Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2023
Определяне на обезщетение за пострадал пешеходец и липса на съпричиняване при ПТП
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Пострадала при пътнотранспортно произшествие пешеходка оспорва намаления размер на присъденото ѝ обезщетение за неимуществени вреди и приетото от съда 20% съпричиняване на инцидента. Върховният касационен съд постановява, че пресичането е извършено на пешеходна пътека по смисъла на закона и няма съпричиняване, а справедливото обезщетение следва да бъде завишено. В резултат застрахователят е осъден да заплати допълнително 10 000 лева.
Какво приема съдът
Продължението на тротоара през платното за движение на кръстовище представлява пешеходна пътека по силата на закона, независимо от липсата на маркировка или наличието на разделителен остров, поради което пресичането там не съставлява съпричиняване. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определя след задълбочена цялостна оценка на всички физически и психически последици от увреждането, а не чрез формалното им изброяване.
Приложени разпоредби
- чл. 432, ал. 1 КЗ
- чл. 51, ал. 2 ЗЗД
- чл. 52 ЗЗД
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 83, ал. 2 ГПК
- чл. 38, ал. 2 ЗА
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
пешеходна пътеказастрахователно обезщетениенеимуществени вредисъпричиняванеГражданска отговорностпътнотранспортно произшествие
Текстът на акта
Ключови фрази Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * съпричиняване РЕШЕНИЕ № 50073 София, 13.03.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 09.05.2022 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 329 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на ищцата М. М. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд относно отхвърлените части от предявените срещу ЗД „Бул инс“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Ответникът не изразява становище. Касационно обжалване е допуснато по отношение на отхвърлената част от предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди по въпросите относно критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и относно предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За да намали присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 40 000 лв., въззивният съд е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 25 000 лв. Извода си е основал на вида на претърпяната травма (закрита фрактура на горния край на голямопищялната кост), наложила оперативна интервенция. В резултат ищцата търпяла болки и страдания в продължение на три месеца, от които по-интензивни през първия месец. Възстановителният процес е приключил благоприятно, но предвид естеството на травмата (вътреставна фрактура) са възможни артрозни промени с болка и ограничение в движенията. Съдът е съобразил и обстоятелството, че през първия месец от инцидента ищцата не е можела да се придвижва и е била зависима от чужди грижи, след което са били необходими използването на помощни средства и рехабилитация. При анализа на горните обстоятелства въззивният съд е отчел от една страна възрастта на ищцата, обуславяща по-бавно протичане на възстановителните процеси, а от друга страна успешното приключване на лечението в рамките на обичайния възстановителен период с липса на продължаващи отрицателни последици, които да засягат нормалния начин на живот на ищцата. По отношение на наличието и степента на съпричиняване въззивният съд е приел, че за настъпване на вредата ищцата е допринесла в степен от 20 %, поради това, че е предприела пресичане на необозначено за целта място, доколкото не е била налице пешеходна пътека, очертана с пътна маркировка, нито процесният участък е представлявал пешеходна пътека по смисъла на § 6, т. 54 ЗДП, доколкото ищцата е предприела пресичане в посока намиращ се в средата на кръстовището разделителен остров, който не е продължение на тротоар или банкет на платното за движение. По първия от правните въпроси – относно приложението на чл. 52 ЗЗД – с ППВС № 4/68 е установена задължителна практика, развита с последователната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Според същата справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се определя от редица обективни обстоятелства, които в хипотезите на телесни увреждания са свързани с вида и тежестта на увреждането, интензивността и продължителността на болките, психическите и физическите последици, степента на възстановяване, получените загрозявания, осакатявания и др. Всички относими към обема на вредите обстоятелства, в това число степента на общото икономическо развитие в страната към момента на увреждането от значение за обществено възприетата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда, като размерът на паричното обезщетение се определи въз основа на техния анализ и съвкупна оценка. Когато съдът само е изброил съответните факти, но не е подложил същите на конкретен анализ или не е формирал оценъчен извод за тяхното значение, респ. неправилно е оценил същите, е налице нарушение на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. По втория от въпросите по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД също е установена последователна практика на ВКС, основана на постановките по ППВС № 7/63 и ТР № 1/2014 – ОСТК (т. 7), според която съпричиняване е налице при пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, без да е необходима вина на пострадалия. Приносът на последния може да се изразява в действие или бездействие, но поведението му всякога трябва да е противоправно и да води до настъпването на резултата, като го обуславя в някаква степен, т. е. когато с поведението си пострадалият обективно е способствал за настъпване на увреждането или за увеличаване на обема на вредоносните последици. Това поведение може да представлява конкретно нарушение, но може да се изразява и в поемането на риска от настъпване на вредоносните последици или в необоснованото му игнориране. Във всички случаи е необходимо приносът на пострадалия да е конкретен и доказан, а не предполагаем, като при определяне на степента му съдът следва да съобрази както броя и тежестта на всяко от нарушенията на делинквента и пострадалия, така и значението на всяко нарушение за настъпване на увреждането, респ. обема на последиците от него. С оглед така установената последователна практика по поставените въпроси въззивното решение се явява неправилно в обжалваната част. Основателни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД поради формално изброяване на фактите, относими към определянето на справедливия размер на обезщетението, и за липса на анализ и оценка на същите поотделно и в тяхната съвкупност. Въззивният съд не е преценил адекватно тежестта на причинените в резултат на деликта увреждания, а именно не е съобразена в достатъчна степен продължителността на болничния престой от 9 дни, обстоятелството, че оперативната интервенция не е била извършена незабавно, а на петия ден след увреждането. Не са отчетени в достатъчна степен и установените психически последици, изразяващи се в силна уплаха, както в резултат на произшествието, така и от хирургическата интервенция, както и негативните преживявания, породени от липсата на самостоятелност в ежедневието в първите седмици след увреждането, респ. затрудненията до края на възстановителния период. С оглед горното за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва да се приеме размер на обезщетението от 30 000 лв. Решението е неправилно и по отношение на крайния извод по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че е налице причинна връзка между предприетото от ищцата пресичане и произшествието. Видно от неоспореното заключение на автотехническата експертиза произшествието е настъпило в зоната на кръстовище в населено място в светлата част на денонощието, като непосредствено преди удара водачът е бил спрял преди кръстовището, а ударът е настъпил след потеглянето на автомобила. Участъкът от платното за движение на [улица], по която се е движил лекият автомобил, представлявайки продължение на тротоара на [улица], по който се е движила ищцата, представлява съгласно § 6, т. 54, изр. 2 ЗДП пешеходна пътека, независимо от липсата на нарочна пътна маркировка. Неправилно въззивният съд е приел, че наличието на разделителен остров в кръстовището изключва квалифицирането на този участък като пешеходна пътека предвид липсата на такова изключение в дефиницията по § 6, т. 54, изр. 2 ЗДП. Неправилен е и изводът, че ищцата е извършила нарушение, предприемайки пресичането, без да се съобрази с разстоянието до автомобила, доколкото е установено спиране на същия преди кръстовището, т. е. преди пешеходната пътека. Изложеното обосновава извода, че не е налице поведение на ищцата, което да е допринесло за настъпването на вредата, поради което липсва основание за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображение въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като на ищцата се присъди допълнително обезщетение в размер на 10 000 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата и направените за касационното производство разноски в размер на 30 лв. държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на упълномощения от ищеца адвокат възнаграждение за касационното производство в размер на 665 лв., вкл. ДДС, а за въззивното производство – допълнително 410 лв., вкл. ДДС. С оглед окончателния изход на спора въззивното решение следва да бъде съответно частично отменено и в частта относно присъдените в полза на ответника разноски за първата и втората инстанция, като същите бъдат намалени пропорционално на уважената част от исковете. Съгласно чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК ответникът следва да заплати и държавна такса за касационното производство в размер на 200 лв.. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 12197/28.10.2020 г. по гр. д. № 700/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв., вместо което постановява: Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на М. Т. М., ЕГН [ЕГН], [населено място] бряг, [улица], допълнително сумата 10 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 15.10.2017 г. по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, заедно със законната лихва от 14.02.2018 г. Отменя решение № 12197/28.10.2020 г. по гр. д. № 700/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта относно присъдените в полза на ЗД „Бул инс“ АД разноски, както следва: за разликата над 910 лв. за първоинстанционното производство и за разликата над 851 лв. за въззивното производство. Потвърждава решението в останалата обжалвана част. Осъжда ЗД „Бул инс“ АД да заплати на М. Т. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за касационното производство в размер на 30 лв. Осъжда ЗД „Бул инс“ АД да заплати на адв. М. Н.-Т., [населено място], [улица], на основание чл.38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 665 лв., вкл. ДДС, а за въззивното производство – допълнително 410 лв., вкл. ДДС. Осъжда ЗД „Бул инс“ на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК да заплати по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на 200 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.