Намаляване на наказанието за убийство поради неправилно отчетени отегчаващи обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * изменено решение по наказанието * явна несправедливост на наказанието * замяна на наказание доживотен затвор * отегчаващи вината обстоятелства * индивидуализация на наказание * намаляване на наказание

5

Р Е Ш Е Н И Е

№. 54

София, 14 септември 2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

МИЛЕНА ПАНЕВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Кирил Иванов

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 134/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия С. Д. и частните обвинители С. А., А. А. –лично и като настойник на С. А., срещу въззивно решение № 2 от 08.01.2020г., постановено по внохд № 390/19г. по описа на Апелативен съд– Варна.

В касационната жалба на подсъдимия се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, като се прави искане за намаляването му.

Оплакванията в жалбата на частните обвинители е за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Искането, което се прави, е за отмяна на първоинстанционната присъда и въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, за увеличаване на наказанието лишаване от свобода в максималния му размер от тридесет години.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд служебният защитник на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Намира за неоснователна жалбата на частното обвинение, като излага подробни аргументи в подкрепа на тезата си. Пледира за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият С. Д. изразява съжаление за извършеното.

Представителят на ВКП намира и двете жалби за неоснователни, а определеното наказания за справедливо. Моли атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила.

Частните обвинители - С. А. А., А. А. А. –лично и като настойник на С. А. А., както и повереникът им адв.К. Б., редовно призовани, не се явяват. В писмена молба до съда, повереникът им е изразил становище, че поддържа жалбата на доверителите си и моли за нейното уважаване, както и че оспорва касационната жалба на подсъдимия, поради нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

С присъда № 46 от 27.08.2019 г., постановена по нохд № 789/19г., Окръжен съд – Варна е признал подсъдимия С. Р. Д. за виновен в това, че на 01.03.2019г. в [населено място], обл.Варна, в условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил А. Ю. А., като убийството е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, т.12, пр.1, вр. чл.115 от НК, вр. чл.58а, ал.2 от НК му е наложил наказание - доживотен затвор, което е заменил с лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, и е постановил първоначален строг режим на изтърпяване.

Съдът се е произнесъл по приложението на чл.59 от НК, веществените доказателства и разноските.

С решение № 2 от 08.01.2020г., постановено по внохд № 390/19г., Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Касационните жалби са допустими, като основателна е само тази, депозирана от подсъдимия.

Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура наказанията подлежат на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. В настоящия случай решаващите инстанции са индивидуализирали наложеното на подс.Д. наказание доживотен затвор при предпоставките на чл.58а, ал.2 от НК, което съгласно правилата на ал.3 на цитирани текст е заменено с лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години.

Относно пределите на касационната проверка следва да се посочи, че и с двете касационни жалби/на подсъдимия и на частните обвинители/, се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наказанието, макар и с противоположни искания. Необходимо е да се направи уточнение, че претенцията на всички касатори за явна несправедливост е единствено по отношение размера на наказанието лишаване от свобода. Частните обвинители правят оплакване и за допуснати съществени процесуални нарушения – липса на мотиви, но в контекста на твърденията за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години.

На първо място, настоящият състав намира, че въззивната инстанция не е допуснала процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви. Видно от въззивното решение апелативният съд е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл.58а, ал.2 и 3 от НК за определяне размера на наказанието лишаване от свобода, когато то заменя доживотния затвор. Съобразил се e и със задължителните указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015г. по т.д. № 2/15г. на ОСНК на ВКС, като правилно е определил допустимия минимален и максимален размер на наказанието лишаване от свобода, а именно от петнадесет до тридесет години. Също така, съдът е изложил своите съображения относно приетите от него за релевантни обстоятелства, формирали вътрешното му убеждение при отмерване размера на наказанието лишаване от свобода от двадесет и пет години/л.16-17 от въззивното решение/, като волята му е изразена по ясен и категоричен начин.

Във връзка с твърдението на повереника на частното обвинение, че въззивният съд не е аргументирал защо определя размера на наказанието лишаване от свобода от двадесет и пет години, а не примерно от двадесет и шест, както и, че невярно е отразено, че определеното наказание е към максималния размер на предвиденото, е необходимо да се посочи следното: при индивидуализацията на всяко наказание няма място за механичен формален подход при преценката на смекчаващите/в случая съдът не е констатирал такива/ и отегчаващите обстоятелства, тъй като става въпрос за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Горното води до извод, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

На следващо място основателно е оплакването на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, с което е заместено наложеното наказание доживотен затвор. За да определи посочения размер на наказанието, въззивният съд е приел наличието само на отегчаващи обстоятелства. Като такива е ценил следните: броя на квалифициращите деянието признаци; предходните осъждания на подсъдимия за престъпления против личността, извън тези определящи квалификацията “опасен рецидив”; лошите характеристични данни - подсъдимият никога не е работил, не е имал трудова дейност и легални доходи, злоупотребата с алкохол и употреба на наркотични вещества, честа проява на избухливост и агресия; липса на провокация от страна на жертвата. По мнение на настоящия състав не всички от горепосочените обстоятелства притежават характеристики на отегчаващи такива. Обстоятелството, че подсъдимият не е трудово ангажиран по естеството си не притежава характеристиките на отегчаващо обстоятелство. Употребата на наркотични вещества и злоупотребата с алкохол, макар принципно да сочат на едно укоримо поведение, не могат да бъдат ценени като отегчаващи вината обстоятелства, макар и през призмата на лоши характеристични данни, освен ако не обуславят негативни прояви на съответната личност, пред каквато хипотеза не сме изправени. При тези констатации и след оценка на останалите отегчаващи обстоятелства, преценени в контекста на завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца, настоящият състав намира, че размерът на наказанието лишаване от свобода от двадесет и пет години е завишен и следва да бъде намален. Този извод не се променя от факта, че не се констатират смекчаващи вината обстоятелства. Както беше посочено по-горе преценката на релевантните обстоятелства не може да бъде подчинена само на техния брой и вид/смекчаващи и отегчаващи/. Противното би означавало при наличието само на отегчаващи обстоятелства винаги да се налага максималното по размер наказание лишаване от свобода, което е в разрез с основополагащите правила за индивидуализация на наказанията. Ето защо, настоящата инстанция намира, че по отношение на подс.Д. съответното за постигане на целите по чл.36 от НК наказание е лишаване от свобода за срок от двадесет и две години.

Горното налага извод за неоснователност на твърдението на частните обвинители за необходимост от увеличаване на наказанието на тридесет години лишаване от свобода.

По-нататък частното обвинение оспорва правилността на изводите на въззивния съд относно формата на вината - прието е, че деянието е осъществено не при пряк, а при евентуален умисъл. По естеството си това оплакване е за неправилно приложение на материалния закон и е относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, каквото не се релевира с жалбата, поради което не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство. В жалбата изрично са посочени в две точки поддържаните касационни основания - за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Също така, касаторите във връзка с исканията си изрично са посочили и правомощията на ВКС за тяхното уважаване - чл.354, ал.3, т.1 и 2 от НПК. При тези данни волята на частните обвинители досежно пределите на касационната проверка е ясна и недвусмислена. Аргументите им във връзка с горното твърдение могат да бъдат предмет на преценка само досежно оплакването за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода. В случая обаче приетата форма на вината не е довела до промяна размера на наказанието лишаване от свобода, определен от първата инстанция/ при приета форма на вината пряк умисъл/, и не е сред обстоятелствата, ценени от апелативния съд при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода.

Предвид гореизложеното атакуваното въззивно решение на АС- Варна следва да бъде изменено в частта относно определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, като същото бъде намалено на лишаване от свобода за срок от двадесет и две години.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 2 от 08.01.2020г., постановено по внохд № 390/19г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта относно размера на определеното на подсъдимия С. Р. Д. наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, като го НАМАЛЯВА на двадесет и две години .

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: