Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2022
Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови доказателства
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Търговско дружество иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен искът му за заплащане на възнаграждение по договор за услуга. Като основание дружеството представя документи, които твърди, че са нови доказателства за изпълнението на възложената работа. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като молителят е могъл да се снабди с документите навреме при полагане на дължимата грижа, а самите доказателства не променят крайния извод по спора.
Какво приема съдът
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се допуска само при обективна невъзможност страната да знае или да се снабди своевременно с доказателствата, без това да се дължи на нейна небрежност, и когато тези документи установяват факти от съществено значение за изхода на делото.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениенови писмени доказателствадоговор за услугадължима грижавъзнаграждение
Текстът на акта
Ключови фрази Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нови писмени доказателства 5 Р Е Ш Е Н И Е № 40 гр.София, 30.06.2022г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 132 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на „НС-Агро“ АД, [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 1097/02.06.2020 г., постановено по в.т.д.№ 5088/2019 г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1381/26.07.2019 г. по т.д.№ 2111/2018 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от „НС-Агро“ АД, [населено място], против „Напоителни системи“ ЕАД, [населено място], иск за заплащане на сумата от 527886,52 лв. на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, представляваща възнаграждение за изпълнена и приета работа по договор за услуга № Д-53-269 от 02.08.2012 г., формирана въз основа на приходите на регулираната дейност на възложителя по смисъла на чл.9 от договора, реализирани за периода от м.10.2014 г. до м.12.2014 г., за което са издадени фактури: № [ЕГН]/11.11.2014 г. и № [ЕГН]/09.01.2015 г. Молителят твърди, че са налице нови доказателства, които са от съществено значение за спорното материално право: писмо от МЗХ с № 70-4784 от 11.10.2021 г. с приложения към него – писмо с рег.индекс № 70-2628 от 11.06.2013 г., писмо с рег.индекс № 70-2628 от 05.08.2013 г. и писмо с рег.индекс № 70-2628 от 11.09.2013 г., граждански договор от 01.08.2012 г., диплом за професионална квалификация на Б. Р., слайдове за проведени от него обучения, товарителница на „Еконт“ от 02.09.2013 г. и протокол от 15.06.2016 г. на ДКЕВР. Според молителя новите писмени доказателства установят цялостно изпълнение на поетите от него ангажименти по договора от 02.08.2012 г. под формата на отчет на „Напоителни системи“ ЕАД към принципала МЗХ. Моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът „Напоителни системи „ЕАД оспорва молбата, като възразява, че представените доказателства не са новооткрити, не се отнасят до новооткрити обстоятелства и нямат значение за спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І т.о. констатира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК с оглед на твърденията на молителя. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 527 886.52 лева- възнаграждение за изпълнена и приета работа по договор за услуга №Д-53-269/02.08.2012 г., за което са издадени фактури № [ЕГН]/ 11.11.2014г., № [ЕГН]/ 09.12.2014 г. и № [ЕГН]/ 09.01.2015 г., въззивният съд е приел за безспорно сключването между страните на процесния договор, с който на ищеца е възложено да изготви пакет от документи за регистриране на ответника „Напоителни системи“ ЕАД като В и К оператор по смисъла на Закона за регулиране на В и К услуги и изграждане на система за контрол и управление на продажбите, но е счел, че не е доказано изпълнението на възложената работа, поради което и претенцията за плащане на сумите по процесните фактури е отхвърлена като неоснователна. След анализ на доказателствата, решаващият съд е приел, че ищецът не е изпълнил задълженията си по процесния договор за изготвяне на посочените в техническото задание документи, създаване и текущо управление на интегрирана регистрационна система на потребителите на В и К услуги с изискуеми идентификатори и изработване и управление на централизирана система за текущо управление на продажбите, както и изграждане на система за отчитане и физически контрол на техническото състояние и поддръжка на средствата за измерване за първия регулаторен период. Настоящият състав на ВКС приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. По силата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За основателността на молбата е необходимо невъзможността за попълване на делото с доказателствен материал да е обективна, а не отмяната да се ползва, като средство за поправяне на грешките или небрежността на страната. Новите документи могат да бъдат и относно факти, които са твърдени от страната, но не са били доказани поради липсата на тези документи, а страната не е знаела за тях или дори и да е знаела не е била в състояние да се снабди с документите. Незнанието или непредставянето на писмените доказателства следва да се дължи на обективни причини, а не на липсата на нормално дължимата грижа на заинтересованата страна. В случая молителят твърди, че узнал за представените с молбата за отмяна документи от лицето Б. Р., който му съдействал за изпълнение на възложената по договора с „Напоителни системи“ ЕАД задача. Видно от представения договор от 01.08.2012 г., сключен между молителя и Б. Р., на последния е възложено да подпомага възложителя в процеса на изготвяне на необходимите документи, отнасящи се до разработване на бизнес плана за развитите на дейността на В и К оператора, съгласно указанията на ДКЕВР, както и да подпомага клиента на възложителя (В и К оператора „Напоителни системи“ ЕАД) в комуникацията му с ДКЕВР. Работата по този договор следвало да бъде приета до 30 септември, когато следвало да му се изплати уговорено с договора възнаграждение. Молителят обяснява, че документите му били представени, след като Р. узнал за постановеното решение. Независимо от всички условности относно узнаването (на Р. за решението по делото и съответно на молителя за документите), посочените твърдения целят да установят съществуването на обективни причини за своевременно снабдяване с документите. Доказването, че страната не е знаела за тези доказателства, може да се изведе единствено от факта, че са й предоставени от трето лице, но предвид сключения договор от 01.08.2012г. именно възложителят (настоящ молител) би следвало да прояви необходимата грижа относно отчета за изпълнение, тъй като той е свързан с изпълнението на неговите задължения по договора с „Напоителни системи“ ЕАД. Снабдяването с протокола от 15.06.2016г. е доказано с писмото на КЕВР до изпълнителния директор на молителя от 22.10.2021г., но от друга страна, както е посочено в същото, протоколите от обществени обсъждания (какъвто е процесният) са публични и са били публикувани на интернет страницата на КЕВР. Освен липсата на доказателства за обективни причини, поради които молителят не се е снабдил своевременно с представените с молбата документи, в тези документи не са удостоверени нови обстоятелства, които да са от значение за делото. Писмо от МЗХ с № 70-4784 от 11.10.2021 г. е за изпращане на „НС – Агро“ АД на други три писма. Писмата с рег.индекс № 70-2628 от 11.06.2013 г. и с рег.индекс № 70-2628 от 05.08.2013 г. отразяват поставени въпроси на „Напоителни системи“ ЕАД, а писмо с рег.индекс № 70-2628 от 11.09.2013г. съответно отговорите до Министерство на земеделието и храните. В това писмо се дават обяснения във връзка с възложената обществена поръчка и сключения договор между „Напоителни системи“ ЕАД и „НС-Агро“ АД. Действително в писмото се съдържат изявления, че „НС-Агро“ АД е предоставило на „Напоителни системи“ ЕАД бизнес план, който е внесен в ДКЕВР за разглеждане, изработена била система за управление и контрол на продажбите, но след разменена кореспонденция за доработката й, „НС –Агро“ АД представило нови доклади. На 06.08.2013 г. били представени необходимите документи за регистриране на „Напоителни системи“ ЕАД като В и К оператор, но ДКЕВР поискала на няколко пъти допълнителна информация и на „НС – Агро“ АД отново било възложено да ги преработи в срок до 31.08.2013 г. Настоящият състав на ВКС намира, че посоченото писмо отразява единствено изявление на изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД, отправено до трето лице, като съдържа твърдения за факти, които молителят преценява като доказателства за изпълнената от него работа по договора, но игнорира изявленията, че от „НС-Агро“ АД е искано извършването на допълнителни доработки и корекции. Предвид на съдържанието на писмото, изявленията на представителя на възложителя не биха могли да се възприемат като приемане и одобряване на работата. На следващо място, въззивният съд е приел, че изпълнителят не е доказал за периода 2012-2014 г. изпълнението на задълженията си да изготви и представи чрез регистриране в деловодната система на „Напоителни системи“ ЕАД междинни отчети за дейността си по време на изпълнението на договора, както и окончателен отчет за всички изпълнени дейности по проекта, придружен от финална проформа фактура. По делото не е било доказано съгласно договора междинното приемане на изпълнението, което да се е осъществявало с подписването на протокол между изпълнителя и комисията, назначена със заповед на възложителя, а окончателното приемане – с подписването на окончателен протокол от същата комисия след представяне на окончателния отчет, придружен със съответните документи. Изложени са подробни съображения, че и представените в инстанциите по същество декларации от изпълнителния директор на ответника, с които същият признава изпълнението на договора, не променят този извод, тъй като в частта им извън нотариалната заверка представляват частни документи, чиято доказателствена тежест следва да се преценява наред с всички останали доказателства по делото. Изрично е посочено, че изпълнението на работата не се установява от протокола от 24.10.2014 г. за приемане на „Интегрирана информационна система на потребителите на В и К услуги с изискуеми идентификатори и управление на продажбите, съгласно техническото задание на възложителя“, тъй като не са ангажирани доказателства тя да е налична на посочения в протокола или друг домейн, нито да е започнала да функционира. По отношение на бизнес плана е прието, че такъв е бил изготвен, преработван е неколкократно, тъй като не е отговарял на изискванията, като не е било доказано, че одобреният с представеното решение на ДКЕВР от 01.12.2014 г. бизнес план е именно този, изготвен и коригиран от ищеца. В този смисъл и предоставянето на документите с посочената от молителя товарителница от 02.09.2013 г. не би могло да опровергае изводите на въззивния съд, тъй като тази товарителница не може да се свърже с изпращането на конкретни документи между посочен изпращач и получател – същата е само с код и дата. Приложените разпечатки от слайдове не установяват някакво конкретно твърдение на молителя, което да е факт от значение за решаването на спора. По изложените съображения съставът на ВКС приема, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата следва да се остави без уважение. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „НС-Агро“ АД, [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 1097/02.06.2020г., постановено по в.т.д.№ 5088/2019г. от Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.