Отговорност на ЧСИ при последващо намален размер на дълга по изпълнителен лист

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 620

гр. София, 24.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 30.09.2024г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

при участието на секретаря Теодора Ставрева разгледа докладваното от съдия Борис Д. Илиев гр. д. №4127 по описа на съда за 2023г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК .

Образувано е по касационни жалби вх.№11644/11.05.2023г. и вх. №13272/30.05.2023г. на ЧСИ Х. В. Г., рег. №*, с район на действие- Окръжен съд- Варна, чрез пълномощника му адв. Л. М., против Решение №463 от 12.04.2023г. по в. гр. д. №593/2023г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е било отменено Решение №3437 от 11.11.2022г. по гр.д. № 9308/2021г. по описа на Районен съд- Варна и вместо него на основание чл. 441, ал. 1, пр. I от ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД ЧСИ Х. В. Г., с рег. № *, с район на действие- Окръжен съд- Варна, е осъден да заплати на Р. Д. Р., ЕГН [ЕГН], сумата от 8054,01 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди под формата на реална загуба, изразяваща се в разликата между действителния общ размер на задължението по изпълнението и общо постъпилата сума по изп.д. № 20198920401452 към 24.06.2021г., събрана неправомерно от ответния ЧСИ чрез наложени запори върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда- 24.06.2021г. до окончателното плащане на задължението. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение- касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК, като се иска обезсилването му като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а в случай, че решението се приеме за допустимо- отмяната му като неправилно и отхвърляне на предявения иск.

Ответната страна по касационните жалби- Р. Д. Р., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си адв. Д. Г., е подал отговор на същите, в който излага съображения за неоснователност на жалбите.

Третото лице- помагач на страната на жалбоподателя- ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, чрез пълномощника си юрк. Н. Г., в писмен отговор изразява становище, че касационните жалби са основателни.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

С определение №2343 от 15.05.2024г. по настоящото гр. д. №4127/2023г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, относими към фактическия състав на деликта, обуславящ отговорността по чл.441, ал.1 от ГПК във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.74, ал.1 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение?

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

По въпроса, по който на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК въззивното решение е било допуснато до касационно обжалване, е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, която настоящият състав на съда споделя и в която се приема, че в рамките на предмета на проверката по чл. 269 от ГПК въззивният съд в съответствие със задълженията си по чл. 12 , чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК е длъжен да разгледа всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по делото доказателства във връзка с техните доводи, а преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да бъдат отразени в мотивите на съда. За да възникне основание за ангажиране на отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ , следва да са налице неправомерни действия или бездействия при изпълнение на дейността му по принудително изпълнение, настъпила вреда, и причинна връзка между неправомерното поведение и вредата. Съдът по деликтния иск е длъжен да прецени процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. тези, които увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, и които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат.

По същество на касационната жалба:

Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.441, ал.1, изр.1 от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.74, ал.1 от ЗЧСИ. В исковата молба и уточненията и допълненията към нея ищецът Р. Д. Р. е изложил твърдения, че срещу него е било образувано изп.д. № 1452/2019г. по описа на ответника въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2019г., издаден по гр.д. № 1894/2019г. по описа на Районен съд- Шумен /ШРС/, за присъдена с определение на съда за привременни мерки издръжка в полза на малолетните му деца Б. и С. Р. в размери съответно от 180 лв. и 160 лв. месечно. С постановеното решение по гр.д. № 1894/2020г. по описа на ШРС ищецът бил осъден да заплати месечна издръжка за минал период в размер на 700 лв. за времето от 29.06.2018г. до 28.06.2019г., както и за в бъдеще в размер на 800 лв., считано от 01.07.2019г., за детето Б., както и месечна издръжка за минал период в размер на 600 лв. за времето от 29.06.2018г. до 28.06.2019г., както и за в бъдеще в размер на 700 лв., считано от 01.07.2019г., за детето С.. Така постановеното решение било обжалвано от ищеца, като с влязло в сила решение на Окръжен съд- Шумен /ШОС/ по в.гр.д. № 217/2020г. била присъдена месечна издръжка за детето Б. в размер на 450 лв., а за детето С.- в размер на 350 лв., а издръжката за минало време съответно за детето Б. била определена в размер на 400 лв., а за детето С.- в размер на 300 лв. Въз основа на наложените запори върху банковите сметка на ищеца по изпълнителното дело постъпила сумата от 43059,95 лв., а общият размер на задълженията съобразно влязлото в сила решение на ШОС към 23.11.2020г. бил 24456,73 лв., а задължението към НАП- 457.60 лв. Дължимите към ЧСИ такси и разноски били в размер на 2990,40 лв., като ЧСИ събрал за тях сумата от 3389,50 лв. Въпреки задължението му да събира всяка вноска на посочения в листа падеж и в посочения размер, при наличие на парични средства в запорираната от ЧСИ банкова сметка на длъжника, ЧСИ не събирал сумите на падежа, а ги събрал чак на 23.11.2020г., заедно с лихвата към този момент. По изпълнителния лист от 06.12.2019г. за привременните мерки за времето след налагане на запор на банковата сметка на длъжника на 27.01.2020г. законната лихва към 23.11.2020г. била недължима. Според ищеца към 23.11.2020г. общият размер на дълга, вкл. и такси и разноски по изпълнителното дело, бил 27904,73 лв. Вследствие процесуално незаконосъобразно действие на ЧСИ по налагане на запор върху банковите му сметки за суми, надхвърлящи по размер действително дължимите по изпълнителното дело с 13555,82 лв., събрани неправомерно, ищецът твърди, че е понесъл имуществени вреди. На 23.03.2021г. ЧСИ Х. Г. му върнал сумата от 5763,05 лв. След допуснато изменение на иска ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати като обезщетение за причинените му имуществени вреди сумата от 8054,01 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба в съда- 24.06.2021г. до окончателното й заплащане.

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че изпълнително дело № 1452/2019г. по описа на ответния ЧСИ било образувано на 19.12.2019г. по молба на С. М. М., в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Б. Р. и С. Р., въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2019г., издаден съгласно Определение № 3278/15.10.2019г. по гр.д. № 1894/2019г. по описа на Районен съд- Шумен, с което са постановени привременни мерки за плащане на издръжка в размер на 180 лв. месечно за детето Б., и 160 лв. месечно за детето С., считано от 15.10.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят посочил начин на изпълнение- налагане на запор върху банкови сметки на длъжника след справка в БНБ за наличие на такива. С разпореждане от 14.01.2020г. ЧСИ наложил запор на банкови сметки на длъжника, открити в „Експресбанк“ АД, до размера на дълга по изпълнителното дело, който описал така: олихвяема сума за месечна издръжка- дете Б. Р. в размер на 180 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 15.10.2019г.; месечна издръжка- дете С. Р. в размер на 160 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 15.10.2019г.; неолихвяема сума за такса за образуване на изп.д.- 108 лв.; адв. хонорар за образуване и водене на изп.д.- 500 лв.; както и дължима сума по т.26 и всички следващи такси и разноски по ТТЗЧСИ, а така също и присъдени публични държавни вземания по чл. 458 от ГПК в полза на държавата. С писмо от 17.01.2020г. банката уведомила ЧСИ, че запорът е наложен върху сметки на длъжника в лева, евро и щатски долари и че към тази дата клиентът има наличност за изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение била връчена лично на длъжника на 03.02.2020г. С разпореждане от 23.01.2020г. въз основа на удостоверение от НАП по изпълнителното дело били присъединени за събиране публични вземания в размер на 457,60 лв. С молба от 04.02.2020г. длъжникът заявил, че дава съгласие за директен дебит по реда на Наредба № 3/18.04.2018г. на БНБ за условията и за реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, като се съгласява ЧСИ да удържа от банковата му сметка [банкова сметка] в „Експресбанк“ присъдената издръжка в размер на 180 лв. за детето Б. и 160 лв. за детето С.. Отправил и искания за вдигане на наложения запор на банковата му сметка, поради пълно плащане на дълга и отпадане на обезпечителната нужда или за коригиране на запорното съобщение до размера на дълга. На основание чл. 443 от ГПК предложил изпълнението да бъде реализирано чрез събиране на месечните издръжки чрез директен дебит от банковата му сметка. С постановление на съдебния изпълнител от 13.02.2020г. възраженията и исканията на длъжника били оставени без уважение. С уточнително съобщение до „Екпресбанк“ АД към запорно съобщение изх. № 503/14.01.2020г. по изп.д., ЧСИ добавил към размера на вземането и такса по т. 26- 200 лв.; такси и разноски по ЗЧСИ- 103 лв.; както и присъединени публични вземания в размер на 457,60 лв. дължими от Р. Р.. В периода от 27.01.2020г. до 06.02.2020г. в изпълнение на наложения запор по сметка на ЧСИ Х. Г. постъпила общо сумата от 3068,60 лв., от която ЧСИ наредил по сметка на ТД на НАП- 457,60 лв., а по сметка на взискателя С. М.- 2045.80 лв. Изпълнение на запора чрез превод на сумите от 340 лв. е последвал за м. март и м. април 2020г. С отделни молби от 27.05.2020г. С. М., като майка и законен представител на децата Б. и С., представила по изпълнителното дело два изпълнителни листа от 14.05.2020г. издадени по гр.д. № 1894/2019г. по описа на Районен съд- Шумен, с първият от които длъжникът е осъден да заплати издръжка за минало време за една година за детето Б. в размер на 700 лв. месечно и считано от 01.07.2019г.- месечна издръжка в размер на 700 лв., а с вторият- да заплати на детето С. издръжка за минало време в размер на 600 лв. месечно и считано от 01.07.2019г.- месечна издръжка в размер на 600 лв., ведно със законна лихва считано от влизане в сила на решението. С разпореждане от 29.05.2020г. ЧСИ присъединил вземанията на взискателя по представените изпълнителни листове, като разпоредил отбелязването им в програмния продукт като месечни издръжки за две деца за минал период /една година/ с дата на олихвяване- датата на ИЛ. За месеците 7, 8, 9.2019г. посочил да се отбележат в пълен размер в системата за две деца- съответно по 600 и 700 лв., а за месеците 11 и 12.2019г. и 01, 02, 03, 04, 05.2020г.- да се отбележат като разлика от привременната мярка на дете и присъдената издръжка и дата на олихвяване- първо число на месеца. Със съобщение от 21.10.2020г. ЧСИ уведомил длъжника за присъединените по делото изпълнителни листове от 14.05.2020г., като общият размер на дължимата по делото сума определил в размер на 48250,96 лв., включваща задълженията за издръжка за минало време, текущи задължения, ведно със законна лихва; такса по т. 26- 3453,42 лв., всички следващи такси и разноски по ТТР, както и присъединени публични държавни вземания по чл. 458 от ГПК. Съобщението било връчено на длъжника на 29.10.2020г. Със запорно съобщение от 21.10.2020г. бил наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД до размера на сумата от 48250,96 лв. С постановление от 25.09.2020г. бил наложен запор върху лек автомобил Ауди А6, собственост на длъжника, а с постановление от 13.11.2020г. била наложена и възбрана върху недвижим имот, собствен на длъжника, а именно- апартамент №24 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вписана в АВп на 17.11.2020г. С молба от 18.11.2020г. длъжникът сезирал ЧСИ с искане да съобрази решение по гр.