограничения арбитърът да бъде посочен след депозиране на исковата молба, както и не изисква изричен писмен акт с указания на председателя на съда; предвиденото издаване на други актове от председателя на съда не следва да се отнася конкретно към това действие или към разрешения в практиката на ВКС по други дела при обсъждане на нарушения на други правилници за разглеждане на арбитражни дела, каквито не се и установяват от приложената практика; акт за изрично приемане на избора от всички арбитри не е предвиден в правилника, а също не се изискват и декларации за безпристрастност, тъй като такива се подават по чл.12, ал.1 от правилника само при наличие на обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за безпристрастност и независимост на арбитъра; непосочването на заместник - арбитър от ищеца в арбитражното производство не представлява нарушение на правилника, тъй като в случая не е било необходимо някой от арбитрите да бъде заместван; в нормата на 24, ал.2, изр.2 от правилника не е предвидено постановяването на акт от председателя на съдебния състав за насрочване на делото; липсата на връчен списък на арбитрите не нарушава правото на защита, тъй като ищецът в настоящото производство е упражнил правото си на избор и е посочил арбитър, който е участвал в разглеждането на делото и постановяването на решението; липсата на акт за образуване на арбитражното дело и заплащането на държавната такса на датата на подаване на исковата молба са въведени като твърдения за допуснати нарушения, без да посочени конкретни разпоредби, които да са нарушени и при запознаване с правилника съдът не откри изисквания от подобно естество; липсата на изрично уведомяване на всяка от страните за направения избор на арбитрите, поради което ищецът не е могъл да получи информация за тяхната независимост и безпристрастност, не нарушава правото му на защита, тъй като подобно изискване не е предвидено в правилника, ищецът е участвал в арбитражното производство и не е направил отвод на някой от арбитрите, както и не сочи обстоятелства, които да са му станали известни по-късно и от които да се поражда съмнение за безпристрастността и независимостта на арбитрите.

Резултатът от преценката на твърденията на ищеца за допуснати нарушения в арбитражното производство е, че всички твърдени обстоятелства са били известни на „Столичен автотранспорт“ ЕАД при разглеждане на арбитражното производство и той, от една страна, не е направил възражения, а от друга страна – посочените нарушения не са би допуснати или не представляват нарушения на Правилника на Борсовия арбитраж при „Софийска стокова борса“ АД, по реда на който е разгледано делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд приема, че предявените искове за обявяване на нищожност и евентуално за отмяна на арбитражното решение са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските:

На основание чл.81 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника разноски за настоящото производство в размер на 36000 лв. съгласно фактура от 27.06.2024 г., платежно нареждане от 27.06.2024 г. и банково извлечение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, [населено място], срещу „Микс газ груп“ ООД, [населено място], за обявяване на нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА, евентуално за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 ЗМТА на арбитражно решение от 14.07.2023 г., постановено по борсово дело № 2/2023 г. от Борсов арбитраж при „Софийска стокова борса“ АД.

ОСЪЖДА „Столичен автотранспорт“ ЕАД, [населено място], [улица], да заплати на „Микс газ груп“ ООД, [населено място], [улица], сумата от 36000 лв. (тридесет и шест хиляди лева) - адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: