Потвърждаване на условна присъда за подкуп на служител от пожарната

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

292

София, 24.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Теодора Стамболова

2. Весислава Иванова

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 286 за 2026 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. М. Т., чрез защитника му адв. К. Д., против решение № 6/ 28.01.2026 г. по в.н.о.х.д. № 258/2025 г. на Великотърновския апелативен съд, с касационни доводи за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения по чл. 248, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Касаторът твърди, че въззивният съд е извършил неправилен и едностранчив доказателствен анализ, а участието в престъпление не е доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като няма доказателства, разкриващи съпричастността му.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Ц. М. Т. и защитникът му адв. К. Д. поддържат жалбата по изложените в нея съображения.

Представителят на Върховната прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в постъпилата касационна жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С решение № 6 от 28.01.2026 г. по в.н.о.х.д. № 258/2025 г. Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 28 от 17.06.2025 г. по н.о.х.д. № 580/2024 г. на Плевенския окръжен с която подсъдимият Ц. М. Т. бил признат за виновен в това, че на 17.11.2020 г., в гр. П. поискал дар от С. К. И. с думите „Ще почерпиш и ще си затворя очите.“ и на 20.11.2020 г. приел дар от С. К. И. – парична сума на стойност 300 лева, която не му се следва, в качеството му на длъжностно лице – инспектор в „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ при Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в гр. П., за да не извърши действия по служба, съгласно чл. 21 от Наредба № 8121з-882/25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държане противопожарен контрол, издадена от министъра на вътрешните работи, поради което и на основание чл. 301, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказания от 9 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК, както и глоба в размер на 1 500 лева. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото, съдът се разпоредил с веществените доказателства, а банкнотите – предмет на престъпление, постановил да бъдат върнати на С. К. И..

Първоинстанионното производтво е второ по ред, след отмяна на оправдателна присъда № 26/18.09.2023 по н.о.х.д. № 385/2021 г. на Плевенския окръжен съд с решение № 69/23.05.2024 г. по в.н.о.х.д. № 356/2023 г. на Великотърновския апелативен съд.

Касационната жалба на подсъдимия е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Не са допуснати претендираните от касатора нарушения на материалния и на процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Въззивният съд подложил на самостоятелен анализ доказателства по делото и след като не е намерил процесуални нарушения при тяхното събиране потвърдил описаната от първата инстанция фактическа обстановка по случая. Доказателствените материали са обсъдени задълбочено, съпоставени са едни на други и вярно са интерпретирани. Не са намерени противоречия между различните източници, поради което престъпното поведение на подсъдимия е разкрито по категоричен и несъмнен начин. Усилията на апелативния съдебен състав са излезли извън предмета на доказване, като без нужда са разгледани длъжностни правомощия на подсъдимия освен важното обстоятелство, че поисканият и приет подкуп е да не се извършат действия по служба – да не впише подсъдимия в заповедната книга по чл. 170, ал. 1 ЗУТ предписанието му за изграждане на противопожарни елементи (негорими ленти) по фасадата на строящия се обект, каквото правомощие има по чл. 21 от наредба № 8121з-882/25.11.2014 г. на МВР. Въпросът дали подсъдимият е могъл веднага да извърши вписването в заповедната книга или се е нуждаел от допълнителни действия по служба е правно ирелевантен, тъй като готовността да извърши служебното действие е повод за искането и получаването на парите, стимул за мотивиране към даване на подкуп. Законосъобразността на действията по служба, извън престъпното поведение на подсъдимия, не е предмет на разглеждане по делото. Затова и настоящият съдебен състав не се спира на подробните съображения, изложени в касационната жалба, относно служебните правомощия на подсъдимия, поредността на тяхното извършване и времевият им момент. Всички възражения на подсъдимия и неговия защитник са разгледани във въззивното решение и отхвърлени с убедителни и верни мотиви. Не се налага тяхното повторение, след като едни и същи възражения се подновяват в касационната жалба и отхвърлянето им е основателно.

Фактическите констатации на решаващия съд разкриват престъпното поведение на подсъд. Т. да поиска от свид. С. И. материална облага на 17.11.2020 г. и реално да я приеме на 20.11.2020 г., след като полицейските служители Цв.М., Т.Ц. и С.П. съдействали за белязване, описване на паричните банкноти и ползване на специално разузнавателно средство. Предметът на подкупа бил намерен в черна папка, с която подсъдимият напуснал строителния обект и изпуснал на земята по време на задържането му. Престъплението правилно е квалифицирано по чл. 301 от НК, а специалната цел на прекия умисъл се разкрива от готовността на длъжностното лице да не извърши действие по служба, с което изнудвал към даване на подкуп. Не е налице провокация към подкуп, тъй като подсъдимият сам поискал неследваща материална облага, а поведението му повтаряло други негови действия в миналото, което дало основание за търсене на съдействия от полицията.

Поради липса на предявено от касатора основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК настоящият съдебен състав не го обсъжда.

Воден от изложените мотиви съдът прие касационната жалба на подсъд. Ц. М. Т. за неоснователна, а обжалваното въззивно решение – като правилно и законосъобразна, поради което подлежи на потвърждаване.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/ 28.01.2026 г. по в.н.о.х.д. № 258/2025 г., по описа на Великотърновския апелативен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.