Премахване на навес над тераса, смущаващ съседен апартамент

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50075

София, 02.11.2023 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3476/2022г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 288318/27.05.2022 г. на Б. А. А. - Щ. и Р. А. А., чрез процесуалния представител адвокат Р. К., срещу въззивно решение № 261213/05.04.2022 г. по гр.д. № 10443/2020г. на Софийски градски съд.

С определение № 50189 от 31.05.2023г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по въпроса дали с поддържането от ответника на фактическо положение /съществуване на незаконен строеж/ се пречи на търсещите защита ищци да упражняват в пълен обем правото на собственост върху собствения им имот, с приетото в ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, както и с решение № 88/21.10.2020 г. по гр. д. № 3238/2019 г. на ВКС, и решение № 17/15.03.2022 г. по гр. д. № 3889/2021 г. на ВКС.

В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Н. Р. Г., чрез пълномощника си адвокат Ц. С. С., оспорва жалбата.

С обжалваното решение е отменено решение № 160920/08.07.2019 г. по гр. д. № 44226/2018 г. по описа на Софийски районен съд, с което ответникът Н. Р. Г. е осъден по предявения от Б. А. А. - Щ. и Р. А. А. иск с правно основание чл. 109 ЗС да премахне масивен навес над терасата на собствения му имот, изграден върху стоманена конструкция, който съставлява принадлежност към собствен на ответника самостоятелен обект, в сграда с идентификатор ******, с адрес : [населено място], район „С.“, [улица], и пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях апартамент, находящ се над този на ответника. Вместо това е постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е отхвърлен.

Въззивният съд е приел, че ищците са собственици на апартамент с идентификатор № ***** с адрес [населено място], район „С.“, [улица], втори етаж, първа стълба, а ответникът е собственик на апартамент с идентификатор **** с адрес [населено място], [улица], първи етаж, първа стълба. Към терасата на ответника е изграден навес от предишен собственик, а ответникът поддържа това състояние и понастоящем. Процесният навес е изграден още през 1993 г., когато е представлявал защитно покритие от ламарина, впоследствие е укрепен и изграден върху метална конструкция, покрита с гипсокартон, вата и хидроизолация отдолу. Изграждането му е било съгласувано с НИПК. Понастоящем навесът представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ . Процесната сграда представлява "групов паметник на културата" по смисъла на чл. 12, т. 2 ЗПКМ (отм.) . Според съдебно-техническата експертиза около източната тераса на апартамента на ищците съществува "площадка", която по същество представлява навесът над терасата на апартамента отдолу (на ответника). Покритието на навеса е малко по-ниско като ниво от кухненския балкон на ищците и има наклон към източната фасада на жилищната сграда. Цялата тераса на ответника е изградена като продължение на балкона под кухненския балкон на ищците. По покрива на навеса, както и от терасата на съседен жилищен имот, намиращ се на същия етаж, може да се достигне до апартамента на ищците. Върху покрива на навеса могат да се събират боклуци, изхвърлени от горните етажи, но почистването не е невъзможно, а е само затруднено. На стълбищния прозорец над навеса е поставена решетка, за да се препятства излазът на покрива на терасата и до балкона на ищците. Навесът представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е част от източния балкон на апартамента на ответника, като едновременно е слънцезащитно съоръжение и му обособява доста голямо място за почивка и отдих. Наклонът на покрива на навеса е недостатъчен, за да се отводни напълно при силен валеж, поради което е възможно да бъде компрометирана външната стена на апартамента на ищците при задържане на вода. На място има следа от набиване на вода в стената на коридора на жилищната сграда. Навесът не пречи за извършването на ремонт на пода на терасата на ищците, а показалата се от този балкон арматура може бъде покрита с бетонова смес. Ако навесът го няма, ще има празно пространство под терасата на ищците. Покритието на балкона има естетическа функция и е трябвало да се планира при изграждане на сградата, защото иначе пространството е неизползваемо. Въззивният съд е посочил, че фактът на незаконно строителство сам по себе си не е достатъчен за уважаване на негаторния иск, а е необходимо освен това въпросното строителство пряко да създава пречки за пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца. По делото не се установява посредством така описаната конструкция, да се засяга възможността на ищците да упражняват необезпокоявано и в пълен обем правото си на собственост върху техния апартамент, нито се установява да е налице поведение на ответника, с което да се нарушава упражняването на правата на ищците върху собствения им имот. Изхвърлянето на боклуци върху навеса не е следствие на неговите свойства, а е резултат от поведението на живущите в сградата, за което ответникът не носи отговорност. Няма пречка да се подобри отводнителната система на навеса и по този начин да се минимизира събирането на вода върху него.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се има предвид ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, както и последователната практика на ВКС /решение № 88/21.10.2020 г. по гр. д. № 3238/2019 г. на ВКС, решение № 17/15.03.2022 г. по гр. д. № 3889/2021 г. на ВКС и др./, с които се приема, че искът по чл.109 ЗС може да бъде насочен и срещу лице, което поддържа и се ползва от създадено състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта на ищеца според предназначението й, но също и когато поддържането от ответника на такова състояние създава сериозна опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта за в бъдеще. Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение върху правото на собственост, които ограничават, смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на вещта според предназначението й, или създават опасност от такива. За уважаването на иска е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.