д. № 217/2020г. на Окръжен съд- Шумен, с което било изменено решението по гр.д. № 1894/2019г. по описа на Районен съд- Шумен относно размера на издръжката, като ревизира размера на дълга. Отправил и искания за детайлна справка за размера на дълга въз основа на крайния акт по делото, както и за ревизиране на запорното съобщение, като в същото бъде вписан коректен размер на дълга, с оглед възможността да борави с наличните по банковата си сметка средства. Към молбата приложил неподписано решение № 260051 от 02.11.2020г. по в.гр.д. № 217/2020г. на ШОС, с което размерът на месечната издръжка за минало време бил определен на 400 лв. за детето Б. и на 300 лв. за детето С., а за бъдеще- 450 лв. месечно за Б. и 350 лв. месечно- за С.. На 19.11.2020г. ЧСИ постановил разпореждане, в което приел, че представеното решение не е в заверен препис и не е влязло в сила в частта относно изменението на размера на издръжката. Изпратил молбата за становище на взискателя. В писмено възражение от 30.11.2020г. взискателят уведомил ЧСИ, че действително е проведено въззивно производство, но все още не му е връчен препис от въззивното решение. Посочил, че няма последващ ИЛ, който да преурежда отношенията между страните, а представените изпълнителни титули са валидни и подлежат на принудително събиране. С разпореждане от 07.12.2020г. ЧСИ констатирал, че по изпълнителното дело към 23.11.2020г. е постъпила сумата от 36911,35 лв., като разпоредил да се изпрати уточнително съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, че следва да превежда само месечната издръжка за двете деца, като всички други суми длъжникът следва да може да използва. Постановил и да се коригира размера на задължението в програмния продукт. На 08.12.2020г. до банката било изпратено уточнително съобщение, че във връзка с получено от банката запорно съобщение № 16267/21.10.2020г. следва да се превежда само сумата от 350 лв. ежемесечно за С. Р. и 450 лв. за Б. Р., а наличните суми над посочената месечна издръжка в общ размер на 800 лв. следва да се оставят на разположение на лицето. След изготвена по изпълнителното дело съдебно- счетоводна експертиза с разпореждане от 23.03.2021г. ЧСИ възстановил по банкова сметка на длъжника надвнесена сума в размер на 5763,05 лв. Със съобщение от 18.03.2021г. ЧСИ уведомил „Банка ДСК“ ЕАД, че вдига наложените запори със съобщение от 14.01.2020г., а със съобщение от 24.03.2021г. уведомил банката, че остава само запорът наложен със съобщение от 21.10.2020г. и уточнително съобщение от 08.12.2020г., като следва да се извършват преводи единствено на месечна издръжка в размер на 800 лв. Въз основа на заключението на приетата по делото пред първоинстанционния съд съдебно- счетоводна експертиза въззивният съд приел за установено, че към 23.11.2020г. по изп.д. са били надвнесени 15625,49 лв., а към датата на предявяване на исковата молба- 24.06.2021г. надвнесената сума е 8054,01 лв. Към 23.11.2020г. по изпълнителното дело е събрана сумата от 40659,95 лв., а към 24.06.2021г. е събрана сумата от 45351,52 лв. След приспадане на преведената по сметка на НАП сума от 457,60 лв. за публични задължения; както и на сумите 3469.50 лв.- дължими такси към ЧСИ; 500 лв.- адвокатско възнаграждение; 400 лв.- за ССчЕ и 5763,05 лв.- възстановена на ищеца на 23.03.2021г., събраната по изпълнението сума към момента на предявяване на ИМ възлиза на 39 588,47 лв., от която за задълженията за издръжка е послужила сумата от 34761.37 лв. От тази сума след приспадане на задълженията за издръжка /главница и лихви/, надвнесена към датата на исковата молба е сумата от 8054,01 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд е приел, че в периода от датата на първия наложен запор на банкови сметки на длъжника- 17.01.2020г. до м. 05.2020г. всички задължения по първия изпълнителен лист по привременните мерки са били погасени в пълен размер, в т.ч. главници и лихви; публични вземания; такси и разноски на ЧСИ. По повод депозираните два нови изпълнителни листа по постановено предварително изпълнение на решение на първоинстанционен съд със съобщение от 21.10.2020г. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника до размера от 48250,96 лв. при грешно пресмятане размера на дълга, в т.ч. главници и законна лихва, дължимостта и началния момент на законната лихва, несъобразяване на обективните предели на представените изпълнителни листове и предприетите вече до този момент действия по налагане на запор и реализираното изпълнение на същия- погасените в пълен размер до м. май 2020г. по изпълнителния лист по привременните мерки главници и лихви; публични вземания; такси и разноски на ЧСИ. Посочил е, че първоинстанционното решение е влязло в сила на 02.11.2020г., когато с решение по в.гр.д. № 217/2020г. на ШОС длъжникът е осъден да заплаща на детето Б. месечна издръжка от 450 лв., считано от 01.07.2019г., ведно със законна лихва за всяко забавено месечно плащане, както и в размер на 400 лв. за минало време, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението в сила, съответно на детето С.- 350 лв., считано от 01.07.2019г., и 300 лв. за минало време при същите условия. Към момента на представянето на изпълнителните листове от 14.05.2020г. ЧСИ не е съобразил вече събраните до този момент суми по изпълнението, а съгласно приетото по изпълнителното дело заключение на ССчЕ общото задължение за издръжка по отделните титули по хронология за двете деца до м. март 2021г. възлиза на 25 200 лв. /л. 224 от изп.д./. Приел е за основателен доводът в исковата молба, че законна лихва върху месечните издръжки не следва да се начислява считано от 27.01.2020г., когато е постъпило първото плащане по изпълнителното дело, имало е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, в които е била налице наличност и след този момент не е било налице забавено месечно плащане, а началният момент на дължимост на законната лихва за издръжката за минало време съгласно текста на ИЛ е определен в бъдеще време- от датата на влизане на решението в сила. Със запорно съобщение от 21.10.2020г. ЧСИ определил размера на общо дължимата сума по изпълнението в почти двоен размер от 48250,96 лв. В изпълнение на запора, наложен на 21.10.2020г. по делото постъпила сумата от 36911,35 лв. на 23.11.2020г. Към този момент съгласно заключението на ССчЕ, прието пред първоинстанционния съд, събраната сума по изп.д. възлиза на 40659,95 лв., а надплатената от длъжника сума- на 15625,49 лв., а надплатената или събраната над размера на дълга сума по изпълнението към момента на предявяване на исковата молба възлиза на 8054,01 лв. Въззивният съд е приел, че по делото е доказано противоправно действие на ЧСИ, изразяващо се в несъобразяване на действителния размер на задължението по изпълнителното дело при налагане на запор на банкови сметки на длъжника към 21.10.2020г., при което е допуснал явна несъразмерност на задължението с наложените обезпечителни мерки, без отчитане на всички данни и обстоятелства по делото. Посочил е, че двукратно, с молби от 04.02.2020г. и от 18.11.2020г., длъжникът се е позовал на несъразмерността, а едва с уточнително съобщение до банката от 08.12.2020г. ЧСИ е указал, че във връзка с получено от банката запорно съобщение № 16267/21.10.2020г. следва да се присъждат само сумата от 350 лв. ежемесечно за С. Р. и 450 лв. за Б. Р., като наличните суми над посочената месечна издръжка в общ размер на 800 лв. следва да се оставят на разположение на лицето. Въззивният съд е приел за установено и наличието на пряка причинна връзка между претърпените имуществени вреди от ищеца към датата на предявяване на исковата молба- 24.06.2021г. и противоправното поведение на ЧСИ. Изложил е съображения, че ако беше определил коректно размера на дълга по изпълнителните листове, съобразил постъпилите по делото плащания и наложил запора до размера на дълга по изпълнителното дело, без да допуска явна несъразмерност между задължението и наложените обезпечителни мерки, събраната сума в претендирания от ищеца размер не би излязла от патримониума му и не би се разпределила на взискателя, съответно би се намирала по сметката на ЧСИ и би му била върната към датата на предявяване на исковата молба. Посочил е, че противоправното деяние е извършено виновно от ЧСИ, тъй като от събраните по делото доказателства, презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, че вината се предполага, не е оборена. Счел е за неоснователен доводът на ответника за приложимост на реда за защита по чл. 245, ал. 3 от ГПК, като е изложил съображения, че производството за реализиране отговорността на СИ за вреди по чл. 441, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ представлява паралелен процесуален ред на този, установен в чл. 245, ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист срещу мнимия взискател, като за този извод се е позовал на формираната съдебна практика с Решение № 128 от 6.12.2021г. на ВКС по гр.д. № 2374/2020г., IV ГО. За неоснователни съдът приел и доводите на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради непредставянето на надлежни доказателства за изменения размер на задълженията за издръжка с окончателното решение на ШОС. Посочил е, че този факт, независимо дали е доказан надлежно или не пред ЧСИ, е последващ спрямо противоправното действие по налагане на запора на 21.10.2020г., при което е била допусната несъразмерност между задължението и обезпечението. По така изложените съображения въззивният съд уважил предявения иск.

Доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение са неоснователни по съображенията, изложени в определението по чл.288 от ГПК, с което настоящият състав на съда прие, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК поради вероятната му недопустимост.

Основателни са доводите на касатора за необоснованост на обжалваното решение. При постановяване на същото въззивният съд не е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл.12, чл.235, ал.2 и ал.3 и чл.236, ал.2 от ГПК. Неправилно въззивният съд е основал изводите си за наличие на противоправно поведение на ответника при налагане на запора от 21.10.2020г. на заключението на приетата пред първата инстанция съдебно- счетоводна експертиза. Това заключение, съгласно което в резултат на запора от длъжника са били събрани суми, надвишаващи размера на задължението му, е изготвено, както изрично е посочило вещото лице при приемането му, съобразно определените с решението на Окръжен съд- Шумен от 02.11.2020г. размери на издръжките. Процесуалната законосъобразност на извършените от съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение обаче следва да се преценява към момента на извършването им, а не с оглед настъпилите впоследствие промени в материалноправните отношения между страните. Доколкото решението на Окръжен съд- Шумен не е било постановено към датата на налагане на запора- 21.10.2020г., то съдебният изпълнител не би могъл да го съобрази, а е бил длъжен да предприеме действия за събиране на установените с представените му изпълнителни листове вземания. По делото не са били изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства от страна на ищеца събраната от него в резултат на наложения на 21.10.2020г. запор сума в размер на 36911,35 лв., постъпила по изпълнителното дело на 23.11.2020г., да не е била съобразена с размера на задълженията му съобразно изпълнителните листове за издръжка, по които съдебният изпълнител е дължал изпълнение към 21.10.2020г. Тезата на ищеца, изложена в исковата молба, е че съдебният изпълнител му е причинил вреди, тъй като общата събрана от него сума по изпълнителното дело надвишава окончателния размер на задължението съгласно влязлото в сила на решение на Окръжен съд- Шумен. Така поддържаната теза не може да бъде споделена, тъй като, за да бъде ангажирана отговорността на ответника, по делото следва да бъдат установени процесуално незаконосъобразни действия или бездействия по принудително изпълнение. В случая обаче действията на ответника по налагане на запора от 21.10.2020г. не могат да се приемат за противоправни и увреждащи длъжника, тъй като към посочената дата по изпълнителното дело са били налице годни изпълнителни основания- изпълнителните листове от 14.05.2020г., по които съдебният изпълнител е дължал предприемане на принудително изпълнение. Последващата отмяна на съдебния акт, въз основа на който са били издадени изпълнителните листове, не превръща вече извършените действия по принудителното им изпълнение в незаконосъобразни. Въпреки че в исковата молба ищецът не се е позовавал изрично на противоправност на действията на съдебния изпълнител по разпределение на постъпилата по изпълнителното дело на 23.11.2020г. /след постановяване на решението на Окръжен съд- Шумен/ в резултат на наложения запор от 21.10.2020г. сума в размер на 36911,35 лв., настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи, че по делото не се установява такава. Съгласно формираната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК /Решение №207 от 11.04.2019г. на ВКС по гр.д.№3201/2017г., 4-то г.о./ съдебният изпълнител не е задължен да следи за развитието на материалното правоотношение между страните по изпълнението и служебно да съобразява действията си по изпълнителното производство с него. Той може да съобрази тези обстоятелства, ако бъде уведомен за тях от някоя от страните по изпълнителното производство или от трето, засегнато от изпълнението лице, и му бъдат представени надлежни доказателства за това. В настоящия случай от представеното по делото заверено копие от изпълнителното дело не се установява на съдебния изпълнител да са били представени надлежни доказателства /заверен от съда препис с отбелязване за влизането в сила/ за решението на Окръжен съд- Шумен от 02.11.2020г., с което са били намалени размерите на присъдените издръжки. От страна на длъжника на 18.11.2020г. е било представено фотокопие на неподписано решение без съответната заверка и печат на съда, който го е постановил, което съдебният изпълнител не е имал основание да приеме и правилно не е приел за годно доказателство за установяване на факта, че такова решение действително е постановено и влязло в сила. Предвид горното и последващите действия на съдебния изпълнител по разпределение на постъпилата сума също не могат да се приемат за неправомерни, тъй като са съобразени с представените по делото изпълнителни листове.

Неоснователни са и изложените от ищеца доводи, че съдебният изпълнител му причинил вреди, тъй като не събирал дължимите от него суми за издръжка на падежа им, а ги събрал едва на 23.11.2020г., заедно със съответната лихва. Длъжник по задължението за издръжка е самият ищец, който е следвало да го заплаща своевременно на съответния падеж, като при забава дължи законна лихва. В този смисъл начислената на ищеца лихва за забава, която е била събрана принудително от него, се дължи на собственото му поведение- на допуснатото от самия него неизпълнение, а не на бездействията на съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител предприема действия по принудително изпълнение въз основа на направено от взискателя искане или по възлагане от него, като въпреки образуваното изпълнително производство длъжникът не е лишен от възможността да изпълнява доброволно задълженията си. Обстоятелството, че е било образувано изпълнително производство за принудително събиране на задължението, не освобождава длъжника от отговорност за забава, нито поражда отговорност на съдебния изпълнител пред него за несвоевременно събрани суми.

В обобщение се налага изводът, че по делото не се установява противоправно поведение на ответника, в резултат на което на ищеца да са били причинени имуществени вреди, поради което предявеният иск с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ е неоснователен и следва да се отхвърли. Доколкото в резултат на допуснатото предварително изпълнение на решението на Районен съд- Шумен по гр.д. № 1894/2019г., което е било впоследствие частично отменено, от ищеца, в качеството му на длъжник, са били събрани суми, то съгласно разпоредбата на чл.245, ал.3, изр.2 от ГПК той разполага с правото да поиска издаване от съда, който е постановил решението, на изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните такси и разноски в изпълнителното производство.

С оглед крайния изход на спора и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Л. М., която е оказала безплатна правна помощ на ответника, адвокатско възнаграждение в размер на по 800 лв. за всяка от инстанциите. При определяне на размера на същото настоящият състав на ВКС съобрази, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №463 от 12.04.2023г. по в. гр. д. №593/2023г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е било отменено Решение №3437 от 11.11.2022г. по гр.д. № 9308/2021г. по описа на Районен съд- Варна, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. Р., ЕГН [ЕГН], против ЧСИ Х. В. Г., рег. №*, с район на действие- Окръжен съд- Варна, иск с правно основание чл.441, ал.1, изр.1 от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.74, ал.1 от ЗЧСИ за заплащане на сумата от 8054,01 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, изразяваща се в разликата между действителния общ размер на задължението по изпълнението и общо постъпилата сума по изп.д. № 20198920401452 към 24.06.2021г., събрана неправомерно от ответния ЧСИ чрез наложени запори върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда- 24.06.2021г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА Р. Д. Р., ЕГН [ЕГН], да заплати на адв. Л. М. от Адвокатска колегия- Велико Търново, личен №[ЕГН], с адрес на кантората- [населено място], бул. „...“ №*, ет.*, сумата от 2400 лв.- адвокатско възнаграждение по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението е постановено при участието на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, като трето лице- помагач на страната на ответника ЧСИ Х. В. Г..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.