По основателността на касационната жалба:

По делото е категорично е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че процесният навес е изграден през 1993 г., впоследствие е укрепен и изграден върху метална конструкция. Същевременно той е „площадка“ около източната тераса на апартамента на ищците и покритието му е малко по-ниско като ниво от кухненския им балкон с наклон към източната фасада на жилищната сграда. Навесът е част от източния балкон на апартамента на ответника, като му обособява доста голямо място за почивка и отдих. Върху покрива на навеса могат да се събират боклуци, падащи от горе, като почистването откъм балкона на ищците е затруднено. По покрива на навеса може да се върви. Фактически той свързва балкона на ищците с балкона на съседите. Към него е имало достъп и откъм стълбищния прозорец, поради което на прозореца е поставена решетка, с цел да се препятства възможността, чрез излаз на навеса да се достигне до балконите. Наклонът на покрива на навеса е недостатъчен, за да се отводни напълно при силен валеж, поради което при задържане на водата се компрометира външната стена на апартамента на ищците. Експертизата е констатирала следи от набиване на вода и влага в стената на жилищната сграда. При така установените факти е необоснован изводът на въззивния съд, че така описаната конструкция /навес/ не засяга възможността на ищците да упражняват необезпокоявано и в пълен обем правото си на собственост върху техния апартамент и че не е налице поведение на ответника, с което се нарушава упражняването на правата на ищците върху собствения им имот. След като е установено, че процесният навес /макар и да представлява търпим строеж/, се поддържа и ползва от ответника, като създава сериозна опасност от вредно и смущаващо въздействие върху имота на ищците, той подлежи на премахване. Така изграден, той създава пречки за използването на съседния имот /на ищците/ по–големи от обикновените по смисъла на чл.50 ЗС. Последните не могат да бъдат принуждавани да търсят съоръжения за почистване на събиращите се отпадъци върху навеса /като продължение на балкона им/, да обезопасяват стълбищния прозорец, за да препятстват достъпа през него и чрез навеса до балкона им, да търпят положението, че навесът фактически свързва недопустимо балкона им с балкона на съседите, както и да търсят начин за подобряване на отводнителната система на навеса, за да се минимизира събирането на вода върху него, с което се набива влага, засягаща стената на жилището им. Ето защо и искът с правно основание чл.109 ЗС за премахване на процесния навес е основателен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което е в противоречие на закона и задължителната практика на ВКС.

Изложеното налага касиране на въззивното решение и постановяване на друго по реда на чл.293,ал.2 ГПК, с което се уважи предявеният иск.

С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноските за трите съдебни инстанции в полза на ищците, следва да се присъдят направените разноски, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и доказателства в размер на общо 5100 лева – държавни такси, депозит за СТЕ и заплатено адвокатско възнаграждение. За размера на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в първата инстанция е отчетено като основателно релевираното от ответника възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 261213/05.04.2022 г. по гр.д. № 10443/2020 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Н. Р. Г., [населено място], по предявения от Б. А. А. - Щ. и Р. А. А.,съдебен адрес в [населено място], иск с правно основание чл. 109 ЗС, да премахне масивен навес над терасата на собствения му имот, изграден върху стоманена конструкция, който съставлява принадлежност към собствен на ответника самостоятелен обект, в сграда с идентификатор ****, с адрес : [населено място], район „С.“, [улица], и пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях апартамент, находящ се над този на ответника.

ОСЪЖДА Н. Р. Г. да заплати на Б. А. А. - Щ. и Р. А. А. разноски по делото за всички инстанции в размер на общо 5100 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: